Р Е Ш Е Н И Е
№ 260026 / 31.8.2020г.
гр. Перник, 31.08.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 07235 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД ЕИК *********, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано
от Изпълнителния директор Любомир Спасов, чрез юрк. Максимова, срещу Й.К.К.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 1103,92 лв., представляваща 4/6 от стойността на доставена топлинна
енергия в общ размер за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П., кв. „”,
бл., ап. , за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
24.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 147,92 лв.,
представляваща 4/6 от обезщетение за забава в общ размер на 221,96 лв. върху
месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 28.05.2018 г., за които вземания
е издадена Заповед № 3774/25.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 05467/2019 г. на РС – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище,
находящо се в гр. Перник, кв. „Красно село”, бл. 22, ап. 3, за периода от 01.05.2016
г. – 30.04.2017 г. Счита, че отвтеникът в качеството на съсобственик и
наследник на Б.Н.К., дължи 4/6 части от стойността на доставената топлинна
енергия. Тъй като последният не заплатил дължимата цена, дължи и 4/6 части от
лихвата за забава върху главницата по всяка фактура за периода от 10.07.2016 г.
до 28.05.2018 г. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи
сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за
осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. В., е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието
на облигационна връзка между страните по доставка на топлинна енергия за
процесния имот. Твърди, че не е нито собственик, нито ползвател на процесния
имот, тъй като на 19.12.2019 г. се отказала от наследството на съпруга си Б.Н.К.,
който отказ е вписан под № 250/19.12.2019 г. при РС-Перник. В усливята на
евентуалнст възразява за погасяване на вземанията по давност. По изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 05467 по описа за 2019 г. на РС –
Перник е видно, че по заявление на
„Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 3774/25.09.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Й.К.К., ЕГН **********,
за сумата 1103,92 лв., представляваща 4/6 от стойността на доставена топлинна
енергия в общ размер за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. Перник, кв.
„Красно село”, бл. 22, ап. 3, за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.09.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 147,92 лв., представляваща 4/6 от обезщетение за забава в
общ размер на 221,96 лв. върху месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 28.05.2018 г., както и за сторените
разноски за производството.
От приложеното ч.гр.д.№ 05467 по описа за 2019 г. на РС –
Перник е видно, че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника
в срока по чл. 414 ГПК.
По делото са представени общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник”, бр.
82/3959/ на 29.04.2008 г.
От приложеното по делото Удостоверение
за граждански брак се установява, че Б.Н.Ки Й.К.К. са сключили граждански брак
на 02.01.1972 г., при което жената е приела фамилно име К..
От приетия Договор за продажба
на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти се установява, че на
28.12.1990 г. Б.Н.Ке закупил недвижим имот, представляващ апартамент, находящ
се на адрес: гр. П., кв. „“, бл., ет. 2, ап. 3.
Видно от Удостоверение за наследници
изх.№ 19/ГРС-3965/14.06.2019 г., че Б.Н.Ке починал на 11.06.1993 г. като е
оставил наследници по закон съпруга - Й.К.К., син – Л. Б. К., и дъщеря – Н. Б. К..
Представено е приложение
№ 1 към декларация по чл. 14 от ЗМДТ, видно от което ответникът Й.К.К. е
декларирала, че е собственик на 4/6 ид.ч. от жилище, находящо се на адрес: гр.
П., кв. „“, бл., вх. ет. , ап.,
придобито по наследство и договор за покупка от ОбНС от 28.12.1990 г. в режим
на съсобственост с Л.Б.К.– 1/6 ид.ч., и Надежда Богданова К. - 1/6 ид.ч.
Съгласно Удостоверение изх. № 08321/19.12.2019 г., издадено от РС-Перник, Й.К.К. се е отказала от наследството на своя съпруг Б.Н.К., починал на 11.06.1993
г., който отказ е вписан в особената книга на съда под № 250/19.12.2019
г.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че стойността на доставената до процесния имот топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. П., кв. „.”, бл. , ап. , за периода
от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. е в размер на 1655,88 лв. от която 4/6 части
се равнява на 1103,92 лв., и че обезщетението за забава върху месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 28.05.2018 г. е в общ размер на 221,96 лв., от която 4/6 части се равнява на
147,92 лв.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срешу която е подадено
възражение от длъжника в срок, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата
на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент
на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
По делото не се спори, че общите условия на ищцовото
дружество са публикувани по предвидения в закона ред и влезли в сила.
От приетите по делото удостоверение за сключен граждански
брак и Договор за продажба на държавен
недвижим имот по Наредбата за държавните имоти се установява, че ответницата се е намирала в граждански брак с
Б.Н.Ккъм момента на придобиване на собствеността върху имот, представляващ апартамент,
находящ се на адрес: гр. Перник, кв. „Красно село“, бл. 22, ет. 2, ап. 3. Тъй
като имотът е придобит по възмезден начин през време на брака между съпрузите,
съгласно чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.), действащ към момента на
осъществяване на придобивното основание, принадлежи общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име е придобит.
Със смъртта на съпруга Б.Н.К., починал на 11.06.1993 г., съпружеската имуществена общност
се прекратява и ответницата е
придобила в дял ½ ид.ч. от имота по силата на сключения договор за
продажба, а останалата ½ ид.ч. от имота се наследява при равни квоти, на
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН от наследниците на починалия –
съпругата и двете му деца.
Съгласно представеното удостоверение, издадено от
РС-Перник, ответницата се е отказала от наследството на своя съпруг, който
отказ е вписан в особената за това книга на съда. Тъй като отказът не е оспорен
от ищеца, като недействителен поради приемане на наследството преди
извършването му, съдът приема, че ответницата
се легитимира като собственик на 3/6 ид.ч. от имота, а частта на
отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници, съгласно чл. 53 ЗН.
По изложените съображения, съдът приема,
че за процесния период между ищцовото дружество и ответника в качеството на съсобственик на 3/6
ид.ч. от процесния имот е налице договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба. С оглед
направеното от ответника възражение, следва да се отбележи, че облигационната
връзка възниква със собственика на имота, а обстоятелството кое лице ползва
имота фактически, е ирелевантно в отношенията между страните по делото.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки
съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си. Предвид горното, съобразно обема на правата си,
ответникът дължи 3/6 части от цената за доставена топлинна енергия за имота за
процесния период, равняваща се на сумата 827,94 лв.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от
деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят,
съобразно правата си в съсобствеността.
Предвид горното, следва, че ответникът дължи 3/6 части от обезщетението за забава,
равняващо се на сумата 110,98 лв.
По възражението за погасяване на вземанията по
давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към
ищцовото дружество е основание за разглеждане на направеното от страна на
ответника възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б.
“в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се
погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия
е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е
процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от
Общите условия на “Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено,
че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в
размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През
30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този
срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С
оглед изложеното и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта
на главницата за месец 05.2016 г. от процесния период е настъпила на 01.07.2016
г., изискуемостта на главницата за месец 06.2016 г. е настъпила на 01.08.2016
г., изискуемостта на главницата за месец 07.2016 г. е настъпила на 01.09.2016
г., което означава, че тригодишният давностен срок изтича на 01.09.2019 г. В
настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
24.09.2019 г., т. е. след изтичане на давностния срок за вземанията за
потребена толинна енергия за месеците май, юни и юли 2016 г. Следователно
вземанията за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.07.2016
г. в размер на 247,28 лв. са погасени по давност.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на
главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД).
Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
този смисъл обезщетението за забава върху главниците за месец май, юни и юли за
периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г. е погасено и не се дължи, като същото
е в размер на 44,99 лв.
Съобразявайки горното, съдът достига до извод, че ищецът
има вземане за доставена топлинна енергия за процесния имот в размер на сумата 1408,60
лв. за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2017 г., и за обезщетение за забава в
размер на 176,99 лв. за периода от 09.10.2016 г. до 28.05.2018 г.
Съобразно обема на правата на ответника в съсобствеността,
същият дължи по 3/6 част от посочените задължения за имота, т.е. сумата 704,30 лв.
– главница, и сумата 88,49 лв. – обезщетение за забава, до който размер предявените
искове следва да се уважат, а за
разликите над тези суми до пълните предявени размери и периоди да бъдат отхвърлени.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране
на заявлението в съда – 24.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от исковите
претенции. В настоящото исково производство ищцовото дружество претендира
разноски за платена държавна такса в размер на 25,04 лв., от която съобразно
уважената част на исковете следва да му се присъди сумата 15,86 лв. В
заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 25,00 лв. –
държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00
лв., от които, съобразно уважената част на исковете, следва да му бъде
присъдена сумата 47,50 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Съобразно представените доказателства, същият е сторил разноски за платено
адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 350,00 лв., от
които съобразно отхвърлената част на исковете следва да му се присъди сумата 128,34
лв. В заповедното производство ответникът не е представил доказателства за
сторени разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.К.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК"
АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 704,30 лв. /седемстотин и четири лева и тридесет
стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. Перник, кв. „Красно село”, бл. 22,
ап. 3, за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.09.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 88,49 лв.
/осемдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху месечните плащания в размер на законната лихва за
периода за периода от 09.10.2016 г. до 28.05.2018 г., за които вземания е
издадена Заповед № 3774/25.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 05467 по описа за 2019 г. на РС – Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над 704,30 лв. до пълния предявен размер 1103,92 лв. и за периода от 01.05.2016 г. до 30.07.2016 г., и иска
за обезщетение за забава за сумата над 88,49
лв. до пълния предявен размер 147,92 лв. и за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., като погасени
по давност и неоснователни.
ОСЪЖДА Й.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република”, сумата 15,86 лв.
/петнадесет лева и осемдеест и шест стотинки/ - разноски за настоящото
исково производство, и сумата 47,50 лв. /четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/ – разноски
за заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********,
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, ДА
ЗАПЛАТИ на Й.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 128,34 лв. /сто двадесет и осем лева и тридесет и
четири стотинки/ - разноски
за настоящото исково производство,
на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 05467 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: