№ 18855
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110115052 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „АСВ“ ЕАД срещу В. З. Д., с
която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12 231,83 лева представляваща главница
за периода от 01.07.2022 г. до 01.01.2027 год., ведно със законната лихва за забава,
считано от 29.07.2022 г.- датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда до окончателното плащане, сумата от 1 502,90 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 25.01.2022 г. до 29.07.2022 г.,
съединени при условията на евентуалност с обективно съединени осъдителни искове
за вземанията за главница и възнаградителна лихва с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр.
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК ,чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за същите суми, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 15.03.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът–„АСВ“ ЕАД излага в исковата молба, че на 04.01.2017 г. между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника В. З. Д. е сключен Договор за
потребителски паричен кредит № //////////04.01.2017 год., по силата на който на
ответника е предоставена на заем сума в размер на 20 000 лева-преведена по негова
сметка на 05.01.2017 г.. Поддържа, че В. Д. се задължил да я върне на 120 броя
анюитетни месечни вноски, в които са включени начислените лихви и разноски, всяка
в размер на 293,49 лв., от които първата с падеж на 01.02.2017 г., а последната с падеж
на 01.01.2027 г., съобразно погасителен план към договора. Излага, че ответникът не е
1
изпълнявал задълженията си по договора. Твърди, че на 18.02.2019 год. между него и
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 02.11.2018 г., с предмет вземания, сред които и това към ответника.
Навежда, че кредитополучателят бил уведомен за предсрочната изискуемост на
вземанията по договора за потребителски кредит на 24.01.2022г. Поддържа, че на
29.07.2022 год. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, ответникът е възразил в срок срещу
издадената заповед за изпълнение, указано му е да предяви иск за установяване на
вземането си, което обуславя правният му интерес от предявяване на иска. Моли съда
да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът му
дължи сумата от 12 231,83 лева представляваща главница за периода от 01.07.2022 г.
до 01.01.2027 год., ведно със законната лихва за забава, считано от 29.07.2022 г.- датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното плащане и сумата от 1 502,90 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 25.01.2022 г. до 29.07.2022 г., а при условията на евентуалност за същите
суми, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.03.2024 г. до
окончателното плащане. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът-В. З. Д. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Навежда доводи, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 20 вр. чл. 22 и чл. 23 вр. с чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Оспорва иска за главница по размер. Твърди, че доколкото чистата стойност на
кредита е била 20 000 лева, плащанията на ответника по него – 5313,43 лв., както и че
между същите страни има висящо и друго дело във връзка с процесния кредит, то
главницата по кредита би била 11 182, 11 лева.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
От Договор за паричен потребителски кредит № ///////// от 04.01.2017г., сключен
между В. З. Д. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, се установява, че на
ответника е предоставена, на заем, сума в размер на 20 600 лева, от които 20 000 лв.
стойност на кредита и 600 лв. такса за разглеждане на кредита. Видно от договора
страните са уговорили променлив ГЛП 10.99 %, формиращ се от пазарен лихвен
индекс 0.12 /месечен SOFIBOR/ и фиксирана надбавка от 10.87 %, и ГПР от 13.16 %.
Установява се, че общата дължима сума по договора е в размер на 35 219,14 лв.,
платима на 120 месечни вноски, всяка от които на стойност от 293,49 лв, с падеж 1-во
число на месеца.
2
По делото са приети Общи условия за отпускане на кредит на физически лица.
От приложения по делото Сертификат № ///////// е видно, че в полза на
финансовата институция е сключен договор за застраховка „Кредитна протекция
Плюс“, предоставяща покритие срещу застрахователните рискове смърт, настъпила в
резултат на злополука или заболяване, трайна намалена или изгубена
работоспособност вследствие на злополука или заболяване и временна
неработоспособност в резултат на злополука или заболяване. Уговорено е
застрахователна премия в размер на 2,95 % от първата месечна погасителна вноска по
кредита, дължима ежемесечно.
