РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Бургас, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Калина Ст. Пенева
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20222000500446 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл. 463, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е жалба от „Ен Би Ей Стиил“ЕООД , ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.София , представлявана от управителя
Мирослав Борисов против Решение №14 от 31.01.2022 г. постановено от
Окръжен съд – Ямбол по възз. гр.д.№40/2022 г. по описа на ОС – Ямбол , с
което се оставя без уважение жалбата на „Ен Би Ей Стиил“ЕООД против
разпределението на ЧСИ Ирина Христова, рег.№878 , предявено с протокол
за разпределение на 16.12.2021 г. по изп.д.№508/2021 г. На първо място
страната изразява недоволството си от връчването на решението на ОС на
електронната си поща като сочи , че не е изразявала изричното си съгласие за
това, а е посочила адрес в гр.София, кв.Обеля, ул.“13“ №12. На следващо
място – оспорва се извода на ОС , че разпределението , извършено от ЧСИ
чрез включването на сумата от 18 234.69 лв. на осн. чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД за
вземане на Община Ямбол за такса смет е правилно и законосъобразно.
Страната оспорва привилегията на „Такса битови отпадъци“ по чл.136 ал.1
т.2 от ЗЗД с оглед естеството и на „такса“ , а не „данък“ и се сочи , че е
свързана с извършване на услуга от страна на общината – т.е. – тя
представлява цената на нещо, което следва да бъде извършвано от общината.
Противопоставя се на евентуално разширително тълкуване на нормата.
Жалбоподателят сочи и други обстоятелства , с оглед на които твърди , че не
дължи заплащане на въпросната такса на Община Ямбол. На следващо място
1
– сочи се като процесуално нарушение обстоятелството , че ЧСИ не е
предявил разпределителния протокол на ипотекарния съдлъжник „Брик
индустри“ЕООД – тази страна не е била уведомена за публичната продан и
разпределението , което се окачествява като нарушение на чл.462 ал.1 от
ГПК. Това дружество не е уведомено и за депозираната жалба против
разпределението. Моли се за отмяна на разпределението на ЧСИ за сумата
от 18 234.69 лв. в полза на Общината като незаконосъобразно и същата да
бъде разпределена за погасяване на други публични задължения или в полза
на „Интернешънъл Асет Банк“АД. Направени са и доказателствени искания
– да се задължи Община Ямбол да представи приемо-предавателен протокол
за предоставяне на съд за сметоизвозване, да се допуснат двама свидетели за
установяване на факти, твърдени с жалбата и др. Прилагат се към жалбата
съдебно решение на ОС – Ямбол , съобщение за връчване и разпечатка
относно дата на изпращане на решението.
Депозирано е писмено становище – отговор на жалбата от страна на
Община Ямбол. Жалбата се оспорва като неоснователна , а извършеното от
ЧСИ разпределение се поддържа като правилно и законосъобразно. Страната
се позовава на разпоредбите на чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД и чл.162 ал.2 т.3 от
ДОПК и като се позовава на публичния характер на вземанията за такси за
битови отпадъци обосновава в становището си тяхната привилегированост.
Цитират се различни съдебни актове в тази насока. Обосновава се
значителния обществен интерес на осъществяваната от общините услуга по
сметопочистването и поради това – и привилегирования характер на таксата
за тази услуга. По повод възраженията по невръчването на протокола за
разпределение на съдлъжника „Брик индустри“ЕООД се сочи че единствен
собственик на процесния имот е жалбоподателя и „Брик индустри“ЕООД не
е страна в изпълнителното производство – следователно не се дължи подобно
известяване. Моли се за отхвърляне на жалбата на „Ен Би Ей стиил“ЕООД ,
изцяло потвърждаване на обжалваното решение на ОС като правилно и
законосъобразно.
Постъпило е становище по жалбата и от страна на „Интернешънъл Асет
Банк“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София.
Излага се становище за основателност на жалбата като също се поддържа
тезата, че таксата битови отпадъци не се ползва с привилегията по чл.136 ал.1
т.2 от ЗЗД. Тази такса не е данък по естеството си и тази разпоредба не
следва да се тълкува разширително. Цитират се съдебни актове в тази насока.
Поради това се претендира обжалваното решение да бъде отменено и
протокола за разпределение в частта, с която в полза на общината е
разпределена сума от 18 234.69 лв. – такса смет , която следва да бъде
удовлетворена в полза на този кредитор след обезпеченото с ипотека вземане
на банката. Прилагат се съдебни актове – решения в насока на изложеното в
становището.
След преценка на доказателствата по делото съдът установява следното:
Обжалва се решение №14 постановено от ОС – Ямбол от 31.01.2022 г.
Решението на съда е било постановено по повод жалба на „Ен Би Ей
стиил“ЕООД против извършеното от ЧСИ разпределение на суми по изп.д.
№508/21 г. на ЧСИ Христова на основание чл.463 от ГПК. С протокола за
разпределение / л.309-310 по изп.д.№508/21 / в полза на кредитора Община
2
Ямбол е била разпределена сума в размер на 18 234.69 лв. , представляваща
такса битови отпадъци на осн. чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД.
Съдът като е приел , че съответното оспорено вземане има публичен
характер, такава такса се начислява за плащане от лицата, които дължат
данък върху съответния имот на основание чл.64 от ЗМДТ. Прието е че
привилегията по чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД е относима за въпросното вземане въз
основа на постановени съдебни актове – в т.ч. и на Апелативен съд – Бургас.
Относно спора за непредоставяне на услугата съдът е посочил, че този спор
подлежи на решаване по друг ред – отделен исков процес и не може да бъде
предмет на проверка в това производство. Поради това жалбата на „Ен Би Ей
стиил“ЕООД като неоснователна е оставена без уважение.
Жалбата е допустима – депозирана е от надлежна страна в
производството пред окръжния съд – длъжник в изпълнителното
производство, който има правен интерес от жалбата. Спазени са и останалите
изисквания на закона. Установява се връчване на съдебния акт по електронен
път на 30.03.2022 г. , въпреки нежеланието на страната. Жалбата е
депозирана в законовия срок в съда на 06.04.2022 г., внесена е и дължимата
такса.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Спора по делото касае характера на вземането на общината за такса
битови отпадъци / ТБО/ - дали това вземане се ползва с привилегията по
чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД. Докато жалбоподателят застъпва становището, че
разпоредбата на чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД не следва да се тълкува разширително
и се отнася само за вземанията на държавата за данъци, то в съдебния акт,
както и становището а Общината се застъпва другото схващане – че се касае
за публично вземане и макар и да се касае за такса за осъществявана от
общините услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, то с оглед
обществената значимост на тази дейност вземането за тази такса,
независимо, че е наименувана така. Разрешението на този проблем с оглед и
противоречивата съдебна практика на различните съдилища в страната се
даде от Върховния касационен съд с Тълкувателно решение № 2 от
22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК: - В ТР се посочва, че
публичното общинско вземане за данъка върху недвижимите имоти пряко и
безусловно се свързва със собствеността върху съответния имот и размерът
му се определя изключително и само с оглед стойността на имота, поради
което това вземане се ползва със специалната привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2
ЗЗД, като се събира именно от стойността на имота, предмет на публичната
продан, сумата от която се разпределя от съдебния изпълнител. Публичното
общинско вземане за таксата „битови отпадъци“ няма пряка връзка със
собствеността върху имота и неговата стойност, а произтича от
предоставянето на конкретни обществени услуги и представлява цената за тях
(стойността на същите), поради което не може да попадне в приложното поле
на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД и да бъде събирана от стойността на имота, предмет
на публичната продан, а се ползва с общата привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6
ЗЗД и подлежи на предпочтително удовлетворяване от цялото имущество на
длъжника, съгласно чл. 136, ал. 2 ЗЗД. Приемането на обратното би
означавало недопустимо разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 136,
ал. 1, т. 2 ЗЗД и несправедливо „преместване“ по този начин на едно
3
публично вземане от общата привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД във втория
ред специални привилегии. С оглед на това разрешение на проблема от ВКС
жалбата на „Ен Би Ей стиил“ЕООД в процесния случай се явява
основателна. Обжалваното решение на окръжния съд , с което се оставя
жалбата на страната против извършеното разпределение на ЧСИ се явява
неправилно. Същото следва да бъде отменено , както и следва да бъде
отменено извършеното разпределение от ЧСИ в частта, с която в полза на
Община Ямбол е разпределена сумата от 18 234.69 лв. – ТБО , която сума
остава с поредност на удовлетворяване по чл.136 ал.1 т.6 от ЗЗД. Съответно
в разпределението , обективирано в протокол , находящ се на л.309 – 310 по
изп.д.№508/21 на ЧСИ Христова следва да се извършат следните корекции: -
по т.3 / л.309 по изп.д. №508/21 г. на ЧСИ Христова/ - вземането за Община
Ямбол остава в размер на 14 279.24 лв. / след изваждането на сумата от
18 234.69 лв./, а таксата по т.26 - 1292.10 лв. – при размер над 10 000 лв. –
820 лв.+ 6% за горницата над 10 000 лв. / т.3 по Разпределение - л.309 по
изп.д.№508/, по т.4 / л.310 по изп.д.№508/2021 г. на ЧСИ Христова/ -
Въпросната сума от 18 234.69 лв. плюс остатъка от таксата по т.26 от
1309.02 лв. / общо 19 543.71 лв./ следва да бъде отнесена към остатъка за
разпределение който погасява частично вземането на взискателя
ипотекарния кредитор „Интернешънъл Асет банк“АД – с привилегия по
чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД /към сумата от 491 007.57 лв./ - или сумата става
общо – в размер на 510 551.28 лв. Пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ / 5220 лв. за 100 000 лв. + 2% за горницата над 100 000 лв./ възлиза
общо на 16 117.20 лв. като след приспадане на платената част от 8638.98 лв.
за частичното погашение се дължи за събиране такса в размер на сумата от
7478.22 лв.; т.е. – за взискателя „Интернешънъл Асет Банк“ АД погашението
след събиране на пропорционалната такса възлиза общо в размер на
503 073.06 лв.; - по т.5 / л.310 по изп.д.№508/2021 г. на ЧСИ Христова/
съответно сумата за заплащане от страна на „Интернешънъл Асет Банк“АД
от 149 323.31 лв. се променя поради намалянето на общата сума 35 115.05
лв. / за вземане за община Ямбол/ със сумата от 19 543.71 лв. лв. като за
община Ямбол вместо посочената сума в размер на 35 115.05 лв. се дължат
за данъци 14 279.24 лв. и таксата по т.26 - 1292.10 лв. – или – общо
15 571.34 лв. Изменя се и сумата за такса по т.26 за частичното погашение
по т.4 от разпределението на 7478.22 лв. / увеличение с 658.36 лв./ При
непроменени останали параметри общата сума по т.5 от разпределението се
променя на 130 437.96 лв., която взискателят „Интернешънъл Асет Банк“АД,
обявен за купувач на имота следва да заплати по сметката на ЧСИ.
По гореизложеното и на основание чл. 463, ал. 2 от ГПК, Апелативен
съд - Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 14 от 31.01.2022 г., постановено от Окръжен съд -
Ямбол по възз. гр. д. № 40/2022 г. по описа на ОС - Ямбол, с което се оставя
без уважение жалбата на „Ен Би Ей Стиил“ ЕООД против разпределението
на ЧСИ Ирина Христова, рег. № 878, предявено с протокол за разпределение
на 16.12.2021 г. по изп. д. № 508/2021 г. като ОТМЕНЯ разпределението на
4
ЧСИ Ирина Христова, рег. № 878, предявено с протокол за разпределение на
16.12.2021 г. по изп. д. № 508/2021 г. в частта, с която на Община Ямбол е
разпределена сумата в размер на 18 234.69 /осемнадесет хиляди двеста
тридесет и четири лв. и 69 ст./ лева , представляваща вземане на Общината за
такса „Битови отпадъци“ и вместо отменената част ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ сумата в размер на 18 234.69 лв. в полза на взискателя
„Интернешънъл Асет Банк“АД, ЕИК ********* - ипотекарен кредитор,
представляваща част от задължение по Договор за кредит № 01-
13020/20.10.2008 г. с поредност на вземането по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД
като в разпределението – обективирано с протокол , находящ се на л. 309 -
310 по изп. д. № 508/21 г. на ЧСИ Ирина Христова се извършват следните
промени: по т. 3 - вземането за Община Ямбол остава в размер на 14 279.24
лв., а таксата по т. 26 - 1292.10 лв.; по т. 4 - Остатъка за разпределение
който погасява частично вземането на взискателя ипотекарния кредитор
„Интернешънъл Асет банк“ АД - с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД
става в размер на 510 551.28 лв. като за пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ се дължи за събиране сумата в размер на 7478.22 лв.; т.е. - за
взискателя „Интернешънъл Асет Банк“ АД погашението след събиране на
пропорционалната такса възлиза общо в размер на 503 073.06 лв.; по т. 5 -
Взискателят „Интернешънъл Асет Банк“ АД, обявен за купувач на имота
следва да заплати по сметката на ЧСИ съответно сумата в размер на 130
437.96 лв. , в т.ч. и вземането на Община Ямбол за данъци в размер на 14
279.24 лв. и таксата по т. 26 - 1292.10 лв.; за такса по т. 26 за частичното
погашение по т. 4 от разпределението - сума в размер на 7478.22 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5