Присъда по дело №1317/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта:	152
Дата:	26 май 2010 г. (в сила от 11 юни 2010 г.)
Съдия:	Яни Георгиев Гайдурлиев

Дело:	20102120201317
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 март 2010 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

№ 26.05.2010г. град Бургас

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд, Наказателно отделение, І-ви състав

На двадесет и шести май година 2010

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

Съдебни заседатели:1.А.Р.

2.В.В.

Секретар: И.Г.

Прокурор: Радост Бошнакова

като разгледа докладваното от съдията ГАЙДУРЛИЕВ

НОХ дело №1317 по описа за 2010 година

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимите

С.М.А. - роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, български гражданин, неграмотен, неженен, осъждан, ЕГН **********;

С.М.С. - роден на *** ***, с постоянен адрес:***, понастоящем в Затвора гр.Бургас, български гражданин, със завършен пети клас, неженен, осъждан, ЕГН **********;

В.И.А. - роден на ***г***, с постоянен адрес:***, понастоящем в Затвора гр. Бургас, български гражданин, неграмотен, неженен, осъждан, ЕГН **********.

ЗА ВИНОВНИ в това, че на 09.11.2009г., за времето от 06.00 до 06.30 часа в гр.Бургас, от павилион за вестници, находящ се в ж.к. „Славейков” до бл.64, при условията на опасен рецидив – за подсъдимите С.М.А. и С.М.С., при условията на повторност в немаловажен случай – за подсъдимия В.И.А., след предварителен сговор, в немаловажен случай, в съучастие като съизвършители отнели чужди движими вещи - дамска чанта на стойност от 23.50 лв. (двадесет и три лева и петдесет стотинки), дамско портмоне на стойност 10.00 лв. (десет лева), мобилен телефонен апарат марка „Нокиа”, модел „1680” ведно със СИМ карта в него на стойност от 55.00 лв. (петдесет и пет лева) и парична сума в размер на 10.00 лв. (десет лева), всички вещи на обща стойност в размер на 98.00 лв. (деветдесет и осем лева) от владението на С. Кирова К., ЕГН ********** без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК – за подсъдимите С.М.А. и С.М.С. и престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК – за подсъдимия В.И.А., поради което и ГИ ОСЪЖДА, както следва:

- Подсъдимият С.М.А. на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК /ред. ДВ бр. 27/2009г./, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС;

- Подсъдимият С.М.С. на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК /ред. ДВ бр. 27/2009г./, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС;

- Подсъдимият В.И.А. на основание чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК /ред. ДВ бр. 27/2009г./, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА, което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС.

ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено на подсъдимия С.М.С., времето, през което подсъдимият С. е бил задържан въз основа на взета спрямо него мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 18.05.2010г.

ОСЪЖДА подсъдимия С.М.А. да заплати по сметка на Районен съд гр. Бургас, на основание чл. 189, ал. 3 НПК сума в размер на 13.33 лева, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА подсъдимия С.М.С., да заплати по сметка на Районен съд гр. Бургас, на основание чл. 189, ал. 3 НПК сума в размер на 13.33 лева, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА подсъдимия В.И.А., да заплати по сметка на Районен съд гр. Бургас, на основание чл. 189, ал. 3 НПК сума в размер на 13.33 лева, представляваща направени по делото разноски.

Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред Бургаския окръжен съд в 15 - дневен срок от днес.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

МОТИВИ: към присъда №1365/03.10.2006г. по НОХД №2151/2006г. по описа на Районен съд гр.Бургас.

Производството по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура гр.Бургас, с който против Николай Стефанов Николов, ЕГН ********** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Съдът на основание чл. 84 и сл. и чл. 76 и сл. от НПК прие за разглеждане в съдебното производство предявения от Петко Кузманов Живков против подсъдимия Николай Стефанов Николов граждански иск за осъждането на подсъдимия да заплати на Петко Кузманов Живков сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, и конституира Петко Кузманов Живков като граждански ищец и частен обвинител по делото.

Съдът на основание чл. 84 и сл. и чл. 76 и сл. от НПК прие за разглеждане в съдебното производство предявения от Иван В. Пейчев против подсъдимия Николай Стефанов Николов граждански иск за осъждането на подсъдимия да заплати на Иван В. Пейчев сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, и конституира Иван В. Пейчев като частен обвинител и граждански ищец по делото.

Съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение от 02.10.2006г., на основание чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения, представителят на РП Бургас поддържа обвинението, както по отношение на фактическа обстановка описана в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянията. Относно определяне вида и размера на наказанието, прокурорът пледира на подсъдимия да се наложи наказание при условията на чл. 55 НК - лишаване от свобода за срок от една година, което да се изтърпи при първоначален общ режим, съгласно чл. 46, б. “б” ЗИН. Алтернативно пледира за налагане на наказание две години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието бъде отложено за срок от три години. По отношение на предявените граждански искове, прокурорът счита, че същите следва да бъдат уважени в пълен размер.

В хода на съдебните прения частният обвинител и граждански ищец Петко Живков моли съда предявеният от него граждански иск да бъде уважен в пълен размер. Относно определяне на наказанието на подсъдимия се присъединява към казаното от прокурора.

В хода на съдебните прения частният обвинител и граждански ищец Иван Пейчев моли съда предявеният от него граждански иск да бъде уважен в пълен размер. Относно определяне на наказанието на подсъдимия се присъединява към казаното от прокурора.

Защитникът на подсъдимия, в лицето на адв.Захари Кирилов, не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянията, извършени от подс. Николай Николов. По отношение ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия, защитникът моли съда да определи наказанието при приложението на чл. 55 НК, като предлага на подсъдимия да се наложи наказание шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Що се отнася до предявените граждански искове, счита, че същите са основателни и следва да бъдат уважени изцяло по размер, ведно със законните лихви върху тях.

Подсъдимият Николай Стефанов Николов признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти. В защитната си реч, по време на съдебните прения изразява съжаление за извършеното и се присъединява към казаното от защитника му.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Свид. Иван В. Пейчев се запознал с подс. Николов през месец октомври 1998г. чрез свид. Огнян Николов Аладжов - колега на Пейчев в Гранична полиция при РДВР - гр. Бургас. Поводът за запознанството им е бил желанието на Пейчев да закупи автомобил, а подс. Николов се занимавал с внос на употребявани автомобили от Германия и поради тази причина обещал на свид. Пейчев да му достави лек автомобил. На 19.11.1998г. свид. Пейчев дал сумата от 3000 германски марки на подс. Николов, като за това двамата оформили разписка и предаването на парите станало пред децата на свид. Пейчев. Подс. Николов показал снимка на “Рено Шамад” и обещал до десет дни да внесе автомобила в страната. В уговорения срок от десет дни подс. Николов не е доставил лек автомобил. Всяка седмица се е обаждал по телефона на свид. Пейчев и му е изтъквал различни аргументи, поради които не можел да внесе лекия автомобил в срок. След около два-три месеца подс. Николов е започнал да се укрива от свид. Пейчев. През лятото на 1999г. двамата се срещнали. По - късно подс. Николов заявил, че докато бил в Прага, Чехия, му е била отнета голяма сума пари и за това е било образувано наказателно дело. При разговор с познат на подсъдимия, свид. Пейчев е разбрал, че в същност в Прага е отнета сума възлизаща на 1700 германски марки, а не 15 000 марки, както му е обяснявал подсъдимия. До настоящия момент подс. Николов многократно е обещавал на свид. Пейчев, че ще му върне парите, но не го е направил.

Свид. Петко Кузманов Живков се е запознал с подс. Николов през месец септември 1998г., като поводът за запознанството им е бил желанието на Живков да закупи лек автомобил. Подс. Николов заявил, че ще ходи до Германия и Холандия, от където ще осъществи внос на употребявани автомобили. На 03.10.1998г. свид. Живков дал на подс. Николов сумата от пет хиляди германски марки, като за това двамата оформили разписка и подс. Николов поел задължението да внесе лек автомобил “Ауди 90 Куатро” в рамките на един месец. След като изтекъл уговорения месец, подс. Николов е внесъл два автомобила, но ги е дал на други лица. На няколко пъти се е обаждал на свид. Живков и му е обяснявал, че автомобилите са на митницата или на други места или автовозът се е обърнал. Показвал е снимка на автомобил. По-късно заявил, че ще върне парите, които е получил от Живков. Започнал е да се укрива от свид. Живков. След това сменил версията си и започнал да твърди, че в Прага му е отнета голяма сума пари. До настоящия момент, подс. Николов многократно е обещавал на свид. Живков, че ще му върне парите, но не го е направил.

