№ 3612
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Р.Н.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20241110118437 по
описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.03.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Р.Н.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
1
гражданско дело номер 18437 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. В. К., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „...............“, ул. „..............“ № 26, против „..............” ЕООД, с ЕИК ..............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „............”, ж.к. „............”, ул. ”...................”
№ 4-6, ..............., представлявано от управителя .................-Т. и Т.И.В.. Ищецът, чрез
процесуалния си представител, твърди, че въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК на 22.06.2016 г. бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 393/2016 г. по описа на РС –
.................., въз основа на Договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана
лихва от 24.06.2014 г., в полза на „....................... АД , чийто правоприемник е ответникът.
Оспорва вземането по посочени изпълнителен лист като погасено по давност, за което
излага подробни съображения. Позовава се на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците, както и на съдебната практика на ВКС и на практиката на
СЕС. Оспорва договора, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение, като
нищожен, оспорва и договора за цесия, по силата на който процесното вземане е било
прехвърлено от „....................... АД на „..............“ ЕООД, като нищожен. Моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че И. В. К.
не дължи на „..............” ЕООД сумата от 5 264,79 лв. за главница по Договор за предоставяне
на потребителски кредит с фиксирана лихва от 24.06.2014 г., сумата от 312,43 лв. –
договорна лихва за периода от 10.10.2014 г. до 14.06.2016 г., сумата от 971,72 лв. –
наказателна лихва за периода от 10.10.2014 г. до 14.06.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.06.2016 г. до окончателното плащане на вземането, както и
сумата от 130,98 лв. – държавна такса и сумата от 629,05 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист на 22.06.2016 г. по гр.д. № 393/2016 г.
по описа на РС – .................., поради погасяване на вземането по давност, претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество „..............” ЕООД, с който исковата претенция се оспорва като
недопустима и неоснователна. Твърди се, че на 31.01.2018 г. е бил сключен договор за цесия,
по силата на който „....................... АД е прехвърлило на ответника вземания срещу
физически и юридически лица, за които длъжниците са били надлежно уведомени. Оспорва
наличието на висящо изпълнително производство към момента. Твърди, че въз основа на
издадения изпълнителен лист на 22.06.2016 г. по ч.гр.д. № 393/2016 г. по описа на РС –
.................., било образувано изп.д. № 100/2016 г. по описа на ЧСИ В. Н., с рег. № 864,
действащ в района на действие СОС. С уведомление от 22.05.2018 г. ЧСИ уведомил
взискателя, че изпълнителното дело липсва от архива му поради извършена кражба. Оспорва
предприемането на действия от страна на кредитора, които накърняват правната сфера на
2
ищеца. Сочи, че договорът, въз основа на който е била издадена заповед за изпълнение, е
действителен и е породил правното си действие. Излага подробни съображения, позовава се
на съдебна практика. Моли съда да прекрати производството поради недопустимост на иска,
съответно да отхвърли исковата претенция като неоснователна, претендира направените по
делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения от ищеца заверен препис от справка за кредитна задлъжнялост от
10.01.2024 г., издаден от Централния кредитен регистър при БНБ се установява наличето на
непогасени задължения и техния размер към посочени в справката кредитори.
Видно от представения заверен препис от договор за потребителски кредит с
фиксирана лихва от 24.06.2014 г., същият е бил сключен между „....................... АД и И. В. К.,
по силата на който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 5 500 лв. със
срок на погасяване на кредита до 10.06.2019 г. и договорена лихва. От приетия заверен
препис от Застрахователно удостоверение № 611025 по Групова застрахователна полица №
2033, издадено от „ОББ – ..........................“ АД, се установява, че И. В. К., в качеството му на
застрахован кредитополучател, е бил сключен договор за застраховка за срока на действие на
договора за кредит.
От представените от ответника заверени преписи от писмени доказателства се
установява, че на 01.07.2024 г. „..............“ ЕООД е изпратило до И. В. К. уведомление за
извършено прехвърляне на вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит с
фиксирана лихва от 24.06.2014 г.
От представения заверен препис от Уведомление с изх. № 2871 от 22.05.2018 г.,
издадено от ЧСИ В. Н., се установява, че с протокол от 26.04.2018 г., съставен на основание
чл. 20 от Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители,
е констатирана липсата на изпълнителни дела, съдържащи оригинали на изпълнителни
листове, както и други официални и частни документи от служебния архив на ЧСИ В. Н.,
като липсата е в резултат на извършена кражба от неизвестни лица, проникнали незаконно в
кантората през нощта на 12.04.2018 г. срещу 13.04.2018 г. От същото уведомление се
установява, че „..............“ ЕООД е взискател по следните изпълнителни дела:
20158640400160, 20168640400116 и 20168640400100.
От постъпилото по делото Уведомление с изх. № 3700 от 10.12.2024 г., издадено от
ЧСИ В. Н., и приложен към него списък, се установява, че сред откраднаните дела е и изп.д.
№ 100/2016 г. по описа на ЧСИ В. Н., с взискател „....................... АД и длъжник И. В. К., за
парично вземане за около 10 000 лв., с наложени запори на вземания от работодателя през
3
месез август 2016 г., наложени запори на вземания от банки през месец юли 2017 г., като по
запорите няма постъпления и е предстояло уведомяване за прехвърляне на вземането на
взискателя.
