мотиви към присъда
№ 488 от 17.03.2010г. по н.о.х.д. № 4511 / 2009г. по описа на Районен съд
–гр.Бургас
Производството по делото е образувано по повод обвинителният акт на
Районна прокуратура – гр.Бургас против С.Н.Н. с ЕГН ********** ***, съдържащ обвинение за престъпление по чл.270,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура-Бургас поддържа обвинението. Счита за безспорно установено,
че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл.270, ал.1 от
НК. Счита, че след като бъде признат за виновен подсъдимият следва да се освободи от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание
глоба на основание чл.78а , ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия релевира доводи за недоказаност на обвинението и несъставомерност на деянието по чл.270,
ал.1 от НК.
Подсъдимият
е заявил, че разбира обвинението, както и че не се признава за виновен. Дава
обяснения в хода на съдебното следствие.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
На 27.02.2009г. свидетелят
Н.И. на
длъжност старши полицай към сектор „Охранителна
полиция” при Второ РУ-МВР-Бургас, бил на смяна от 14.00 ч. до 22.00ч. в състав на
"Б."-**, съвместно със свидетеля Д.Й. - младши полицейски
инспектор при същото полицейско управление.
Около 16.00 часа при обход
на гр.Б., Бургаска област в централна градска част покрай
тях преминал лек автомобил „Фолксваген Пасат” с per. № А***КМ,
управляван от подсъдимия С.Н.. Двамата свидетели последвали автомобила, който спрял на ул.”Д. Д.” пред № **, където живеел подсъдимия. Свидетелят И. слязъл от служебния автомобил, за да извърши полицейска проверка. Представил се на Н. и му поискал документите за управление на
автомобила и за самоличност. Подсъдимият
представил само свидетелството за регистрация на автомобила и застрахователна полица. Свидетелят И. отново поискал от подсъдимия да му представи
свидетелство за управление на моторно превозно средство, но същият му заявил, че то му е отнето от органите
на КАТ. Тогава полицейският служител му разпоредил да
представи документ за самоличност,с
който същата да бъде установена. Подсъдимият отказал да даде личната си
карта под претекст, че ще му бъде съставен акт
за установяване на административно нарушение и заявил, че не носи такава. Тогава свидетелят И. поискал
от него
да съобщи личните са данни, но подсъдимият отказал
да направи и това. Полицейските служители му обяснили, че по този начин
възпрепятства полицейска проверка и съзнателно им пречи да
изпълнят служебните си задължения, поради което ще
бъдат принудени да го задържат
и отведат във Второ РУ на МВР гр.Бургас, ако не даде
данни за самоличността си. Чувайки това подсъдимият
бутнал с длан свидетеля Й. и хукнал да
бяга към дома си, за да се укрие вътре. Свидетелите И. и Й. веднага побягнали след него и пред
входната врата на къщата успели
да го застигнат
и задържат.
В момента, в който двамата полицейски служители хванали подсъдимия и предприели действия с цел отвеждането му в полицейското управление, пристигнали подсъдимите З.Н. и М.К., първата майка на подсъдимия, а
втората - негова сестра. Двете жени се нахвърлили
върху полицейските служители с цел да им
попречат да отведат подсъдимия Н., като Н.
започнала да удря с ръце свидетеля Й. по гърба, а К. – свидетеля
И. по
ръцете, носа и лицето с връзка ключове, които държала в ръката си. В резултат на ударите, които К. нанесла с
ключовете си, пострадалият
И. получил разкъсно-контузна рана на
дясна ръка, довела до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота - лека телесна повреда
по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
С влязло в
сила определение за одобряване на споразумение за решаване на делото М.К. е призната за виновна за
престъпления по чл.269, ал.1 от НК и по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130,
ал.1 от НК, а З.Н. за престъпление по чл.269, ал.1 от НК.
Правна квалификация :
Изложената и установена по безспорен начин
в хода на разследването фактическа обстановка сочи на осъществен от
подсъдимия от обективна и субективна страна състав на престъпление
по чл.270, ал.1 от НК, тъй като С.Н. ***, противозаконно пречил на орган
на властта-полицейските служители при Второ
РУ на МВР-Бургас Н.Ж.И. и Д.П.Й. да
изпълнят задълженията си за установяване
на самоличността му, на основание
чл.61 ал.1 от ЗМВР, изразяващо
се в отказ да съобщи личните
си данни, след издадено
устно полицейско разреждане на основание
чл.55, ал.1 от ЗМВР, отказ да представи документ
за самоличност за установяване на самоличността му и направил опит
да избяга.
Деянието е извършено
от подсъдимия виновно при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК.
Гореописаната фактическа
обстановка се подкрепя от показанията
на свидетелите, обясненията на подсъдимия и останалите материали по ДП№ 368/ 2009г. по
описа на Второ РУ на МВР.
Определяне на наказанието
:
Подсъдимият не е осъждан за престъпление
от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.VIII,
раздел IV от НК и от
престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди. От друга страна, за престъплението по чл.270, ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или глоба от 100 до 300 лева. При
това положение съдът намира, че са налице основанията за прилагане на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване
на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Съдът, като взе предвид обществената опасност на деянието намери, че
адекватно административно наказание в случая се явява глоба в размер на 500
лева в полза на държавата.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови
присъдата .
Председател: Петя
Георгиева
Вярно с оригинала!
А.Р.