Към 1998/1999г. курсът на германската марка е бил фиксиран 1 DEM се е разменяла за 1000 лева. След деноминацията на българския лев – 1 DEM/1 BGN.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло го подкрепят - показанията на свидетелите Иван В. Пейчев, Петко Кузманов Живков, Огнян Николов Аладжов, Кирил Иванов Пейчев, В. Иванов Пейчев и протоколи за очна ставка.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК, тъй като за периода от 03.10.1998г. до 19.11.1998г., в гр.Бургас, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, съответно на 03.10.1998г. възбудил и поддържал у Петко Кузманов Живков от гр.Бургас заблуждение, че ще му достави лек автомобил за дадената на същата дата от последния сума от 5 000 германски марки с левова равностойност от 5 000 лв., и с това му причинил имотна вреда в размер на 5 000 лева, и на 19.11.1998г. възбудил и поддържал у Иван В. *** заблуждение, че ще му достави лек автомобил за дадената на същата дата от последния сума от 3 000 германски марки с левова равностойност от 3 000 лв., и с това му причинили имотна вреда в размер на 3 000 лева, като общо причинената имотна вреда е в размер на 8 000 лева, като причинената вреда е в големи размери.

Непосредственият обект на извършените деяния са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост.

От обективна страна подс. Николов е извършил две отделни деяния, конкретизирани по време, място, начин и обстоятелства, при които са извършени, осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, поради което извършените от подс.Николов деяния се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК.

От обективна страна изпълнителното деяние на измамата се е осъществило чрез действие във формата – възбуждане и поддържане на заблуждение. Подсъдимият е възбудил и поддържал заблуждение у свидетелите Петко Кузманов Живков и Иван В. Пейчев, че ще им достави леки автомобили за дадените от тях суми, и по този начин формирал неверни представи у измамените лица относно това, че ще им достави леки автомобили за дадените от тях суми. Именно така формираната невярна представа относно горното обстоятелство е мотивирала пострадалите Петко Кузманов Живков и Иван В. Пейчев да дадат на подс.Николов съответно сумите от 5000 и 3000 германски марки. Подс. Николов с измамлива цел е встъпил и използвал договорни отношения със свидетелите Пейчев и Живков, като не е имал намерение да се задължи реално по тях. Неизпълнението на задълженията на подс. Николов е в следствие на измамливите му действия и намерения, а не в следствие на обективни причини.

На следващо място по делото се установи, че вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на свидетелите Петко Кузманов Живков и Иван В. Пейчев, за последните е настъпила имуществена вреда, съответно в размер на 5000 германски марки с левова равностойност 5000 лева за свид.Живков, и в размер на 3000 германски марки с левова равностойност 3000 лева за свид.Пейчев.

Субект на престъплението е подсъдимия Николай Николов, за когото по делото няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно пълнолетно и вменяемо, наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

При определяне вида и размера на наказанието, с оглед императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК при условията на чл.55 от НК. В случая за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една до осем години. Следователно предвидена е долна граница на наказанието лишаване от свобода по чл.210, ал.1, т.5 от НК, поради което и приложение в случая следва да намери хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 НК, като съдът определи наказанието под най – ниския предел, т.е. под лишаване от свобода от една година.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита факта, че към датата на извършване на инкриминираните деяния подс.Николов е бил неосъждан, признанието на вината, критичното отношение към извършеното и изразеното съжаление. В случая е налице и отегчаващо вината обстоятелство, а именно последвалите осъждания на подсъдимия за извършени престъпления по чл.209, ал.1 от НК.

Предвид горното и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК, съдът наложи на подсъдимия Николов за извършеното от него престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

Съдът отчитайки наличието на предпоставките по чл.66, ал.1 НК и като взе предвид изложените по-горе смекчаващи вината и отговорността обстоятелства намира, че не е наложително подсъдимия да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода, поради което съдът на основание чл.66, ал.1 НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години.

Съдът като съобрази, че престъплението предмет на разглеждане по настоящото дело и престъпленията по НОХД №968/2004г. на РС гр.Бургас, НОХД №2667/2004г. на РС гр.Бургас, НОХД №141/2004г. на РС гр.Айтос, НОХД №1137/2005г. на РС гр.Бургас и НОХД №4283/2004г. на РС гр.Варна са извършени от подсъдимия Николов в условията на реална съвкупност, на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 НК, наложи на подсъдимия Николай Стефанов Николов, ЕГН ********** общо наказание между наказанията наложени му по НОХД №968/2004г. на РС гр.Бургас, НОХД №2667/2004г. на РС гр.Бургас, НОХД №141/2004г. на РС гр.Айтос, НОХД №1137/2005г. на РС гр.Бургас, НОХД №4283/2004г. на РС гр.Варна и с настоящата присъда, в размер на най-тежкото от определените отделни наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.

Съдът на основание чл.23, ал.3 от НК присъедини към определеното общо най-тежко наказание – лишаване от свобода за срок от три години, изцяло и наказанията ГЛОБА В РАЗМЕР НА 600 ЛЕВА и ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1000 ЛЕВА, наложени на Николай Стефанов Николов, ЕГН ********** по НОХД №968/2004г. на РС гр.Бургас и по НОХД №2667/2004г. на РС гр.Бургас.

Съдът отчитайки наличието на предпоставките по чл.66, ал.1 НК и като взе предвид изложените по-горе смекчаващи вината и отговорността обстоятелства намира, че не е наложително подсъдимия да изтърпи ефективно наложеното общо най - тежко наказание лишаване от свобода, поради което съдът на основание чл.25, ал.4, вр. чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на определеното и наложено на Николай Стефанов Николов, ЕГН ********** общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението по конкретното дело. Когато това деяние осъществява състава на престъпление и с него са причинени имуществени вреди, гражданският иск е доказан по основание. В случая извършените от подсъдимия Николов две деяния са съставомерни по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК и от тях Петко Кузманов Живков и Иван В. Пейчев са претърпели имуществени вреди, съответно в размер на 5000 германски марки с левова равностойност 5000 лева за свид.Живков, и в размер на 3000 германски марки с левова равностойност 3000 лева за свид.Пейчев, или общо причинената имотна вреда е в размер на 8 000 лева.

Предвид на това съдът осъди подсъдимия Николай Стефанов Николов, ЕГН ********** да заплати на Петко Кузманов Живков, ЕГН **********,***, ляв, сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 03.10.1998г. до окончателното й изплащане.

Съдът осъди подсъдимия Николай Стефанов Николов, ЕГН ********** да заплати на Иван В. Пейчев, ЕГН **********,***, сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 19.11.1998г. до окончателното й изплащане.

Съдът осъди подсъдимия Николай Стефанов Николов, ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд гр.Бургас сума в размер на 320 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, на основание чл.189, ал.3 НПК.

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите

П Р И С Ъ Д А

№ 26.05.2010г. град Бургас

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд, Наказателно отделение, І-ви състав

На двадесет и шести май година 2010

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

Съдебни заседатели:1.А.Р.

2.В.В.

Секретар: Илияна Георгиева

Прокурор: Р. Б.

като разгледа докладваното от съдията ГАЙДУРЛИЕВ

НОХ дело №1317 по описа за 2010 година

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимите

С.М.А. - роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., български гражданин, неграмотен, неженен, осъждан, ЕГН **********;

С.М.С. - роден на *** ***, с постоянен адрес: гр. Б., понастоящем в Затвора гр.Б., български гражданин, със завършен пети клас, неженен, осъждан, ЕГН **********;

В.И.А. - роден на ***г***, с постоянен адрес: гр. Б., понастоящем в Затвора гр. Б., български гражданин, неграмотен, неженен, осъждан, ЕГН **********.

ЗА ВИНОВНИ в това, че на 09.11.2009г., за времето от 06.00 до 06.30 часа в гр.Б., от павилион за вестници, находящ се в ж.к. „С.” до бл. ..., при условията на опасен рецидив – за подсъдимите С.М.А. и С.М.С., при условията на повторност в немаловажен случай – за подсъдимия В.И.А., след предварителен сговор, в немаловажен случай, в съучастие като съизвършители отнели чужди движими вещи - дамска чанта на стойност от 23.50 лв. (двадесет и три лева и петдесет стотинки), дамско портмоне на стойност 10.00 лв. (десет лева), мобилен телефонен апарат марка „Нокиа”, модел „1680” ведно със СИМ карта в него на стойност от 55.00 лв. (петдесет и пет лева) и парична сума в размер на 10.00 лв. (десет лева), всички вещи на обща стойност в размер на 98.00 лв. (деветдесет и осем лева) от владението на С. К. К., ЕГН ********** без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК – за подсъдимите С.М.А. и С.М.С. и престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК – за подсъдимия В.И.А., поради което и ГИ ОСЪЖДА, както следва:

Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред Бургаския окръжен съд в 15 - дневен срок от днес.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

Мотиви на присъда №1014/26.05.2010г. по НОХД №1317/2010г. по описа на Районен съд гр.Бургас.

Производството по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура гр. Бургас, с който против подсъдимите С.М.А. с ЕГН **********, С.М.С. с ЕГН ********** и В.И.А. с ЕГН ********** са повдигнати следните обвинения:

- за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК – за подсъдимия С.М.А.;

- за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК – за подсъдимия С.М.С.;

- за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК – за подсъдимия В.И.А..

Съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение от 26.05.2010г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е формулирано с обвинителния акт, и излага съображения в подкрепа на обвинителната си теза. С оглед разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие прокурорът пледира на подсъдимите да се определят следните наказания: на подс. С.М.А. – наказание лишаване от свобода за срок от една година, при първоначално определен строг режим на изтърпяване на наказанието, на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС; на подс. С.М.С. – наказание лишаване от свобода за срок от една година, при първоначално определен строг режим на изтърпяване на наказанието, на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, като на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НК се приспадне времето, през което е имал мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 18.05.2010г.; на подс. В.И.А. – наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, при първоначално определен строг режим на изтърпяване на наказанието, съгласно чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС.

Служебният защитник на подсъдимите С.М.А., С.М.С. и В.И.А., в лицето на адв. Ц.К. ***, по време на съдебните прения, не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Относно ангажиране на отговорността на подсъдимите за извършеното деяние поддържа, че при определяне на наказанието би следвало да се вземе предвид изключително тежкото им материално положение, както и ниския размер на предмета на престъплението. Пледира на подзащитните й С.А. и С.С. да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да се изтърпи при строг режим, а на подс. В.А. да се наложи наказание глоба в минимален размер.

