Определение по гр. дело №16051/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 48684
Дата: 24 ноември 2025 г. (в сила от 24 ноември 2025 г.)
Съдия: Георги Константинов Кацаров
Дело: 20251110116051
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48684
гр. София, 24.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20251110116051 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, по което са предявени искове на
основание чл. 79, ал.1 от Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
Ищецът „А 1 България“ ЕАД твърди, че между него и ответника Ф. Ф. К. е сключен
рамков договор № ********* от 30.04.2019 г., по силата на който на ответника са
предоставяни електронни съобщителни услуги по партида № М6290461, включващи
комплексна мобилна услуга на мобилен номер **********, мобилен интернет на номер
**********, услуга „фиксиран интернет“ № 101001659679 и фиксирана услуга интернет
през мобилна мрежа на мобилен № **********. Според ищеца в периода от 12.04.2021 г. до
30.10.2021 г. ответникът е натрупал и не е заплатил в срок месечни абонаментни такси и
стойност на предоставените електронни съобщителни услуги. Въз основа на представените
фактури е формирана претендираната главница от 341,80 лв., произтичаща от ежемесечни
начисления в размер съответно: 59,88 лв. по фактура № *********/12.04.2021 г.; 64,55 лв. по
фактура № *********/12.05.2021 г.; 64,55 лв. по фактура № *********/11.06.2021 г.; 76,08 лв.
по фактура № *********/12.07.2021 г.; 63,95 лв. по фактура № *********/12.08.2021 г.; 12,79
лв. по фактура № *********/13.09.2021 г., като последната е издадена за 63,95 лв., но
частично кредитирана с 51,16 лв. Ищецът твърди, че поради неплащане в срок на
просрочените задължения рамковият договор е прекратен на 15.09.2021 г. по вина на
абоната. В тази връзка и съгласно приложенията към договора и Общите условия на „А1
България“ ЕАД са начислени неустойки в общ размер на 291,98 лв., включващи: 140 лв. и
100 лв. за невърнато оборудване; 2 лв. обезщетение за обработка на просрочени задължения;
22,22 лв. и 22,20 лв. за неустойки в размер на три стандартни месечни такси; 5,56 лв. за
отстъпка от цената на услуги. Ищецът поддържа, че тези неустойки са начислени
законосъобразно поради едностранно прекратяване на договора по вина на абоната на
основание чл. 54.12 от Общите условия. Допълнително, върху претендираната главница от
633,78 лв. (341,80 лв. абонаментни услуги + 291,98 лв. неустойки) е начислена и мораторна
1
лихва в общ размер на 169,45 лв. за периода от настъпването на забавата по всеки отделен
документ до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Ищецът сочи, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 39515/2024 г. на СРС, 175 състав, срещу
което ответникът е подал възражение поради което на основание чл. 415 ГПК настоящият
установителен иск се явява допустим и основателен.
Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде признато за установено съществуването
на вземането в размер на 633,78 лв., заедно със законната лихва от 14.05.2024 г. /датата на
подаване заявлението/ до окончателното плащане, като и сума в размер на 169,45 лв. -
мораторна лихва за периода от датата на изпадане на ответника в забава по всеки един
документ до 13.05.2024 г.. Претендира разноски, не се противопоставя делото да се гледа в
отсъствието на негов представител.
Ответникът Ф. Ф. К. оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Твърди,
че поддържаното от ищеца за едностранно прекратяване на договора е недоказано, като
сочи, че в предоставените доказателства липсват Общи условия („ОУ“) и моли съдът да
задължи ищеца да ги представи, тъй като без тях не може да се прецени дали е налице
валидно прекратяване. Ответникът изтъква, че съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД прекратяването на
писмен договор следва да бъде извършено с писмено уведомление, достигнало до длъжника,
каквито данни по делото липсват. Сочи, че ищецът сам признава, че основанието за
начисляване на неустойките е автоматично прекратяване по чл. 54.12 от ОУ, но според
богатата съдебна практика подобни клаузи са неравноправни, противоречат на чл. 9 ЗЗД, на
принципите на добросъвестност и на чл. 143 ЗЗП, както и представляват заобикаляне на
закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка се позовава на множество актове на
СГС, ОС – Варна, ОС – Ловеч, ОС – Шумен и други, приемащи, че автоматичното
прекратяване е недействително и че неустойките за невърнато оборудване и неустойките за
три месечни такси не се дължат при липса на надлежно уведомяване. Ответникът твърди, че
ищецът е продължил да начислява услуги дори след изтичане на твърдения 124-дневен срок
за автоматично прекратяване, което показва, че фактически е третирал договора като
действащ и опровергава твърдението за прекратяване. Твърди също, че договорните клаузи
относно неустойките са неравноправни, тъй като предвиждат санкции само за потребителя,
но не и за оператора; не са индивидуално договорени; противоречат на добрите нрави;
позволяват неоснователно обогатяване; и не осигуряват прозрачност относно размера на
претендираното оборудване. Аргументира, че ищецът не е доказал реалната цена на
оборудването, нито пазарната му стойност, нито момента, към който тя е определима.
Твърди, че е върнал едно от устройствата, като към отговора се представя кредитно известие
за корекция минус 140 лв., което според него доказва, че фактурираната неустойка за
невърнато оборудване е неправилно начислена. Ответникът поддържа и възражение, че
Общите условия не са му връчени при подписване на договора и следователно не го
обвързват по силата на чл. 147а ЗЗП и чл. 298, ал. 2 ТЗ. Прави възражение за настъпила
погасителна давност и за неспазване на срока по чл. 415 ГПК. В заключение, ответникът
моли съдът да отхвърли предявените искове като недоказани по основание и размер.
2
Евентуално – при желание на страните за спогодба – предлага да заплати само сумата от
341,80 лв., представляваща стойност на реално предоставените услуги за периода 09.03.2021
г. – 08.08.2021 г., като всяка страна поеме собствените си разноски.
Водим от горното , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на дата 10.02.2026 г. от 11.55 часа, за когато да
се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника документи като
писмени доказателства по делото.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 39515/2024 г. по описа на СРС, 175 състав,
както и ч. гр. дело № 581/2024 г. по описа на РС-Смолян.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищцовото
дружество да предостави своите Общи условия, тъй като същите са приложени към исковата
молба и са връчени на ответника на 12.08.2025 г.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието
на рамков договор № ********* от 30.04.2019 г., съобразно който на ответника е
предоставена комплексна мобилна услуга на мобилен номер **********, мобилен интернет
на номер **********, услуга „фиксиран интернет“ № 101001659679 и фиксирана услуга
интернет през мобилна мрежа на мобилен № **********, изпълнение на задължението,
породено от договорите, т.е., че ищецът е доставил на ответника услугите, за които са
издадени процесните фактури и размера на цената; наличието на валидна клауза за
неустойка, дължима от страна на абоната при предсрочно прекратяване на договора по
негова вина и размера на вземането за неустойка; изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си
по договора, поради което не са били налице основанията за неговото прекратяване, за които
обстоятелства не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО, че между страните е сключен рамков договор №
********* от 30.04.2019 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
3
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4