МОТИВИ към НОХД №952/2012 г.:
Обвинението е
против подсъдимия
Й. *** за
престъпление по престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 във
връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият
се обвинява за това, че в периода в периода от м. октомври 2010 г. до 04.01.2012 г.,
при условията на продължавано престъпление, в гр.Пазарджик, съзнателно се е
ползвал пред В.А.К. ***- управител и преподавател-инструктор при „С. А.- …”
ЕООД гр.Пазарджик, пред Х.С.А. ***- служител в ОО „КД ДАИ“ гр. Пазарджик и пред
Р. М.. С. ***- системен оператор при Сектор „ПП” при ОД на МВР- Пазарджик от
неистински официален документ- копие на Свидетелство за основно образование
серия Е-2000 №040489 с рег. №1128 от 28.06.2007 г., на който документ е
придаден вид, че е издаден от ОУ „Х. *** на негово име, с частна заверка „Й.Д.Д.
вярно с оригинала” и „вярно с оригинала” и подпис, когато от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
В
хода на съдебното следствие подсъдимият Й.Д. не се
явява. Назначеният слубен защитник поддържа становище, че наказанието на
подсъдимия следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
Подсъдимият Й.Д. искал да се сдобие със свидетелство за управление на МПС,
но за това съществувала формална пречка- той нямал законово изискуем
образователен ценз - завършено най-малко основно образование за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, т.к. имал завършено само начално
образование
През м. октомври 2010 г.
подсъдимият отишъл в гр.Пазарджик в учебен център на „С.А.- 3“ ЕООД, за да се
запише на обучение като кандидат за придобиване на правоспособност за водач на
МПС. Фирмата имала разрешение от Министерството на транспорта за извършване на
обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Подсъдимият
Д. представил копие на Свидетелство за завършено основно образование серия
Е-2000 №040489 с рег. №1128 от 28.06.2007 г., издадено на негово име от ОУ „Х. ***.
Подсъдимият бил вписан в регистъра за обучение на Учебния център под №102 и на
същия бил изготвен учебен картон. Документите били приети от свидетеля В.К.,
управител и преподавател- инструктор във фирмата, който не се усъмнил в
представеното копие на свидетелството за завършено основно образование, т.к. Д.
носел със себе си „оригинал“, с който било сверено копието и заверено лично от
него пред свидетеля с частна заверка „Й.Д.Д. вярно с оригинала” след което
положил и подписа си. Теоретичното обучение на подсъдимия започнало веднага, но
той не се явил на вътрешния теоретичен изпит. В края на следващата година пак
отишъл при свидетеля К., като издържал вътрешния теоретичен изпит, при което му
било издадено удостоверение за допускане до теоретичен изпит пред ДАИ. Той
завършил и курса за практическо обучение, за което също му било издадено
удостоверение за допускане и до практически изпит.
На 14.11.2011 г. от УЦ на фирма „С.А.-
3” ЕООД в
Областен отдел „Контролна дейност-Държавна автомобилна инспекция” при ИА „АА” в
гр.Пазарджик били представени необходимия комплект документи за явяване на
теоретичен и практически изпит на подсъдимия Д.. Между тези документи било
приложено и копието на Свидетелство за завършено основно образование серия
Е-2000 №040489 с рег. №1128 от 28.06.2007 г., издадено на името на обвиняемия
от ОУ „Х. ***, с частна заверка „Й.Д.Д. вярно с оригинала” и подпис. Документите
били приети от служителя- свидетеля Х.А., който отговарял за тези изпити и
приема на документи във връзка с тях. При проучването на документите на свидетеля
А. му направило впечатление, че бланката за свидетелството е от 2000 г., а представеното
такова е издадено през 2007 г.
За това обстоятелство той уведомил началника си, за да бъде сигнализирана
полицията. Същевременно обаче подсъдимият Д. се явил на изпитите в ДАИ и ги
взел успешно, за което се сдобил и със съответните документи.
На 04.01.2012 г. Д. подал Заявление №1- 141 за издаване на Свидетелство за
управление на МПС, ведно с необходимия набор документи, между които представил
и копие на Свидетелство за завършено основно образование серия Е-2000 №040489 с
рег. №1128 от 28.06.2007 г., издадено на негово име от ОУ „Х. ***, в Сектор
„ПП” при ОД на МВР- Пазарджик. Документите били приети от свидетелката Р.С.-
системен оператор. Пред свидетелката подсъдимият Д. заверил с частна заверка
„вярно с оригинала” копието на неистинския документ и се подписал. Свидетелката
С. задвижила процедурата по издаване на документите и на подсъдимия Д. било
издадено СУМПС и КТ, които му били връчени на 11.01.2012 г
Според заключението на назначената Съдебна Почеркова експертиза,
ръкописните текстове „Й.Д.Д. вярно с оригинала” и „вярно с оригинала” положени
върху инкриминираните документи, както и подписите, са изпълнени от подсъдимия Д..
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите К.Д., В.К., Р.С., Х.А., заключението на почерковата
експертиза, както и
писмените доказателства приложени по делото.
След
предявяване на свидетелство за основно образование образование серия Е-2000
№040489 с рег. №1128 от 28.06.2007 г., издадено на негово име от ОУ „Х. ***
свидетелят К.Д., директор на ОУ „Х. *** дава показания, че подписът поставен на
мястото на Директор на свидетелството не е негов. Освен това през 2007 г. в училището не са
изучавани руски и английски език.
От
представенот писмо и извлечение от книга за вписване на свидетелства за основно
образование на ОУ „Х. *** е видно, че подсъдимият Й.Д. не е учил в посоченото
училище и не му е било издавано свидетелство за завършено основно образование,
както и че свидетелство с рег. №1128/28.06.2007 г. не е издавано, като за тази
година последният номер на издадените свидетелства е 192.
От
показанията на свидетелката Р.С. и В.К., не оборени от други събрани по делото
доказателства категорично се установи, че подсъдимият Д. лично е представил и
заверил копие от свидетелство за завършено основно образование серия
Е-2000 №040489 с рег. №1128 от 28.06.2007 г., издадено на негово име от ОУ „Х. ***, издадено на
негово име.
Последното
се установи и от заключението на почерковата експертиза.
При тези
установени данни, съдът прие, че подсъдимият Й.Д.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпление по чл.316 във връзка с
чл.308, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като в
периода от м. октомври 2010 г.
до 04.01.2012 г., при условията на продължавано престъпление, в гр.Пазарджик,
съзнателно се е ползвал пред В.А.К. ***-управител и преподавател-инструктор при
„С.А.- 3”
ЕООД гр.Пазарджик, пред Х.С.А. ***- служител в ОО „КД ДАИ“ гр. Пазарджик и пред
Р. Митоква С. ***- системен оператор при Сектор „ПП” при ОД на МВР- Пазарджик
от неистински официален документ- копие на Свидетелство за основно образование
серия Е-2000 №040489 с рег. №1128 от 28.06.2007 г., на който документ е
придаден вид, че е издаден от ОУ „Х. *** на негово име, с частна заверка „Й.Д.Д.
вярно с оригинала” и „вярно с оригинала” и подпис, когато от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Безспорно
е, че инкриминираното
свидетелство за завършено основно образование представлява официален документ,
тъй като се съставя от длъжностно лице в
кръга на службата му и в определена форма. Но същият
е неистински, тъй като не е издаден от лицето посочено, като негов автор. С
представянето на документа по предназначение пред съответните служители е бил
ползван от подсъдимия, за да удостовери наличието на завършено от него основно
образование, което да послужи за записване в курс за придобиване на
правоспособност за управление на МПС и издаване на свидетелство за такава
правоспособност.
Деянията, извършени от подсъдимия Д. осъществяват
поотделно един и същи състав на престъплението, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. В този смисъл подсъдимият е осъществил едно продължавано
престъпление, наказуемо съобразно включените в него деяния, взети в тяхната
съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.
При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл, като
е съзнавал всички обективи и субективни признаци на състава на престъплението и
е искал настъпването на общественоопасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия Й.Д. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
индивидуализацията им.
Съдът отчете обществената опасност на деянието, която е висока. Това
престъпления, засягащи обществените отношения свързани правилното функциониране
на държавния и обществения апарат.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе
предвид характеристичните данни на същия, които са положителни.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени, чистото съдебно минало, както
мотивите за извършване.
Съдът счете,
че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и
генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия Й.Д. ДИМИТИРОВ за извършеното
престъпление от ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като прецени данните за личността на подсъдимия
Д., съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо
наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от три години.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия Й.Д. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 95
лева, от които 80 лева платими в полза на държавата, по сметка на Окръжна прокуратура
гр.Пазарджик и 15 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: