№ 210
гр. Б., 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221800500048 по описа за 2022 година
С решение № 260091 от 01.11.2021 г. по гр. д. № 264/2019 г. на Районен съд – С. е
признато за установено съществуването на вземане на „П.К.Б.“ ЕООД срещу Н. АС. МЛ. в
размер на 239,84 лв., представляваща неплатено задължение по договор за потребителски
кредит № ********** от 27.02.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 146/2019 г. на РС- С. на
01.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над
тази сума до пълния предявен размер на иска от 1990,72 лв. Ответницата е осъдена да
заплати на ищеца разноските в исковото и заповедното производство съразмерно на
уважената част от иска, в размер на 45,73 лв.
Ответницата Н.М. е обжалвала решението в осъдителната му част, с искане същото
да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли иска за признаване за установено
съществуването на вземане на ищеца в размер на 239,84 лв., която сума, според
жалбоподателката, представлява разликата между дължимата сума за главница и договорна
лихва в общ размер на 3412,56 лв. и общо извършените плащания по договора от
жалбоподателката в размер на 3172,72 лв.
В жалбата се поддържа довод, че от доказателствата по делото било безспорно
установено, че полученият от жалбоподателката кредит е изплатен изцяло на кредитната
институция. Излага се възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва,
уговорена в сключения между страните договор за кредит, като накърняваща добрите нрави,
1
тъй като същата надвишава трикратния размер на законната лихва.
Ответникът по въззивната жалба „П.К.Б.” ЕООД оспорва жалбата и настоява
решението да бъде потвърдено в обжалваната му част.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
„П.К.Б.” ЕООД е предявило срещу Н. АС. МЛ. иск за установяване съществуването
на негови вземания в общ размер 1990,72 лв., представляваща неизпълнено парично
задължение по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 27.02.2016 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 146/2019 г. на
РС-С., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че на 27.02.2016 г. между него и ответницата е сключен договор за
потребителски кредит, с който на ответницата е предоставен паричен заем в размер на 2300
лв., за срок от 24 месеца, с месечна вноска в размер на 142,19 лв., при ГПР 49,89 % и
годишен лихвен процент 41,17%. Общото задължение по кредита възлизало на сумата
3412,56 лв. С договора било уговорено и предоставянето на пакет допълнителни услуги на
стойност 1724,88 лв., като размера на вноската за погасяване на това задължение е 71,87 лв.
месечно. Общото задължение по договора, включващо задължението по отпуснатия кредит
и това по предоставения допълнителен пакет услуги възлиза на сумата 5137,44 лв., а общият
размер на месечната погасителна вноска е 314,06 лв. С договора по искане на ответницата
било извършено рефинансиране на нейни задължения към трети лица с част от отпуснатата
сума по кредита – в размер на 1000 лв. към „Ф.Б.” ЕООД и 1200 лв. към „И.Ф.” ЕООД.
Твърди се, че ответницата е погасила 14 бр. пълни погасителни вноски по кредита и една
непълна, последната от които с дата 24.04.2018 г., като поради изпадането на ответницата в
забава, на основание т. 12.3 от Общите условия към договора същият е бил автоматично
прекратен на 18.10.2016 г. и на същата дата е настъпила предсрочна изискуемост на
неизплатения остатък. За настъпилата предсрочна изискуемост на ответницата било
изпратено уведомително писмо от 29.10.2016 г. Ищецът твърди, че ответницата е направила
погасявания по договора за кредит в общ размер от 3172,72 лв., с което е погасила част от
номинала по заема в размер на 3146,72 лв., а сума от 26 лв. е отишла за погасяване на
лихвите за забава на основание т. 12.1 от ОУ. Към датата на предявяване на иска
ответницата дължи сума от 1990,72 лв., включваща непогасената главница, възнаградителни
лихви и суми за уговорения пакет от допълнителни услуги.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва
иска. Не оспорва твърдението, че е сключила с ищеца договор за потребителски кредит №
********** с размер на отпуснатия кредит от 2300 лв. Твърди, че е погасила изцяло
дължимите суми по кредита, в подкрепа на което представя писмени доказателства. Твърди,
че не е получавала уведомление от ищеца за предсрочна изискуемост на кредита.
След преценка на събраните по делото доказателства и съобразно предмета на
обжалване, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
2
От представения и неоспорен от ответницата договор за потребителски кредит
„П.К.С.” № ********** от 27.02.2016 г. се установява, че ищцовото дружество е
предоставило на ответницата паричен заем в размер на 2300 лв. за срок от 24 месеца, с
месечна вноска в размер на 142,19 лв. при ГПР 49,89% и ГЛП 41,17%, с обща дължима сума
по кредита 3412,56 лв.. С договора е уговорено и предоставянето на пакет допълнителни
услуги на стойност 1724,88 лв., при месечна погасителна вноска в размер на 71,87 лв.
месечно. Общият размер на дължимите от кредитополучателя суми, включващи главница,
договорна лихва и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, възлиза на сумата
5134,44 лв., платима на равни месечни вноски, всяка от които в размер на 214,06 лв.
Съгласно погасителния план към договора, последната погасителна вноска по него е с падеж
03.03.2018 г.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 146/2019 г. на С.нски РС, същото е образувано по
подадено от ищеца на 01.03.2019 г. заявление по чл. 410 от ГПК с предмет исковата сума,
като на 05.03.2019 г. е издадена заповед за изпълнение за тази сума, срещу която длъжникът
е подал възражение по ч. 414 от ГПК и заявителят е предявил иск за установяване на
вземанията си в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Ответницата е представила платежни документи, от които е видно, че в периода от
02.03.2016 г. до 24.04.2018 г. същата е заплатила по процесния договор общо сумата 2917
лв.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.
240, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки: че между него и ответника е сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който му е предоставил кредит в твърдения
размер, както и че е настъпила изискуемостта на задължението за връщане на получената в
заем сума и лихви.
Фактът на сключване на договора за потребителски кредит от 27.02.2016 г. между
ищцовото дружество и ответника при посочените в него условия не е спорен между
страните, също безспорно е и обстоятелството, че ищецът е предоставил реално на
ответника договорената парична сума от 2300 лв.
Видно от погасителния план, неразделна част от договора, срокът на договора е
изтекъл преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /към този
момент е настъпил падежът на всички погасителни вноски по него/, поради което въпрос за
предсрочна изискуемост на кредита е безпредметен.
Ищецът претендира вземане за неизплатената част от задълженията на ответника,
включващи отпуснатия кредит с уговорената възнаградителна лихва и стойността на
допълнителен пакет услуги.
Ищецът сам е посочил, че ответницата е извършила плащания по договора в общ
размер 3172,72 лв.
3
Първоинстанционният съд е приел, че общо дължимата сума за главница и договорна
лихва възлиза на 3412,56 лв., като е приел за нищожна уговорената с договора клауза за
заплащане на възнаграждение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, въз основа на
което, приспадайки сумата на извършените от ответницата плащания по договора в общ
размер от 3172,72 лв., е приел за основателен иска за установяване на вземане на ищеца за
разликата между тези две суми, възлизаща на 239,84 лв. Предвид липсата на жалба срещу
решението в отхвърлителната му част, не следва да се обсъжда въпроса за нищожността на
уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителен пакет услуги. Следователно,
следва да се приеме, че по процесния договор за потребителски кредит възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги е недължимо.
С оглед твърдението на ищеца в исковата молба, че ответницата е погасила част от
задълженията си по договора за потребителски кредит в размер на 3172,72 лв., следва да се
установи каква част от задълженията по договора е останала непогасена /като се изключи
претендираното възнаграждение за пакет допълнителни услуги, което е недължимо/.
Във въззивната жалба е направено възражение за недействителност на уговорената в
договора клауза за заплащане на договорни лихви като противоречаща на добрите нрави,
което съдът намира за неоснователно.
В договора не е налице неяснота относно обстоятелствата по чл. 11, ал. 1, т. 11 от
ЗПК. Уговореният между страните годишен лихвен процент от 41,17 %, представляващ
възнаграждението, дължимо на кредитора за предоставянето на сумата в заем, не накърнява
добрите нрави, тъй като от една страна е в рамките на максималния размер на разходите по
кредита, регламентиран в чл. 19, ал. 4 ЗПК – петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения, а от друга страна е съобразен с обстоятелството, че се касае за
необезпечен заем с невисока стойност, отпуснат за сравнително дълъг период от време, при
това от небанкова финансова институция, който е високорисков за кредитора. Рискът в тези
случаи следва да бъде отчетен чрез заплащане на по-висока възнаградителна лихва. Освен
това процесните клаузи относно размера на ГЛП и ГПР са индивидуално уговорени с
ответника, видно от съдържанието на договора, в който изрично са посочени конкретните
задължения на кредитополучателя, вкл. общата стойност на плащанията, годишния процент
на разходите, лихвения процент, размера и падежа на отделните погасителни вноски.
Видно от договора, общият размер на поетите задължения на ответника, включващи
сумата по отпуснатия кредит и възнаградителната лихва, възлиза на сумата 3412,56 лв.
Както бе посочено по-горе, възнаграждение за допълнителен пакет услуги не се дължи от
ответника, поради недействителност на тази част от договора.
Според изричното твърдение на ищеца в исковата молба, ответникът е направил
плащания по процесния договор в общ размер на 3172,72 лева. Така, като се приспадне тази
сума от поетото с договора задължение от 3412,56 лв., неизплатената част от задължението
на ответника се равнява на сумата 239,84 лв., за която сума искът се явява основателен.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоиностанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, с
4
която е признато за установено съществуването на вземане на „П.К.Б.“ ЕООД срещу Н. АС.
МЛ. в размер на 239,84 лв., представляваща неплатено задължение по договор за
потребителски кредит №********** от 27.02.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 146/2019 г. на
РС- С. на 01.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответника по
жалба искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати
юрисконсултско възнаграждание на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, в
минималния размер от 100 лв., предвиден в чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260091 от 01.11.2019 г. по гр. дело № 264/2019 г. на
Районен съд - С., В ЧАСТТА, с която е признато за установено съществуването на вземане
на „П.К.Б.“ ЕООД срещу Н. АС. МЛ. в размер на 239,84 лв., представляваща неплатено
задължение по договор за потребителски кредит №********** от 27.02.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 146/2019 г. на РС- С. на 01.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата
В останалата му отхвърлителна част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Н. АС. МЛ. с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „А.К.” № 6, да заплати
на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.” №
49, бл. 53Е, вх. В, сумата 100 лв. за разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5