№ 16257
гр. С., 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110116095 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 20.06.2023 г.
(на лист 63 от делото), по първоначални съединени искове на „Т.С“ ЕАД
срещу С. А. П., Н. С. П. и Р. С. П. (аб. № ******), с която са предявени
претенции за осъждане на ответниците при условията на разделност – 4/6 – за
ответницата и по 1/6 – за останалите двама ответници, да платят на
дружеството следните суми – 1724,82 лева – цена за доставена за периода
01.08.2019 г. – 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „Б.“,
*************, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 29.03.2023 г., до окончателното плащане;
339,58 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за
периода 15.09.2020 г. – 20.02.2023 г.; 13,69 лева – цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за
периода 01.02.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.03.2023 г.,
до окончателното плащане, и 2,83 лева – законна лихва за забава за плащане
на последната описана сума за периода 15.09.2020 г. – 20.02.2023 г., както и по
предявен от ответника (за назоваване на страните съдът ще използва само
качествата им по първоначалната искова молба) Н. С. П. насрещен иск срещу
„Т.С“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 721,24
лева – платени от него без основание до предявяване на насрещния иск на
18.08.2023 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
1
енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията
за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се,
че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е „Т.С“ ЕООД, като поради това се иска привличането му
по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за
потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците – С. А. П. и
Н. С. П., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Двамата
ответници поддържат, че никога не са ползвали процесния имот, нямат
отношение към него, нито достъп, а единствен ползвател е ответницата Р. С.
П.. Ответникът Н. С. П. поддържа, че е направил и погрешно плащане на
ищеца, което иска да му бъде върнато.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Р. С. П.,
чрез особен представител, с който предявеният иск се оспорва по основание и
частично – като недопустим, като се твърди, че друго лице е сключило
нарочен договор с ищеца за потребление в имота. Претенцията за законна
лихва се оспорва, тъй като не били спазени общите условия на ищеца относно
момента на издаване на фактури и това на кого се издават, и така ответницата
изпадала в забава след покана. Договорът за дялово разпределение бил
изтекъл и не се дължала цена за него, а падеж не бил предвиден, поради което
и искът за лихва бил неоснователен. Иска се отхвърляне на всички искове.
В срока по чл. 211 ГПК която той погрешно му е заплатил за погасяване
на дължимите суми по настоящото дело.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на насрещната
искова молба, в който ответникът „Т.С“ ЕАД оспорва предявения иск и
признава, че на 18.08.2023 г. Н. П., на касата на ищцовото дружество Н. П. е
извършил две плащания на стойност по 360,62 лева за погасяване на
задълженията на себе си и баща си С. П. по настоящото дело. Оспорва
твърденията на ответника по първоначалния иск, че плащанията са извършени
погрешка.
В съдебното заседание ищецът поддържа иска и моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявените искове. Потвърждава, че има
направено плащане от ответника Н. П. в размер на 721,24 лева.
Претендира разноски. Представя списък на разноските.
Ответникът С. П. се представлява от сина си Н. П., който излага
твърдения, че до смъртта на майка му собственици на имота са били сестра му
и майка му, той не е живял там и няма представа дали в действителност са
2
погасявани задълженията за топлинна енергия. След 2021 г. единствени
собственици на имота са той, баща му и сестра му. При получаване на книжата
по делото имал проблеми със здравето на баща си и заплатил дължимите
суми, но впоследствие установил, че ищцовото дружество не е изчислило
коректно сумите за топлинна енергия, като му било отказано издаването на
справка за дължимите задължения с аргумента, че не е единствен собственик
на имота. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че
родителите му са заплатили дължимите суми за услугата „дялово
разпределение“, като по делото ищецът не е представил доказателства, че е
осчетоводил така претендираните суми. Поради това, моли за отхвърляне на
исковете.
Със становище от 28.03.2025 г. конституираното трето лице – помагач
„Т.С“ ЕООД поддържа, че дяловото разпределение за имота е извършено в
съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението за насрочване на делото от 07.02.2025 г. (на лист 89 –
91 от делото) съдът е отделил като общоизвестен на съда факта, че процесният
имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, както и за служебно
известно, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение на ДКЕВР №
ОУ-1/27.06.2016 г., публикувани във вестник „19 минути“ и във вестник
„Монитор“ на 11.07.2016 г., са в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.
С определение, постановено в откритото съдебно заседание на
02.04.2025 г. (протокол на лист 181 по делото), съдът е обявил за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта, че за периода от август 2019 г. до април
2021 г. собственици на процесния имот са били единствено тримата
ответници.
Съгласно представен на лист 10 – 11 от делото Нотариален акт за
собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ № *********** г.,
том VII, нотариално дело № 1345 на първия нотариус при Софийския народен
съд, М.Д.К и Н.Д.К са придобили правото на собственост върху апартамент
***, с адрес: С., ж.к. „Б.“, *********** по силата на сключен договор за
покупко-продажба със Софийски градски народен съвет – Стопанска дирекция
за изграждане на С.. В акта не са записани идеални части и следователно по
правилото на чл. 30, ал. 2 ЗС те са равни, т.е. всяка от двете собственици е
имала по половината от апартамента. Съгласно представен на лист 12 – 13 от
делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ************ г., том
III, нот. дело № 584/1990 г. на В.Н – нотариус при Софийската нотариална
служба при Втори районен съд, на 08.02.1990 г. М.Д.К е дарила на сестра си
Н.Д.К правото на собственост върху 1/2 идеална част от апартамент *** с
адрес: С., ж.к. „Б.“, ***********. Т.е. към март 1990 г. единствена собственица
е била Н.Д.К.
Съгласно представен на лист 14 – 15 от делото Нотариален акт за
3
дарение на недвижим имот № 57, том LLLXI, дело № 32778/1993 г. на
нотариус при Софийска нотариална служба на Районен съд – гр. С., на
22.12.1993 г. Н.Д.К е дарила на племенницата си Р. С. П. 1/2 идеална част от
апартамент ***, с адрес: С., ж.к. „Б.“, ***********, като към началото на 1994
г. следователно собственици са били при равни квоти Н.Д.К и ответницата Р.
С. П..
На лист 16 – 17 от делото е представен Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 115, том I, рег. № № 7778, дело № 95/2018 г. на 14.12.2018
г., с който М.Д.К, която вече се е била разпоредила с 1/2 идеална част от
процесния имот – апартамент ***, описан по-горе, която е имала, още през
1990 г. с нотариалния акт на лист 12 – 13 от делото, е прехвърлила 1/4 идеална
част от процесния имот на Л. Д. П., наследодател на страните. В нотариалния
акт обаче е посочено е посочено, че М.Д.К е придобила част от имота по
наследство, а при съставянето на акта е представен Препис-извлечение от Акт
за смърт № ********* г., издаден от район „Витоша“ на Столичната община, и
Удостоверение за наследници № ********** г., издадено от район „Витоша“
на Столичната община, които са поискани от ищеца (на лист 181 от делото), но
фактът на собствеността е обявен за безспорен, поради което не са събрани.
Съгласно представено на лист 52 удостоверение за наследници с изх. №
1124/27.04.2023 г., издадено от СО, район „Сердика“, Л. Д. П. е починала на
19.04.2021 г. и е оставила за свои наследници по закон ответниците С. А. П.
(съпруг), Н. С. П. (син) и Р. С. П. (дъщеря).
Съгласно представените на лист 150 – 151 от делото протоколи на
24.06.2020 г. и 26.06.2020 г., както и на 13.05.2021 г. и 21.05.2021 г. не е
осигурен достъп за отчет на уредите в процесния недвижим имот. На лист 148
– 149 са представени изравнителните сметки за отопление и топла вода за
имота за периода от август 2019 г. до април 2020 г. и за отоплителния сезон
2020/2021 г., от които личат задължения при изчисления в размер за всеки
отоплителен сезон съответно 886,55 лева и 1004,99 лева.
