Решение по дело №1060/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е

1.по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от П. на Управителния съвет инж.Я. Й. чрез юк К. Д. против Решение № 7 от 02.02.2024г., постановено по АНД №453/2023г. по описа на Районен съд -Айтос, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от А“ПИ“ в МРРБ, с който за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП на „Иван Плугчиев“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева. В касационната жалба жалбоподателят иска съдът да отмени обжалвания съдебен акт и потвърди електронния фиш. Посочва, че приложимите правни норми са неправилно тълкувани, правилно е приложена относимата процедура. Позовава са на изменението на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, с което се предвижда възможност за издаване на електронен фиш от електронните системи. Не ангажира допълнителни доказателства. и

2. по частна касационна жалба от „Иван Плугчиев“ ЕООД, представлявано от управителя И. П., чрез адв.Й. Л. против Определение №49/18.03.2023г., постановено по АНД №453/2023г. по описа на Районен съд –Айтос, с което е изменено решението в частта за разноските, като е намален размерът на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на „Иван Плугчиев“ ЕООД от 840лв. с ДДС на 550лв. без ДДС. В частната жалба се посочва, че определението е незаконосъобразно, постановено в разрез с материалните норми и съдопроизводствените правила, поради което е недопустимо, неправилно и необосновано, без ясни мотиви.

В съдебно заседание, за касатора и ответник по частната жалба, редовно призован се явява юк К., която поддържа изложените аргументи в касационната жалба. Иска да бъде отменено решението и потвърден електронния фиш. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не ангажира доказателства.

Ответникът по касация и частен жалбоподател- „Иван Плугчиев“ ЕООД, редовно призован, не се явява. От процесуалния представител е депозиран отговор на касационната жалба, в който е застъпено становището за липса на основание за издаване на електронен фиш за това нарушение, поради което моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - [населено място] счита жалбата за неснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на касационната жалба

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Посочените в жалбата оплаквания съдът [жк], ал. 1, т. 1, 2 от НПК - неправилно решение поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Айтос е отменил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от А“ПИ“ в МРРБ, с който за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП на „Иван Плугчиев“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

За да постанови решението си съдът е приел за безспорно, че на посочените в електронния фиш време и място е установено нарушение извършено с ППС влекач „Ивеко АС 440С“, с рег.№ [рег. номер], с технически допустима максимална маса 19000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима максимална маса на състава 44000 кг., тъй като посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС не е имало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 10562, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращ, се на път І-6, км 473 +206. Прието е, че фактическата обстановка е безпротиворчиво установена. След тълкуване и анализ на относимите правни норми е направил извод, че липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП, като е недопустимо чрез разширително тълкуване на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да се приеме, че се отнася до нарушенията на чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В случая е установено, че на 18.11.2022г, в 15,30 часа, в община Айтос, по път І-6, км 473 +206, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, собствено на касатора ППС се е движило без заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, при липса на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Относимата правна уредба се свежда до следното: С разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП е вменено задължение на собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като в чл.187а от ЗДвП се посочва, че нарушение е установено в отсъствие на нарушителя и когато собственик на ППС е юридическо лице се налага имуществена санкция в размер на 2 500 лв, каквато санкция е наложена и в случая. Собственикът или ползвателят може да носи отговорност за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП в случаите на чл.187а, ал.1 от ЗДвП.

В случая спорен е приложимия ред за реализиране на административно-наказателната отговорност.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В нормата на чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Съществува изрична регламентация по отношение на нарушението, за което се прилага процедурата, приключваща с издаването на електронен фиш и то чл.179, ал.3 от ЗДвП. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. Действително в разпоребите на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, са вписани правила по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, препращащи към чл. 189, ал. 10 от ЗДвП , тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се отнася и до нормата на чл.167а , ал.4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, но тя разглеждат възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Видно от изложеното, към момента на извършване на деянието, не се установява законова разпоредба предвиждаща възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като причините за това са вероятен пропуск на законодателя, но предвид характера на процедурата административно-наказателна е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, да се приеме че електронен фиш може да се издава за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП. С изменение на ЗДвП, обнародвано в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г. е допълнена законовата разпоредба, като е предвидено издаване на електронен фиш и за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Тази разпоредба обаче има действие занапред, не й е придадена обратна сила, поради което и изводите, изложени по- горе за липса на възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, към момента на деянието, не се променят от последващото допълнение на закона.

По изложените съображения решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски, но въпреки направеното искане не са представени доказателства за направени разноски, поради което не се дължат. Представеният по делото договор за правна помощ включва изготвяне на частна жалба и процесуално представителство във връзка с нея, което е неотносимо към производството, в частта за разглеждане на касационната жалба.

По отношение на частната касационна жалба.

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 248, ал.3 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение Районен съд Айтос е което е изменил решението в частта за разноските, като е намалил размерът на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на „Иван Плугчиев“ ЕООД от 840лв. с ДДС на 550лв. без ДДС.

За да постанови определението си съдът е приел, че молбата на АПИ за изменение на решението, в частта за разноските е основателна и като е съобразил Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед направеното своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е изменил размерът до минималния от 550лв. без ДДС.

С оглед направените възражения и доводи в частната касационна жалба, настоящата касационна инстанция намира следното:

Разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН предвижда, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски, като относно процедурата препраща изрично към Административнопроцесуалния кодекс. В АПК отговорността за разноски е уредена в чл. 143 и сл. от АПК, където също не съдържат особени правила относно оспорването на първоинстанционния съдебен акт в частта относно разноските, поради което съгласно чл. 144 от АПК по тези неуредени въпроси се прилага ГПК. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК решението в частта относно разноските не подлежи на самостоятелно обжалване, но в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно ал. 3 определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Предвид така уредената процедура първоинстанционният съд правилно се е произнесъл с определение по отправеното искане за изменение на решението в частта за разноските.

Частният жалбоподател възразява, че предпоставка за допустимост е страната, която е поискала изменение в частта за разноските да е представила своевременно списък. Тук следва да се направи разграничение между искане за изменение в частта за разноските, направено от страната по отношение на направените от нея разноски и искане за изменение в частта за разноските, направено от страната по отношение на разноските, за които е осъдена. В първия случай е необходим представен списък на направените от нея разноски, а във втория следва да се провери страната, която иска да бъде намалено адвокатското възнаграждение дали е направила своевременно възражение за прекомерност. Както е отбелязал и първоинстанционният съд възражение за прекомерност е направено, поради което за съда е била налице предпоставката да обсъди представлява ли прекомерно заплатеното от страната възнаграждение. Настоящият съдебен състав счита, че правилно възнаграждението е определено в минимален размер, тъй като е проведено едно съдебно заседание, делото не се отличава с правна и фактическа сложност.

По отношение на възражението, че следва да се присъди размерът на адвокатското възнаграждение с ДДС, настоящият касационен състав, взе предвид Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 СЕС, с което е прието, че чл.78, първа алинея, буква „а” от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2016 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално – правна уредба като разглежданата в главните производства, по силата на която данъкът върху добавената стойност се счита за неразделна част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат на това, тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с ДДС. В случая § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на чл.78, първа алинея, буква „а“ от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2016 г., както и на принципа на данъчен неутралитет, присъщ на общата система на ДДС в рамките на Европейския съюз. Изискването за тълкуване на националното право в съответствие с общностното е присъщо за системата на договора, доколкото дава възможност на националната юрисдикция да осигури пълната ефикасност на правото на Съюза, когато се произнася по спорове, с които е сезирана. При констатираното противоречие на българска правна норма с тази на Директива 2006/112/ЕО, националният съдия е длъжен да остави неприложена вътрешната правна норма, която противоречи на общностна норма. Поради изложените съображения съдът намира, че при присъждане на разноските в полза на „Иван Плугчиев“ ЕООД не следва да се включва начисленият ДДС, който съгласно разясненията дадени в посочените по-горе дела на СЕС - С-427/16 и С-428/16 не е дължим и не е неразделна част от адвокатското възнаграждение, а е косвен данък върху определената данъчна основа. По посочените съображения, определението е допустимо, валидно и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора по отношение на частната касационна жалба разноски се дължат на ответника по частната касационна жалба. Процесуалният представител на ответника по частната касационна жалба е направил искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Искането е основателно съобразно изхода на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да бъде 80 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - гр. Бургас, ХXVI състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 1193 от 28.11.2023г., постановено по АНД №3065/2023г. по описа на Районен съд -Бургас.

ОСТАВЯ В С. Определение №49/18.03.2023г., постановено по АНД №453/2023г. по описа на Районен съд –Айтос

ОСЪЖДА „Иван Плугчиев“ ЕООД да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.