От приложения заверен препис от ч.гр.д. № 393/2016 г. по описа на РС – ..................
се установява, че същото е било образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от „....................... АД срещу И. В. К., като на
22.06.2016 г. е била издадена Заповед № 314 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, по силата на която И. В. К. е осъден да заплати на
„....................... АД сумата от 5 264,79 лв. – главница, сумата от 312,43 лв. – договорна лихва
за периода от 10.10.2014 г. до 14.06.2016 г., сумата от 971,72 лв. – наказателна лихва за
периода от 10.10.2014 г. до 14.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.06.2016 г. до окончателното плащане на задължението, както и направените
разноски в размер на 130,98 лв. за внесена държавна такса и 629,05 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, като вземането произтеича от извлечение от счетоводните книги към
14.06.2014 г. по договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от
24.06.2014 г. Върху заповедта е извършено отбелязване за издаден в полза на кредитора
изпълнителен лист за сумите по заповедта, препис от която и издадения изпълнителен лист
са били получени от представител на кредитора на 13.07.2016 г.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
задължените на ищеца към ответника.
По делото е безспорно установено, че на 22.06.2016 г. е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, а въз основа
на нея и изпълнителен лист, както и че въз основа на издадения изпълнителен лист е било
образувано изп.д. № 100/2016 г. по описа на ЧСИ В. Н., с рег. № 864, действаща в района на
СОС.
В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената
искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК представлява действие, което прекъсва давностния срок по
смисъла на чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. Видно от приложения в изпълнителното дело
изпълнителен лист, същият е издаден на основание именно заповед за изпълнение. С
уважаването на заявлението и издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК започва да тече нова
давност. Такава нова давност е започнала да тече и от издаване на изпълнителния лист, като
4
с оглед на установената практика съдът приема, че изпълнителният лист е бил издаден на
същата дата, на която е била издадена заповедта за незабавно изпълнение, а именно на
22.06.2016 г. Следва да се отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за
принудително изпълнение прекъсва давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК.
Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал.1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес
относно вземането, давност не тече.
Видно от постъпилото по делото уведомление от ЧСИ и приложената към него
справка, по молба за образуване на изпълнително производство „....................... АД до
съдебния изпълнител е била подадена заедно с оригинала на изпълнителния лист, а с оглед
на извъреното отбелязване върху издадената заповед, съдът приема, че тази молба е
подадена след 13.07.2016 г. Считано от издаване на изпълнителния лист на 22.06.2016 г. към
момента на подаване на молбата до частния съдебен изпълнител през месец юли 2016 г. не е
изтекъл предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че
длъжникът прави вноски срещу задължението си. От приложения заверен препис от
изпълнително дело се установява, че са били предприети следните действия от ЧСИ:
наложени запори на вземания от работодателя през месез август 2016 г. и наложени запори
на вземания от банки през месец юли 2017 г. Съдът следва да съобрази и ,ТР № 3 от
28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС съгласно което погасителна давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Прекратяването на изпълнителния процес в
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва ex lege, което в конкретния случай съдът
приема, че е през месец юли 2017 г. Изпълнителният процес е бил прекратен по силата на
закона, тъй като двугодишният срок е изтекъл през месец юли 2019 г. или най-късно в
последния дене на месеца - 31.07.2019 г.
Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че вземането на
„..............“ ЕООД е погасено по давност. По изложените съображения предявения иск е
основателен и следва да бъде уважен за претендирания размер.
Съобразно с разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Ето защо съдът намира за погасени по давност и претенциите за разноски.
По делото е направено искане от ищеца за присъждане на направените по делото
разноски. Същото като основателно, съобразно с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъде уважено, като в полза на ищеца бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 292,36 лв., представляващи платена държавна такса.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
5
присъждане на направените по делото разноски, на същия съобразно с чл. 78, ал. 3 от ГПК
не следва да бъдат присъждани разноски.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от И. В. К., с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „...............“, ул. „..............“ № 26, против „..............” ЕООД, с
ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „............”, ж.к.
„............”, ул. ”...................” № 4-6, ..............., представлявано от управителя .................-Т., че
И. В. К. не дължи на „..............” ЕООД сумите, както следва: сумата от 5 264,79 лв. /пет
хиляди двеста шестдесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки/ за главница по
Договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от 24.06.2014 г.,
сумата от 312,43 лв. /триста и дванадесет лева и четиридесет и три стотинки/ – договорна
лихва за периода от 10.10.2014 г. до 14.06.2016 г., сумата от 971,72 лв. /деветстотин
седемдесет и един лева и седемдесет и две стотинки/ – наказателна лихва за периода от
10.10.2014 г. до 14.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.06.2016 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 130,98 лв. /сто и
тридесет лева и деветдесет и осем стотинки/ – държавна такса и сумата от 629,05 лв.
/шестстотин двадесет и девет лева и пет стотинки/ – платено адвокатско възнаграждение, за
които е издаден изпълнителен лист на 22.06.2016 г. по гр.д. № 393/2016 г. по описа на РС –
.................., поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „..............” ЕООД, с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „............”, ж.к. „............”, ул. ”...................” № 4-6, ..............., представлявано от
управителя .................-Т., ДА ЗАПЛАТИ на И. В. К., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„...............“, ул. „..............“ № 26, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 292,36 лв.
/двеста деветдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6