По делото са представени рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.11.2018г. и индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания между от 18.02.2019г., сключени между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и „АСВ“. Същите са приложени в непълен вид, респективно – първа и последна
страница. Приобщено е и приложение № 1, в което под № 82 е посочен Договор №
/////// от 04.01.2017г. с кредитополучател В. З. Д. и обща дължима сума от 20 073,57
лева. В допълнение към него е представено и пълномощно с упълномощител И.В. като
изпълнителен директор на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, учредяващо
представителна власт в полза на „АСВта“ АД да уведомява от името на цедента всички
длъжници, вземанията срещу които са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от
18.02.2019г. С уведомително писмо с ихз. № УКФ////////// от 12.01.2022г., връчено на
длъжника на 24.01.2022г. чрез ЧСИ Соня Димитрова е видно, че ответникът е
уведомен за извършената цесия.
От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
отпуснатият кредит е в размер на 20 600 лв., от които 20 000 лв. са усвоена сума и 600
лв. такса за разглеждане на кредита. Установява се, че към 18.02.2019г. /датата на
извършената цесия/ непогасената сума по кредита е в общ размер на 20 073,57 лв.,
включваща: 18 732,11 лв. – главница, 1 299,66 лв. – възнаградителна лихва, 1 206,53 лв.
и 41,80 лв. – мораторна лихва. Вещото лице е дало заключение, че няма данни за
отчетени плащания, при ищеца, след датата на цесията, като последното плащане е
извършено на 12.11.2018г. Установява се, че размерът на законната лихва за забава
върху непогасената главница от 18 732,11 лв. е 967,83 лв., а при база главница на
стойност от 12 231,83 лв. – 631,98 лв. Установява се, че сумата, предмет на договора е
усвоена на 05.01.2017г. по банкова сметка на кредитополучателя.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква
освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на
3
възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск
в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между
вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. В
настоящата хипотеза процесуалните предпоставки са налице, поради което правният
спор следва да бъде разгледан по същество.
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: сключването на валиден договор за цесия, по силата на който цедентът е
прехвърлил на цесионера вземането си към ответника, че предишният кредитор е
съобщил на длъжника за прехвърлянето, както и че процесното вземане съществува на
соченото правно основание – Договор за потребителски кредит № ///////// от
04.01.2017г., чиято предсрочна изискуемост е настъпила, както и размера на
претенцията.
В доказателствената тежест на ответника при установяване на тези
обстоятелства е да докаже факта на плащане на процесната сума.
От приетите по делото доказателства се установява, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит с описаното в исковата молба съдържание.
В случая кредитополучателят е физическо лице, поради което договорната връзка
между страните попада в приложеното поле на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на нея
са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за
потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя,
регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за
кредит съдът не е обвързан от наличието на посочени от ответника основания,
доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът
следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива 93/13/ЕИО. В
този смисъл е и съдебната практика на СЕС, обективирана в Решения по дело Oceano
Grupo Editorial - C-240/98, дело Salvat Editores – С-244/98, дело Mostaza Claro – C-
168/05, Pannon GSM – C-243/08, Banco Espanol de Credito SA – C-618/1.
С разпоредбата на чл. 11 ЗПК е регламентирано задължителното съдържание
на договора за потребителски кредит, като по аргумент от чл. 22 ЗПК неспазването на
изискванията по чл. 11, т. 7-12 ЗПК се санкционира с нищожност на договора,
доколкото последните обезпечават информираността и правото на свободен избор на
стоки и услуги от потребителя.
Като твърдян порок на процесното съглашение е посочено неспазването на
изискванията, регламентирани с чл. 10 ЗПК. С цитираната разпоредба е предвидено,
че договорът за потребителски кредит следва да бъде сключен в писмена форма за
действителност, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
4
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не-по-малък от 12. От
съдържанието на представения договор за потребителски кредит е видно, че отделните
елементи на договора са на един и същи вид и формат шрифт, с изключение на
Общите условия за застраховка „Кредитна протекция Плюс“, който видимо е в по-
малък шрифт. Съдът намира, че това обстоятелство не се отразява върху валидността
на кредитното правоотношение, тъй като изискването на чл. 10 ЗПК не е приложимо
към застрахователната полица, обективирана в процесния договор за кредит. Следва да
се посочи, че по делото не е направено доказателствено искане за допускане на
експертиза, която да установи размера на шрифта. Липсват и данни за физическо
заболяване на потребителя, създаващи трудност да се запознае с текста на подписания
договор, което мотивира съда да приеме, че последният се е запознал с неговото
съдържание. При това положение, дори да се приеме, че използваният шрифт е по-
малък от 12, но предоставящ възможност за кредитополучателя да се запознае с
неговото съдържание, то не е достатъчно да обоснове нищожност на договора за
кредит на заявеното правно основание. Поради тези съображения, съдът намира, че
първото възражение за нищожност на основание чл. 20 ЗПК е неоснователно.
За основателно следва да се приеме наведените в отговора на исковата молба
доводи за недействителност на процесната сделка поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, тъй като не е посочен по ясен и еднозначен начин годишният процент на
разходите по кредита, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В раздела, описващ характеристиките
и условията на потребителския кредит е отбелязана само стойността на ГПР – 13.16 %
и общата дължима сума от 35 219,14 лева, липсва вписване относно взетите предвид
допускания. Обстоятелството, че възможните допускания са регламентирани в чл. 19,
§ 3, 4 и 5 от Директива 2008/48 ЕО не освобождава кредитодателят да ги отбележи в
договора, в противен случай не би се постигнала заложената в директивата цел – да се
обезпечи информираността на потребителя за кредитния продукт.
Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В
настоящата хипотеза нито от съдържанието на договора, нито от приложимите към
него общи условия може да се направи извод какви елементи са инкорпорирани в
5
ГПР. В тази връзка, неприложима се явява цитираната от ответника съдебна практика,
доколкото в разглежданите хипотези договорите не са съдържали възможните
допускания, но информация относно компонентите на ГПР са били посочени в общите
условия, т.е. до известна степен възможността потребителят да се информира е
обезпечена. Настоящият случай не се явява такъв. Не става ясно дали в ГПР са
включени таксата за разглеждане на кредит, застрахователната премия, респективно
таксата за откриване и поддържане на разплащателна сметка. Настоящият състав
намира, че и трите посочени компонента следва да бъдат включени в ГПР. Това е така,
тъй като от представения по делото договор е видно, че още към момента на
сключването му е предвидено заплащането на такса за разглеждане на кредита в
размер на 600 лв., която такса е била „прихваната“ от кредитодателя към момента на
усвояването на сумата. От изложеното се налага извод, че процесната такса несъмнено
е свързана с договора за кредит, като е била предварително известна за кредитора,
поради което следва да се включи в ГПР. Тези съждения са меродавни и досежно
дължимата застрахователна премия, която е включена в погасителния план на
договора за кредит и подлежи на плащане ведно с погасителните вноски. От чл. 2 от
Общите условия пък е видно, че усвояването и погасяването на кредита се
осъществява посредством разплащателна сметка при ищцовото дружество.
Следователно, услугата по откриване и поддържане на разплащателна сметка за
усвояването и обслужването на кредита е задължителна за възникването на
кредитното правоотношение, поради което също следва да бъде включена в ГПР.
Разбираемото и ясното посочване на ГПР с описание за инкорпорираните в него
компоненти е от особено съществено значение за интересите на потребителите, тъй
като чрез регламентацията му се цели да се уеднакви изчисляването и посочването му
в договора, за да се ориентира потребителя при избор на финансов продукт и да му
позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Тази цел няма как да бъде
постигната, когато бъде отбелязано само стойностното изражение на годишните
разходи, доколкото липсва прозрачност какви разходи са включени в кредита. В този
смисъл е и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение
от 20.09.2018г. по д. С-448/ 2017г., според която при посочване само на
математическата формула на ГПР, без да са предоставени необходимите за
изчисляването данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може
да се счете, че потребителят е достатъчно информиран с условията по изпълнението на
бъдещия договор, като в разглеждания случай дори и формулата не е отбелязана. При
това положение, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на
лихви и разноски при посочване само % на ГПР, без отбелязване на взетите предвид
допускания и без описание на разходите по кредита, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален ефект / в този смисъл Решение от
09.11.2016г. по д. С-42/15 на СЕС, Решение от 21.03.2024г. по д. № С-714/22 на СЕС,
6
Решение от 13.02.2025г. по д. С-472/23г. на СЕС/. При недействителност на сделката,
по аргумент от чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, без
да дължи лихви или други разходи по кредита.
