Р Е Ш Е Н И Е
03.08.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав трети състав
На 30 (тридесети) юли Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 387 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 149 от СК.
В исковата си молба ищецът А.А.Т. твърди, че с ответницата С.С.Х. са родители на децата – ищци Ж., родена на *** г. и А., родена на *** година. Същите живели в гр. в., обл. ш.. През м. май 2018 г., ответницата напуснала семейното жилище, пребивавала временно при майка си, а впоследствие се установила извън пределите на страната. Оттогава, ищецът полагал грижите по отглеждането и възпитанието на децата, а ответницата се дезинтересирала от тях. Т. бил подпомаган от родителите си. Моли съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на децата Ж. и А. да бъде определено в жилището му в гр. в.; да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете деца; на ответницата бъде определен режим на лични отношения с децата; ответницата да бъде осъдена да заплаща на ненавършилите пълнолетие деца месечна издръжка на дете от родител в размер на по 200,00 лв.; ответницата да бъде осъдена да заплати на децата си и месечна издръжка за минало време – за периода от 01.06.2018 г. до 12.05.2019 г., включително в размер на по 150,00 лв. месечно за всяко от децата; ответницата да бъде осъдена да му заплати деловодните разноски.
Ответницата не подава отговор на исковата молба. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба. В същия срок, назначеният й особен представител изразява становище, че претенциите са частично основателни. Възразява срещу претендираните размери на издръжките и искания режим на лични отношения.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложените по делото удостоверения за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 1283/03.09.2013 г. и от 09.09.2014 г., изд. въз основа на акт за раждане № 1280/09.09.2014 г., и двата съставени от длъжностното лице по гражданското състояние в Община ш. е, че С.С.Х. и А.А.Т. са родители на Ж.А.Т., род. на *** г. и на А.А.Т., род. на *** година. Съдът констатира от удостоверение изх. № 2701-94А-00-0693#1/21.03.2019 г., изд. от ДСП общ. в.п., че А. Т. е подпомаган през 2018 г. с месечна социална помощ. По делото е представена служебна бележка изх. № 31/20.03.2019 г., изд. от Дирекция „Бюро по труда“ в.п., от която се установява, че ищецът Т. е регистриран като безработен.
В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. в.п. е отразено, че ищецът и ответницата съжителствали на съпружески начала през периода 2012 г. – 2018 г. в гр. в., обл. ш.. През м. май 2018 г., Х. напуснала семейното жилище и се установила в с. Камбурово, обл. Търговище при майка си. Понастоящем същата се установила в Кралство Нидерландия, като поддържала телефонна връзка с децата, но не се срещала с тях и не им плащала каквато и да е издръжка. Децата били отглеждани от своя баща, подпомаган от неговите родители. Тримата обитавали стая в къщата, собственост на родителите на Т. ***. Децата посещавали детска градина.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели А.Т. (баща на ищеца А. Т.) и Севдалин Христов сочат, че родителите на децата живели съвместно в гр. в.. Преди около две години и половина, ответницата се установила в Кралство Нидерландия и оттогава никога не посетила населеното място и напълно се дезинтересирала от децата си. Бащата на децата полагал грижите за отглеждането им, подпомаган от своите родители. Децата не посещавали детска градина поради липса на доходи.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на децата Ж. и А. и за упражняването на родителските права по отношение на същите са предявени единствено от ищеца Т..
Установи се по делото, че родителите на децата не са сключвали граждански брак и са разделени отпреди две години, когато С. Х. напуснала съвместно обитаваното жилище и се установила извън пределите на страната. Оттогава децата били отглеждани основно от ищеца Т., активно подпомаган от своите родители. При разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при кого от тях да живеят децата, но и кой от родителите да упражнява родителските права.
При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, които са от най-разнообразно естество: възпитателски качества на родителите – съдът намира, че бащата на децата Ж. и А. притежава в пълна степен родителските качества, необходими за тяхното правилно отглеждане и възпитание. Съдът счита, че ответницата не доказа наличието на нужните родителски качества. Основание за този извод е поведението на същата – фактическото разделяне с децата и дистанцирането й при отглеждането и възпитанието им, обстоятелство, сочещо фактическо отчуждение. Желанието на родителите – изявена е готовност за отглеждане на децата единствено от страна на ищеца Т.. Този факт е указание за сериозната загриженост и желание да се изпълни родителският дълг от страна на същия; полът и възрастта на децата – детето Ж. е на 7 години, а детето А. – на 5 години – възраст, при която не се нуждаят от непосредствена майчина грижа; социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живеят децата е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът счита, че най-благоприятна за развитието на децата е социалната среда в дома на ищеца. Жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в жилището на ищеца са осигурени сравнително добри битови условия, докато данни за обитаваното от ответницата жилище няма.
