МОТИВИ на ПРИСЪДА № 19/30.06.2020 ГОД. по НОХД № 166/2020
ГОД. изготвени на 01.07.2020год.
Районна прокуратура Нова Загора е предявила
обвинение против З.Т.П., с ЕГН ********** ***, за престъпление по чл.195, ал.1,
т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК.
В съдебно заседание участващия по
делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимата така, както е по
обвинителен акт. Счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните на досъдебното производство
доказателства, поради което намира, че следва да бъде призната за виновна
в извършване на престъплението, за което й е повдигнато обвинение, като и бъде
определено наказание от една година, след което същото да се редуцира с 1/3 на
основание чл.58а НК , което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК с
изпитателен срок от три години.
Подсъдимата,
редовно призована, участва лично в съдебно заседание и с назначен от съда
защитник - адвокат, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, съгласна е производството да протече по реда на
съкратеното съдебно следствие и е запозната, че нейните самопризнания ще се
ползват от съда при постановяване на присъдата. Защитата пледира на подсъдимата
да бъде опредено наказание в минимален размер тъй като изцяло е съдействала на
досъдебното производство, признала си е вината, майка на четири деца,
затруднено финансово състояние, с ниска образователна, правна и социална
култура.
Пострадалото лице „Маркели-млечна
индустрия” ЕООД гр. Варна , нередовно призовани – не се явява законен или
процесуален представител и не изразяват становище.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3,
вр. с чл.372, ал.4, вр. с чл.371, т.2 НПК, съдът прие за установени следните
обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Фирма
„Маркели-млечна индустрия” ЕООД гр.Варна с управител Н.Т. А. притежавала бивше
млекопреработвателно предприятие „Млечен път”, находящо се в кв. „Индустриален”
гр. Нова Загора. Длъжността организатор към фирмата, занимаващ се и с охраната
на обекта се изпълнявала от св. С. И. Х.,в който бил и упълномощен от
управителя да го представлява пред държавните органи на територията на общ.
Нова Загора. В обекта не се развивала дейност, но същият се охранявал от жива
охрана непрекъснато от един портиер, като смените се осъществявали от 07.00 ч.
до 19.00 часа и от 19.00 ч. до 07.00 часа на другия ден. От южната страна на
предприятието оградата била изградена от ламарини.
В
гр. Нова Загора на административен адрес местност „Високо напрежение” № 8а
живеела обв. З.Т.П. заедно със семейството си.
На
30.01.2020 г. след обяда подсъдимата излязла да търси железни отпадъци в
покрайнините на града. Преминавайки покрай южната страна на предприятието
„Млеченн път”, надникнала през процеп на оградата и видяла, че има железа.
Решила да влезе и да огледа. Напънала ламарината на оградата с ръце навън и
успяла да я откачи от заварките, като по този начин проникнала в обекта. Вътре
видяла капаци на отводнителната канализация, като преценила, че може да ги
открадне. Понеже вещите били тежки, жената търкаляла всеки един от капаците до
оградата, като успяла да пренесе 4 броя. Същите били чугунени. Изнесла ги извън
предприятието и ги скрила в храсти. Прибрала се в дома си. Помолила мъжа, с
който живее на съпружески начала – св. А.А. А. да й намери каруца, тъй като
намерила железа и иска да ги продаде на вторични суровини.
На
следващия ден – 31.01.2020 г. отишла с каруцата на мястото ,където скрила
вещите и с носения от нея чук ги натрошила. Поставила ги в чували и ги предала във фирма за
изкупуване на метални отпадъци, обслужвана от св. М. Ф.С.. За продажбата
последния изготвил договор за покупко-продажба № 029185 от 31.01.2020 г. и
заплатил на подс. П. сумата от 65.52 лева. С парите подсъдимата закупила храна.
На
31.01.2020 г. в 07.00 часа на смяна в предприятието „Млечен път” застъпил св. С.К..
Веднага след застъпването тръгнал на обичайния си обход. Направило му
впечатление, че в южната част на обекта има пръснати дървени палети.
Отишъл да провери и констатирал, че 4
бр. чугунени капаци за отводнителната канализация ги няма, като върху дупките
били поставени дървени палети, с цел да се прикрият липсите им. Започнал да
оглежда мястото и забелязал следи от ръжда и протъркване по цимента на земята.
Следите водели до южната ограда, като две от ламарините й били огънати навън.
Обадил се на своя ръководител св. С. И. Х. и му съобщил за случилото се.
След
сезиране на надлежните органи по случая работил св. Д. Г. Г.– полицейски
служител при РУ Нова Загора. същият провел оперативно издирвателни мероприятия,
като установил извършителя на деянието. При проведените беседи с
подсъдимата и мъжа, с който живее на
семейни начала – св. А. А., подсъдимата признала, че двамата са извършители на
деянието. В хода на разследването св. А.А. отрекъл своето участие, които
показания са били потвърдени и от подсъдимата. В насока неговата съпричастност
в деянието по делото не са били събрани категорични доказателства, поради което
същият не бил привлечен към наказателна отговорност.
От
заключението по изготвената по делото оценителна експертиза се установява, че
стойността на инкриминираните вещи към момента на деянието възлиза на сумата от
540 лева.
Разпитана в хода на досъдебното производство
подс. П. се е признала за виновна по повдигнатото и предявено й обвинение и е дала
обяснения, разкривайки механизма на извършеното от нея престъпление.
Видно от приложената по делото справка за
съдимост, подсъдимата е неосъждана.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена, както от направените от подсъдимата признания, така и от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства по
безспорен и несъмнен начин се установява, че подсъдимата З.Т.П. е осъществила,
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението
кражба по смисъла на по чл.195, ал.1,
т.3 вр. чл.194, ал.1 ал.1 от НК, тъй като на 30.01.2020 г. в гр. Нова Загора, чрез повреждане на преграда здраво
направена за защита на имот, отнела чужди движими вещи - 4 бр. чугунени капаци
за отводна канализация, на обща стойност 540.00 лева, от владението на
собственика фирма „Маркели-млечна индустрия” ЕООД гр. Варна с управител Н.Т. С., представляван от С.И.
Х., без тяхно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои
От събраните в хода на досъдебното производство
доказателства се установява, че подсъдимата е участвала, както в прякото
отнемане на вещите предмет на престъплението, така и в установяването на
фактическа власт върху същите.
Доказва се наличието на квалифициращите признаци
на чл.195, ал.1, т.3 НК, тъй като подсъдимата е повредила преграда здраво
направена за защита на имот – откачила от заварките ламарината на оградата, за
да проникне в ограждението на фирма „Маркели-млечна индустрия” ЕООД и да изнесе
откраднатите вещи.
Съдът
прие, че извършеното от подсъдимата престъпно деяние не представлява маловажен
случай на престъплението кражба по смисъла на чл.93 т.9 НК, като изходи от
завишената стойност на отнетите вещи, начина на осъществяване на деянието, а
именно чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот, което
фактически освен друго е довело и до унищожаване на чуждо имущество,
обстоятелства, които в съвкупност свидетелстват за една повишена степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от съответния вид.
При осъществяване на престъплението
подсъдимата е действала с пряк умисъл, тъй като ясно е съзнавала, че чрез
действията си лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, но
въпреки това е искала и целяла установяването на своя собствена фактическа
власт върху тях. Следователно същата е разбирала, както противоправния и
общественоопасен характер на извършеното, така и неговите общественоопасни
последици, но въпреки това е искала настъпването на тези последици.
С оглед на всичко изложено съдът
намира, че подсъдимата З.Т.П. е осъществила както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението кражба по смисъла на по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК.
Съдът намира като причина за
осъществяване на деянието от страна на подсъдимия ниската му правна култура,
стремеж за противозаконно облагодетелстване, както и незачитане на установения
в страната правопорядък.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимата престъпление,
законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. При индивидуализацията му съдът взе предвид от
една страна високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед зачестилите
случаи в страната от извършване на подобен вид престъпни деяния, а от друга
страна съобрази съдействието оказано от подсъдимата още на фазата на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина, обществената
опасност на подсъдимата както и другите налични смекчаващи обстоятелства-
невисока стойност, обстоятелството че подсъдимата е с чисто съдебно минало, поради
което наложи на подсъдимата наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и й определи наказание в минимален размер от една година лишаване
от свобода, което наказание на основание чл. 58а ал.1 от НК намали с една трета
до осем месеца лишаване от свобода.
Съдът счита, че така наложеното наказание на
подсъдимата П. е необходимо и достатъчно за постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 НК и преди всичко намира, че същото може да окаже необходимото
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху самият
подсъдим, така и върху останалите членове на обществото. Имайки предвид,че подсъдимата е неосъждана,
съдът намери че са налице условията за прилагане института на чл. 66 от НК и
отложи изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от три
години.
По
разноските:
При този изход на делото, подсъдимият З.Т.П. беше
осъдена да заплати сумата от 1100.80 лева разноски по делото в полза на ОД МВР
Сливен.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: