Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260082 26.11.2020
г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …...........………….…........................……………...... състав
на единадесети ноември ……………………………….. две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ТОДОР ХАДЖИЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
секретар ……… Д* Х* . .….……….…………………………………..….….
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….….
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..……
В гр. дело № 851
......... по описа за
2020 год., ...………....................……………...................
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба на Щ.Х.Щ. от
гр. С* .
С
Решение № 201 от 15.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1284/2019 г., РС Свиленград
е признал за установено по предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК
по отношение на Щ.Х.Щ. от гр. Свиленград, че дължи на „ Топлофикация София“ ЕАД
гр. София следните суми: 63,44 лв. главница, представляваща стойността на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода м. 05.2015 г –
м.04.2018 г., 12,42 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от
14.09.2016 г. до 05.07.2019 г., 34,50 лв. – дължима главница за дялово
разпределение за периода м.06.2016 г.-04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подавана на заявление по чл.410 от ГПК- 19.07.2019 г.
до окончателното изплащане на сумите, като за разликата над 63,44 лв. до пълния
предявен размер от 471.01. лв., над сумата 12,42 лв. до пълния предявен размер
от 105,49 лв. и за сумата от 6,77 лв. обезщетение за забава върху сумата за
дялово разпределение за периода от 30.07.2016 г. до 05.07.2019 г. отхвърля
исковете, за които суми е издадена заповед № 292 от 20.09.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1067/2019 г. по описа на РС Свиленград.
Със същото решение РС Свиленград е
осъдил „ Топлофикация София“ ЕАД гр. София да заплати на Щ.Х.Щ. от гр.
Свиленград сумата от 335,63 лв. направени по делото, по компенсация, разноски.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач „
Бруната“ ООД гр. София на страната на ищеца „ Топлофикация София“ ЕАД гр.
София.
Недоволен от постановеното решение,
в частта,в която е признато за установено ,че дължи посочените суми и в частта на разноските, е останал въззивникът Щ.Щ., който чрез
пълномощника си адв.М., обжалва в срок. Твърди,че постановеното решение е
неправилно поради неправилното приложение на материалния закон и неговата
необоснованост. От събраните по делото писмени доказателства и заключението на
назначената СТЕ се установявало безспорно, че е налице монтажна грешка при
узаконяване на топломерите и техните абонати, поради което обект гараж № 1,
собственост на ответника се отчита топломер с № 00270049845, а не с топломер №
002700**. При
извършената проверка било констатирано,че този
топломер реално отчита потребената ТЕ на абонатен № 366941- фризьорски салон. С
оглед на тази констатация ВЛ изрично посочило,че начислените стойности за
изразходвана ТЕ не отговарят на действителността. И в СТЕ и в ССЕ било
установено,че посочените от ищеца сметки за доставена ТЕ, вкл. и за
изравнителните такива не касаят процесния имот, собственост на ответника. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени решението на РС Свиленград в обжалваната част и постанови друго по същество на спора, с
което да отхвърли изцяло предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по
делото, пред двете инстанции разноски.
В срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия.
В съдебно заседание въззивникът не се явява. С
писмена молба вх. № 262579 от 10.11.2020 г., подадена от адв. М., въззивникът
взема становище по същество на спора. Поддържа подадената въззивна жалба по
изложените в нея съображения. Моли да бъдат присъдени направените по делото,
пред двете инстанции, разноски.
В съдебно заседание въззиваемият, не
изпраща представител. С писмена молба вх. № 262604 от 11.11.2020 г. оспорва
подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Свиленград в
обжалваната част решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат
присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за дължимост и за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от въззивника.
Хасковският окръжен съд като
провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване
с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е основателна. Постановеното от РС Свиленград
решение в обжалваната част и в частта на разноските е неправилно, поради което
следва да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което искът
с правно основание чл.422 от ГПК да бъде изцяло отхвърлен.
РС Свиленград е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от Топлофикация София“ ЕАД гр. София против Щ.Х.Щ. от гр.
Свиленград да бъде прието за установено,че ответникът Щ. дължи сумата 617,77 лв., от които 471.01 лв.
главница, представляваща стойността на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация за периода 01.05.2015 г – 30.04.2018 г., 105,49 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за периода от 14.09.2016 г. до 05.07.2019 г., 34,50 лв.
– дължима главница за дялово разпределение за периода м.06.2016 г.-04.2018 г.,
6,77 лв. лихва за периода от 30.07.2016 г. до 30.04.2018 г. ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подавана на заявление по чл.410 от ГПК-
19.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена
заповед № 292 от 20.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1067/2019 г. по описа
на РС Свиленград и направените в това производство разноски.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд
е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Пред
настоящата инстанция не се представиха нови доказателства. Първоинстанционният
съд е установил правилно фактическата обстановка, но направените от него изводи
за дължимост на суми за дялово разпределение и такса „ сградна инсталация“,
ведно със съответните лихви за забава, са неправилни и не се споделят от
настоящата инстанция.
Безспорно установено в
производството е, че ответникът Щ. е собственик на гараж № 1, разположен в партерния етаж на
сграда – бл.75, с административен адрес гр. С**, ул. „ Д.М*“, ж.к. „ И* В*“,
район „ Т*“. Видно от заключението на назначената по делото СТЕ е, че в гаража
на ответника е монтиран радиатор, който не работи. При извършения оглед на
място ВЛ е установило,че е извършена монтажна грешка и апартаментен топломер с
№ 00270049857 не е на гараж № 1,
собственост на ответника Щ.. Този топломер обслужва друг обект, а именно –
фризьорски салон. Начислените стойности за изразходвана ТЕ не отговарят на
действителността, според ВЛ. Всички показания по пера за консумирана ТЕ и за
БГВ са нулеви, защото в гаража няма водомер за топла вода. При направения
експеримент за захранване на радиатора в гаража е установено, че съответства
топломер с № 0027004*** и това е уредът,
който реално отчита топлинната енергия на гараж № 1. Според заключението на
ССЕ, при съобразяване със заключението
на СТЕ за допусната монтажна грешка не се дължат суми дялово разпределение и
такса „ сградна инсталация“.
С оглед на установеното от двете
експертизи съдът намира, че ответникът не дължи на „ Топлофикация София “ ЕАД гр. София суми
за потребена ТЕ, за дялово разпределение и такса „ сградна инсталация“, т.като
апартаментен топломер с № 0027004*** не
е на гараж № 1, собственост на ответника Щ. и този топломер обслужва друг
обект, а именно – фризьорски салон. Допуснатата монтажна грешка следва да бъде
отстранена, за да може реално да бъде отчитана ТЕ за гараж № 1, собственост на
ответника Щ.. Следва да се отбележи, че с предходно решение на РС Свиленград от
12.01.2018 г., постановено по гр.д. № 87/2017 г. също е било констатирано
недължимост на сумите за ТЕ за друг период от време именно поради това,че е
допусната монтажна грешка и апартаментен топломер с № 00270049857 не е за гараж № 1. Въпреки тези
констатации допуснатата монтажна грешка не е отстранена и ищецът продължава
неправилно да начислява на ответника задължения за ТЕ, каквито той няма. Ето защо предявеният иск с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК е изцяло неоснователен и недоказан. Постановеното от РС
Свиленград решение, в частта, в която е уважил иска за посочените суми е
неправилно и следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго по
същество на спора, с което искът да се отхвърли изцяло.
С оглед изхода на спора въззиваемият
следва да заплати на въззивника направените по делото, за двете инстанции
разноски. Видно от представените доказателства – договор за правна помощ от
27.01.2020 г., че в производството пред РС Свиленград са направени разноски в
размер на 400 лв. – платено възнаграждение на адвокат и 150 лв. – депозит за
СТЕ. Сторените пред въззивната инстанция разноски са в размер на 475 лв., от които 400 лв.
платено възнаграждение на адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие
от 10.11.2020 г. и 75 лв. платена ДТ.
Направеното възражение за
недължимост на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Изрично и в двата
договора е посочено,че е договорено и платено в брой възнаграждение на адвокат
от 400 лв. за всяка инстанция. Направеното отбелязване,че сумата е платена в
брой има характер на разписка за извършеното плащане. На основание чл.78 ал.3
вр. ал.1 от ГПК ответникът има право на разноски по производството и
възнаграждение на един адвокат, ако е имал такъв. Ето защо тази сума принципно
е дължима и следва да бъде заплатена от въззиваемия, с оглед изхода на спора.
Основателно е направеното
възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение и с оглед
фактическата и правна сложност на делото възнаграждението следва да бъде
намалено в минималния предвиден размер,
а именно по 300 лв. за всяка една инстанция / чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Или въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати на въззивника направените по делото, пред двете инстанции разноски в
размер на 825 лв., от които 600 лв. възнаграждение за адвокат за двете съдебни
инстанции, 150 лв. платен депозит за ВЛ и 75 лв. платена ДТ за въззивно
обжалване.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 201 от 15.07.2020
г. на РС Свиленград, постановено по гр.д. № 1284/2019 г., в частта, в която по предявения иск с правно основание чл.422
от ГПК е признал за установено по отношение на Щ.Х.Щ. от гр. Свиленград, че
дължи на „ Топлофикация София“ ЕАД гр. София следните суми: 63,44 лв. главница,
представляваща стойността на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация
за периода м. 05.2015 г – м.04.2018 г., 12,42 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 14.09.2016 г. до 05.07.2019 г., 34,50 лв. – дължима
главница за дялово разпределение за периода м.06.2016 г.-04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подавана на заявление по чл.410
от ГПК- 19.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е
издадена заповед № 292 от 20.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1067/2019 г. по
описа на РС Свиленград, както и в частта, в която е присъдил разноски по
компенсация, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „
Топлофикация София“ ЕАД , ЕИК *********, гр. София, ул. „ Ястребец“ № 23Б
против Щ.Х.Щ., ЕГН ********** *** иск с
правно основание чл.422 от ГПК да бъде
прието за установено по отношение на Щ.Х.Щ. от гр. Свиленград, че дължи на „
Топлофикация София“ ЕАД гр. София следните суми: 63,44 лв. главница,
представляваща стойността на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация
за периода м. 05.2015 г – м.04.2018 г., 12,42 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 14.09.2016 г. до 05.07.2019 г., 34,50 лв. – дължима
главница за дялово разпределение за периода м.06.2016 г.-04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подавана на заявление по чл.410
от ГПК- 19.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е
издадена заповед № 292 от 20.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1067/2019 г. по
описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА Топлофикация София“ ЕАД , ЕИК *********,
гр. София, ул. „ Ястребец“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на
Щ.Х.Щ., ЕГН ********** *** сумата
от 825 лв. направени по делото разноски пред двете инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/