След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на малолетните деца, съдът счита, че следва да бъде определено децата Ж. и А. да живеят при своя баща – А.Т., който ще упражнява родителските права по отношение на същите. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че на майката следва да бъде определен режим на лични контакти с децата всяка втора и четвърта седмица от месеца от 09,00 часа до 16,00 часа в неделя, както и десет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Досежно
определянето на издръжка на всяко от децата по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК:
Установи се по делото, че след настъпилата раздяла между страните, децата Ж. и А. били последователно отглеждани, възпитавани и издържани от своите баби и дядо, както и от баща си. Понастоящем, последният самостоятелно осъществява родителските грижи и осигурява издръжката им. При определяне на размера на необходимата за децата издръжка, настоящият състав съобрази възрастта им, нуждите им, материалните възможности на родителите им. След извършване на тази преценка, съдът определя обща месечна издръжка, както следва: за детето Ж. в размер на 290,00 лв., от които майката следва да заплаща по 190,00 лв. месечно, а останалите 100 лв. следва да се заплащат от бащата и за детето А. в размер на 270,00 лв., от които майката следва да заплаща по 170,00 лв. месечно, а останалите 100 лв. следва да се заплащат от бащата. По-голямото парично участие на майката е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на децата се понася от бащата.
Размерът на така определените издръжки се дължи от датата на подаване на исковата молба – 13.05.2019 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
Досежно претенциите с правно основание чл. 149 от СК: предвид обстоятелството, че настоящото производство е за определяне на първоначална издръжка, както и установения със свидетелските показания факт по делото, че родителите на децата са във фактическа раздяла отпреди две години, съдът намира, че са налице предпоставките на цитирания законов текст.
Предвид горното, С. Х. следва да бъде осъдена да заплати и издръжка за минало време на децата си Ж. и А., за времето от 01.06.2018 г. до 12.05.2019 г. (включително). Съдът, като съобрази установените по-горе обстоятелства относно доходите на родителите и потребностите на децата, определя обща месечна издръжка за този период, както следва: за детето Ж. в размер на 250,00 лв., от които майката следва да заплати по 150,00 лв. месечно и за детето А. в размер на 250,00 лв., от които майката следва да заплати по 150,00 лв. месечно, а останалите 100 лв. за всяко от децата следва да се заплащат от бащата.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл. 1 от ТДТ по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху размера на присъдените издръжки с правно основание чл. 149 от СК, в размер на 144,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото, с изключение на неопределения размер на възнаграждението на назначения по реда на ЗПП адвокат на ищците, в размер на 50,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА децата Ж.А.Т. с ЕГН ********** и А.А.Т. с ЕГН ********** да живеят при родителя си А.А.Т. с ЕГН **********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Ж.А.Т. с ЕГН ********** и А.А.Т. с ЕГН ********** на бащата А.А.Т. с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на майката С.С.Х. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** с децата Ж. и А. всяка втора и четвърта седмица от месеца от 09,00 часа до 16,00 часа в неделя, както и десет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА С.С.Х. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето Ж.А.Т. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител А.А.Т. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 190,00 (сто и деветдесет) лева, считано от 13.05.2019 г., с падеж – пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
ОСЪЖДА С.С.Х. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето А.А.Т. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител А.А.Т. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 170,00 (сто и седемдесет) лева, считано от 13.05.2019 г., с падеж – пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
ОСЪЖДА С.С.Х. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на малолетното си дете Ж.А.Т. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител А.А.Т. с ЕГН *********, месечна издръжка за периода 01.06.2018 г. – 12.05.2019 г., вкл., в размер на 150,00 (сто и петдесет) лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.С.Х. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на малолетното си дете А.А.Т. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител А.А.Т. с ЕГН *********, месечна издръжка за периода 01.06.2018 г. – 12.05.2019 г., вкл., в размер на 150,00 (сто и петдесет) лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА С. С.Х. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС държавна такса върху размера на присъдените издръжки с правно основание чл. 149 от СК, в размер на 144,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА С. С.Х. да заплати на А.А.Т. направените разноски по делото в размер на 50,00 лв. (петдесет лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – ш..
Районен съдия: