Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр.
Велико Търново, 18.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря св.ф.и
участието на прокурора от ВТОП Светлана Иванова, разгледа докладваното
от председателя касационно НАХД № 10297/2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Касаторът - Областна дирекция на МВР – Велико Търново, обжалва
Решение № 260017 от 12.10.2020 г. по НАХД № 212/2020 г. по описа на Районен съд
– Свищов, с което е отменено Наказателно постановление № 2020-352-25-0070/07.07.2020
г., издадено от директора на ОД на МВР – Велико Търново, с което на С.О.Ю. ***,
на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложена глоба в
размер на 300 лева за това, че на 17.04.2020 г., около 10.40 ч. се намирал на открито
обществено място – центъра на селото, без поставена защитна маска или друго
средство, покриващо носа и устатата, с което нарушил виновно противоепидемична
мярка по чл. 209а от ЗЗ, въведена с т. І, подточка 9 от Заповед №
РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание
чл. 63 от ЗЗ и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването.
Според касатора
решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.
Сочи, че съдът неправилно е приел, че извършеното деяние е „маловажен случай“
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съдът не съобщава в решението си каква според
него е била ситуацията около въведеното извънредно положение за периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., че да определи нарушението като маловажно.
Всеизвестно е, че именно поради спецификата и сложността на ситуацията за
посочения период в държавата са въведени строги противоепидемични мерки, които
е следвало да бъдат стриктно спазвани. Без значение е финансовата затрудненост
на ответника, защото освен маски е било възможно носенето и на шалове, кърпи и
прочие, които са безплатни, като в тази връзка счита, че имотното състояние на
нарушителя е обстоятелство, което е от значение при индивидуализиране на
наказанието по реда на чл. 27 от ЗАНН, но не е такова, което да аргументират
определяне на нарушението като маловажно. Сочи, че въведената със заповед на
здравния министър противоепидемична мярка е безусловна и са без значение
обстоятелствата, на които съдът се е позовал. В тази връзка възразява, че
заповедта на министъра е била оповестена публично и след като ответникът се е
срещал с хора, които са носели маски е очевидно, че е знаел за това си
задължение, което той и не отрича. В състава на нарушението не се включва
настъпването на общественоопасни последици, поради което и липсата на такива не
може да обоснове маловажност на нарушението. Формалният характер на нарушението
сочи, че законодателят е окачествил обществените отношения, свързани с
ограничаване разпространението на заразната болест, като нуждаещи се от особена
закрила. По тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението
на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция,
с което да бъде потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление.
Ответникът по
касационната жалба – С.О.Ю. ***, не се явява. По делото е депозирано писмено
становище, именувано жалба, неподписано, но сочещо Ю. за автор, с което по
същество оспорва същата като неоснователна.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за основателност на
жалбата.
Настоящият състав на
Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Жалба е подадена от
надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал.
2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията
на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета
на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 260017
от 12.10.2020 г. по НАХД № 212/2020 г. по описа на Районен съд – Свищов е
отменено Наказателно постановление № 2020-352-25-0070/07.07.2020 г., издадено
от директора на ОД на МВР – Велико Търново, с което на С.О.Ю. ***, на основание
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложена глоба в размер на 300 лева за това, че на
17.04.2020 г. около 10.40 ч. се намирал на открито обществено място – центъра
на селото, без поставена защитна маска или друго средство, покриващо носа и
устатата, с което нарушил виновно противоепидемична мярка по чл. 209а от ЗЗ,
въведена с т. І, подточка 9 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра
на здравеопазването, издадена на основание чл. 63 от ЗЗ и допълнена със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
За да постанови
съдебния си акт, СвРС е приел, че извършеното от жалбоподателя деяние
представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Според съда
изложените в НП мотиви в за неприложимост на тази норма са общи, не касаят
конкретния случай, конкретния нарушител, ситуацията и подбудите му, въпреки че
тези обстоятелства трябва да се преценят конкретно съгласно разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. Въззивният съд е приел, че следва да се отчете специфичната
ситуация около въведеното извънредно положение за периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г., както и личността на жалбоподателя. В тази съдът е посочил, че
нарушителят е лице с много нисък социален и икономически статус, живеещ с
възрастната си майка, в малко село, където няма заразени и болни. За същия нямало
доказателства за това доколко може да осмисли ситуацията и да съобрази
множеството различни забрани, въвеждани ежеседмично, вкл. процесната въведена
само няколко дни по-рано. Посочено е, че от деянието му не са последвали
никакви вредни последици.
Решението е правилно
по изложените в него мотиви. По делото фактическата обстановка не е била спорна
– на 17.04.2020 г., около 10.40 ч., ответникът
по касация се намирал на открито обществено място – центъра на селото, без
поставена защитна маска или друго средство, покриващо носа и устатата. Не е
спорно и че същият е лице без каквито и да е доходи. Това обстоятелство
правилно е ценено от съда, не като релеватно за възможността му да купи маска
или друго защитно средство, а като обосноваващо непосилност на наложената
глоба. Налагането на санкция в размер на 300 лева е финансово непосилно за
лицето, предвид средствата, с които разполага и без друго тежкото икономическо
положение и състоянието на пазара на труда след КОВИД - кризата.
По съществено е, обаче,
че въззивният съд е изложил и редица други мотиви, обосновавщи извода му за маловажност
в случая. В тази връзка следва да се отчита, че чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ не
изключва а приори приложното поле на чл. 28 от ЗАНН и не е възможно каквато и
да е епидемична обстановка и приложени мерки във връзка с нея да изключат
задължителната преценка на приложението на чл. 28 от ЗАНН, както счита
касаторът, който се позовава само на тези безспорни факти, за да откаже
приложението на тази норма в НП. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е
този, при който извършеното деяние с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от
този вид. Извършеното от Ю. не е довело до никакви последици и е с никаква
или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид. В тази връзка следва да се има предвид, че въведената
противоепидемична мярка със т. 9 от Заповед № РД-01- 197/11.04.2020 г., е била
продължена да действа от 12.04.2020 г. само пет дни преди проверката. Не се
твърди, нито доказва лицето да е било на оживено място, в присъствието на други
лица. Не се твърди той да е боледувал през този момент, нито който и да е край него
да е бил болен. Всъщност касаторът не сочи никакви обективни данни – за брой
положителни проби, заболели, починали лица в района, за да се прецени доколко
тази иначе безспорно извънредна обстановка е била изострена, за да се налага
санкционирането на лицето при наличието едновременно с това на обстоятелствата
посочени по-горе. Не е спорно, че ответникът по
касация
живее в малко село, в което не се твърди точно през април 2020 г. да има констатирани
случаи на зараза или друго усложение на обстановката. Не се твърди и че не е
спазвал дистанция. Така нито се сочат, нито се доказват някакви вреди да са
произтекли от това му поведение.
Ето защо настоящият
касационен състав намира, че ако не актосъставителят, то поне наказващият е бил
длъжен, на първо място, да провери дали не са налице конкретните условия за
прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и едва след това, ако не са
налице, да издаде съответното НП и да наложи административно наказание. В
конкретния случай тази последователност не е спазена, а изложените мотиви са
общи и бланкетни, които касаят всяко нарушение от вида на процесното.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260017 от 12.10.2020 г. по НАХД №
212/2020 г. по описа на Районен съд – Свищов.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.