РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Велико Търново, 14.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на дванадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 651 по описа на АСВТ за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, вр.
с чл. 121, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от
„Адивита“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Средогрив,
ул. „Четвърта“ № 2, общ. Чупрене, обл. Видин и посочен адрес за призоваване гр.
София, ул. „Проф. Фридрих Нансен“ № 37А, ет. 5, първоначално подадена срещу
мълчаливо потвърждение на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново, на
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №
С180006-023-0002715/ 25.07.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП – гр. В. Търново. След връчването от деловодството на съда на Решение №
175/ 15.08.2018 г. на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново, с което е оставена
без уважение жалбата по административен ред срещу посоченото ПНПОМ и е
потвърдено същото, с вх. номер от 27.12.2018 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново е
подадена жалба чрез административния орган срещу потвърдителното решение. С
потвърденото по административен ред ПНПОМ с изх. № С180006-023-0002715/
25.07.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново, е наложена
възбрана върху два броя недвижими имоти – собственост на „Адивита“ ЕООД в
землището на с. Търговище, общ. Чупрене. От оспорващото дружество се твърди
незаконосъобразност на обжалваното решение и потвърденото с него ПНПОМ, тъй
като при издаване на постановлението не са спазени изискванията за форма /в
същото фактически липсват мотиви/, допуснати съществени нарушения
на процесуални правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на
закона. Конкретни оплаквания се излагат по отношение размера на посочените в
ПНПОМ задължения, вкл. като определени преди изтичане на срока за предоставяне
на документи по ИПДПОЗЛ № Р-04000518004226-040-01/ 20.07.2018 г. на ТД на НАП –
Велико Търново. Изтъква се и че сочените в мотивите на постановлението 8 броя
контрагенти на жалбоподателя към момента на получаването на съответните
доставки не са били дерегистрирани по ЗДДС, както и че проверката на това
обстоятелство поначало не е задължение на „Адивита“ ЕООД. Жалбоподателят излага и
съображения за свръхобезпеченост на задълженията при липса на обезпечителна
нужда, без да конкретизира в какво се състои тя. В тази връзка се твърди
нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, както и че от публичния
изпълнител фактически не е изследвано имуществото на задълженото лице, нито
обстоятелството дали налагането на обезпечителните мерки не препятства неговата
основна дейност. В съдебно заседание оспорващото
дружеството, чрез пълномощниците си по делото ***Т. и х.Ст., поддържа жалбата
по изложените доводи и с допълнителни аргументи, че съгласно разпоредбата на чл.
121, ал. 4 от ДОПК, предварителните обезпечителни мерки се считат за прекратени
ако в срок до четири месеца от налагането им не бъде издаден РА, какъвто срок в
случая е изтекъл без да бъде издаден ревизионен акт. Иска отмяна на решението на директора на ТД на НАП – гр.
Велико Търново и потвърденото с него постановление на публичен изпълнител при
териториалната дирекция, не претендира присъждане на разноски. Прави възражение
за прекомерност на претендираните от ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – директорът на ТД на НАП –
В. Търново, чрез пълномощника си по делото х.Л., оспорва жалбата с доводи
изложени в хода на устните състезания. Заема становище за формална и
процесуална законосъобразност на ПНОМ, а по същество - че правилно публичният
изпълнител е наложил спорните обезпечения върху имущество на жалбоподателя, с
цел гарантиране удовлетворяването на публични вземанията, в предполагаем
размер. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира
направените по делото разноски в размер на 500,00 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като прецени оспорвания
административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-04000518004226-020-
001/ 19.07.2018 г. на началник сектор
при ТД на НАП – гр. В. Търново, е образувано ревизионно производство за
установяване на задължения за корпоративен данък и за данък върху добавената
стойност „Адивита“ ЕООД - с. Средогрив. С ИПДПОЗЛ органите по приходите са изискали от дружеството документи,
преценени като необходими за извършване на ревизията. От ръководителя на екипа
извършващ ревизията е било отправено искане изх. № Р-04000518004226-039-001/
24.07.2018 г. за налагане на
предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки
и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни събирането на публичните вземания,
които ще се установят при ревизията. Според посоченото в искането, след
извършен анализ тези задължения са били определени в предполагаем размер на 133
800,00 лв., от които главница 112 000,00 лв. и лихви 21 800,00 лева. В искането
е посочено, че установеното имущество на дружеството са два недвижими имота в землището
на с. Търговище, общ. Чупрене, както и че същото има открити шест банкови сметки в три банки. Отразено е и
че при анализ на данните от информационната система на НАП 8 броя контрагенти
на жалбоподателя, чиито фактури са включени в дневника му за покупки, към момента
на получаването на съответните доставки са били дерегистрирани по ЗДДС. Въз основа на искането, с ПНПОМ изх. №
С180006-023-0002715/ 25.07.2018 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново, на основание
чл. 121, ал. 1 от ДОПК, са наложени обезпечителни мерки - възбрани върху два
недвижими имота – поземлен имот с площ 4 703 кв.м., пл. № 108006 в
землището на с. Търговище, общ. Чупрене и поземлен имот с площ 1 100 кв.м., пл.
№ 106015 в землището на с. Търговище, общ. Чупрене. В постановлението като
стойност и на двата имота е посочено „с цена на придобиване 0,00 лева“.
Съгласно представените с писмо изх. № 12-06-55/ 27.07.2018 г. на Агенция по
вписванията, служба по вписванията – гр. Белоградчик, два броя нотариални
актове, към 2015 г. данъчната оценка на ПИ пл. № 108006 в землището на с.
Търговище с площ 4 703 кв.м., е била 414,80 лв., а към 2014 г. данъчната
оценка на ПИ пл. № 106015 в землището на с. Търговище с площ 1 100 кв.м., е
била 97,00 лева. Съгласно отразеното в съответните нотариални актове от дати
03.08.2015 г. и 18.06.2015 г., имоти с пл. № 108006 е бил закупен от „Адивита“
ЕООД за сумата от 1 000,00 лв., а този с пл. № 106015 – за 400,00 лева. Срещу постановлението за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 197, ал. 1, вр. с чл. 121, ар.
2 от ДОПК е била подадена жалба пред директора на ТД на НАП – гр. В. Търново, с
вх. № 10924/ 08.08.2018 г. на офис Видин в териториалната дирекция. С Решение №
175/ 15.08.2018 г. на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново, жалбата на „Адивита“
ЕООД - с. Средогрив срещу ПНПОМ
с изх. № С180006-023-0002715/ 25.07.2018 г., е била отхвърлена. Решението е доведено до знанието на оспорващото
дружество на дата 19.12.2018 г., чрез деловодството на АСВТ, видно от
съобщението на л. 61 от делото. Жалбите срещу него пред АСВТ са подадени по пощата, чрез издалия го орган, на дата
21.012.2018 г., което се установява от клеймата на съдържащите се в делото
пощенски пликове. В хода на съдебното дирене от жалбоподателя не са ангажирани
доказателства извън тези, съдържащи се в административната преписка. От страна
на ответника по жалбата са представени като доказателства документите,
съдържащи се в преписката по издаването и административното оспорване на ПНПОМ
№ С180006-023-0002715/ 25.07.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново, вкл. справки от
регистъра на Служба по вписванията – гр. Белоградчик, служебно извършени от
органите по приходите. От тези справки се установява, че върху имоти с
пл. № 108006 и пл. № 106015 в землището на с. Търговище, общ. Чупрене, са
вписани вещни тежести и обезпечения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация,
до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на ТД на НАП, чийто
директор е издал потвърдителното решение, предвид датата на образуване на
делото и разпоредбата на § 150 от ПЗР към ЗИД на АПК /обн. ДВ бр. 77
от 2018 година/. Спазен е принципът за задължително оспорване на
ПНПОМ по административен ред, жалбата до съда е подадена в определения от чл.
197, ал. 2 от ДОПК преклузивен срок, което я прави процесуално допустима.
Съгласно чл.
121, ал. 2 от ДОПК, предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на
чл. 195 от кодекса, с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по
реда на чл. 197 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК предвижда, че
постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да се обжалва в
7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната дирекция на НАП
по местонахождение на публичния изпълнител, който се произнася с мотивирано
решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни
обезпечителни мерки по чл. 121 – в 7-дневен срок от получаването на жалбата.
Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК, решението на органа по ал. 1 може да се
обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция,
чийто директор го е издал. В нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК са определени и
условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка. Тълкуването
на горепосочените разпоредби обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол
на настоящото производство са постановлението за налагане на предварителни
обезпечителни мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП.
В настоящия
случай от представените писмени доказателства се установява, че Решение № 175/
15.08.2018 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново е издадено от
оправомощен за това орган в пределите на неговата материална компетентност. Решението
е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 197, ал. 1
седемдневен срок. Обжалваното пред административния орган ПНПОМ с изх. №
С180006-023-0002715/ 25.07.2018 г. също
е издадено от компетентен
орган – публичен изпълнител в Териториална дирекция на НАП – гр. В. Търново,
определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от ДОПК и в рамките на правомощията му
по чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Постановлението е издадено в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма
и съдържа посочените в ал. 1 на посочения текст задължителни реквизити.
Съгласно чл. 121, ал.1 от ДОПК, налагането на предварителните обезпечителни
мерки се извършва от публичния изпълнител въз основа на мотивирано искане от
страна на компетентния за това орган по приходите. Видно от данните по
преписката, обезпечителното производство е започнало по мотивирано искане от
орган по приходите във връзка с извършвана на „Адивита“ ЕООД ревизия,
възложена със ЗВР № Р-04000518004226-020- 001/ 19.07.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП –
гр. В. Търново. Следва да се отбележи, че болшинството оплаквания в жалбата
срещу ПНПОМ и потвърждаващото го решение се отнасят до начина на определяне
размера на предполагаемите публични вземания и до това дали е налице основание
за установяването на такива задължения. Тези въпроси не следва да бъдат
обсъждани в настоящото производство, доколкото те са от компетентността на
органите по приходите, извършващи ревизията, а самият размер на задълженията се
установява с ревизионен акт, подлежащ на самостоятелен контрол. Ето защо
обстоятелството дали при приключване на ревизионното производство и издаване на
ревизионния акт ще бъдат установени задължения на оспорващото дружество и какъв
ще бъде техния размер, не влияе върху законосъобразността на обезпечителните
мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Не подлежи на преценка в настоящото
производство и обстоятелството дали срокът на наложените с обжалваното ПНПОМ
предварителни обезпечителни мерки е изтекъл към момента на приключване на
устните състезания или към този на постановяване на настоящото решение.
Последващото евентуално преустановяване действието на наложените обезпечителни
мерки, както и причините за това са неотносими към законосъобразността на
индивидуалния административен акт, какъвто по същността си е ПНПОМ /арг. от чл.
140, ал. 1 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК/.
Съобразно
горното съдът приема, че предполагаемият размер на задълженията, чието
обезпечение се иска, е посоченият от органа по приходите в искането му за
налагане на обезпечителни мерки – общо 133 800,00 лева. Преценката
за затрудненото събиране на задълженията на ревизираното лице също е в
компетентността на съответния орган по приходите, от който изхожда
предложението, и който при извършването й действа в условията на оперативна
самостоятелност /чл. 121, ал. 1 от ДОПК Неоснователни са направените възражения
за липса на мотиви в обжалваното постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки. В случая необходимостта от обезпечаване на задължението е
мотивирана с предполагаемия размер на същото и с обстоятелството, че евентуално
извършване на отчуждителни сделки от страна на задълженото лице, би създало
възможност събирането на публичните вземания да се затрудни поради недостатъчно
имущество, гарантиращо безпрепятственото им погасяване. Поради това съдът намира,
че са налице визираните в чл. 195, ал. 2 от ДОПК фактически основания за
налагане на ПОМ. Съответно изводите на публичния изпълнител, че без налагане на
предварителни обезпечения съществува възможност при разпореждане от страна на
ревизираното лице с негово имущество събирането на установените задължения да
се затрудни, са основани на установените в хода на ревизията факти и
обстоятелства. В тази връзка неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че
не е извършено изследване на имущественото му състояние, доколкото
предприемането на такова се установява от служебно извършените справки в Служба
по писванията – Белоградчик и изискването на копия от съответните документи за
собственост. При налагането на предварителните обезпечителни мерки не са допуснати
съществени нарушения на установените в чл. 195 от ДОПК процесуални правила.
Относно
съответствието на обжалваните актове с материалния закон. Преценката на органа
по приходите за затрудненото събиране на задълженията на „Адивита“ ЕООД е
направена на базата на установени в хода на ревизионното производство данни,
касаещи притежаваните от данъчния субект материални активи. Нуждата от налагане
на обезпечителни мерки се определя съобразно размера на публичното задължение и
на възможността в този си размер същото да се изпълни с разполагаемото
имущество на длъжника. Изпълнението на публичното задължение ще е невъзможно
когато ревизираното лице към датата на изпълнението не разполага с достатъчно
средства, за да го изпълни, съответно ще е сериозно затруднено, ако макар
стойността на годните за разпореждане активи на длъжника да покрива размера на
очакваните задължения, видът на първите или правното им положение е такова, че
не позволява тяхното бързо и ефективно осребряване /т.е. те не са ликвидни/. В случая в оспорваното ПНПОМ и потвърждаващото го решение е извършен
анализ на финансовото и имотното състояние на длъжника, като е направен извод,
че стойността на същото определена по реда на чл. 195, ал. 6 от ДОПК, не е
достатъчна да обезпечи задължения в прогнозирания от ревизиращите органи
размер, особено ако тази стойност бъде намалявана чрез последващо извършване на
отчуждителни сделки. В тази връзка съдът намира за неоснователни направените
възражения, че при налагането на предварителни обезпечителни мерки по реда на
чл. 121, ал. 2 от ДОПК е допуснато свръхобезпечаване на задълженията за данъци,
предвид техния прогнозен размер и стойността на активите, служещи за
гарантирането на тяхното събиране. Всъщност съдът не намира
за безспорно установено от представените по делото доказателства, че двата
недвижими имота върху които са наложени възбрани могат да послужат за надлежно
пълно обезпечаване на задължението му. Съгласно данните от преписката,
стойността на тези два недвижими имота, определена по реда на чл. 195, ал. 6 от ДОПК, е общо 511,80 лева. Вярно е, че тази стойност е базирана на данъчни
оценки определени към периодите на закупуването на имотите /съответно 2014 г. и
2015 г./ и за период от 3-4 години е възможно да се е променила в посока
увеличение. Доказателства за това обаче не са представени от жалбоподателя в
настоящото производство, чиято на бщо основание е тежестта да установи
благоприятстващите го факти, на които основава оспорването си. Последният, като
собственик на недвижимите имоти без особени затруднения би могъл да се снабди с
доказателства за актуалните към 2018 г. данъчни оценки на същите, както и да
представи такива за балансовата им стойност, съобразно въведената с чл. 195,
ал. 6 от ДОПК задължителна поредност при определяне стойността на наложените
обезпечения. Доказателства от вида на коментираните не са ангажирани от
оспорващото дружество, а и независимо от възможното увеличение на
обезпечителната стойност на процесните два имота, то едва ли би могло да бъде
такова, че да покрие размера на прогнозните публични задължения на ревизираното
лице.
Предвид изложеното, недоказана се явява
не само надвишаване на обезпечителната нужда, но и годността на наложените
възбрани върху недвижими имоти самостоятелно да предоставят необходимата
гаранция за бързо и ефективно евентуално принудително събиране на публичните
вземания, в посочения от ревизиращия орган размер. Поради това наличието на
банкови сметки, върху сумите по които би могъл да бъде наложен запор /не се
твърди това да е извършено/, не променя извода за законосъобразност на
обжалваните обезпечителни мерки.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, че наложените с ПНПОМ № С180006-023-0002715/
25.07.2018 г. възбрани върху недвижими
имоти затрудняват текущата му търговска дейност.
Действително, според чл. 121, ал. 3 от ДОПК, предварителните обезпечителни
мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно
възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените
обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице
дейност. Поначало видът на наложените обезпечения е такъв, че те не препятстват
възможността на собственика да ползва имуществото си, вкл. да плодоползва, а
единствено тази да го отчуждава. Освен това липсват данни преди налагането на
обезпечителните мерки, оспорващото
дружество да е предприемало действия с цел отчуждаването на процесните имоти,
обратно, установява се арендоването от него на множество други поземлени имоти
в същото землище, очевидно с цел производство на земеделска продукция. От друга страна, съгласно чл. 199 от ДОПК, за задълженото лице
съществува възможност да иска от публичния изпълнител заменянето на един вид
обезпечение с друго равностойно такова, като по делото няма данни „Адивита“ ЕООД да е правило такова искане. На последно място, в чл. 214 от ДОПК е
уредена и възможността за избор на длъжника изпълнението да бъде насочено върху
други негови движими или недвижими вещи, ако притежава такива. Тоест в ДОПК са
предвидени достатъчно правни възможности за длъжника, при упражняването на
които той би могъл да избегне евентуалното спиране на дейността му, поради
което не е налице нарушение на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, каквито са претенциите
на жалбоподателя. Както се каза по-горе, съдът намира за правилни изводите
на публичния изпълнител, че без налагане на процесните обезпечения съществува
възможност събирането на установените задължения да се затрудни. Налагането на
възбрана върху процесните недвижими имоти на задълженото лице, като възможна и
допустима гаранция за охрана на интересите на фиска, е законосъобразно
приложена от публичния изпълнител.
Съобразно изложеното съдът намира, че
Решение № 175/ 15.08.2018 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново и
потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки с изх. № С180006-023-0002715/ 25.07.2018 г. на публичен изпълнител при ТД
на НАП – гр. В. Търново, са издадени при правилно прилагане на закона и не страдат от
твърдяните от жалбоподателя пороци. Жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид
своевременно направеното искане за присъждане на разноски и неоснователността
на жалбата, претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника следва
да бъде уважена. На ТД на НАП – гр. В.
Търново следва да се присъди претендираното от него юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 500,00 лева. Съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя за прекомерност на така претендираното
възнаграждение. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, на
администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско
възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат.
Настоящият състав не намира разглежданият спор да е с по-малка фактическа и
правна сложност от типичните за този вид, пълномощникът на ТД на НАП – гр. В.
Търново е осъществил процесуално представителство в открито съдебно заседание.
Касае до защита по административен характер дело с предмет индивидуален
административен акт, като съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер за
процесуално представителство, защита и съдействие по такива дела, е в размер на
500,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 197,
ал. 3 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на „Адивита“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Средогрив, ул. „Четвърта“ № 2, общ. Чупрене, обл. Видин и посочен адрес за призоваване гр. София, ул. „Проф. Фридрих Нансен“ № 37А, ет. 5, срещу Решение № 175/ 15.08.2018 г., издадено от директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр. В. Търново, с което е оставена без уважение жалбата на „Адивита“ ЕООД, срещу Постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С180006-023-0002715/ 25.07.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново.
Осъжда „Адивита“ ЕООД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Средогрив, ул. „Четвърта“ №
2, общ. Чупрене, обл. Видин, да заплати на ТД на НАП – Велико Търново
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :