№ 18466
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110120746 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „фирма” ЕАД срещу Д. Т. М. с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи следните суми: сумата 1631,59 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 53, находящ
се в /населено място/ в периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сумата 270,20 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 10.11.2022г., сумата 22,40
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до
30.04.2021г., сумата 4,82 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до 10.11.2022г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК - 30.11.2022г. до
окончателното изплащане на сумите, за които суми е била издадена Заповед № 37044 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.12.2022г. по ч.гр. дело №
65521/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди в топлоснабдения имот като за процесния период е консумирал
топлинна енергия на процесната стойност, но не я е заплатил. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Д. Т. М. чрез
назначения от съда особен представител- адв. Р. Р., с който се оспорва предявените искове.
Твърди, че процесният имот е съсобствен, поради което на основание чл. 30, ал. 3 ЗС всеки
съсобственик отговаря за задълженията от общата вещ до размера на притежавания дял от
съсобствеността. Не оспорва, че ищецът е издал фактури за процесните суми, които са били
осчетоводени. Оспорва, че е собственик или вещен ползвател на имота. Оспорва да е
1
изпаднал в забава за плащане на процесните суми, поради което счита, че не дължи и лихва
за забава. Оспорва претенцията за главница за цена на услуга дялово разпределение и лихва
за забава върху това вземане. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Искането
към съда е да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „фирма“ ООД /с предишно наименование
„фирма/, не е взел становище по основателността на предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай по делото е приет препис от Нотариален акт за дарение на
недвижим имот по права низходяща линия № 77, том ХIX, дело № 3115/89г. на нотариус Е.
Б., от който се установява, че на 15.06.1989г. Т. Х. М. и С. Л. М. са дарили на сина си – Д. Т.
М., следния свой собствен недвижим имот- жилище, находящо се в /населено място/,
застроен на площ от 77,48 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения,
при съседи от изток- апартамент № 52, от запад- апартамент № 54; от север- улица; от юг-
зелена площ; отгоре- апартамент № 58; отдолу- апартамент № 48; заедно с мазе № 48 с площ
от 1,87 кв.м. при съседи на същото: от изток- мазе № 49; от запад- мазе № 47; от север-
улица и от юг- коридор, ведно с 0,927 % върху сто идеални части от общите части на
2
сградата и отстъпеното право на строеж върху мястото.
Прието е Удостоверение с изх. № 68-00-1330/3 от 06.11.2012г. на „Географска
информационна система- София“ ЕООД, в което е посочено, че стар адрес- /населено място/,
е идентичен с настоящ адрес: ж.к. /населено място/.
Приета е молба от 10.11.1994г., подадена от Д. Т. М., с искане да бъде открита партида за
процесния имот- ап. 53, находящ се в гр. София, /населено място/, ет. 11, ап. 53- л. 18 от
делото.
От приетия списък на етажни собственици към Протокол от проведено общо събрание
на ЕС на процесната сграда от 11.07.2002г. се установява, че Д. М., собственик на ап. 53, не
може да бъде открит, живее в чужбина.
По делото не се твърди и не се установява да е било налице разпореждане с процесния
имот за процесния период.
При така събрания доказателствен материал съдът приема, че безспорно се установява
по делото, че ответникът е придобил процесния имот по силата на Нотариален акт за
дарение на недвижим имот по права низходяща линия № 77, том ХIX, дело № 3115/89г. на
нотариус Е. Б., като след придобиване на собствеността е подал молба-декларация за
откриване на партида на негово име за процесния имот. Доколкото ответникът е бил
собственик на процесния имот за процесния период, същият е бил в договорни отношения с
ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните съгласно ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „фирма“ ЕАД.
С оглед на което ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените
искове за заплащане на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния имот,
респ. страна по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от документите, представени от
третото лице-помагач.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи
процесната сума. Уточнено е, че за периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. вкл. прогнозно
изчислените от фирмата за дялово разпределение суми за топлинна енергия, начислени по
партида за аб. № 140345 са на стойност 1351,53 лева с ДДС. Експертът е посочил, че за
процесния период изготвените от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки са
осчетоводени в м.07.2020г., м. 07.2021г., м. 07.2021г. като разликата е сума за доплащане в
размер на 333,87 лева. От заключението се установява, че няма изравнителни сметки за
възстановяване съобразно месеците на осчетоводяване и не са погасявани задължения извън
процесния период. Общо незаплатените суми за топлинна енергия били в размер на 1631,59
лева /прогнозни фактури 1351,53 лева + изравнителни сметки 333,87 лева – разлика цена
3
53,81 лева/. Били начислени и незаплатени суми за 19 броя фактури за услуга дялово
разпределение в общ размер на 22,40 лева, осчетоводени от м. 10.2019г. до м. 04.2021г.
С оглед на приетите по делото документи и приетата и неоспорена ССчЕ, която съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК, съдът приема, че
стойността на топлинната енергия за процесния имот и период възлиза на 1631,59 лева, като
не се твърди и не се установява сумата да е била погасена чрез плащане.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, се установява че услуга дялово разпределение е била предоставяна през
процесния период от „фирма“ ООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца
е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на
топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за
процесния период стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 22,40
лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 270,20 лева.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата по двете общи фактури, поради което дължи мораторна лихва за
процесния период. Поради което е основателна и претенцията за мораторна лихва в
претендирания размер от 270,20 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
4
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до 10.11.2022г. следва да бъде
отхвърлен изцяло.
На последно място, по отношение на своевременно релевираното възражение за изтекла
погасителна давност съдът намира следното.
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от падежа
на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /30.11.2022г./ са налице погасени по давност вземания. Това е така защото
вземането за м.07.2019г. е станало изискуемо на 14.09.2019г. с изтичане на 45-дневния срок,
считано от 01.08.2019г. и тригодишната давност за него е следвало да изтече на 14.09.2022г.
След удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла
давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок изтича на
21.11.2022г. – преди датата на заявлението. Вземането за м.08.2019г. е станало изискуемо на
14.10.2019г. и давността за него след удължаване на давностния срок е следвало да изтече на
21.12.2022г. /след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/. Т.е вземанията за периода от м.
05.2019г. до м. 07.2019г. включително са погасени по давност. Съдът изчисли размера на
погасените по давност вземания, използвайки Таблица № 4 от заключението на вещото лице,
на сумата от 82,19 лева. Така непогасените по давност вземания са периода от м.08.2019г. до
04.2021г. в размер на 1549,40 лева.
Поради което предявеният иск за цена на доставена топлинна енергия е основателен за
сумата от 1549,40 лева /1631,59 -82,19/ и за периода от 08.2019г. до 04.2021г. За разликата
над този размер до пълния предявен размер от 1631,59 лева и за периода от 01.05.2019г. до
5
31.07.2019г. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По отношение на мораторната лихва върху тази главница за периода от 16.10.2020г. до
10.11.2022г. тригодишната погасителна давност не е изтекла. На основание чл. 119 ЗЗД,
обаче, акцесорното вземане за лихва върху погасената по давност главница също се погасява,
независимо дали давността за него е изтекла. Видно от Таблица № 4 към експертното
заключение по ССчЕ, за процесния период мораторната лихва върху главницата по общата
фактура от 31.07.2020г. е в размер на 177,07 лева. Съдът изчисли на основание чл. 162 ГПК
мораторната лихва върху остатъка от главницата /необхваната от давността/ на сумата от
общо 256,59 лева.
Поради което основателен е предявеният иск за мораторна лихва върху цената на
топлинна енергия за сумата от 256,59 лева, като за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 270,20 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на погасителната давност върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното. Както беше посочено по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество не е уреден падеж на това задължение, поради което давността за
месечните вземания започва да тече от тяхното възникване. Най-старото процесно вземане
за м.10.2019г. е възникнало на 01.11.2019г. и давността за него е следвало да изтече на
01.11.2022г. като след удължаване на давностния срок с 2 месеца и 7 дни се установява, че
давността за най-старото вземане за услуга дялово разпределение е изтекла след подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Т.е. предявените искове за цена на услуга дялово разпределение
са основателни изцяло и следва да бъдат уважени за сумата от 22, 40 лева за периода от
01.10.2019г. до 30.04.2021г.
Следва да бъдат отхвърлен предявеният иск за мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение в размер от 4,82 лева за периода от 01.11.2019г. до
10.11.2022г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
сторил разноски, доколкото заповедта за изпълнение е била връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, а в исковото производство е бил представляван от особен представител.
В заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна
такса в размер от 38,58 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, тоест общо 88,58 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се
присъдят разноски в заповедното производство в размер от 83,96 лева. В исковото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 77,58 лева, депозит
за експертиза в размер от 300 лева, депозит за особен представител в размер на 492,90 лева
и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева, тоест общо 970,48 лева. С оглед
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото
производство размер от 919,86 лева.
6
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Д. Т. М., ЕГН
**********, с адрес: /населено място/ дължи на „фирма“ ЕАД, с ЕИК: ***, с адрес на
управление: /населено място/ следните суми: сумата от 1549,40 лева, представляваща цена
на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 53, находящ се в /населено място/
в периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 256,59 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 16.10.2020г. до 10.11.2022г., сумата от 22,40 лева, представляваща цена
на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК -
30.11.2022г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е била издадена Заповед
№ 37044 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.12.2022г. по ч.гр. дело
№ 65521/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1631,59
лева и за периода от 01.05.2019г. до 31.07.2019г., предявения иск за мораторна лихва върху
цената на топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
270,20 лева и предявения иск за сумата 4,82 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до 10.11.2022г.
ОСЪЖДА Д. Т. М., ЕГН **********, с адрес: /населено място/ да заплати на „фирма“
ЕАД, с ЕИК: ***, с адрес на управление: /населено място/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 83,96 лева, представляваща разноски в заповедното производство съразмерно
уважената част от исковете и сумата от 919,86 лева, представляваща разноски в исковото
производство съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „фирма“ ООД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7