Р Е Ш Е Н И
Е № 145
Гр.Елхово,
01.11.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд, ІІІ-ти
граждански състав, в публично заседание на първи
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИНА КИРОВА
при секретаря Н. Златева като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 224
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявени в
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание – по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и по чл.86 ал.1
от ЗЗД.
Ищецът – Д.С.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си - адв.Хр. Х. ***, с посочен
съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения в гр.Свиленград, ул.“Г.
Скрижовски“ №10, с иск.си молба против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ"
към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора
- Главен комисар С. И. К., е предявил следните осъдителни искове - по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР - за заплащане на сумата от 1 662.00 лева, претендирана като неплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257 часа за периода от 23.04.2016г. до
23.04.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 23.04.2019г. до окончателното й изплащане, както и по чл.86 ал.1 от ЗЗД - за
заплащане на сумата от 200.00 лева,
представляваща претендирано обезщетение за забава върху главницата по главния
иск, начислено за периода на забавата от падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в
съда - 23.04.2019г. Изложените в обстоятелствената част на иск.молба фактически
обстоятелства са следните: през процесният период от време от 23.04.2016г. до
23.04.2019г. ищецът е полагал труд като „ст.полицай” в 03 група "Охрана на държавната
граница” в Гранично полицейско управление-гр.Елхово при Регионална Дирекция
"Гранична полиция"-Елхово, която е на структурно подчинение към
Главна Дирекция "Гранична полиция"- София и съгласно Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител.
Твърди се, че ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици и
протоколи, на смени- 12 часови дневна и нощна, при сумарно изчисляване на
работното време, на основание чл.187, ал.3 от ЗМВР, макар че съгласно чл.187,
ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. В иск.си
молба ищецът позовавайки се на нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, сочи, че за процесният
период от 23.04.2016г. до 23.04.2019г. са действали последователно Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г.,
Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.,
издавани от Министъра на вътрешните работи, като и в трите цитирани подзаконови
нормативни акта текстът на чл.3, ал.3 е идентичен и визира, че „при работа на смени е
възможно полагането и на труд през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период“. Сочи се, че в чл.31 ал.2
от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч. за отчетния период се
умножава по 1.143, докато в следващите две наредби изрична регламентация за
преизчисляване на часовете нощен труд
липсва. Ищецът в иск.си
молба излага аргументирани доводи, че в периода от отмяната на
Наредба №8121з-592 - 11.07.2016г. до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776 - 02.08.2016г., отново е
била приложима Наредба №8121з-407, т.е. отново е имало изрично предвидено в
подзаконов нормативен акт, основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент
1.143. В
обстоятелствената част на иск.си молба ищецът възвежда, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент
1.143 в периода от 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е нормата на чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407, а в периодите от 23.04.2016г. до
11.07.2016г. и от 02.08.2016г. до 23.04.2019г. при
липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата НСОРЗ - чл.9,
ал.2.
В исковата
си молба ищецът сочи, че за периода от 23.04.2016г. до 23.04.2019г. е работил
на смени, всяка с продължителност по 12
часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка и е полагал по 7 или 8 нощни
смени месечно. В посочения период е положил 1 800 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1,143 възлиза
на 2 057 часа. Преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден
труд от 257 часа, които работодателят – ответник не му е заплатил и му дължи.
При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%
съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден
час следва да бъде компенсиран, поради което и ответникът дължи на ищеца
за целия период сумата от 1 662.00 лева. Ищецът твърди, че върху
горепосочената сума му се дължи и законна лихва върху незаплатеното
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 200.00 лв.
от момента, когато сумите са станали изскуеми - 30-то число на месеца, следващ
отчетния тримесечен период до датата на подаване на исковата молба, предвид
допуснатата забава. Във връзка с горното се твърди, че ответникът е
изпаднал в забава с изтичането на
тримесечния период, в който е следвало да бъде изчислено работното време на
държавните служители, работещи на 12 -
часови смени. С иск.молба е направено искане за присъждане на
направените по делото съдебни разноски включително и адвокатски хонорар, както
и съобразно процесуалните правила са заявени доказателствени искания.
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, се явява пълномощникът му по делото-адв.Митко Димитров от АК-Хасково /редовно
преупълномощен от адв.Х./, който от името на доверителя си заявява, че поддържа предявените искове по основание. Досежно размерът им, в хода на
провелото се на 01.10.2019г. открито съдебно заседание, въз основа на заключението на вещото лице А.Т., на основание
чл.214 ал.1 изр.3 от ГПК
е допуснато по искане на адв.Димитров изменение в размера на предявените искови
претенции – намаляне в размера на главния иск от претендираната сума заявена
с исковата молба от 1 662.00 лева да се
счита предявен за сумата от 1 438.64 лева и увеличение в размера на
акцесорния иск за лихви от претендираната сума заявена с исковата молба от 200.00 лева се счита
предявен за сумата от 211.34 лева, като в частта за разликата в размера на
главния иск от първоначално заявения с иск.молба от 1 662.00 лева до
прецизираната сума от 1 438.64 лева производството е прекратено с влязло в сила
определение. Пълномощникът по
съществото на спора пледира за уважаване на исковете, като излага доводи, че същите са основателни и доказани. Представя писмена защита, в която доразвива съображенията си за установеност
както по основание, така и по размер на предявените при условията на обективно
съединяване искови претенции. Претендира се присъждане и на
направените разноски в процеса, съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК списък.
Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, представлявана
от Директора - Главен комисар С. И. К., чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Т., е депозирал своевременно в законоустановения 1-месечен срок, писмен отговор по предявените против
него искове, с който не е взел становище по допустимостта им, но е заявил
оспорването им по основание и размер, като е изложил подробни доводи в тази
насока. Не се оспорва
обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността,
посочена в исковата молба. В отговора се твърди, че за процесния период
ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни)
работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е
изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане
на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния
период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му
е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.3 от ЗМВР, като
извънреден труд. Твърди, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца,
съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена
нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9
от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба
№8121з-407 от 11.08.2014г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2014г., изм. и доп., бр.15 от
2015г., отменена с § 4. от ДР на Наредба №8121з-776/29.07.2016г., в сила от
02.08.2016г.) Министърът на вътрешните работи е регламентирал реда, касаещ
спорния въпрос за периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. Съгласно чл.31, ал.2
от Наредба №8121з-407 от 2014г. при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00ч. и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период. За останалата част от процесния период, редът е бил
регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. (обн. ДВ. бр.60 от
2.08.2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13.12. 2016г.) и Наредба №8121з-908 от
02.08.2018г. (обн. ДВ. бр.67 от 14.08.2018г.). В отговора се поддържа
становище, че предвид посочената нормативна база, която изчерпателно урежда
основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на
държавните служители в МВР, приложното поле на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на
труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за
работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът
не е бил през процесния период. Иска се съдът да отхвърли предявените от ищеца искове като
неоснователни и недоказани. Направено е и искане за присъждане на направените
по делото разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение. С отговора си ответникът
не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания.
В съдебно заседание, чрез процесуалният си
представител – юрисконсулт Яна Т., ответникът заявява, че поддържа заявеното с
отговора си оспорване на предявените искове по основание и размер. В хода на
устните състезания пълномощникът на ответната ГД”ГП” при МВР-гр.София прави
искане за постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани, с доводи да
не са налице основания за преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143, като в този случай заявява
присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък на
разноските по смисъла на чл.80 от ГПК, както и възнаграждение с оглед
прекратяване на производството, тъй като е допуснато намаляне в размера на главния
иск. Релевира възражение за недопустимост на
главния иск в частта му, с която се претендира заплащане на положен от ищеца нощен труд за периода
от 01.04.2019г. до 23.04.2019г., като се
възвежда, че се явява преждевременно
предявен, тъй като положения през посочения период нощен труд, е следвало да
бъде отчетен към 30.07.2019г., т.е. след датата на подаване на исковата молба в
съда. В случай, че с решението бъдат уважени исковите претенции досежно
претендираното от ищцовата страна искане за заплащане на разноски в частта за
адвокатско възнаграждение, юрисконсулт Т. прави възражение за редуциране на размера му до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Подробни съображения по съществото
на спора юриск.Т. е изложила в представени писмени бележки.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Страните не
спорят и съдът е приел за безспорно установено с доклада си по чл.146 ал.1
т.3 от ГПК
обстоятелството, че ищецът Д.С.Ж. за времето от 23.04.2016г. до 23.04.2019г. е
работил по служебно правоотношение при ответника ГД”ГП” към МВР на длъжността „ст.полицай” в
03 група
„Охрана на държавната граница” в ГПУ-Елхово към РД”ГП”-Елхово при ГД”ГП”-МВР.
Не е спорно и обстоятелството, че ищецът в посочения период е работил на смени
по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два
дни почивка и е полагал по 7 или 8 нощни смени месечно /единият месец 7,
следващия 8/, при сумарно отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 06,00
ч., в съставени за тази цел протоколи, изготвени за всяко тримесечие.
За изясняване на делото от фактическа страна е
назначена по искане на ищцовата страна, изслушана и приета като доказателство
по делото съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, А.Г.Т., е
направило изчисленията си както въз основа данни по нарядните дневници при
ГПУ-Болярово и протоколи, така и ползвайки приложимите Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, отчитането му и компенсиране на работа
извън установеното работно време, времето за отдих и почивките, Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015 година
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 година за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, счетоводни документи, извлечения,
справки и ведомости на РД „ГП"- град Елхово. В писменото си заключение, поддържано и в хода на изслушването
му, вещото лице е констатирало,
че за процесния период от 23.04.2016г. до 23.04.2019г.
ищецът е положил нощен труд общо в размер на 1 586 часа /подробно описани в колона 6 на
Таблица 1 съставляваща Приложение №1 към заключението/. Посочено
е, че отработеният от ищеца нощен труд не е превръщан в дневен. В резултат на
превръщането на положения от ищеца Д.Ж. нощен труд в дневен с коефициент
1.143, е
установено, че същият възлиза общо на 1 812.80 часа /колона 7 на Таблица 1,
съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата
между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в
размер на 226.80 часа. Вещото лице изрично е уточнило, че на ищеца не било заплащано допълнително
възнаграждение в резултат на преизчисляването на дневните часове в нощни. След
извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение
възлиза общо на 1 438.64 лв., а размерът на лихвата за
забава върху полученото допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 23.04.2016г. до 23.04.2019г., с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко
отделно задължение по тримесечия - 30-то число на следващия месец, възлиза на
общата сума от 211.34 лева. Към заключението е
приложена и подробна справка, в табличен вид, с данните за БТВ за процесния период по
месеци, съответната часова ставка; както и съответно часовата ставка увеличена с 50%; отработеното от ищеца време за
процесния период от време, обосновали даденото от вещото
лице заключение за часовете нощен труд. Така изслушаното и поддържано от вещото лице Т. заключение по
експертизата, не се оспори от страните, като съдът го прецени за обективно, обосновано и компетентно изготвено, поради което се възприема изцяло, считайки го за правилно.
От така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата,
съдът е квалифицирал с доклада си по чл.146 от ГПК предявените от ищеца в обективно кумулативно съединяване
искове по следния
начин: иск с правно основание чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР - за заплащане на сумата от
1 662.00 лева, намалена по реда на чл.214 ал.1 от ГПК на сумата от 1 438.64 лева, представляваща
неизплатеното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
от 23.04.2016г. до 23.04.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен в дневен труд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на исковата молба - 23.04.2019г. до окончателното й
изплащане, както и иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за
заплащане на сумата от 200.00 лева, увеличена по реда на чл.214 ал.1 от ГПК на сумата от 211.34 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата, начислена за периода на забавата от падежа на
всяко плащане до датата на подаване на иска в съда -23.04.2019г.
Предявените в обективно съединяване искове са
процесуално допустими, като подадени
от надлежно легитимирано лице, за което е налице правен интерес от воденето на
настоящия спор.
Разгледани по същество:
Досежно искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР:
Материалното правоотношение по престиране на труд в конкретния случай се
регулира от специалния ЗМВР както по отношение на ЗДСл, така и по отношение на КТ по аргумент от чл.142, ал.2 от ЗМВР, чийто разпоредби регламентират възмездността на
предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните
служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд- установено в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.
Съгласно чл.176 от ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд –
чл.178, ал.1, т.3. Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който
се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
от работника, извън установеното от него работно време. В
конкретният случай се претендира положен извънреден труд при
втората хипотеза – с мълчаливо съгласие на работодателя, по който факт не се
спори. Спорен е само размера на положения от ищеца труд. Съгласно приложимата разпоредба на чл.178 ал.1 т.3 от специалния ЗМВР държавните служители,
какъвто е и ищецът Ж., имат право на допълнително възнаграждение за
извънреден труд. Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време -
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период (чл.187,
ал.3, изр.1 от ЗМВР). Сумираното изчисляване на
работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради
което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
(седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното
работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Според чл.187, ал.5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна,
нощна и два дни почивка и е полагал по 7 или 8 нощни (22.00 – 06.00 часа) смени месечно /единият месец 7,
следващия 8/, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно,
за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в
настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите
на чл. 187, ал.5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън
редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на
смени.
Според нормата
на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи“. За времето, касаещо
предмета на спора, по силата на
изрична законова делегация на чл.187 ал.9 и чл.188 от ЗМВР, са
действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г., всички на Министъра на вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. В посочените три Наредби
- Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., всички на Министъра на вътрешните работи,
разпоредбите на чл.3 ал.3 са идентични и визират, че за държавните служители в
МВР „при работа на смени е възможно полагането и на труд през нощта между 22.00
часа и 6.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период.“. В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143 – чл.31 ал.2. Тази наредба е била отменена с Наредба № 8121з-592, като последната е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по
адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано. В последващите две
наредби няма норма, аналогична на цитирания чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143. Съдът приема, че в периода от отмяната на посочената Наредба с
§4 от Заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 02.08.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР /обн. ДВ бр.60 от
02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./., а именно от 11.07.2016г. до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776/02.08.2016г., отново е била приложима Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. Или предвид изложеното относно темпоралното действие
на релевантните за спора подзаконови нормативни актове, съдът намира, че в
рамките на процесния исков период от 23.04.2016г. до 31.12.2018г. са действали, както
следва: - за периода от 23.04.2016г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.; за периода от
29.07.2016г. до 02.08.2016г. е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., а за периода от 02.08.2016г. до 31.12.2018г. е действала Наредба № 8121з-776 от 02.08.2016г. По време на действие на посочените три Наредби, с изключение на посочения
период на действие на чл.31 ал.2 от Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г., при липсата на
специално правило, възвеждащо методология за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, съдът намира, че действително е налице нормативна
празнота, като в тази насока ищецът правилно се позовава на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на
положения нощен труд /НСОРЗ/. Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата
на изрична
норма не означава законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от ищеца часове
нощен труд в дневен, тъй
като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,
която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9 ал.2 от
НСОРЗ.
Съгласно цитираната разпоредба от НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143, който се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136,
ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през
нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически
начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и
полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Видно е, че в посочената Наредба законодателят е възприел подхода,
установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на
Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация.
Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен
труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при
еднакви условия всички служители, полагащи труд.
За периода от 01.01.2018г. до края на процесния период
- 23.04.2019г.
приложение намират разпоредбите на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), като съгласно чл.9б (нов - ДВ, бр. 41
от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от същата Наредба при сумирано изчисляване на
работното време по чл.142, ал.2 от КТ, работодателят утвърждава
поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното
изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове по графика
на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното
изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното
време, определена по чл.9б (чл.9а, ал. 1 вр.с ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 (нов -
ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, когато се полага нощен труд,
сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
За периода от
01.01.2018г. до 17.07.2018
г. е действало правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г.) от НРВПО,
което предвижда, че отработените часове
от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. По
силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за
изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите
"без превръщане на нощните часове в дневни" са заличени,
считано от 17.07.2018г. От това
законодателно изменение е видно, че волята на нормотвореца е да признае за
извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в
дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Като съобрази двете редакции на
разпоредбата, съдът намира, че с промяната се прецизира единствено начинът на
отчитане на извънреден труд пред Инспекцията по труда, с оглед уеднаквяване на
практиката при отчитане на извънредния труд пред различните институции, но това
не води до извода, че преди 17.07.2018г. получените в резултат на
преизчисляването на положения нощен труд часове над нормата не следва да се
заплащат като извънреден труд. По отношение на посочения период от
01.01.2018г. до 17.07.2018г. и
при липсата на изрично действащо законово правило, което да уреди въпроса дали
е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ, приложение следва да намери
прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за законност, съгласно който съдът
разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни,
неясни или противоречиви - според общия им разум, като при липса на закон, съдът основава решението си на
основните начала на правото, обичая и морала. През целия процесен период - 23.04.2016г.
- 23.04.2019г.
е действало правилото на чл.18,
ал.3 (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) от НСОРЗ,
което гласи, че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време. От
това следва, че винаги часовете, надвишаващи нормалната продължителност на
работното време за съответния период, представляват извънреден труд по смисъла
на чл.143, ал.1 от КТ. В подкрепа на това е и
възведеното в чл.9, ал.5 (обн., ДВ, бр. 102 от
3.12.1993г.) от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) правило
на пресмятане на трудовия стаж, което се извършва, като изработените
часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях
нормална продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези
разпоредби съдът приема, че общият разум на закона, е да признае нощните часове,
преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на
отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на
извънредния труд. В този смисъл е и нормотворческото решение, вложено в новата
редакция на чл.9г ( изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО.
Ето защо с оглед
на гореизложените си съображения, съдът
намира, че при липса на законова методология за преобразуване на
нощния труд в дневен с изключение единствено през времето на действие от 29.07.2016г. до
02.08.2016г. на чл.31 ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., за периодите: - от 23.04.2016г. до 29.07.2016г.; от
02.08.2016г. до 01.01.2018г.; от 17.07.2018г. до
23.04.2019г.
и за периода от 01.01.2018г.
до 17.07.2018г., когато е действала редакцията на чл.9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г.) от НРВПО, нощните часове, преизчислени в
дневни с коефициент 1,143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземат
предвид при решаването на въпроса, дали е положен извънреден труд.
По
изложените съображения и съгласно експертното
заключение, съдът достига до извода, че е налице положен от ищеца Ж. извънреден
труд за периода от 23.04.2016г. до 23.04.2019г. Видно от заключението на вещото лице Т. за този период, на база приобщената по делото
доказателствена съвкупност, счетоводните документи при ответника и нарядни
дневници, извънредните и неплатени
преди датата на завеждане на исковата молба в съда часове положен
от ищеца нощен труд за процесният период - общо 1 586 часа, който нощен труд
преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд съобразно
задачата от ищеца е в размер общо на 1 812.80 часа, аналитично посочени за
всеки отчетен период по тримесечия в Таблица 1 съставляваща Приложение №1 към
заключението по ССЕ. Разликата между положения нощен труд в часове и
приравнения за процесния период – 23.04.2016г. до 23.04.2019г. е общо в размер
на 226.80 часа. Неизплатената сума за положен извънреден труд за периода от
23.04.2016г. до 23.04.2019г. е в размер общо на 1 438.64 лв.
Съдът не споделя релевираното в хода на
устните прения възражение на процесуалният представител на ответника, юриск.Т.
