Решение по адм. дело №881/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е образувано по жалба от по жалба от Г. Б. К. от гр. ****** чрез адв. И. К., против Ревизионен акт (РА) № Р – 03000323005404-091-001/ 31.05.2024 г. и Акт за поправка на РА № П – 03000324119417-003-001/ 02.07.2024 г., потвърдени с Решение № 35/07.04.2025 г. на директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП за установените задължения за допълнителни данъци, както следва: 1. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2018 г. в размер на 840 лв. – главница и 473.39лв. – лихви; 2. по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за д.п. 2017г. в размер [рег. номер]. – главница и 708.84лв. – лихви, за д.п. 2018г. в размер на 575лв. – главница и 324.05лв. – лихви, за д.п. 2019г. в размер на 262лв. – главница и 114.39лв. – лихви, за д.п. 2020г. в размер на 893лв. – главница и 299.34лв. – лихви, за д.п. 2021г. в размер [рег. номер]. – главница и 466.92лв. – лихви, за д.п. 2022г. в размер [рег. номер]. – главница и 916.18лв. – лихви; 3. вноски за ДОО по КСО за д.п. 2017г. в размер на 579.26лв. – главница и 380.36лв. – лихви, за д.п. 2018г. в размер на 0.00лв. – главница и 24.97лв. – лихви, за д.п. 2019г. в размер на 0.00лв. – главница и 19.88лв. – лихви, за д.п. 2020г. в размер на 960.25лв. – главница и 506.83лв. – лихви, за д.п. 2021г. в размер на 3173.46лв. – главница и 845.91лв. – лихви, за д.п. 2022г. в размер на 5860.79лв. – главница и 853.04лв. – лихви; 4. вноски за ДЗПО в УПФ за д.п. 2017г. в размер на 209.88лв. – главница и 137.81лв. – лихви, за д.п. 2018г. в размер на 0.00лв. – главница и 8.74лв. – лихви, за д.п. 2019г. в размер на 0.00лв. – главница и 6.72лв. – лихви, за д.п. 2020г. в размер на 324.40лв. – главница и 171.24лв. – лихви, за д.п. 2021г. в размер на 1072.11лв. – главница и 288.39лв. – лихви, за д.п. 2022г. в размер [рег. номер]. – главница и 288.18лв. – лихви; 5. Вноски по ЗЗО за д.п. 2017г. в размер на 335.80лв. – главница и 220.50лв. – лихви, за д.п. 2018г. в размер на 0.00лв. – главница и 13.97лв. – лихви, за д.п. 2019г. в размер на 0.00лв. – главница и 10.74лв. – лихви, за д.п. 2020г. в размер на 423.82лв. – главница и 273.96лв. – лихви, за д.п. 2021г. в размер на 1715.38лв. – главница и 457.23лв. – лихви, за д.п. 2022г. в размер [рег. номер]. – главница и 463.17лв. – лихви; 6. Данък върху добавената стойност за д.п. м. 10.2022г. в размер на 358.33лв. – главница и 70.14лв. – лихви, за д.п. м. 11.2022г. в размер на 738.33лв. – главница и 138.38лв. – лихви, за д.п.м. 12.2022г. в размер на 391.66лв. – главница и 69.81лв. – лихви.

В жалбата ревизионният акт се оспорва като незаконосъобразен - издаден в противоречие е материалноправни и процесуалноправни разпоредби на чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК; чл.48, ал.1 и чл.17 от ЗДДФЛ; чл.96, ал.1, чл.102, във вр. с чл.101 от ЗДДС, във връзка с чл. 96 от ЗДДС, чл.12 от ЗДДС; чл.6, ал.2 и ал. 3, чл.113, ал.1, чл. 127, чл. 157, ал.6 и чл. 158 от КСО, чл. 40, ал. 1 от 330, чл. 175, ал. 1 от ДОПК, и чл. 119, ал. 2 от ДОПК; явно необоснован и немотивиран - фактическите констатации и правни изводи не се подкрепят и са в противоречие със събраните и представени доказателства; липсват, не са събирани и не са разгледани и обсъдени допълнителни доказателства и като постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и принципи на данъчния процес, относно осигуряване и гарантиране на правото на защита, неспазване принципите на служебно начало и обективност при извършване на ревизията, всестранност и пълнота на доказателствата. Сочи се, че в нарушение на принципа на служебното начало, уреден в чл.5 от ДОПК, ревизиращият екип не е изпълнил служебно своите задължения да изясни всички факти и обстоятелства от значение за точното установяване на публичните вземания. При изпълняване на това свое задължение органите на приходната администрация е следвало самостоятелно, независимо (чл.4 от ДОПК) и обективно (чл.3 от ДОПК) да изясняват фактическа обстановка и обстоятелствата от значение за установяването на публичните вземания. Оспорва реда за извършване на ревизията по особения ред поради липсата на установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.7 от ДОПК. Излага твърдения, че събраните доказателства по данъчната преписка не обосновават наличие на основания за прилагане на реда по чл. 122 от ДОПК, като изтъква, че дори при наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК, основата за облагане следва да бъде определена само след извършена проверка и задължителен анализ на всяко едно от обстоятелствата по ал.2, относими за съответното данъчно задължено лице, което в случая липсва. Оспорва извода на ревизиращите органи, че по връчено на 17.11.2023г. ИПДПОЗЛ №Р-03000323005404-040-001/17.10.2023г. не са били представени документи и писмени обяснения относно посочените разходи, като сочи, че съгласно вх.№ 59801/29.12.2022 г. от страна на ревизираното лице са представени писмени обяснения, в които е посочено, че няма съхранени документи за направени разходи. Оспорва като неправилни определените данъчни задължения по размери и периоди като сочи, че ревизиращият екип без да извърши задължителният анализ по чл.122, ал.2 от ДОПК е формирал разходи несъответстващи на икономическата логика и на смисъла на чл.122, ал.2 от ДОПК. Изтъква, че изложените от ревизиращите органи констатации за осъществяване на търговска дейност по продажба на стоки и реализиране на приходи/доходи от нея се базират на предположения а не на убедителни доказателства. Сочи, че голяма част от събраните разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис не са относими към него, тъй като не са получени от него, а в документите не фигурира нито неговото име, нито негов подпис. Излага твърдения, че нито в РД, нито в РА е направен анализ по аналог като са разгледани случаи на декларирани финансови показатели от търговци, извършващи сходни дейности. В частта по ЗДДС оспорва извода на ревизиращия екип за достигнат облагаем оборот, като сочи, че при правилно изчисляване на приходите, в нито един от месеците, които влизат в обхвата на ревизираният период, не се достига оборот над 50000 лв., подлежащ на задължителна регистрация по ЗДДС. Оспорва и начислените социални и здравни осигуровки, като сочи, че през голяма част от ревизираният период е бил осигуряван в качеството си на собственик в „Булит“ ЕООД като самоосигуряващо се лице, което обстоятелство не е обсъдено от ревизиращият екип, поради което неправилно е изчислено изравняването на осигурителните вноски. С тези аргументи се настоява за цялостна отмяна на РА, като се претендират и сторените разноски за оспорването му. В представена писмена защита с.д. 19547/25.11.2025г. развива подробни съображения в подкрепа на жалбата.

Ответникът – директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, оспорва жалбата чрез процесуалния си представител гл.юриск. И. П.. Счита същата за неоснователна и недоказана, а ревизионния акт за правилен и законосъобразен, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Обстойни доводи за законосъобразност на обжалвания РА се излагат в депозирано по делото писмено становище с.д. № 19984/28.11.2025 г.

След преценка на събраните в производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000323005404-020-001/11.09.2023 г., издадена от М. Т. Г. – ***** при ТД на НАП-Варна. С нея са определени органи по приходите – Е. Н. Г. - ****** (ръководител на ревизията) и П. П. И. - Г*******, които да извършат ревизия за определяне на задълженията на Г. Б. К. с обхват на ревизията: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2017-31.12.2022г.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2018-31.12.2018г.; ДОО - за самоосигуряващи се за периода 01.01.2019-31.12.2022г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2019 - 31.12.2022г.; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2019 - 31.12.2022г. Със ЗВР е определено ревизията да завърши в срок от 3 месеца от връчване на ЗВР (л.13 от адм. преп.). ЗВР е връчена по реда на чл. 32 от ДОПК на 02.11.2023г. (л. 1-11 от адм. преп.). Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000323005404-020-002/18.12.2023г. е определено ревизията да бъде извършена в срок до 02.02.2024г. като в обхвата на ревизията е включено и определяне на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 24.10.2022-31.12.2022г. и като начало на периодите за определяне на задължения за ДОО, ЗО и УПФ за самоосигуряващи е определено от 01.01.2017г. (л.488 от адм. преп.). Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000323005404-020-003/29.01.2024г. е определено ревизията да бъде извършена в срок до 02.04.2024г. (л.546 от адм. преп.).

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-03000323005404-092-001/16.04.2024г. (л.580-619 от адм. преп.), в който са обективирани фактическите констатации, установени при ревизията, и направените от органите по приходите правни изводи по приложението на материалния закон. РД е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК видно от съобщение за връчване на л. 628 от адм. преписка.

Производството е финализирано с РА № Р-03000323005404-091-001/31.05.2024г. (л. 638-644 от адм. преп.), връчен по реда на чл. 32 от ДОПК, видно от съобщение за връчване на л. 648 от адм. преписка. С РА № № П-03000324119417-003-001/02.07.2024г. (л. 650-654 от адм. преп.), за поправка на РА, на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данъчни и задължителни осигурителни вноски за ревизираните периоди в общ размер на 42 790.55 лв. (главница и лихви). РА и РА за поправка са връчени лично на жалбоподателя на 25.09.2024г. видно от Протокол №1875880/25.09.2024г. (л. 655 от адм. преп.). Видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път на л. 656 от адм. преписка на същата дата е връчен е РД № Р-03000323005404-092-001/16.04.2024 г. РА и РА за поправка са обжалвани по административен ред пред директора на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП (л. 674-681 от адм. преп.), който с Решение № 35/07.04.2025 г. ги е потвърдил изцяло.

В хода на ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически и правни констатации:

Установено е, че Г. Б. К. е местно физическо лице по см. на чл. 4, ал.1 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, т.1 във вр. с чл.6 от с.з. за данъци, придобити от източници в страната и чужбина. Установено е, че жалбоподателят е самоосигуряващо се лице като едноличен собственик на капитала на „Булит“ ЕООД с [ЕИК] за периода от м. 11.2012 г. до м.04.2022 г. С протоколи от 15.12.2023 г. и от 28.03.2024 г. са присъединени документи, събрани при извършена проверка на Г. Б. К., приключила с протокол за ПУФО № П-03000323099260-073-001/16.08.2023г. (л.446-452 от адм. преп.).

В хода на ревизията органите по приходите са установили, че жалбоподателят е извършвал електронна търговия със стоки - продажба на резервни части за МПС, доставяни чрез оператори на куриерски услуги, и заплатени от клиентите с наложени платежи и пощенски парични преводи. Въз основа на представените справки и документи от „Спиди“ ЕАД с писмо от 08.06.2023г. (л.80-л.95 от адм. преп.) и от „Еконт Експрес“ ООД (л.565 от адм. преп.) с писмо от 14.07.2023 г. са установени получени от жалбоподателя доходи от извършена търговия с резервни части за автомобили, както следва:

- през 2017 г. от „Еконт експрес“ ООД в размер на 10 770,00 лв.;

- през 2018 г. от „Еконт експрес“ ООД в размер на 6 000,00 лв.;

- през 2019 г. от „Еконт експрес“ ООД в размер на 3 700,00 лв.;

- през 2020 г. от „Еконт експрес“ ООД в размер на 7 210,00 лв. и от „Спиди“ ЕАД в размер на 1 400,00 лв., общо в размер на 8 610,00 лв.;

- през 2021 г. от „Еконт експрес“ ООД в размер на 13 510,00 лв. и от „Спиди“ ЕАД в размер на 5 820,00 лв., общо 19 330,00 лв.;

- през 2022 г. от „Еконт експрес“ ООД в размер на 61 482,63 лв. и от „Спиди“ ЕАД в размер на 2 700,00 лв., общо 64 182,63 лв.

По данни от „Еконт Експрес“ ООД са установени извършени разходи за покупка на стоки от различни доставчици за 2017 г. - 1 052,40 лв., за 2018 г. - 463,20 лв., за 2019 г. - 79,80 лв., за 2020 г. - 360,00 лв., за 2021 г. - 237,71 лв. и за 2022 г. - 249,90 лв.

Въз основа на установените факти органите по приходите са направили извод, че през ревизирания период Г. К. има качеството на търговец съгласно разпоредбите на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Търговския закон и за получените доходи следва да се облагат по чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, съгласно който по реда на ал. 1-6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.

В хода на ревизията до Г. К. е изготвено ИПДПОЗЛ от 17.10.2023 г. (л.30 от адм. преп.), с което е изискано представяне на всички доказателства, имащи значение за определяне на публичните му задължения по ЗДДФЛ за ревизираните периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК на 17.11.2023 г. (л.22 от адм. преп.). До приключване на ревизията от Г. К. не са представени изисканите документи и справки.

В резултат на гореустановеното органите по приходите са установили данъчните и осигурителни задължения на лицето върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122-чл. 124 от ДОПК, като основания за преминаване към облагане по горепосочения ред са установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи, и по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

В хода на ревизията до ревизираното лице са изготвени уведомление по чл.17 от ДОПК от 15.12.2023 г. и уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК от 18.12.2023 г., че данъчната основа за задълженията му ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК, като му е предоставена възможност за вземане на становище и представяне на доказателства в 14-дневен срок, изготвено е и ИПДПОЗЛ от 18.12.2023 г. Документите са връчени по реда на чл.32 от ДОПК на 18.01.2024г. (л.458-л.473 от адм. преп.). От ревизираното лице не е представено становище и декларации по чл.124, ал. 3 от ДОПК.

В съответствие с разпоредбите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в хода на ревизията е извършен анализ на обстоятелства, относими към жалбоподателя, подробно изложени в РД, като съгласно чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ, както и за доходите по чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ е определен, като годишната данъчна основа по чл.28, ал.2 от същия закон се умножи по данъчна ставка петнадесет на сто.

Въз основа на събраните доказателства е установена данъчна основа за облагане и дължим данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, както следва:

- 2017 г. - данъчна основа за доходите 9 717,60 лв., като разлика между приходи в размер на 10 770,00 лв. и разходи в размер на 1 052,40 лв. След приспадане на установените задължителни осигурителни вноски в размер на 2 604,30 лв. е установен дължим данък в размер на 1 066,00 лв.;

- 2018 г. - данъчна основа за доходите в размер на 5 536,80 лв., като разлика между приходи в размер на 6 000,00 лв. и разходи в размер на 463,20 лв. След приспадане на установените задължителни осигурителни вноски в размер на 1 701,36 лв. е установен дължим данък в размер на 575,00 лв.;

- 2019 г. - данъчна основа за доходите в размер на 3 620,20 лв., като разлика между приходи в размер на 3 700,00 лв. и разходи в размер на 79,80 лв. След приспадане на установените задължителни осигурителни вноски в размер на 1 868,16 лв. е установен дължим данък в размер на 262,00 лв.;

- 2020 г. - данъчна основа за доходите в размер на 8 250,00 лв., като разлика между приходи в размер на 8 610,00 лв. и разходи в размер на 360,00 лв. След приспадане на установените задължителни осигурителни вноски в размер на 2 293,50 лв. е установен дължим данък в размер на 893,00 лв.

- 2021 г. - данъчна основа за доходите в размер на 21 442,29 лв., като разлика между приходи в размер на 21 680,00 лв. и разходи в размер на 237,71 лв. След приспадане на установените задължителни осигурителни вноски в размер на 5 960,95 лв. е установен данък в размер на 2 322,00 лв. Внесен данък по чл.48, ат.2 от ЗДДФЛ в размер на 325,60 лв. и дължим данък за внасяне в размер на 1 997,00 лв.

- 2022 г. - данъчна основа за доходите в размер на 62 444,41 лв., като разлика между приходи в размер на 62 694,31 лв. и разходи в размер на 249,90 лв. След приспадане на установените задължителни осигурителни вноски в размер на 11 008,79 лв. е установен данък в размер на 7 715,00 лв. Внесен данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 402,00 лв. и дължим данък за внасяне в размер на 7 313,00 лв.

2. При извършен анализ на съдържащите се данни в информационния масив на НАП относно придобити, притежавани и продадени МПС от Г. К. са установени извършени сделки с такива. От приложените документи към приобщения отговор от 11.07.2023 г. на ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ (л.79-48 от адм. преп.) е установено, че съгласно нотариално заверен договор от 20.03.2018 г. (л.58 от адм. преп.), сключен между „Мого България“ ЕООД - клон Варна с [ЕИК], в качеството му на купувач, и Г. К., в качеството му на продавач, е извършено прехвърляне на правото на собственост на употребявано МПС - Маzdа 6 с рег. № [рег. номер] с продажна цена в размер на 4 400,00 лв., която е платена по банков път от купувача. Процесното МПС е било придобито от жалбоподателя с договор за покупко-продажба на МПС от 18.03.2018 г. (л.56 от адм. преп.) с продажна цена в размер на 1 300.00 лв.

Съгласно нотариално заверен договор от 29.05.2018 г. (л.54 от адм. преп.), сключен между „Мого България“ ЕООД - клон Варна, [ЕИК], в качеството му на купувач, и Г. К., в качеството му на продавач, е прехвърлено правото на собственост на лек автомобил марка/модел Аudi А 4 с рег. № [рег. номер] с продажна цена на МПС в размер на 5500.00 лв. Автомобилът е бил придобит от жалбоподателя с договор за покупко-продажба на МПС от 28.08.2017 г. (л.52 от адм. преп.) с продажна цена от 200 лв. Органите по приходите са констатирали, че сделките по продажба на двете МПС-та не попадат в обхвата на изключенията, посочени в чл.13, ал.1 от ЗДДФЛ, поради което полученият доход е облагаем и на основание разпоредбата на чл.33, ал.2, т.1 от ЗДДФЛ, е определен размерът на облагаемия доход като положителна разлика между продажната цена и цената на придобиване на превозните средства. Установено е, че през 2018 г. Г. К. е получил облагаеми доходи от продажба на МПС, както следва: - от продажба на Мазда 6 - облагаем доход в размер на 3 100,00 лв. (продажна цена в размер на 4 400,00 лв., намалена с цена на придобиване в размер на 1 300,00 лв.) и - от продажба на Ауди А 4 - облагаем доход в размер на 5 300,00 лв. (продажна цена в размер на 5 500,00 лв., намалена с цена на придобиване 200,00 лв.).

На основание чл. 122, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл.48, ал. 1 и ал.8 от ЗДДФЛ върху формираната годишна данъчна основа от продажба на МПС в размер на 8 400,00 лв. е установен дължим данък със ставка 10 процента в размер на 840,00 лв.

В частта за установените задължения за вноски за ДОО по КСО е установено, че Г. К. е получавал доходи от регулярно извършвана трудова дейност като търговец по смисъла на чл. 1, т. 1 от ТЗ, поради което същият подлежи на задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице по чл.4, ал. 3, т.2 от КСО, като е установен дължим окончателен размер на осигурителни вноски за фонд „Пенсии“, определен по реда на чл.124а, във връзка с чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК за получен облагаем доход от извършваната трудова дейност - продажби на резервни части за автомобили чрез куриер, в следните размери:

- за 2017 г. - осигурителен доход от годишно изравняване в размер на 4 197,60 лв. (9 717,60 - 5 520,00) и дължима окончателната вноска за ДОО в размер на 579,26 лв.;

- за 2018 г. - осигурителен доход от годишно изравняване в размер на 0,00 лв. и окончателната вноска за ДОО в размер на 0,00 лв.;

- за 2019 г. - осигурителен доход от годишно изравняване в размер на 0,00 лв. и окончателната вноска за ДОО в размер на 0,00 лв.;

- за 2020 г. - осигурителен доход от годишно изравняване в размер на 6 488,19 лв. (8 250,00 - 1 761,81) и окончателна вноска за ДОО в размер на 960,25 лв.;

- за 2021 г. - осигурителен доход от годишно изравняване в размер на 21 404,05 лв. (21 442,29 - 38,24) и окончателна вноска за ДОО в размер на 3 167,80 лв.;

- за 2022 г. - осигурителен доход от годишно изравняване в размер на 39 395,27 лв. (39 600 - 204,73) и окончателна вноска за ДОО в размер на 5 830,49 лв.

В частта на вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване – ДЗПО в Универсален пенсионен фонд по КСО е установено, че Г. К. като лице, родено след 31.12.1959 г., на основание чл.127, ал.1 от КСО подлежи на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (УПФ). Съгласно чл.157, ал.1, т. 1, ал.5 и ал.6 от КСО, самоосигуряващото се лице дължи авансови осигурителни вноски в приход на ДЗПО/УПФ със ставка 5% в срока по чл.158, във връзка с чл.7, ал.4 от КСО върху минималния осигурителен доход.

По реда на чл.124а, във връзка с чл. 122, ал.1 и ал.2 от ДОПК е установен дължим окончателен размер на осигурителните вноски за ДЗПО за получен облагаем доход от извършваната трудова дейност - продажби на резервни части за автомобили чрез куриер, в следните размери:

- за 2017 г. - осигурителен доход от годишно изравняване в размер на 4 197,60 лв. (9 717,60 - 5 520,00) и дължима окончателната вноска за ДЗПО в УПФ в размер на 209,88лв.;

- за 2018 г. - осигурителен доход от годишно изравняване в размер на 0,00 лв. и окончателната вноска за ДЗПО в УПФ в размер на 0,00 лв.;

- за 2019 г. - осигурителен доход от годишно изравняване в размер на 0,00 лв. и окончателната вноска за ДЗПО в УПФ в размер на 0,00 лв.;

- за 2020 г. - осигурителен доход от годишно изравняване в размер на 6 488,19 лв. (8 250,00 - 1 761,81) и окончателна вноска за ДЗПО в УПФ в размер на 324,40 лв.;

- за 2021 г. - осигурителен доход от годишно изравняване в размер на 21 404,05 лв. (21 442,29 - 38,24) и окончателна вноска за ДЗПО в УПФ в размер на 1 070,20 лв.;

- за 2022 г. - осигурителен доход от годишно изравняване в размер на 39 395,27 лв. (39 600 - 204,73) и окончателна вноска за ДЗПО в УПФ в размер на 1 969,76 лв.

С РА е установен дължим окончателен размер на здравноосигурителни вноски по ЗЗО, определен по реда на чл. 124а, във връзка с чл. 122, ал.1 и ал.2 от ДОПК за получен облагаем доход от извършваната трудова дейност - продажби на резервни части за автомобили чрез куриер, както следва:

- за 2017 г. - окончателен осигурителен доход от годишно изравняване в размер на 4 197,60 лв. (9 717,60 - 5 520,00) и дължима окончателната вноска за здравно осигуряване в размер на 335,80 лв.;

- за 2018 г. - осигурителен доход от годишно изравняване в размер на 0,00 лв. и окончателната вноска за здравно осигуряване в размер на 0,00 лв.;

- за 2019 г. - осигурителен доход от годишно изравняване в размер на 0,00 лв. и окончателната вноска за здравно осигуряване в размер на 0,00 лв.;

- за 2020 г. - осигурителен доход от годишно изравняване в размер на 5 297,82 лв. (8 250,00 - 2 952,18) и окончателна вноска за здравно осигуряване в размер на 423,82 лв.;

- за 2021 г. - осигурителен доход от годишно изравняване в размер на 21 404,05 лв. (21 442,29 - 38,24) и окончателна вноска за здравно осигуряване в размер на 1 712,32 лв.;

- за 2022 г. - осигурителен доход от годишно изравняване в размер на 39 395,27 лв. (39 600 - 204,73) и окончателна вноска за здравно осигуряване в размер на 3 151,62 лв.

В частта по ЗДДС е установено, че жалбоподателят е реализирал оборот от облагаеми доставки по чл.96, ал.1 от ЗДДС за периода 01.10.2021 г. - 30.09.2022 г. в размер на 52 402,63 лв. и е следвало в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период да подаде заявление за регистрация по този закон. С РА на основание чл.102, ал.3, т.2, чл.102, ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.101, ал.7 и чл.67, ал.3 от ЗДДС са установени задължения по ЗДДС, както следва:

- данъчен период от 24.10.2022 г. до 31.10.2022 г. - ДДС в размер на 358,33 лв. за реализиран облагаем оборот в размер на 2 150,00 лв.;

- данъчен период м.11.2022 г. - ДДС в размер на 738,33 лв. за реализиран облагаем оборот в размер на 4 430 лв.;

- данъчен период от м.12.2022 г. - ДДС в размер на 391,66 лв. за реализиран облагаем оборот в размер на 2 350,00 лв.

На осн. чл.175 от ДОПК във вр. с чл.1 от ЗЛВДТДПДВ за невнесените в срок данъчни и осигурителни задължения са начислени съответните лихви.

В хода на административния контрол горестоящият административен орган – директорът на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП, е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя и изцяло е потвърдил установеното с РА.

По делото е приобщена административната преписка по издаване на оспорения РА в нейната цялост.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя бе допусната ССчЕ, вещото лице по която по т. 1 описа всички товарителници с данни за дата, първичен документ за плащането в брой, име на получателя на парите и наличие или липса на подпис на получателя в Приложение №1 за превозвача „Спиди” ЕАД и в Приложение №2 за превозвача „Еконт експрес“ АД. По т. 2 в Приложение №1 и Приложение №2 вещото лице посочи сумите, които са изплатени лично на Г. Б. К. и установи, че на всички РКО, разписки за доставка на пощенски записи и електронни изявления за платени наложени платежи и парични преводи фигурира името на Г. Б. К. и неговия подпис. В Приложение № 3 вещото лице посочи получените парични средства по месеци за всеки 12 последователни данъчни периоди от 01.01.2017г. до 31.12.2022г. и установи, че на 30.09.2022г. жалбоподателят е достигнал оборот от 52 402,63 лв. през предходните 12 данъчни периода от 01.10.2021г. до 30.09.2022г. По т. 3 вещото лице извърши анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като използва аналози, съобразно т.12 от чл.122, ал.2 от ДОПК, т.е. „данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия". Като аналози вещото лице използва декларирани данни в ГФО от четири дружества, извършващи търговска дейност с авточасти, втора употреба. В Констативно-съобразителната част в отговора на въпрос 4 вещото лице подробно изчисли данъчните задължения и лихвите за забава по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО, и законната лихва върху тях. В съдебно заседание вещото лице уточни, че в обжалвания ревизионен акт, по-скоро в доклада, ревизиращият екип е изследвал тези стоки, които жалбоподателят е получил чрез куриерските фирми, които са в минимални размери, като е преценил, че това са му разходите. Вещото лице беше категорично, че на практика не е възможно да няма направени разходи за продадените стоки. Според експерта ако се приеме стойността посочена в РД, която е минимална, размерът на надценката за отчетните периоди ще се получи много висок. При извършването на анализа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК вещото лице не се е съобразявала изцяло с приходите и разходите на фирмите, използвани като аналози, а е приела като критерий за сравнение средната надценка. Средната надценка е изчислена на базата на надценките на четирите дружества, след извършена съпоставка на приходите от продажби на стоки с балансовата стойност на продадените стоки. Според вещото лице съотношението между тези две цифри, които са декларирани в отчета за приходи и разходи, не засягат другите разходи, а засягат реално съотношението, в което се намират двете стойности - приходите от продажби на стоки спрямо балансовата стойност на продадените активи. В изчисленията си вещото лице не е взела предвид разходите за заплати и осигуровки, а като разходи е признала единствено отчетната стойност на продадените стоки.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред, в законоустановения срок, от легитимирани субекти – адресати на оспорения акт и пред надлежния съд.

Разгледана по същество, жалбата се преценява като частично основателна, поради следните съображения:

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Оспореният по съдебен ред ревизионен акт е издаден от компетентни органи – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията, в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 година на ВАС на РБ, постановено по тълкувателно дело № 10/2016 година, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.

Обжалваният ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, в която установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. В него са обективирани както фактическите основания на органите по приходите във връзка с установените данъчни задължения на ревизираното лице, така и правните основания за издаване на акта. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт.

При извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на РА на самостоятелно основание.

При преценка относно съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

В частта по ДДФЛ по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, жалбоподателят не сочи конкретни основания за незаконосъобразност на оспорения РА и потвърдителното Решение, но предвид обстоятелството, че в жалбата е посочено, че РА се обжалва изцяло, при служебната проверка за съответствието на оспорения акт с материалния закон, настоящият състав намира, че в тази част РА е правилен. В хода на ревизионното производство органите по приходите въз основа на приложените към административната преписка писмени доказателства, точно са установили фактическата обстановка и правилно са определили размера на получените от ревизираното лице облагаеми доходи от продажба на два броя МПС, като на основание чл. 122, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл.48, ал. 1 и ал.8 от ЗДДФЛ върху формираната годишна данъчна основа от продажба на МПС в размер на 8 400,00 лв. е установен дължим данък със ставка 10 процента в размер на 840 лв. При анализ на имущественото състояние на ревизираното лице и в резултат на извършена съпоставка между получените приходи/доходи и направените разходи на парични средства не са установени превишения на направените от жалбоподателя парични разходи спрямо получени доходи и източници на парични средства през 2018 г., поради което жалбата в тази част следва да се отхвърли като неоснователна.

В частта по ДДФЛ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, съдът намира жалбата за основателна при следните съображения:

Данъчните задължения за разглежданите периоди са установени в резултат на прилагане на особения ред по чл. 122-124 от ДОПК, като органите по приходите са направили заключение за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи или доходи и по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В тежест на органите по приходите, обаче, е да докажат, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, както и че са спазени специфичните процесуални изисквания в това производство, а оборването на презумптивната доказателствена сила на ревизионния акт е в тежест на жалбоподателя.

В случая е спазено е изискването на чл. 124, ал. 1 от ДОПК - ревизираното лице е уведомено, че органът по приходите е установил наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 и че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред. Във връченото по реда на чл. 32 от ДОПК уведомление е определен срок за представяне на доказателства и за становище. Спазена е процедурата при връчването. От това следва, че ревизиращите са спазили процесуалните изисквания за провеждането на ревизията и определянето на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК.

При анализ на събраните доказателства, обаче, не се установява, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, които да обосноват по безспорен начин наличие на укрити приходи и доставки за ревизираното лице.

Органите по приходите твърдят, че жалбоподателят е получавал чрез "Еконт експрес" АД и „Спиди“ АД различни суми от наложени платежи и парични преводи за продажба на различни авточасти – втора употреба, както и че извършва системно търговия с различни стоки – основно авточасти втора употреба, с цел реализиране на печалба, а получаваните суми са укрити доходи.

Тези констатации на ревизиращите органи са изградени върху изисканите от третите за производството лица - "Еконт експрес" АД и „Спиди“ АД данни и документи, които обаче, разгледани в съвкупност и взаимна връзка, не са достатъчни да обосноват провеждането на ревизията по особения ред, съответно и начисляване на процесния данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.

Обект на облагане по ЗДДФЛ е реализираният доход. В доказателствена тежест на органа е да установи и докаже получаване от ревизираното лице на твърдените приходи от продажби, които не са декларирани. Фактическите констатации в РА са направени въз основа на представени от третите лица - "Еконт експрес" АД и „Спиди“ АД, обобщени данни в табличен вид и електронни изявления разписки за получени суми. Съдът намира, че така представените данни не са достатъчни, за да обосноват както основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, така и останалите установявания от фактическа и правна страна на органите по приходите.

Таблиците с обобщаваща информация, изходящи от куриерските дружества, при липсата на оригинални първични документи и каквито и да било други доказателства, не доказват както продажбата на стоки чрез куриерски услуги, без отчитане на приходи, така и получаването на парични суми за тези продажби. Органите по приходите не са събрали от куриерските дружества доказателствата в оригинал, от които да е видно именно изпращането, получаването на пратките, изплащането на ревизираното лице насъбраните от куриера суми по наложени платежи и пощенски парични преводи. Представянето на частен удостоверителен документ, издаден от трето на спора лице, в който е възпроизведено съдържанието на първични счетоводни документи, само по себе си, не е достатъчно да обоснове констатациите на оспорения ревизионен акт. Тяхното съдържание е оспорено, съответно следва да се изискат първичните счетоводни документи и всичките доказателства следва да се преценяват в съвкупност. При липсата на така представените документи следва извод, че не могат да се установят фактите, на които се основава ревизионния акт, за получени доходи от жалбоподателя чрез двете куриерски дружества. В случая таблиците, нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделките, каквито документи не са нито таблиците, съдържащи се в технически носител, нито самият технически носител. Констатациите на приходните органи не почиват на каквито и да било първични документи и съответно при липсата на такива документи по делото, направените изводи от органите по приходите са необосновани. Електронните изявления, представени от "Еконт експрес" АД, дори и да представляват електронни документи, при липсата на оригинални първични документи и каквито и да било други доказателства, не доказват продажба на стоките без отчитане на приходи, както и получаването на парични суми за тези продажби. Тъй като констатациите на органите по приходите не почиват на първични документи, съответно при липсата на такива документи по делото, направените от тях изводи са необосновани. В този смисъл Решение № 12513/14.12.2023 г. по адм. дело № 6059/2023 г., Решение № 7121/28.06.2023 г. по адм. дело № 1682/2023 г. на ВАС, Решение № 10064 по адм. д. № 2757/2021 г. на ВАС и др.

Съдът взе предвид и това, че сам по себе си фактът на изплатени суми в полза на физическото лице, при липса на другите доказателства като първични документи, също не биха могли да установят тезата на органите по приходите за неотчетени приходи от осъществена от него търговска дейност, доколкото само и единствено въз основа на информацията от третото лице не може да се приеме за доказано, че се касае за плащане по осъществени именно от жалбоподателя доставки с негови контрагенти. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделката. В резултат на процесуално бездействие на приходните органи, не са установени и посочени получателите на стоките и не е установено какво и от кого точно е доставено. Ето защо, неправилно органът е преминал към установяване на задълженията на ревизираното лице по реда на чл. 122 от ДОПК, доколкото приложението на нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК установява в тежест на органите по приходите да установят обстоятелството по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. По същите съображения не са налице и другите твърдени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно т. 7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Отделно от това, от събраните доказателства не се установяват въпросните продажби да са реализирани, както твърди приходната администрация. Представените два протокола от извършени насрещни проверки не подкрепят изводите на органа по приходите за търговска дейност, за получени стоки от лицата, посочени като получатели от куриерското дружество. Така например по насрещната проверка на „М." ООД с [ЕИК] е получен отговор по връченото ИПДПОТЛ №Р-03000323005404-041-004, в който се заявява, че във връзка с покупка на рециклирано турбо за Мазда с гаранция шест месеца, купувачът не си спомня дали лицето-продавач е било физическо или юридическо (л.547 от адм. преп.). В писмения отговор на „Трансацата" ЕООД с [ЕИК] в придружително писмо № Р-03000323005404-ПРД-002-И/19.02.2024г., е посочено, че контактът за закупуване на стоката – авточаст втора употреба е направен чрез социална мрежа или по телефон, като купувачът не е сигурен с кое лице е говорил. След направена справка в „Спиди“ е разбрал, че е получил стоката от Г. К. (л.551 от адм. преп.).

На следващо място, в конкретния случай с ревизионния акт са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за облагаем доход от стопанска дейност по продажби на стоки на трети лица чрез двете куриерски дружества срещу получени суми от наложен платеж и парични преводи по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Този облагаем доход се формира по реда на чл. 26, ал. 1- 6 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба . По силата на чл. 18, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗКПО данъчна печалба е положителният данъчен финансов резултат, който е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон. Съгласно т. 21. 2 от СС 1 "Представяне на финансовите отчети", счетоводният финансов резултат т. е. счетоводната печалба или загуба се определя като разлика между общите приходи и общите разходи преди приспадане на данъците за сметка на печалбата. Поради това за определяне на данъчната печалба по реда на ЗКПО и съответно на облагаемия доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ във всички случаи е необходимо да се изследват приходите и разходите от стопанската дейност. В оспорения ревизионен акт облагаемият доход на Г. К. е определен преобладаващо въз основа на констатираните приходи от продажби. Не са изследвани действителните разходите от стопанската дейност на ревизираното лице, които участват при формиране на данъчната печалба. От изслушаната ССчЕ, която съдът кредитира като компетентна и безпристрастно дадена, се установява, че за всеки един от приетите приходи не е установено съпоставим разход, представляващ отчетна стойност на придобитите вещи и стоки. От органа по приходите не е извършен анализ относно разхода за закупуване на стоките, които са реализирани чрез куриерските агенции. Както е видно в РД определеният като облагаем доход за 2021 г. включва: приходи от дейността като ЕТ в размер на 21680.00 лв. и разходи в размер на 237,71 лв. В РД е приет резултат за облагане в размер на 21442.29 лв. (стр.39 от РД). При тези параметри се реализира 9020 % надценка върху стоките, което е практически невъзможно икономически, логически и фактически. Видно от РА органите по приходите са приели като разход само сумата, за която са налице заплатени суми по наложени платежи от жалбоподателя като куриерски такси (стр. 37 от РД), което не съответства както на икономическата логика, така и на задължението на ответника за анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Необосновано и несъответстващо на вида на проведеното ревизионно производство (по особения ред на закона), в РД се сочи, че от фактическа гледна точка при ревизията са признати единствено „банкови извлечения по сметки и информационен масив на НАП“ (стр.29 от РД). В тази насока липсват данни за произхода на продадените стоки. Търговски и икономически нелогично е да бъдат обложени приходи от продажба на стоки, без да бъдат признати разходи за закупуването им. Вещото лице на зададен въпрос в тази насока, категорично отговори: „На практика би трябвало да има направени разходи за тази стока, която е предмет на продажбата. Не е възможно да нямаме направени разходи, да не сме придобили една стока, а пък тя да е предмет на продажба.“ Поради липса на установени съпоставими разходи и липса на събрани документи, сочещи направени разходи във връзка с определения приход, приходните органи неправилно са приели и съпоставили по отношение на всеки приход (получената сума от продажба) единствено разход, представляващ заплатените от жалбоподателя суми като такси за получените пратки. С така признатите от приходните органи разходи, жалбоподателят не би могъл да реализира получените приходи, а от липсата на документално обосновани разходи, органите по приходите не биха могли да определят и приходите, подлежащи на облагане според събраната информация от трети лица.

В случая органите по приходите дори не са извършили проверка в информационният масив на НАП за лица, извършващи сходни дейности, тъй като в РД и РА липсват цитирани аналози. Органите по приходите е следвало да направят анализ по аналог, което означава да се направи съпоставка на три случая, сходни на ревизираното лице, като бъдат определени разходи за дейността - за закупуване на стоки и други разходи, без които не може да бъде извършвана дейност. В РД, респ. РА е обложен пълният размер на приетите като приход сума, което в една реално извършвана търговска дейност е практически невъзможно. При прилагане на чл. 122 от ДОПК и извършване на анализ по аналог следва да се вземат 3 съответстващи примера, данните от които се усредняват. Именно с цел да се определи данъчната основа за облагане, която се доближава максимално до реалната, за приходните органи съществува задължение за обективно установяване на действително реализираната печалба от извършвана дейност (данъчна основа за облагане), което се инкорпорира в извършване на необходимите процесуални действия за установяване и събиране на данни за други лица, упражняващи същата или подобна дейност, при същите или подобни условия. Липсата на извършен обективен анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и изследване на критериите, заложени в разпоредбата на чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК от органите по приходите, представлява самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен.

Предвид изложеното РА е незаконосъобразен в обжалваната част на определените по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и начислените лихви.

В частта по ЗДДС относно допълнително установените задължения по ЗДДС следва да се има предвид, че според чл. 95, ал. 1 от ЗДДС, на регистрация подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от ЗДДС, чиято ал. 1 определя като облагаема доставка всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в приложимата редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.07.2021 г.) всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7- дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Облагаемият оборот съгласно ал. 2 на чл. 96 от ЗДДС е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, доставки на финансови услуги по чл. 46 и доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от закона. По аргумент от чл. 66, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по 20%, като в случай че при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена.

При тази правна регламентация за законосъобразното облагане по реда на ЗДДС следва безспорно да се установи възникналото задължение за регистрация при достигнат законоустановен оборот и фактът на извършените доставки като обективно проявени юридически факти. В случая тези релевантни факти не са доказани по изложените по- горе съображения, поради което незаконосъобразно на ревизираното лице са определени и допълнителни задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС в общ размер на 1488.32 лева - главница и 278.33лв. - лихви за данъчни периоди от м. 10.2022 г. до м. 12.2022 г.

Във връзка с гореизложеното по отношение на задълженията по ЗДДФЛ и за вноски по ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ, РА също се явява незаконосъобразен в посочените части. При липса на безспорни доказателства за извършени продажби от Г. Б. К., не може да се наложи извода за извършени доставки и получени плащания по наложените платежи и от там недекларирани от ревизираното лице облагаеми доходи. При липса на доказателства за наличие на укрити приходи и извършени сделки не са осъществени материалноправните предпоставки за установяване на задължения и по КСО и ЗЗО за процесните периоди. Незаконосъобразно с РА на жалбоподателя, на основание на чл. 122, ал. 2, във връзка с чл. 124а от ДОПК, са определени задължения за осигурителни и здравни вноски по КСО и ЗЗО за ревизираните периоди.

При този изход на правния спор и предвид направените своевременни искания съдът намира, че страните взаимно си дължат разноски.

Жалбоподателят претендира разноски по представен на л. 157 от делото списък в общ размер на 5 283.25лв., от които 10 лв. - платена държавна такса, 1 200лв. - платено възнаграждение за ССчЕ и 4073.25лв. - платено адвокатско възнаграждение. В полза на жалбоподателя и съобразно уважената част от жалбата (41 477.16лв.) следва да се присъдят разноски в размер на 5 121.09 лева. Съдът намира така платеното адвокатско възнаграждение за съответстващо на минималното такова, предвидено в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и на фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на осъществената от пълномощника на дружеството правна помощ, още повече, че от страна на ответника до приключване на устните състезания не е направено възражение за неговата прекомерност. На осн. чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата (за сумата от 1313.39 лева), изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 125.02 лева, като по компенсация се осъди ответната страна да заплати на жалбоподателя сумата от 4 996.07 лева.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р – 03000323005404-091-001/ 31.05.2024 г. и Акт за поправка на РА № П – 03000324119417-003-001/ 02.07.2024 г., потвърдени с Решение № 35/07.04.2025 г. на директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на Г. Б. К., [ЕГН], от ****** са установени задължения за допълнителни данъци, както следва: 1. по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за д.п. 2017г. в размер [рег. номер]. – главница и 708.84лв. – лихви, за д.п. 2018г. в размер на 575лв. – главница и 324.05лв. – лихви, за д.п. 2019г. в размер на 262лв. – главница и 114.39лв. – лихви, за д.п. 2020г. в размер на 893лв. – главница и 299.34лв. – лихви, за д.п. 2021г. в размер [рег. номер]. – главница и 466.92лв. – лихви, за д.п. 2022г. в размер [рег. номер]. – главница и 916.18лв. – лихви; 2. вноски за ДОО по КСО за д.п. 2017г. в размер на 579.26лв. – главница и 380.36лв. – лихви, за д.п. 2018г. в размер на 0.00лв. – главница и 24.97лв. – лихви, за д.п. 2019г. в размер на 0.00лв. – главница и 19.88лв. – лихви, за д.п. 2020г. в размер на 960.25лв. – главница и 506.83лв. – лихви, за д.п. 2021г. в размер на 3173.46лв. – главница и 845.91лв. – лихви, за д.п. 2022г. в размер на 5860.79лв. – главница и 853.04лв. – лихви; 3. вноски за ДЗПО в УПФ за д.п. 2017г. в размер на 209.88лв. – главница и 137.81лв. – лихви, за д.п. 2018г. в размер на 0.00лв. – главница и 8.74лв. – лихви, за д.п. 2019г. в размер на 0.00лв. – главница и 6.72лв. – лихви, за д.п. 2020г. в размер на 324.40лв. – главница и 171.24лв. – лихви, за д.п. 2021г. в размер на 1072.11лв. – главница и 288.39лв. – лихви, за д.п. 2022г. в размер [рег. номер]. – главница и 288.18лв. – лихви; 4. Вноски по ЗЗО за д.п. 2017г. в размер на 335.80лв. – главница и 220.50лв. – лихви, за д.п. 2018г. в размер на 0.00лв. – главница и 13.97лв. – лихви, за д.п. 2019г. в размер на 0.00лв. – главница и 10.74лв. – лихви, за д.п. 2020г. в размер на 423.82лв. – главница и 273.96лв. – лихви, за д.п. 2021г. в размер на 1715.38лв. – главница и 457.23лв. – лихви, за д.п. 2022г. в размер [рег. номер]. – главница и 463.17лв. – лихви; 5. Данък върху добавената стойност за д.п. м. 10.2022г. в размер на 358.33лв. – главница и 70.14лв. – лихви, за д.п. м. 11.2022г. в размер на 738.33лв. – главница и 138.38лв. – лихви, за д.п.м. 12.2022г. в размер на 391.66лв. – главница и 69.81лв. – лихви.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Б. К., [ЕГН], от *******, против Ревизионен акт № Р – 03000323005404-091-001/ 31.05.2024 г. и Акт за поправка на РА № П – 03000324119417-003-001/ 02.07.2024 г., потвърдени с Решение № 35/07.04.2025 г. на директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в останалата част.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП да заплати в полза на Г. Б. К., [ЕГН], от *********, сумата от 4 996.07 лева /четири хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и седем стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.