№ 2255
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка И.а
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело №
20211100505902 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20244320/05.11.2020 г. по гр. д. № 54844/2018 г. на СРС, 124 с - в,
е признато за установено, по реда на чл. 422 ГПК, че АНГ. Ф. К., ЕГН **********,
дължи на Етажна Собственост, находяща се на бул. „******* представляван от И.А.И..,
сума от 3 326 лв. - вноски за поддържане и ремонт на ЕС на бул. „******* за периода
2012 г. до 2013 г. включително, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, по гр. д. № 75615/2016 г. на СРС, 124 с - в, като искът е отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер.
Решението в частта, в която е уважен иска се оспорва от ответника АНГ. Ф. К. с
доводи, че в тази част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че
изводите за дължимост на сумата към ЕС не са подкрепени от доказателствата по
делото, като съдът не е посочил въз основа на кои писмени доказателства е приел иска
за основателен. Сочи, че при постановяване на решението СРС е допуснал нарушение
на правилата на формалната логика. Неоснователно е прието, че ОС на ЕС е взело
валидни решения за определяне на дължимите от ЕС суми за ремонт, поддръжка и
други разходи на ЕС. Ищецът не е представил по делото решенията, въз основа на
които са определени посочените от СРС суми. Пред СРС са представени решения на
ОС от 2014 г., 2015 г. и 2016 г., на които не биха могли да бъдат взети решения за такси
и суми за поддръжка на общите части за периода 2012 г. - 2013 г. Излага доводи, че в
никой от протоколите не е взето решение за конкретен размер на дължими суми за
поддръжка на общите части на сградата или за други разходи в полза на ЕС. Не е
1
съобразен с доказателствата извода на съда, че решенията в протоколите на ОС са
влезли в сила и обвързват ответника. Не са представени доказателства, че ОС са
проведени съобразно изискванията на закона. Поддържа, че съдът не е разгледал
възраженията на ответника, че е собственик само на един обект в сградата и едно
таванско помещение, като не дължи суми от името на дружеството „В.Т.“ ЕООД, което
е отделно юридическо лице. Съдът не се е произнесъл и по направеното възражение за
погасяване по давност на таксите за периода 2012 г. – 2013 г. към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, които са безспорно периодични плащания. Моли да се
отмени решението на СРС и да се отхвърли изцяло иска. Претендира разноски на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Въззиваемата страна - ищецът находяща се на бул. „******* представляван от
И.А.И.., не е подала писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. В молба от 17.05.2022 г.,
подаден в съдебно заседание, оспорва жалбата и поддържа, че решението е обосновано
и съобразено с доказателствата. СРС не е допуснал твърдените в жалбата нарушения.
Моли да се потвърди решението на СРС.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено
следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението е валидно и процесуално допустимо в оспорената част.
Производството е образувано за установяване вземането на ищеца по Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.01.2017 г. по ч. гр. д. № 75615/2016 г. на СРС, 124 с-в,
след прието възражение по чл. 423 ГПК на ответника.
СРС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 38 ал. 2
ЗУЕС и чл. 51 ал. 1 ЗУЕС, въпреки липсата на посочена конкретна квалификация, тъй
като ищецът е претендирал заплащане общо на разходи за ремонт и поддръжка на
общите части на сградата, ЕС за периода 2012 г. - 2013 г., както са уточнени в първото
съдебно заседание пред СРС и съгласно покана по телепоща, изпратена до ответни на
07.08.2019 г. (лист 10 от делото на СРС).
Като се съобразят възраженията на ответника в жалбата следва да се посочи, че
съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, решенията на ОС се изпълняват в
определените в тях срокове. Когато собственик, ползвател или обитател не изпълни
решение в определения срок, председателят на управителния съвет /управителят/ може
да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1
от ГПК.
По съществото на спора, във връзка с възраженията във въззивната жалба,
настоящият съд намира следното :
Задължението за заплащане на месечни вноски за управление и поддръжка на
общите части на ЕС и за етажните собственици, ползватели и обитатели произтича от
закона - чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС. В правомощията на Общото събрание е да определи
дължат ли се и в какъв размер вноски от всеки от живеещите, както и техния размер.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите. Нормата регламентира начина на разпределяне между
2
съсобствениците на горните пера, поради което има императивен характер
(определение № 1097/17.11.2011 г., гр. д. № 630/11 г., ВКС, І г. о.).
Въззивният състав намира, че за основателността на иска за установяване
дължимост на процесните вземания, в доказателствена тежест на ищеца е било да
установи, при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик на
имот(и) в сградата ЕС, че е взето валидно решение на Общото събрание на ЕС за
заплащане на разходи за поддържане на общите части - чл. 48 ал. 8 ЗУЕС, както и
размерът на дължимите вноски и периода, за който се отнасят. Ответникът следва да
докаже своите правоизключващи, правопогасяващи и правоунижощаващи възражения,
включително извършено плащане.
В случая, от нотариален акт № 88, топ ХХV, дело № 6139/05.06.1997 г. се
установява, че ответникът А.К. е собственик на апартамент № 34 на 4 етаж и таванско
помещение към него, находящи се в сградата на бул. *******
Според нот. акт № 008, т. ІІ, рег. № 3674, дело № 138/12.06.2007 г. дружеството
„В.Т.“ ЕООД, представлявано от А.К. е собственик на ап. 33, на ет. 4 в същата сграда.
Следва да се отбележи, че ответникът А.К., като физическо лице, не носи отговорност
за задължения на дружеството, което представлява самостоятелен субект на правото и
носи отделна отговорност за евентуалните си задължения към ЕС от тези на
физическото лице, негов собственик.
По принцип е верен извода, че ако не се оспори в предвидения от закона срок
протокола на ОС на ЕС се стабилизира и става задължителен, т. е. има обвързваща
доказателствена сила за етажните собственици, третите лица и съда. След изтичане на
срока по чл. 40 от ЗУЕ, който е преклузивен заинтересованите собственици губят
възможността да оспорят решенията, взети от ОС. Това е така поради наличието на
специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола от ОС,
удостоверяване на съдържанието му от изрично посочени в закона лица, определения
начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му, придават
доказателствена сила на протокола, подобна на официалните свидетелствуващи
документи.
В същото време обаче, съдът споделя възраженията на ответника в жалбата, че в
производството пред СРС ищецът, чиято е била доказателствената тежест, не е
ангажирал никакви годни писмени доказателства за взети валидни решения на ОС на
ЕС относно размерите на вноските дължимо за поддръжка на общите части, нито за
размер на вноските за ремонт на общите части. Всички представени решения касаят
период след 2014 г., който не е относим към правния спор.
Тъй като по делото не са ангажирани никакви относими към спора доказателства
за основанието и размер на вноските за поддържане и ремонт на общите части на ЕС,
находяща се на бул. ******* вх. В, в периода 2012 г. - 2013 г., необосновано и в
противоречие със събраните доказателства и материалния закон СРС е приел, че
ответникът дължи сума по чл. 51 ЗУЕС - за управление и поддържане на общите части.
Само за пълнота и във връзка с възраженията на ответника в жалбата следва да
се посочи, че дори исковете да бяха доказани по основание и размер, основателно е
възражението, че вземанията биха били погасени и по давност, три години назад от
подаване на заявлението на 23.12.2016 г., доколкото става въпрос за периодични
плащания, по отношение на които ще се приложи срока на давността по чл. 111, б. „В“
ЗЗД.
Доколкото мотивите на настоящият състав не съвпадат с тези на СРС,
3
решението, в частта в която искът е уважен следва да се отмени, като постановено в
противоречие с материалния и процесуален закон и вместо това – искът да се отхвърли.
Решението е влязло в сила в неоспорената от ищеца отхвърлителна част.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на разноски има ответника. Той е претендирал
заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв пред СГС, но съдът не
присъжда такова в полза на адвоката, тъй като не са представени доказателства да е
уговаряно заплащане на възнаграждение по този ред, до момента на приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20244320/05.11.2020 г. по гр. д. № 54844/2018 г. на СРС,
124 с - в, в частта, в която е признато за установено, по реда на чл. 422 ГПК, че АНГ.
Ф. К., ЕГН **********, дължи на Етажна Собственост, находяща се на бул. „*******
представляван от И.А.И.., сума от общо 3 326 лв. - вноски за поддържане на ЕС за
периода 2012 г. до 2013 г. включително, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 75615/2016 г. на СРС, 124 с - в, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38 ал. 2 ЗУЕС и чл. 51
ал. 1 ЗУЕС - за признаване за установено, че АНГ. Ф. К., ЕГН **********, дължи на
Етажна Собственост, находяща се на бул. „******* представляван от И.А.И.., сума от
общо 3 326 лв. - вноски за поддържане и ремонт на общите части на ЕС на бул.
„******* за периода 2012 г. до 2013 г. включително, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 75615/2016 г. на СРС, 124 с – в.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в неоспорената от ищеца отхвърлителна част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4