За пълнота и относно възражението за недействителност поради нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, съдът приема, че са спазени изискванията при посочване на
приложимия лихвен процент. В параметрите на договора се съдържа изрично
отбелязване за променливия характер на ГЛП, както и компонентите, които го
формират – пазарен лихвен индекс /тримесечен SOFIBOR/и фиксирана надбавка в
размер на 10.87%. Отделно от това, в чл. 6, ал. 1, б. „в“ от общите условия изрично е
упоменато значението на понятието пазарен лихвен индекс, ясно и разбираемо е
описано как и кога се променя СОФИБОР, като изрично е указано и откъде
потребителят може следи за настъпващите промени в пазарния лихвен индекс. В тази
връзка, следва да се приеме, че в процесната сделка са изпълнени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 9а ЗПК.
Основателността на исковата претенция е обусловена обаче не само от
сключването на договор за кредит, но и от предаването и усвояването на заемната
сума. В характеристиките и условията му е уговорено, че начинът на усвояване на
кредита е превод по сметка на клиента с IBAN: BG/////////. Според приетото и
неоспорено от страните експертно заключение усвояването на кредита се е
осъществило с преводно нареждане от 05.01.2017г. по сметка с IBAN: BG///////// с
основание „паричен заем 5274720“.
От съвкупната преценка на приетите по делото доказателства може да се
направи обоснован извод, че вземането за непогасената главница, произтичащо от
процесния договор за кредит, е валидно прехвърлено на „АСВ“ ЕАД. Съобщаването на
длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сделката и
правата преминават към цесионера от момента на нейното сключване. Значението на
уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД се свързва с това, че стабилизира правата в лицето
на цесионера и задължението не би могло да бъде изпълнено валидно другиму. В
константната си съдебна практика ВКС възприема, че правнорелевантно за действието
на цесията е съобщаването от цедента на длъжника, освен ако старият кредитор не
овласти новия. /в този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на
ВКС, II т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 204 от 25.01.2018г. по т.д. № 2230/2016г. на ВКС, I т.о., Решение № 137
от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на III т.о./ В разглежданата хипотеза
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощил цесионера да съобщи
извършеното прехвърляне на длъжника. При това положение, уведомлението с изх. №
УКФ////////// от 12.01.2022г., изходящо от ищеца, връчено на лично на ответника,
представлява надлежно съобщаване на цесията съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
7
прехвърлянето на вземането поражда действие и за длъжника.
Доколкото с исковата молба се претендира установяването на непогасените
вноски от договора за потребителски кредит, обявени за предсрочно изискуеми на
24.01.2022г., то следва да бъде извършена проверка дали процесното задължение е
обявено за предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличието
на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла на чл. 60, ал.
2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми, и няма автоматично
действие. Предсрочната изискуемост поражда действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването /в този смисъл т. 18 от ТР № 4 от
18.08.2004г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че последното
плащане в погашение на договора за кредит е от 12.11.2018г.
С исковата молба са въведени твърдения уведомяването на длъжника да е
настъпило на 24.01.2022г. с получаването на Уведомителното писмо с изх. №
УКФ////////// от 12.01.2022г. за извършеното прехвърляне на вземането, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № 5274720, от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД в полза на „АСВ“ ЕАД. Не съществува нормативна пречка уведомяването на
длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по договор за
кредит да се осъществи чрез покана за доброволно изпълнение до него или в
уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД стига волеизявлението на кредитора да е
възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и задълженото лице.
Уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост следва да е ясно и
недвусмислено в същата степен, както и извлечението от счетоводните книги /в този
смисъл Определение № 656 от 14.07.2016г. по т.д. № 2609/2015г. на ВКС, I т.о./.
Извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчно информация за
вземането – данни за длъжника и кредитора, за договора за кредит, за дължимия
размер на кредита – главница и лихви, кои вноски не са заплатени, кога е настъпил
техният падеж. Отразените данни в извлечението от счетоводните книги следва да се
преценяват във връзка с твърдението кога са спрели плащанията, кои вноски не са
погасени и с представените от заявителя договор за кредит и доказателства за
уведомяване на длъжника /в този смисъл Определение № 461 от 28.06.2010г. по ч.т.д.
№ 272/2010г. на ВКС, II т.о./.
В настоящата хипотеза се установява, че в уведомителното писмо е
8
предоставена информация за размера на задължението към 12.01.2022г., както и
покана в 15-дневен срок от получаването да бъде погасена дължимата сума.
Отбелязано е, че в случай на неплащане в посочения срок срещу ответника ще бъдат
предприети „всички допустими от закона действия: образуване на гражданско дело,
снабдяване с изпълнителен лист, стартиране на изпълнително производство пред
съдебен изпълнител, налагане на възбрана, запор на заплата и банкови сметки, опис и
продан на имущество“. Не се откриват данни за непогасените падежирали вноски, кога
е настъпил техният падеж, нито пък разбивка на задължението по отделните пера. При
това положение, не може да се приеме, че отправеното до ответника изявление
отговаря на критериите за яснота и недвусмисленост на изявлението. Нещо повече, от
начина, по който е формулирано, въобще не става ясно, че е налице неизпълнение от
страна на потребителя. Следователно, не е налице втората предпоставка за
упражняване на потестативното право по чл. 60, ал. 2 ЗКИ - предсрочната изискуемост
да е обявена за длъжника.
Същевременно, следва да се посочи, че предявяването на процесните
установителни искове има характер на волеизявление за обявяване предсрочна
изискуемост на кредита, което волеизявление е стигнало до знанието на длъжника с
връчването на препис от исковата молба. От този момент настъпва и моментът на
предсрочната изискуемост като факт, осъществил се след подаване на исковата молба.
От съществено значение е обусловеността на установителния иск с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК от издадената заповед за изпълнение, от което следва,
че и предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в
заповедното производство. Уведомяването на потребителя за предсрочната
изискуемост с препис от исковата молба, извършено след депозирането на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, има за последица настъпване на изискуемостта
към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта /в този
смисъл Решение № 139 от 05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о/. Поради
горепосочената обусловеност на установителния иск със заповедта за изпълнение,
изменение на основанието е недопустимо. При това положение, предявените искови
претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на правния спор относно предявените установителни искове, то
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалните осъдителни искове за
същите суми се е сбъднало, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Предвид гореизложените съображения за обявяването на предсрочната
изискуемост с връчването на препис от исковата молба, правният спор се концентрира
относно размера на претендираните суми. Констатирано бе, че поради неспазване на
изискванията относно формулирането на ГПР в договора за кредит, последният е
недействителен. По аргумент от чл. 23 ЗПКр дължима е единствено чистата стойност
9
по кредита, без лихвите и разходите по кредита. От съвкупния анализ на приетите по
делото доказателства се установява, че размерът на чистата стойност на кредита
възлиза на 20 000 лв. Предмет на настоящото производство е дължимата главница за
периода от 01.07.2022г. до 01.01.2027г., която изчислена съгласно данните от
погасителния план възлиза в размер на 12 015,83 лева. От приетата и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза се установи, че в погашение на процесния
договор за кредит ответникът е извършил плащания на обща стойност от 5 313,43 лв. в
периода от 01.02.2017г. до 12.11.2018г. Не са налице данни за осъществени погасявания
след този период. Във връзка с релевирано в отговора на исковата молба възражение,
че процесният договор за кредит е предмет и на в.гр. д. № 1041/2024г. по описа на
СГС. След извършена проверка се установи, че в.гр.д. № 1041/2024г. на СГС е
образувано по въззивна жалба на В. З. Д. срещу Решение № 18967/17.11.2023г. по
описа на СРС, чийто предмет са дължимите суми по Договор за паричен
потребителски кредит № ///////// от 04.01.2017г. за периода от 01.08.2018г. до
01.06.2022г.
Поради гореизложеното, предявената искова претенция следва да бъде уважена
до размера от 12 015,83 лв. Неоснователни се явяват наведените в отговора на исковата
молба доводи, че главницата би била в размер на 11 182,11 лв., получена като разлика
между 14 686,57 лв. и 3 504,46 лв. Платените от ответника суми в общ размер на
5 313,43 лв. следва да бъдат приспаднати от дължимата за периода 01.02.2017г. до
30.06.2022г. главница, а не от обявената за предсрочна изискуема. По данни от
погасителния план тази стойност е 7 984,17 лв., която надвишава извършените
плащания.
Предвид недействителността на договора за потребителски кредит и по
аргумент от чл. 23 ЗПКр кредитополучателят не дължи нито възнаградителна лихва,
нито законна лихва за забава, което обуславя неоснователност на исковата претенция с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските: В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12
на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право
на разноски възниква в полза и на двете страни. В установения срок ищецът е
представил списък по чл. 80 ГПК, с който претендира заплащането на: сумата от
274,69 лв. – държавна такса в исковото производство, 400 лв. – депозит за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза, както и 350 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В
заповедното производство са извършени разноски за 274,69 лв. – държавна такса и 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение. Представени са доказателства за сторените
разноски. Що се касае до юрисконсултското възнаграждение по настоящото дело
10
производство, предвид вида и количеството на предоставената правна помощ и
съобразявайки чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. чл. 23 и сл. НЗПП, настоящият състав намира,
че следва да се присъди сумата от 100 лв. Предвид уважената част от иска, в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 961,85 лв. Ответникът е направил искане
съдът да определи възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. За определянето справедливия
размер на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази, че исковото
производство не се характеризира с фактическа и правна сложност, тъй като по
въпросите за потребителските кредити е налице както изобилна съдебна практика от
национално ниво, така и обвързващи решения от наднационален характер. Отделно,
обемът на извършените процесуални действия от страна на доверителя инкорпорира
депозирането на отговор на искова молба и становище. По отношение на хонорара в
заповедното производство следва да се държи сметка за неговите характеристики -
факултативно производство за снабдяване с изпълнително основание, като
образуването на исков процес за вземането е обусловено от простото депозиране на
бланково и необосновано възражение. Предвид изложените съображения и
съобразявайки Решение по С-438/2022г. на СЕС и Определение № 50015/16.02.2024г.
по т.д. № 1908/2022г. на I т.о. на ВКС, настоящият състав намира, че в полза на адв. О.
следва да се присъди сумата от 400 лв. за процесуално представителство в исковото
производството и 200 лв. в заповедното производство.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АСВ“ ЕАД, ЕИК: ///////, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ///////, ///////////, ет. 2, офис 4, установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД срещу В. З. Д., ЕГН: **********, с
адрес: гр. /////////, за признаване за установено, че В. З. Д. дължи на „АСВ“ ЕАД сумата
от 12 231,83 лева, представляваща сбора от вноски периода от 01.07.2022 г. до
01.01.2027 год. по Договор за паричен потребителски кредит № ///////// от 04.01.2017г.,
вземанията по който са прехвърлени с Договор за продажба на вземания от
02.11.2018г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АСВ“ ЕАД, ЕИК: ///////, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ///////, ///////////, ет. 2, офис 4, установителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу В. З. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. /////////, за
признаване за установено, че В. З. Д. дължи на „АСВ“ ЕАД сумата от 1 502,90 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 25.01.2022 г. до 29.07.2022г.
11
ОСЪЖДА В. З. Д., ЕГН: *********,1 с адрес: гр. /////////, да заплати на „АСВ“
ЕАД, ЕИК: ///////, със седалище и адрес на управление: гр. София, ///////, ///////////, ет. 2,
офис 4, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 12 015,83 лева, представляваща сбора от вноски периода от 01.07.2022 г. до
01.01.2027 год. по Договор за паричен потребителски кредит № ///////// от 04.01.2017г.,
вземанията по който е прехвърлен с Договор за продажба на вземания от 02.11.2018г.
сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ведно със законната лихва за
забава, считано от 29.07.2022 г.- датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата от 12 015,83 лева до пълния претендиран размер от 12 231,83 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АСВ“ ЕАД, ЕИК: ///////, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ///////, ///////////, ет. 2, офис 4, осъдителен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу В. З. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. /////////, за заплащане на
сумата от 1 502,90 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.01.2022 г.
до 29.07.2022г., като неоснователен.
ОСЪЖДА В. З. Д., ЕГН: *********,1 с адрес: гр. /////////, да заплати на „АСВ“
ЕАД, ЕИК: ///////, със седалище и адрес на управление: гр. София, ///////, ///////////, ет. 2,
офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 961,85 лева, представляваща
сторените в производството разноски съразмерно с уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА „АСВ“ ЕАД, ЕИК: ///////, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ///////, ///////////, ет. 2, офис 4, да заплати на адв. М. О., АК – С., на основание чл.
38, ал. 2 ЗА сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12