№ 1522
гр. София, 11.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20221000500568 по описа за 2022 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 5433/21 г. М. Л. С..
Обжалва се решение № 266043/08.10.21 г. по описа на СГС, с което съдът, като е
приел, че макар да е доказана принадлежността на ½ идеални части от собствеността
над имот, индивидуализиран в исковата молба, към патримониума на ищеца, доказано
е владеенето на имота от ответника в процеса – С. Г. (вкл. за периода 29.07.15 г. –
29.07.20 г.) и не е оборено твърдението, че владеещият без правно основание ответник
не е възмездил собственика за ползването, отговарящо на правото му на собственост, е
отхвърлил иск с правно основание чл. 59 ЗЗД и 86 ЗЗД в размер на 28 590 лв., ведно
със законната лихва от 29.07.20 г. (когато е предявена исковата молба). За да обоснове
извода си, съдът е счел, че в полза на праводателката на ищеца К. С. има учредено
право на доживотно, безвъзмездно ползване над имота. Като носител на голата
собственост ищецът не би могъл да бъде увреден и поради това дори ответникът да се
е обогатил, то това е за сметка на ползувателя, а не на собственика.
С въззивната жалба ищецът оспорва правилността на решението. Той твърди, че
във времето в различни моменти (през 2001 г. и 2014 г. по силата на два различни
нотариални акта придобил от майка си К. С. собствеността на по ½ идеални части от
процесния имот. Само при прехвърляне на първата ½ праводателката си запазила
съразмерна с прехвърлената собственост право на ползване. С нотариален акт № 116
н.д. 108/14 г. по описа на нотариус К. К. с район на действие РС София праводателката
К. С. дарила на сина си М. С. собствеността с трите правомощия, включени в
субективното вещно право над ½ идеалната част от имота. Тъй като тази половина от
жилището не е обременена от право на ползване, с владеенето на имота от ответника
без правно основание и без заплащане на наемна цена ищецът обеднява, а ответникът
се обогатява, като обогатяването и обедняването произтичат от факта на фактическо
държане на имота. Размерът на разместените имуществени ценности е определен от
1
вещо лице и съвпада с исковата сума. На това основание се иска отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на иска така, както е предявен.
Въззиваемият не депозира отговор на жалбата, но в проведеното съдебно
заседание оспорва същата.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка настоящият състав установи, че е сезиран с допустима
жалба, с която се обжалва валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се
произнасяне относно правилността на решението с оглед императивните законови
разпоредби и доводите на страните за неправилност, съдържащи се във въззивната
жалба.
Въз основа доводите на страните и доказателствата, приобщени към
първоинстанционното дело, в рамките на очертания предмет на проверка
настоящият състав прави следните изводи:
Ищецът е сезирал съда с искова молба по обективно съединени искове с правно
основание чл. 108 ЗС, 59 ЗЗД и 86 ЗЗД. Поради изменение на иска, допуснато от СРС с
протоколно определение от 13.04.21 г. производството по исковете с основание чл. 59
ЗЗД и 86 ЗЗД е разделено и изпратено с оглед правилата за разпределение на делата
според родовата подсъдност на СГС.Отделените материали са заведени под № 5433/21,
в рамките на чието производство е постановено обжалваното решение.
САС приема, че въззивната жалба е основателна. Вярно е, че с исковата молба
ищецът основава претенцията си на двата нотариални акта (по един от които има
прехвърлена гола собственост над ½ идеална част от имота), но с уточняваща молба от
23.09.20 г. (л. 32 гръб) той уточнява, че е получил защита по реда на чл. 108 ЗС
относно прехвърлянето на 4/8 идеални части (така е означено дарението, осъществено
с н.а. 82/30.08.2001 г., н.д. 71/01г. на нотариус К. К., с предявената искова молба иска
да се признае собствеността му над другата ½. От това следва, че и искът с правно
основание чл. 59 ЗЗД произтича от втория дарствен акт, в който е отразено
прехвърляне на ½ идеална част. Доколкото чрез въззивната жалба ищецът е внесъл
яснота относно обекта на претенцията си, САС не дължи оставяне на исковата молба
без движение с указание да се заяви правопораждащото претенцията основание.
С решение 20114555/13.01.21 г. спрямо ответника е уважен ревандикационният
иск за процесната ½ идеална част (за другата част, означена като 4/8 има влязло в сила
съдебно решение). В рамките на производството, от което са разделени материалите по
иска с правно основание чл. 59 ЗЗД са разпитани свидетели и е приета техническа
експертиза. С гласни доказателства (показания на свидетелите Н. Я. и М. Д.) се
установява, че през дълъг период от време ответникът (поне от 2001 г. до депозиране
на показанията в о.с.з. от 13.04.21 г.) е владял изцяло имота на ищеца. В рамките на
този срок попада исковия период 29.07.15 г. – 29.07.20 г.
На с. 68 от първоинстанционното дело е частта от експертиза, изготвена от
в.л.В. П. (л. 59), установяваща, че среднопазарната наемна цена, съответстваща на ½
идеална част от процесния имот възлиза за времето 29.07.15 г. – 29.07.20 г. (разбито с
оглед динамиката на пазара по подпериоди) общо на 29050 лв. С цитираното
протоколно определение от 13.04.21 г. е допуснато изменение на иска до сумата 28 590
лв. С обжалваното решение искът е отхвърлен до сумата от 28 590 лв.
С оглед формираната сила на пресъдено нещо по иска с правно основание чл.
108 ЗС относно принадлежнотта на правото на собственост в полза на ищеца, липсата
на правно основание за владеене на имота от ответника и липсата на възражение и
доказателства за заплащане на стойност за ползването на имота от владеещия
2
несобственик в полза на лишения от владение собственик следва да се приеме, че е
налице разместване на имуществени ценности, представляващи обедняване за ищеца,
обогатяване за ответника. Обогатяването и обедняването произтичат от факта на
неправомерното владеене на имота от ответника и незаплащането на наемна цена.
Съдът е обвързан от отправената към него претенция и поради това на присъждане
подлежи сума от 28 590 лв., ведно със законната лихва от 29.07.20 г. до изпълнение на
задължението ( не сумата, определена от вещото лице като равностойност на
неплатената наемна цена за исковия период).
С оглед извода за неправилност на първоинстанционното решение, същото
следва да се отмени изцяло, а предявените искове – да се уважат, като в полза на ищеца
се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на 3 990.40 лв. (списък по
чл. 80 ГПК – с.57 от въззивното дело).
Водим от горното САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 266043/08.10.21 г., постановено по гр.д. 5433/21
г. по описа на СГС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД С. А. Г. да заплати на М. Л. С.
обезщетение за неоснователно обогатяване поради ползване на ½ идеална част от
жилищен имот, придобита от М. Л. С. по силата на нотариален акт № 116 н.д. 108/14 г.
по описа на нотариус К. К. с район на действие РС София, който е апартамент, с
административен адрес гр. ***, ул. *** № ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** за периода
29.07.15 г. – 29.07.20 г., в размер на 28 590 (двадесет и осем, петстотин и деветдесет)
лв., ведно със законната лихва от 29.07.20 г. до изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. А. Г. да заплати на М. Л. С.
разноски за производствата пред СГС и САС в общ размер 3 990.40 ( три хиляди,
деветстотин, деветдесет и девет, 0.40) лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при
предпоставките по чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3