№ 3158
гр. София, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20251110207060 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на А. С. Д. против Наказателно
постановление № 24-4332-014814/03.07.2024г. на Началник сектор при отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева,
както и на основание Наредба № Iз -2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно и
издадено в нарушение на материалния закон. Твърди, че АНО не е ангажирал никакви
доказателства, от които да е видно, че е извършил вмененото му нарушение. Оспорва
изложената фактическа обстановка. Моли за съдебен акт в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява, не взема становище
по жалбата. След съдебно заседание в деловодството на състава е постъпило писмено
становище от упълномощен процесуален представител на въззиваемата страна с изложени
доводи по същество и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 21.06.2024г., около 05:25 часа жалбоподателят се движел в гр. София, по ул. „Проф. д-р
И. Странски“, с посока на движение от ул. „Проф. Кирил Попов“ към бул. „Акад. Борис
Стефанов“. Същият управлявал л.а марка „*****“, модел „*****“ с рег. № *****
По същото време, на посоченото място, пред бл. 59 св. И. Р. Т. и св. В.В.П. – служители на
1
07 РУ-СДВР изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред и
контрол на пътното движение.
Св. Т. предприел действия по спирането на автомобила за извършване на полицейска
проверка.
При спиране на автомобила за извършване на проверка на водача св. Т. възприел, че водачът
Д. не е с поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът.
Св. Т. намерил, че с поведението си Д. е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП , за което съставил против него АУАН № GA 1118074/21.06.2024г.
Д. отказал да подпише съставения против него АУАН, което било удостоверено с подписа на
св. Петков.
Препис от така съставения АУАН не бил връчен на нарушителя.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното Наказателно
постановление № 24-4332-014814/03.07.2024г. на Началник сектор при отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева,
както и на основание Наредба № Iз -2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля Т., както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК.
Съдът намира за житейски логична липсата на спомени у свидетеля за конкретния случай с
оглед естеството на служебните му задължения. В хода на проведения му разпит е
установено, че същият по невнимание е положил подпис в графа „ нарушител“, вместо в
графа „ актосъставител“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок / по делото е налична справка
за изпращане на НП за връчване чрез ССЕВ, но липсват доказателства за датата на
получаването му, поради което следва да се приеме, че жалбата е в срок, доколкото липсват
доказателства в обратна насока/ , от легитимното за това действие лице и при наличието на
правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
2
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.Това се доказва от приложената по
административно наказателната преписка заповеди.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
Обстоятелството, че нарушителя отказва да подпише съставения срещу него АУАН, както и
че не желае да получи препис от същия е било удостоверено с подписа на свидетел, при
спазване на разпоредбите на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на нарушителя. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По отношение на приложението на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото не бяха събрани
доказателства, които да оборват възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка.
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е адресат на разпоредбите на
Закона за движение по пътищата и актовете по прилагането му.
Съгласно разпоредбата на Чл. 137а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Водачите и пътниците
в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
По делото не се спори, че жалбоподателят се е движел по ул. „Проф. д-р И. Странски“, с
посока на движение от ул. „Проф. Кирил Попов“ към бул. „Акад. Борис Стефанов“, респ.
управлявания от него л.а марка „*****“, модел „*****“ с рег. № ***** е бил в движение.
Процесното МПС е било оборудвано с обезопасителни колани, както и водачът му да попада
в някоя от визираните в алинея 2 на същия текст изключения.
3
Управлявайки МПС без поставен обезопасителен колан жалбоподателят е реализирал състав
на нарушение визиран в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП ,
като е наложил санкция в определения от закона размер, поради което не са налице
основания за ревизиране на нейния размер.
В конкретния случай, съдът намира, че не може да намери приложение на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като от една страна конкретното нарушение не е с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните за този вид, На следващо място, видно от приложената
по делото справка картон на водача не се касае за инцидентно нарушение на ЗДвП от страна
на жалбоподателя.
Независимо от изхода на делото, претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение, доколкото не е била
отправена своевременно, а именно до приключване на съдебното следствие.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-014814/03.07.2024г. на
Началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.4, т.
7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева, както и на основание Наредба № Iз -2539/2012г. на
МВР са отнети 10 контролни точки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4