Съгласно заключението на техническата експертиза, прието без
възражения от страните в съдебното заседание на 02.04.2025 г. (протокол на
лист 181 от делото), а в писмен вид на лист 165 – 175, което съдът кредитира
като компетентно изготвено и обосновано, посочващо методите си на
изчисление, за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021
г. не е осигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение, като в
имота не е имало радиатори, които да са свързани към вътрешната
отоплителна система, в банята е имало щранг-лира, за която служебно е
начислена топлинна енергия. За имота е начислен разход на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, изчислена на база пълен отопляем обем
200 куб.м. В имота е имало един водомер за топла вода, за който служебно е
начислен разход. Вещото лице прави заключение, че дяловото разпределение
на топлинна енергия за имота е извършено в съответствие с действащите
нормативни актове, но преди отмяната на т. 6.1.1 от методиката към Наредба
за топлоснабдяването с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024
г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Общо дължимата
4
сума за топлинна енергия за процесния период е на стойност 1840,27 лева. От
таблица 2 и таблица 3 от заключението на вещото лице се установява, че
задължението за топлинна енергия за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г. по
общи фактури е на стойност 886,55 лева, а за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. - на стойност 1004,99 лева. При разпита си в съдебното заседание
вещото лице посочва, че за имота е начислена служебно топлинна енергия
поради неосигурен достъп.
Съгласно извършени от съда по реда на чл. 162 ГПК изчисления с
лихвения калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна институция, за
периода 15.09.2020 г. – 20.02.2023 г. законната лихва върху сумата от 886,55
лева е 220,73 лева, за периода 15.09.2021 г. – 20.02.2023 г. законната лихва
върху сумата от 1004,99 лева е 148,31 лева, или общо 369,04 лева.
Съгласно представено на лист 32 по делото извлечение от
счетоводството на ищцовото дружество на ответниците за месеците август –
септември 2020 г. и ноември 2020 г. – март 2021 г. са начислени по 1,52 лева
такса за услугата „дялово разпределение“, а за месец октомври 2020 г. – 1,53
лева, или общо 13,69 лева. Цените за услугата „дялово разпределение“ са
уговорени съгласно съответно техните т. 4.1. и ΙΙΙ.1 в Приложения № 2 от
договор между етажните собственици и третото лице – помагач от 10.01.2001
г. (на лист 22 от делото) и договор между ищеца и третото лице – памагач (на
лист 34 от делото), но тези приложения не са представени по делото, поради
което ищецът не е установил уговорената цена на услугана въпреки
указанието на съда в определението от 07.02.2025 г. (на лист 115 от делото), че
не сочи такива доказателства. Цената остава недоказана по делото.
Съгласно представени на лист 41 от делото Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С.,
одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., абонатите на ищцовата
страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2
във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на годишните
изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната сметка.
Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово разпределение
на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца, макар и услугата да е
извършена от друго лице. Съгласно чл. 33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от
общите условия при неплащане в срок на годишната фактура се начислява
законна лихва за забава.
Съгласно представени на лист 154 – 164 от делото разписки за плащане
към ищеца, издадени от финансовата институция „И.“ АД, починалата
наследодателка на ответниците Л. Д. П. е платила за процесния имот на ищеца
на 09.07.2020 г. 15,38 лева; на 17.12.2020 г. – 50 лева, и на 18.12.2020 г. – 100
лева, или общо 165,38 лева. Съгласно представените на лист 76 по делото 2
бр. касови бонове на 18.08.2023 г. ответникът Н. П. е заплатил на ищеца две
задължения в общ размер на 360,62 лева всяко, от които главница от 289,75
лева, мораторна лихва от 57,06 лева и законна лихва (мораторна лихва след
датата на образуване на делото) от 13,81 лева.
5
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик
или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна
собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на
доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата
„дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи
заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на
задълженията.
В случая, при съвкупната преценка на представените по делото писмени
доказателства и направеното в откритото съдебно заседание признание от
ответника Н. П. съдът приема за установено, че за периода от 14.12.2018 г. до
19.04.2021 г. съсобственици на имота са били Р. С. П. и Л. Д. П. (по сделка за
1/4 идеална част и 1/4 - по наследство от сестра си М.Д.К, тъй като
съответства на отделеното за безспорно, че собственици са само тримата
ответници) при квоти 1/2 за всяка от тях.
По делото е отделено за безспорно, че единствени трима собственици на
имота са ответниците по делото, които са наследници по закон на Л. Д. П., а
ответницата Р. С. П. е придобила 1/2 идеална част от имота.
Доколкото от процесуалното поведение на ответниците С. П. и Н. П.
става ясно, че същите не оспорват обстоятелството, че са приели
наследството, останало от Л. П., то по силата на чл. 60, ал. 1 ЗН отговарят за
задълженията, с които то е обременено съобразно дяловете, които получават, а
именно – по 1/3 от дела на Л. П. за всеки от тях, или по 1/6 от целия имот.
Съответно на това основание дължат и заплащане на частта, съответстваща на
придобития дял от наследството от задълженията за топлинна енергия за
процесния период, или по 1/6 от задълженията за имота за периода. Доколкото
по делото не се откриха данни, че ответницата Р. С. П. е приела наследството,
останало от нейната наследодателка (за още 1/6 част от имота над полученото
от последната по договор за дарение), то същата следва да отговаря
единствено за своята 1/2 от задълженията за имота за периода – като
собственик на такава идеална част по договора за дарение от 1993 г.
Правилото на чл. 53 ЗН за увеличаване на дяловете на другите двама
ответници не може да се приложи, тъй като както не са представени
доказателства, че ответницата е приела наследството, което включва 1/6 част
от процесния недвижим имот, така и няма доказателства да се е отказала или
да е загубила право да го приеме.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, съдът
намира за необходимо да посочи, че тъй като същото е направено от ответника
Н. П. в откритото съдебно заседание по делото, т.е след изтичане на срока за
отговор на исковата молба, то на основание чл. 133 ГПК същото е
6
преклудирано и съдът няма да го разглежда като недопустимо. Нормата на чл.
133 ГПК е израз на концентрационното начало в гражданския процес и цели
да мотивира страните да упражняват в предвидените от закона срокове
процесуалните си права, за да се разглеждат и решават делата в разумен срок.
От представените протоколи се установи, че за процесния период
ответниците не са осигурили достъп за отчет на уредите за дялово
разпределение в имота си, поради което служебно са начислени суми за
топлинна енергия за имота. От заключението на вещото лице се установява, че
дяловото разпределение е извършено в съответствие с действащите през
периода нормативни актове (правилото за начисляване на служебна енергия
по чл. 69, ал. 3, т. 2, б. „б“ от Наредбата за топлоснабдяването от 2020 г. при
неосигурен достъп не е отменено), а при начисляване на дължимите суми по
фактури ищцовото дружество е прилагало одобрените цени за топлинна
енергия, действащи по време на процесния период. Общата стойност на
начислената топлинна енергия е 1891,54 лева.
Предвид изложеното, и диспозитивното начало в гражданския процес,
според което съдът се произнася само до заявения от ищеца размер на
претенцията – чл. 6, ал. 2 ГПК, следва да се приеме, че дължимата сума за
имота за периода е в размер на 1724,82 лева, колкото са поискани с исковата
молба. Разликата между 1891,54 лева и поисканите 1724,82 лева в размер на
166,72 лева, като съдът приема, че тази сума е покрита с платените от
починалата Л. П. през 2020 г. 165,38 лева (разписки на лист 154 – 164 от
делото), т.е. налице е задължение поне за пълната сума по исковата молба от
1724,82 лева.
Съобразно установените квоти в съсобствеността за периода
ответницата Р. П. дължи 1/2 от тази сума, или 862,41 лева, за които следва да
бъде осъдена да плати, а всеки от ответниците Н. П. и С. П. – по 287,47 лева
(съгласно заявеното от ищеца в уточнителната молба на лист 64 от делото),
като по направените от последните възражения за погасяване на процесния
суми съдът ще се произнесе по-долу.
По иска за лихва за забава върху цената на топлинна енергия – чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
Съгласно чл. 84, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна лихва се начислява
от деня на падежа на задълженията, който по общите условия на ищеца е 45
дена след издаване на годишните фактури на 31.07.2020 г. и 31.07.2021 г., или
съответно – на 15.09.2020 г. и 15.09.2021 г.
Съгласно извършени от съда по реда на чл. 162 ГПК изчисления с
лихвения калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна институция,
общият размер на мораторната лихва върху задълженията по фактури е 369,04
лева, като предвид диспозитивното начало в гражданския процес следва да
бъде прието, че има задължение според заявеното в исковата молба – от 339,58
лева. Така ответницата дължи 1/2 от задължението или 169,79 лева, които
следва да бъде осъдена да плати, а всеки от ответниците – по 56,59 лева, за
които съдът ще се произнесе с оглед на извършените плащания по-долу.
7
По претенцията за цена на услугата „дялово разпределение“ – чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 140 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ:
От представените протоколи на лист 150 – 151 и техническата
експертиза се установява, че услугата е предоставена на ответниците, но съдът
не установи договор с конкретна цена, както е указал изрично в тежест на
ищеца. Поради това този иск следва да се отхвърли, както и свързаната с него
претенция за законна лихва върху цената за дялово разпределение преди
образуване на делото по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, тъй като не се установи задължение
за главница.
По извършените плащания и насрещния иск:
Ответникът Н. П. твърди, че е платил на ищеца задълженията си, като
поради двойно плащане предявява насрещен иск за осъждане на
първоначалния ищец да му плати 721,24 лева – платени без основание на
ищеца поради двойно плащане, ако съдът установи такова.
Предявеният иск е за връщане на даденото без основание (платено два
пъти или по несъществуващо задължение) с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, като се уважава, ако ищецът докаже плащане и се установи,
че не е имало защо да го плати (при отхвърляне на първоначалните искове).
Съгласно представените на лист 76 по делото 2 бр. касови бонове на
18.08.2023 г. са заплатени две задължения в общ размер на 360,62 лева всяко,
от които главница от 289,75 лева, мораторна лихва от 57,06 лева и законна
лихва (мораторна лихва след датата на образуване на делото) от 13,81 лева.
За периода от подаване на исковата молба на 29.03.2023 г. до
заплащането на 18.08.2023 г. на дължимите суми натрупаната мораторна
лихва върху задълженията за цена на топлинна енергия в размер на 287,47
лева е в размер на 10,54 лева, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, описан по-
горе. Така общото задължение на всеки от двамата платили ответници С. П. и
Н. П. е било 287,47 лева цена на енергия, 10,54 лева мораторни лихви от
исковата молба до датата на плащане, и 56,59 лева лихви по отделно
предявения иск, или по 354,60 лева. Заплащането на два пъти тази сума на
ищеца следователно е било основателно и няма как искът за връщане на
сумата от 354,60 лева да бъде уважен. За сметка на това исковете на ищеца
срещу двамата ответници следва да се отхвърлят изцяло поради плащане в
хода на процеса.
Доказани са две плащания по 360,62 лева, които са в повече от
дължимите се по 354,60 лева, т.е. ищецът следва да бъде осъден да върне на
ответника Н. П. разликата между последните две суми за него и за баща му,
или два пъти по 6,02 лева, или 12,04 лева.