Подсъдимите С.М.А., С.М.С. и В.И.А. признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и заявяват, че не желаят да се събират доказателства за тези факти. В защитните си речи, по време на съдебните прения, заявяват, че поддържат казаното от защитника им и изразяват съжаление за стореното.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимите С.А. и С.С. са братя, а подс. В.А. техен приятел. Ранната сутрин на 09.11.2009г. тримата се видели и уговорили, докато все още няма раздвижване по улиците на гр.Б. да извършат някоя кражба, за да изкарат „пари за хляб”. Тъй като и тримата живеели в един и същи квартал - „П.”, качили се заедно на автобус, обслужващ градския транспорт в града и слезли на автобусна спирка в к-с „С.”. Първоначално обикаляли контейнерите за смет и събирали изхвърлени хранителни продукти. Забелязали, в близост до детска градина в к-с „С.”, бл. ..., жена, която отваряла павилион за вестници и излизала периодично навън, за да подрежда вестниците на рафта. Подсъдимият С.С. веднага създал организация как да вземат оборота от павилиона. Казал на брат си подс. С.А. да заблудят продавачката - св. С.К., като съборят наредените на рафта вестници и през това време, докато св. К. е с отвлечено внимание, подс. В.А., да влезе вътре и да вземе парите. Подсъдимите С.С. и С.А. бързо се приближили до павилиона, минали отпред, започнали да разлистват и да събарят вестниците на земята, докато съборили всичките и бързо побягнали по улицата в посока към детската градина. Св. К. излязла навън, за да събере и нареди обратно изпадалото от земята на рафта. През това време подс. В.А. проникнал вътре в павилиона и забелязал, че на рафта от лявата страна на входната врата има поставена черна дамска чанта. Бързо я грабнал и хукнал да бяга, като прескочил оградата на детската градина и излязъл през дворната врата на детското заведение. Там го чакали подсъдимите С.А. и С.С., и тримата заедно седнали на една пейка, за да преровят съдържанието на чантата. В нея намерили черно дамско портмоне с находящи се вътре в него две банкноти от по пет лева, мобилен телефонен апарат, марка „Нокиа”, модел „1680” заедно със СИМ карта и документи. Подс. В.А. извадил СИМ картата от телефона и я счупил, а телефонния апарат задържал в себе си. Парите също извадили и си ги разделили по равно. Чантата с портмонето и документите ги захвърлили на земята в района на пейката. Наели си такси и се прибрали обратно заедно в кв. „П.”. Същият ден подс. В.А. предал откраднатия телефон на св. К. Щ. (жена на брат му Я.), като й казал да го продаде за сумата от 20.00лева на сергията си за дрехи, защото му трябват спешно пари. Тя го взела и продала на непознато лице още същия ден, и парите от продажбата му предала в следобедните часове на деня. Парите от продажбата на телефона били разделени между тримата подсъдими отново по равно.

На 09.11.2009г. пострадалата от престъплението С.К. подала молба до Началника на В. РУ на МВР – Б. за оказване на съдействие и установяване на виновните лица.

Видно от заключението на извършената по делото съдебно – оценъчна експертиза, стойността на процесните движими вещи, предмет на престъплението е следната - дамска чанта на стойност от 23.50 лв., дамско портмоне на стойност 10.00 лв., мобилен телефонен апарат марка „Нокиа”, модел „1680” ведно със СИМ карта в него на стойност от 55.00 лв. и парична сума в размер на 10.00 лв., всички вещи на обща стойност в размер на 98.00 лв. (деветдесет и осем лева).

Подсъдимият С.М.А. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., български гражданин, неграмотен, неженен, осъждан, ЕГН **********;

Подсъдимият С.М.С. е роден на *** ***, с постоянен адрес: гр. Б., понастоящем в Затвора гр.Б., български гражданин, със завършен пети клас, неженен, осъждан, ЕГН **********;

Подсъдимият В.И.А. е роден на ***г***, с постоянен адрес: гр. Б., понастоящем в Затвора гр. Б, български гражданин, неграмотен, неженен, осъждан, ЕГН **********.

Видно от приложените по делото справки за съдимост на тримата подсъдими същите са многократно осъждани за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер, като са им били налагани ефективни наказания лишаване от свобода, включително и такива за срок по – голям от една година. С оглед на горепосоченото, деянието, предмет на настоящото наказателно производство, е било извършено при условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК - за подсъдимите С.А. и С.С., и при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК – за подс. В.А.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимите самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите С.К., К. Щ. и С. Ж.; в приложените по делото писмени доказателствени средства, и по специално от приобщените към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК – гаранционна карта № М 3259154/26.11.2008г. и справки за съдимост на тримата подсъдими; и в заключението на вещото лице по извършената по делото съдебно-оценъчна експертиза. Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимите.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че подсъдимите С.М.А. и С.М.С. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК, а подсъдимия В.И.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като на 09.11.2009г., за времето от 06.00 до 06.30 часа в гр.Б., от павилион за вестници, находящ се в ж.к. „С.” до бл. ..., при условията на опасен рецидив – за подсъдимите С.М.А. и С.М.С., при условията на повторност в немаловажен случай – за подсъдимия В.И.А., след предварителен сговор, в немаловажен случай, в съучастие като съизвършители отнели чужди движими вещи - дамска чанта на стойност от 23.50 лв. (двадесет и три лева и петдесет стотинки), дамско портмоне на стойност 10.00 лв. (десет лева), мобилен телефонен апарат марка „Нокиа”, модел „1680” ведно със СИМ карта в него на стойност от 55.00 лв. (петдесет и пет лева) и парична сума в размер на 10.00 лв. (десет лева), всички вещи на обща стойност в размер на 98.00 лв. (деветдесет и осем лева) от владението на С. К. К., ЕГН ********** без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвоят.

От обективна страна е налице деяние извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите. В случая от обективна страна деянието е извършено от подсъдимите С.М.А., С.М.С. и В.И.А., след предварителен сговор, в съучастие като съизвършители. За да е налице кражба, до извършване на изпълнителното деяние вещта предмет на кражбата трябва да се намира във фактическата власт на всеки друг, освен на дееца. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемането на вещта от владението на другиго. То се осъществява само чрез действие и се изразява в това деецът да прекрати фактическата власт върху вещта, която до момента на деянието се упражнява от някого и същевременно да установи своя фактическа власт върху нея. Престъпният резултат е именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството, настъпила в следствие на деянието. В момента, когато тя настъпи, престъплението е довършено. В настоящия случай е безспорно установено, че подсъдимите са установили своя фактическа власт върху вещите, предмет на престъплението.

На следващо място от обективна страна по делото се установи, че подсъдимите С.М.А. и С.М.С. са извършили престъплението при условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК, а подс. В.И.А. е извършил престъплението в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 НК, и случаят е немаловажен.

Субект на престъплението са подсъдимите С.М.А., С.М.С. и В.И.А., за които по делото няма данни да страдат от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните му последици и са искали настъпването им.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

При определяне вида и размера на наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът следва да определи наказанието за извършеното от подсъдимите престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК – за подсъдимите С.М.А. и С.М.С. и престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК – за подсъдимия В.И.А., при условията на чл. 58а от НК.

Настоящият състав на Районен съд гр. Бургас счита, че нормата на чл. 58а от НК е материалноправна, поради което при приложението й следва да се съобрази чл. 2, ал. 2 от НК. Съдът счита, че нормата на чл. 58а от НК (ред. ДВ, бр. 27 от 2009 г.), се явява по-благоприятен закон, в сравнение с редакцията на сега действащата норма на чл. 58а (ред. ДВ, бр. 26/2010г.) от НК, поради което на основание чл. 2, ал. 2 от НК по настоящото дело съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК (ред. ДВ, бр. 27 от 2009 г.), според която, когато в производството по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл. 55. За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, а за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. С оглед разпоредбата на чл. 58а от НК (ред. ДВ, бр. 27 от 2009 г.), съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 55 от НК. В случая е предвидена долна граница на наказанието лишаване от свобода, поради което и приложение в случая следва да намери хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като съдът определи наказанието под най – ниския предел, т.е. под лишаване от свобода от три години – за подсъдимите С.М.А. и С.М.С., и под лишаване от свобода от една година - за подсъдимия В.И.А.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита признанието на вината от страна на тримата подсъдими, младата им възраст, критичното отношение към извършеното, изразеното съжаление и тежкото им социално и материално положение. В случая е налице и отегчаващо вината обстоятелство за тримата подсъдими, а именно обремененото им съдебно минало – същите са многократно осъждани за извършени престъпления против собствеността, които сочат на трайна склонност от подсъдимите към извършване на престъпления против собствеността.

Предвид горното и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК, съдът наложи на подсъдимите следните наказания:

- на подсъдимия С.М.А. на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК /ред. ДВ бр. 27/2009г./, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС;

- на подсъдимия С.М.С. на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК /ред. ДВ бр. 27/2009г./, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС;

- на подсъдимия В.И.А. на основание чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК /ред. ДВ бр. 27/2009г./, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА, което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НК, съдът приспадна при изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено на подсъдимия С.М.С., времето, през което подсъдимият С. е бил задържан въз основа на взета спрямо него мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 18.05.2010г.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди всеки един от подсъдимите да заплати по сметка на Районен съд гр. Бургас, сума в размер на 13.33 лева, представляваща направени по делото разноски.

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала:

Р. Ж.

Съобщи за изтекли лични данни