№ 527
гр. Варна, 30.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Ив. Петрова
Членове:Мария Кр. Маринова
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500428 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 428/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, от всяка от страните
срещу различни части на решение №111/15.05.2025 г. по гр.д. № 458/2024 г. по
описа на Шуменския окръжен съд, както следва:
-по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена
чрез прокурор С. -Петрова против решение №111/15.05.2025 г. по гр.д. №
458/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд в осъдителната му част, с
която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на И. И. Д., на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата 30 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на повдигнато и
поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. с
ал.1,т.2,т.6 и т.7 вр. с чл.20, ал.2 и 3 , вр. с чл.26 от НК, за което впоследствие е
оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2023г.
до окончателното й изплащане, както деловодни разноски в размер на 510 лв.,
както и по сметка на ШОС разноски за вещи лица в размер на 1179,18лв.
Въззивникът е сочил, че решението в обжалваната осъдителна част е
неправилно – постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон
и необосновано, като е молил за отмяната му в същата част и за отхвърляне на
исковете. Навел е следните оплаквания: окръжният съд не извършил преценка
на всички конкретни обстоятелства обективно с оглед точното приложение на
критерия по чл. 52 от ЗЗД, като исковата претенция останала недоказана по
основание и размер, а съдът присъдил обезщетение и то - прекомерно и
несправедливо; съдът неправилно приложил закона, интерпретирайки
фактите, свързани с тежестта на претърпените от ищеца вреди, вкл.
преживени психотравми, като не съобразил, че сочените от ищеца негативни
емоции са обичайни, вкл. при многократно осъждано лице, както и че
1
определеното му по делото наказание от 5 години лишаване от свобода при
строг режим на изтърпяване, е било обусловено като вид и размер на
наказанието и режим на изтърпяване от неговото съдебно минало и не
обуславя завишаване размера на обезщетението; неправилен бил и изводът на
съда, че тъй като наказателното преследване срещу ищеца е започнало докато
той изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ по друго дело, това
обуславяло много по -висок интензитет на емоционалните му вреди и водело
до завишен размер на обезщетението, като напротив този факт е обуславял по
- нисък размер на обезщетение, защото емоционалният отзвук при осъждано
лице е с по -ниска интензивност от този при неосъждано и нетърпяло
ефективно наказание в затвор лице; съдът присъдил несправедливо завишен
размер на обезщетението, несъответстващ на доказаните вреди и
представляващ източник на обогатяване, защото не обсъдил всички
обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер като това за липса на
влошаване на здравословното му състояние (негативните му преживявания
свързани с психическото му състояние и здравословните му проблеми
логично следвало да се отнесат като последица от множеството му осъждания
по други наказателни производства, от изтърпяването на наложени наказания
(вкл. и лишаване от свобода и пробация) и от наличието на неприключили
понастоящем наказателни производства срещу него и предвид, че психични
проблеми ищецът имал преди образуване на наказателното дело, а инсултът е
настъпил много след това).
Отговор на жалбата ищецът И. Д. не е подал.
-по въззивна жалба на И. И. Д., подадена чрез адв. Д., против решение
№111/15.05.2025 г. по гр.д. № 458/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд
в частта, с която е отхвърлен искът му по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от повдигнато и
поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. с
ал.1,т.2,т.6 и т.7 вр. с чл.20, ал.2 и 3 , вр. с чл.26 от НК за горницата над сумата
30 000 лв. до претендираните 300 000 лв.
Въззивникът е сочил, че решението в обжалваните му отхвърлителни
части е неправилно – постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон и необосновано, като е молил за отмяната му в тези части
с уважаване на иска до пълния претендиран размер и присъждане на
сторените по делото разноски. Сочил е, че окръжният съд определил
обезщетението за неимуществени вреди в необоснован, занижен и
несправедлив размер. Навел е оплаквания, че окръжният съд:
незаконосъобразно приел, че причините за получения мозъчен инфаркт са
постановените срещу ищеца (други) присъди и образуваните наказателни
производства срещу него, които изводи били в противоречие с приетите по
делото експертизи, че реално възстановяване на увредената мозъчна тъкан не
се очаква и е възможен нов инфаркт и без да обсъди факта на получения
повторен мозъчен инфаркт от 20.02.2025 г.; анализирал паметовите нарушения
на ищеца в негов ущърб, а не като такива вследствие на претърпян инфаркт;
2
неглижирал и превратно анализирал факта на наложената забрана за
напускане пределите на Р.България и наложената мярка парична гаранция;
достигнал до погрешен извод за недоказаност на твърдението за сринат бизнес
на ищеца, поради превратно и в ущърб на ищеца анализиране на
свидетелските показания в тази връзка; не взел предвид при определяне
размера на обезщетението продължителния срок на наказателното
преследване, постановените две ефективни осъждания с отнемане на
имущество и претърпяния вследствие на това мозъчен инфаркт, отражението
на незаконното обвинение върху честта и достойнството му, върху бизнеса му
и върху семейното му положение; не взел предвид също, че отговорността на
държавата е обективна и се разглежда на плоскостта на крайния резултат –
незаконното обвинение, както и наличието в случая на всички елементи от
фактическия състав;
Прокуратурата на РБългария не е подала отговор на въззивната жалба.
Въззивните жалби са в срок, подадени са от лица с правен интерес от
обжалване на неизгодните за тях части от решението на първата инстанция,
редовни са и допустими.
Искания по доказателствата страните не са заявили и не са налице
предпоставки за служебно събиране на такива от съда.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 15.10.2025 г. от 9,30 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3