№ 152
гр. Кърджали, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Д.а
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20255140200580 по описа за 2025 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ********** от 03.06.2025г. издадено
от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали, с което е наложено наказание по чл.183
ал.4 т.8 от ЗДвП глоба в размер на 50лв. на Д. Т. Р. от ************* с ЕГН ********** за
извършено нарушение на 07.05.2025г. в 22,54 часа в гр.Кърджали на кръстовището между
ул.Христо Г.Данов и ул.Стефан Стамболов на чл.98 ал.1 т.6 от Закона за движение по
пътищата.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Д. Р., която
обжалва наказателното постановление поради следните съображения: оспорва персоналната
компетентност на АНО; процедурата по установяване на нарушението и по налагане на
административно наказание не е съобразена с изискванията на закона; липсва описание на
нарушението с всички обективни съставомерни признаци, а описанието е бланкетно;
нарушението не е извършено от жалбоподателя; несъставомерно е от субективна страна; при
условията на евентуалност извършеното е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Моли съда
да постанови съдебно решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление
като незаконосъобразно и противоречащо на закона. В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и с адвокат, като поддържат подадената жалба. В ход по същество адвокатът
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление по
подборни съображения изложени в писмена защита, която представя по делото. Настоява, че
жалбоподателяката е с намалена работоспособност в размер на 82% и няма как да е
управлявала автомобила, а той се е управлявал от нейния син. Претендира и направените
разноски за адвокат. Жалбоподателят в ход по същество заявява съгласие с казаното от
адвоката.
Административно наказващият орган редовно призован за съдебно заседание не
1
се явява и не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния му представител, с която
моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсулстко
възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в производството. По делото е постъпила и подробна писмена
защита от юрисконсулт.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна: На 07.05.2025г. свидетелят С. С. бил
на работа като младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“- Кърджали, когато около
22.54ч. бил изпратен, с колегата си от дневна смяна, по сигнал за паркиран автомобил на
кръстовището образувано от улиците „Христо Г.Данов“ и „Стефан Стамболов“ в
гр.Кърджали. За целта той отишъл на място и установил лек автомобил марка „*******“ с
рег.№ ****, който бил паркиран по средата на кръстовището между посочените две улици,
но по- близо до ул.Христо Г.Данов, който бил ориентиран в посока към училището
намиращо се там. Този автомобил бил собственост на Д. Т. Р.. По този повод на место
свидетелят С. С. съставил Уведомление, че ще му бъде съставен „Глоба с фиш“ на
собственика на установения неправилно паркиран автомобил, тъй като в момента нямало
водач в автомобила, който документ бил поставен под чистачките му. По този повод същият
ден свидетелят С. С. съставил Глоба с фиш серия GT № ****, както и след това написал
докладна записка до началника сектор „Пътна полиция“- Кърджали, в която описал, че при
съставянето на тази глоба с фиш бил допуснал техническа грешка свързана с посочване на
нарушената правна норма. В следващите дни, тъй като собственикът на лек автомобил
марка „*******“ с рег.№ **** не бил съгласен със съставената глоба с фиш, поради което на
20.05.2025г. свидетелят С. С. в присъствието на жалбоподателя Р. съставил акт за
установяване на административно нарушение по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП, който бил предявен
на дееца при отказ, оформен по надлежния ред. По повод на всичко това свидетелят С. С.
написал докладна записка до началник сектор „ПП“- Кърджали. На база на съставения
АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Настоящата съдебна инстанция установи тези факти на база гласните
доказателства дадени от свидетеля С. С., който е очевидец на случилото се, които показания
си кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателства- Акт за установяване
на административно нарушение серия GA № ****/ 20.05.2025г., чиято доказателствена сила
не бе оборена, както и от приложените докладни записки и Глоба с фиш. Всички те
установяват по безспорен начин описаната фактология, още повече, че полицейският
служител е очевидец на нарушението и подробно описва случилото се на инкриминираната
дата, час и място. Този свидетел лично е възприел начина, по който е бил паркиран
автомобилът.
Съдът не кредитира показанията на разпитания свидетел Р. Р. по време на
съдебното следствие, тъй те са изолирани от останалия доказателствен материал, както и
2
същият е заинтересован, поради близката роднинска връзка с жалбоподателя, а и не е спазен
надлежния ред за деклариране кой точно е управлявал паркиран автомобил.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата на 23.07.2025г. жалба е
процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 14- дневен срок
видно от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на
09.07.2025г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и
наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН.
За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение
или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за
наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното
нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако
липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се
квалифицира като нарушение, респективно престъпление. В случая наказателното
постановление е издадено по повод извършване на деяние, което осъществява състава на
чл.98 ал.1 т.6 от Закона за движението по пътищата, а именно жалбоподателят Д. Т. Р.
паркирал собствения си лек автомобил в самото кръстовище. Правилно
административнонаказващият орган е подвел извършеното нарушение под съответната
наказателна разпоредба на чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП, според която „Наказва се с глоба 50 лв.
водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за
обществен превоз на пътници или кръстовище“. Налице е в настоящият казус съвкупността
от всички признаци посочени в цитираният текст, като извършеното деяние е съставомерно
по последното предложение на нормата. На първо място от обективна страна-
изпълнителното деяние е извършено като нарушителят е паркирал МПС в кръстовище. На
следващо място- признаците относно субекта са налице, тъй като жалбоподателят на
посочената дата е бил собственик на МПС- то и не е оборена законовата презумпция, че
собственикът е водач до представяне на Декларация по чл.188 от ЗДвП. На трето място- от
субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл: деецът е съзнавал, че като
водач на управляваното от него МПС не може да паркира в кръстовище, имал е представа
относно обществено опасните последици и съзнателно ги е искал да настъпят като е
паркирал автомобила си в самото кръстовище. При определянето на наказанието
наказващият орган е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства и поради
това му е наложил наказание в единствено предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от
50лв. Поради това наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Настоящата инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че нарушението не е
извършено, тъй като безспорно се установи, че е налице административното нарушение, по
повод на което е издадено и обжалваното наказателно постановление. Освен това не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като се установи, че актът
за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление
са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите
3
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към
конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е
било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.
Не е налице и маловажност на случая, тъй като извършеното деяние не представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Освен това наложеното наказание е справедливо и е съобразено с
предвидената санкция в закона, която е в единствено възможен размер. Не се споделя и
довода, че не жалбоподателят Д. Р., а синът й е паркирал процесния автомобил, тъй като не е
подадена изискуемата по чл.188 от ЗДвП декларация от собственика на автомобила, че
МПС- то е било предоставена на трето лице.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание
чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130 до 190лв. В случая по
делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на трима свидетели, на които не е взел
участие процесуалният представител на наказващия орган, но същият е изготвил и
депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от
130лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
ОДМВР- Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37
ал.2 от Закона за МВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото. По изложените
съображения, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от
03.06.2025г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали, с
което е наложено наказание по чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП глоба в размер на 50лв.
на Д. Т. Р. от ************* с ЕГН ********** за извършено нарушение на
07.05.2025г. в 22,54 часа в гр.Кърджали на кръстовището между ул.Христо
Г.Данов и ул.Стефан Стамболов на чл.98 ал.1 т.6 от Закона за движение по
4
пътищата, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. Т. Р. с адрес ******************* с ЕГН **********
да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали направените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5