за недопустимост като преждевременно предявена на исковата претенция по чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР в частта й, с която се претендира заплащане на положен от ищеца нощен труд за периода
от 01.04.2019г. до 23.04.2019г., предвид на това, че положеният през посочения
период нощен труд е следвало да бъде отчетен към 30.07.2019г., т.е. след датата
на подаване на исковата молба. Съобразно Приложение № 1 към
неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно-счетоводна експертиза за
периода 01.04.2019г. – 23.04.2019г., който не е цял, а се явява част от нормативно определения по смисъла на чл.187, ал.3, изр. 3 от ЗМВР тримесечен отчетен
период, ищецът е положил
общо 18 часа нощен труд, които след приравняването им на
дневни с коефициент 1,143 възлизат на 20.57 часа. Разликата между приравнен и нощен труд в часове от 2,57 часа не е начислена, съответно не е изплатено по платежни бележки възнаграждение в размер на 21.48 лева, с което е реализиран юридическият факт,
пораждащ правото на ищеца да търси тази сума към датата на исковата молба
/съвпадаща с края на претендирания период/, което съдът следва да съобрази,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. Преждевременното предявяване на тази част от главния иск /преди изтичане на целия отчетен период/ не е процесуална пречка за разглеждането му. По същество означава,
че ищецът очаква да получи, но все още не е получил претендираното от него в исковата молба възнаграждение, като в зависимост дали ще го получи или не, искът би бил неоснователен поради липса на активна
материалноправна легитимация на ищеца или основателен, но не и недопустим, в какъвто последен смисъл е релевираното възражение от ответната страна.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца
на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен
труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед
гореизложените съображения исковата претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 23.04.2016г.
до 23.04.2019г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден, е
основателна и следва да се уважи в
предявения след допуснатото изменение размер от 1 438.64 лева.
Вземанията за всички главници са лихвоносни, исковата
молба има характер на покана, поради което претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимото възнаграждение от 1 438.64 лева,
считано от 23.04.2019г. - датата на предявяване на иска, до окончателното й плащане, каквото искане изрично е заявено от ищцовата страна,
е основателно и следва да се уважи.
Досежно искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид
акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва, с оглед уважаването на
главния, обуславящ иск, основателна се явява исковата претенцията за присъждане
на мораторна лихва - обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение. Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението
за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок - при тримесечно сумарно отчитане на работното време по смисъла на
приложимата в случая разпоредба на чл.187 ал.3 от ЗМВР. По делото не се доказа ответникът да е престирал точно и платил на ищеца
дължимото се допълнително възнаграждение за извънреден труд в
законоустановените срокове, поставящи го в забава. Размерът на мораторната
лихва, със съответното натрупване, според заключението по експертизата възлиза
на общата сума от 211.34 лв. върху неизплатените
допълнителни възнаграждения от общо 1 438.64 лв. за положен извънреден труд, считано от 30-то число на месеца следващ последния месец на тримесечието, за което се
дължи заплащане на извънреден труд до датата на завеждане на иска - 23.04.2019г. До този размер,
заявен от
ищеца и установен въз основа на кредитираното заключение на вещото
лице, акцесорният иск се преценя за
основателен и доказан, поради което съдът следва да го уважи изцяло, като присъди претендираната сума от 211.34 лв.
Разноски по делото:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, страните
имат право на разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска,
каквито претенции и двете страни в процеса са заявили. Направено е от ответната
страна и искане по смисъла на чл.78 ал.4 от ГПК - за присъждане на разноски в
частта, с която е прекратено производството по главния иск за разликата от
първоначално заявената с иск.молба сума от 1 662.00 лева до прецизираната сума
от 1 438.64 лева.
При този изход на делото с оглед уважаване на исковите претенции в претендираните им размери и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 380.00 лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, видно от приложения списък по чл.80 от ГПК и материалите по делото /Договор за правна защита и
съдействие от 18.04.2019г., удостоверяващо заплатено в брой адв. възнаграждение
в размер на 380.00 лв., ведно с пълномощно към него на адв.Х. *** и пълномощно
от 11.06.2019г. за преупълномощаване на адв.М.Димитров от АК-Хасково/.
По отношение на направеното от ответника чрез
процесуалният му представител - юриск.Т. в хода на устните прения, поддържано и
в писмената му защита по спора, възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощниците на ищеца Ж.,
съдът намира същото за неоснователно. Материалният интерес по настоящото
производство е 1 649.98 лева, като съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
сумата от 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. или в случая се равнява
на сумата от 345.50 лв. Основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се
свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. Ищецът в случая претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 380.00 лв., т.е. малко
над предвидения в цитираната Наредба минимален размер, което съдът не намира за прекомерно с оглед характера и естеството на исковите претенции и размера им. В тази насока
съдът изхождайки от обстоятелството, че макар и производството да не се
отличава с фактическа или правна сложност, то извършените в хода на съдебното дирене
процесуални действия са по инициатива и проявена активност на ищцовата страна
/изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, извършени по реда на чл.214 ал.1
от ГПК изменения в размера на исковите претенции/, както и се съобрази и с
факта, че по делото с участието на упълномощения от ищеца респ. преупълномощения
адв.Димитров е проведено на 01.10.2019г. едно открито съдебно заседание, в
което същият прояви активност при извършените процесуални действия. В същото
време по съществото на спора по реда на чл.149 ал.3 от ГПК ищецът Ж. чрез
пълномощника си е представил писмена защита на 01.10.2019г. Или с оглед на тези
си съображения в случая, съдът намира, че заплатеното от ищеца Ж. адвокатско възнаграждение в размер на 380.00 лв. се явява съобразено с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед
фактическата и правна сложност на настоящото производство не се явява
прекомерно по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК, поради което и не са налице
основанията на цитираната разпоредба за присъждането му в по-нисък размер, в
каквато насока е направеното от ответната страна възражение.
Съгласно чл.78, ал.4 вр.с ал.8 от ГПК ответникът има
право на разноски и при
прекратяване на делото. Ето защо, доколкото ответникът е направил принципно
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и по делото има частично
прекратяване поради допуснато по реда на чл.214 ал.1 изр.3 от ГПК
намаляване в размера на главния иск,
на ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 15,53 лева /при определен от съда на основание
чл.78 ал.8 от ГПК
вр. с ал.4 от ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, размер на
юриск.възнаграждение в размер на 100 лв./.
И двете страни в процеса са направили изявления за извършване на
прихващане /компенсация/ на присъдените съдебни
разноски, поради
което с оглед изхода на процеса, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски по компенсация в размер на 364.47 лв.
На основание чл.78, ал. 6
от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл.1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 66.00 лева, както и 5.00 лева държ.такса в
случай на издаване на изпълнителен лист. В полза на бюджета на съдебната власт следва да се възложат и разноските за
ССЕ, които са направени от бюджета на съда, а именно – 100.00 лева.
Воден от гореизложеното, ЕЛХОВСКИЯТ районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,
бул.”Княгиня Мария Луиза” 46, представлявана от Директора -
Гл. комисар С. И. К., да заплати на Д.С.Ж., с ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1 438.64
/хиляда четиристотин
тридесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода
от 23.04.2016г. до 23.04.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 23.04.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 211.34 /двеста и единадесет лева и тридесет
и четири стотинки/ лева, представляваща лихва за
забава върху главницата от 1 438.64
лева, начислена за периода на
забавата от падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 23.04.2019г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,
бул.”Княгиня Мария Луиза” 46, представлявана от Директора -
Гл. комисар С. И. К., да заплати на Д.С.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78 от ГПК разноски по компенсация за
съдебното производство в размер на 364.47 /триста шестдесет и четири лева и четиридесет
и седем стотинки/ лева.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,
бул.”Княгиня Мария Луиза” 46, представлявана от Директора -
Гл. комисар С. И. К., на основание
чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Елхово сумата от 66.00 /шестдесет и шест/ лева, представляваща размер на дължимата държавна такса върху уважените искове, държавна такса от 5.00 /пет/ лева в случай на издаване
на изпълнителен лист и сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски за съдебно-счетоводна експертиза, изплатени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен
съд в двуседмичен срок от съобщението на
страните, чрез връчването му.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/М. Кирова/