За платените от наследодателката суми съдът вече се произнесе, че са
били взети предвид от ищеца, който иска по делото по-малко пари от
установения от вещото лице пълен размер на задълженията към процесните
периоди на отопление по делото.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът пропорционално
8
на онази част от първоначалните исковете, които са били основателни към
датата на предявяването им пред съда (вземанията са погасени с плащане в
хода на процеса) на основание чл. 78, ал. 1 и 2 ГПК. За двамата ищци тази
пропорционална част е равна на 344,06 лева от общо предявени 346,81 лева,
или 92,21 % от платените от ищеца разноски, а за ответницата – 1032,20 лева
от 1387,24 лева, или 74,41 %. Ответникът има право на разноски, но не е
поискал такива и не следва да му се присъждат.
Ищецът доказва разноски по отношение на двамата ответници в размер
на 1/3от платеното възнаграждение на вещото лице от 350 лева, или 116,67
лева, както и по 1/3 от определеното от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, или за двамата ответници –
33,33 лева, т.е. всеки от двамата ответници следва да плати на ищеца по
половината от сбора от горните две суми, или по 75 лева. По делото не е била
събрана държавна такса от ищеца поради пропуск на съда, поради което всеки
от двамата ответници следва да бъде осъден съгласно чл. 77 ГПК да плати на
съда по 92,21 % от таксата по исковете срещу тях от 50 лева, или по 46,11 лева.
По отношение на ответницата ищецът е направил разноски от 280 лева
депозит за особен представител (платежно нареждане на лист 95 по делото), и
следва да получи от нея 1/2 от платения депозит за съдебно-техническа
експертиза от 350 лева (лист 140), т.е. 175 лева, и от определените 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, или 50 лева, т.е. ответницата следва да
плати на ищеца 505 лева. Ответницата следва да плати на съда 74,41 % от
държавната такса за исковете срещу нея в размер на 55,49 лева, или 41,29 лева.
Ищецът на основание чл. 77 ГПК следва да плати на съда остатъка от
държавните такси по делото, които са в размер на 155,49 лева, или, след
приспадане на това, което ответниците следва да платят – 21,98 лева.
По деловодната система на съда има данни за отразена смърт на
ответника С. А. П. след откритото заседание по делото, като следва да се
изискат документи за това, за да може съдът да прецени дали да предприеме
действия по чл. 230, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Р.С.П, с ЕГН: **********, и адрес:
С., ж.к. „Б.“, *************, да плати на „Т.С“ ЕАД, с ЕИК: **********, и
адрес на управление: С., ул. „Я.“ № ***, сумите от 862,41 лева (осемстотин
шестдесет и два лева и 41 стотинки) – цена за доставена за периода 01.08.2019
г. – 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „Б.“, *************,
топлинна енергия, ведно със законната лихва от 29.03.2023 г. до
окончателното плащане, и 169,79 лева (сто шестдесет лева и девет лева и 79
стотинки) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода
15.09.2020 г. – 20.02.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата между присъдените 862,41 лева и пълния предявен
9
размер от 1149,88 лева (хиляда сто четиридесет и девет лева и 88 стотинки);
иска за лихва за забава за разликата между присъдените 169,79 лева до
пълния предявен размер от 226,36 лева (двеста двадесет и шест лева и 36
стотинки) и исковете за цена на дялово разпределение за 6,85 лева (шест лева
и 85 стотинки), и за 1,88 лева (един лев и 88 стотинки) – мораторна лихва
върху задължението на главница за услугата „дялово разпределение“ за
периода 15.09.2020 – 20.02.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С“ ЕАД искове с правна квалификация
79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. А. П., ЕГН: **********, с адрес: СО, М.Б, ул.
„М.Б“ ***, да плати на „Т.С“ ЕАД, с ЕИК: ЕИК: **********, с адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № ***, сумите от 287,47 лева (двеста осемдесет и
седем лева и 47 стотинки) – цена за доставена за периода 01.08.2019 г. –
30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „Б.“, *************,
топлинна енергия; 56,59 лева (петдесет и шест лева и 59 стотинки) – лихва за
забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. –
20.02.2023 г.; 2,28 лева (два лева и 28 стотинки) – цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за
периода 01.02.2020 г. – 30.04.2021 г., и 0,47 лева (четиридесет и седем
стотинки) – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за
периода 15.09.2020 г. – 20.02.2023 г., поради плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С“ ЕАД искове с правна квалификация
79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на Н. С. П., с ЕГН: **********, с адрес: СО, М.Б, ул.
„М.Б“ ***, да плати на „Т.С“ ЕАД, с ЕИК: ЕИК: **********, с адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № ***, сумите от 287,47 лева (двеста осемдесет и
седем лева и 47 стотинки) – цена за доставена за периода 01.08.2019 г. –
30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „Б.“, *************,
топлинна енергия; 56,59 лева (петдесет и шест лева и 59 стотинки) – лихва за
забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. –
20.02.2023 г.; 2,28 лева (два лева и 28 стотинки) – цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за
периода 01.02.2020 г. – 30.04.2021 г., и 0,47 лева (четиридесет и седем
стотинки) – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за
периода 15.09.2020 г. – 20.02.2023 г., поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Т.С“ ЕАД, с
ЕИК: ЕИК: **********, с адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № ***, да плати
на Н. С. П., с ЕГН: **********, с адрес: СО, М.Б, ул. „М.Б“ ***, сумата от
12,04 лева (дванадесет лева и 4 стотинки) – платени повторно за погасяване
на вече платени задължения за топлинна енергия и цена на услуга „дялово
разпределение“ за имот с адрес С., ж.к. „Б.“, *************, за периода от
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р.С.П, с ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „Б.“, ************* да плати на „Т.С“ ЕАД, ЕИК:
**********, с адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № *** сумите от 505 лева
10
(петстотин и пет лева) – разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. А. П., ЕГН: **********, с
адрес: СО, М.Б, ул. „М.Б“ ***, да плати на „Т.С“ ЕАД, ЕИК: **********, с
адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № ***, сумата от 75 лева (седемдесет и
пет лева) – разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. С. П., с ЕГН: **********, с
адрес: СО, М.Б, ул. „М.Б“ ***, да плати на „Т.С“ ЕАД, с ЕИК: ЕИК:
**********, с адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № ***, сумата от 75 лева
(седемдесет и пет лева) – разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Р.С.П, с ЕГН: **********, с адрес:
гр. С., ж.к. „Б.“, *************, да плати по бюджета на Софийския районен
съд по сметка с IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, държавна такса в
размер на 41,29 лева (четиридесет и един лева и 29 стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. А. П., ЕГН: **********, с
адрес: СО, М.Б, ул. „М.Б“ ***, да плати по бюджета на Софийския районен
съд по сметка с IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, държавна такса в
размер на 46,11 лева (четиридесет и шест лева и 11 стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. С. П., с ЕГН: **********, с
адрес: СО, М.Б, ул. „М.Б“ ***, да плати по бюджета на Софийския районен
съд по сметка с IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, държавна такса в
размер на 46,11 лева (четиридесет и шест лева и 11 стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Т.С“ ЕАД, с ЕИК: **********, и
адрес на управление: С., ул. „Я.“ № ***, да плати по сметка на Софийски
районен съд – с IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01 държавна такса в
размер на 21,98 лева (двадесет и един лева и 98 стотинки).
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Т.С“
ЕООД на страната на ищеца.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от кмета на с. М.Б, СО, да
представи в едноседмичен срок от получаване на съобщението
удостоверение за наследници на ответника С. А. П., с ЕГН: **********,
починал след края на устните състезания по делото на 19.04.2025 г. по данни
от НБД „Население“.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът може да наложи на кмета ГЛОБА.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните (да не се
праща препис до С. А. П., тъй като може да не е жив).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11