Присъда по НОХД №434/2024 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 23
Дата: 12 август 2025 г. (в сила от 28 август 2025 г.)
Съдия: Боряна Петрова Бончева-Димитрова
Дело: 20245600200434
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 юли 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 23
гр. ХАСКОВО, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.
при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА
и прокурора Ц. Т. П.
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д. Наказателно дело от
общ характер № 20245600200434 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. К. Д., роден на ***г. в гр. ***, живущ в с. ***,
община ***, Област ***, *****, **** гражданин, *** образование, ****,
трудово ангажиран във „***“ *** - гр. *** ****, ЕГН ********** за виновен в
това, че на ***г., в гр.***, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „***“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата:
чл. 25, ал.1 от Закона за движение по пътищата /Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например……,да
се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента……преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, чл. 25, ал. 2 от ЗДвП- При извършване на маневра, която е свързана
с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея; чл. 42, ал. 1, т. 1
от ЗДвП-Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде
сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и по
1
непредпазливост причинил смъртта на Ж. И. Ц., бивш жител на гр. ***, като е
направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,
подавайки своевременно сигнал на ЕЕН 112, съобщавайки за настъпилия
инцидент, поради което и на осн. чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б “в”,
вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ и ал. 3 от НК му НАЛАГА
наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки:„задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично” и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител”, двете с
продължителност от по 1 /една/ година.
ОТНЕМА в полза на държавата веществените доказателства:
мотоциклетна каска, визьор, тас за автомобилна джанта в сив цвят, спортна
обувка и мотоциклетна степенка, които да се унищожат като вещи без
стойност.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. К. Д. със снета па делото самоличност да
заплати на И. Ж. Ц., Г. Г. Ц., А. В. В. Ц. и Г. Ж. Ц., действаща със съгласието
на майка си А. В. В. Ц. направените по делото разноски за адвокатски хонорар
в размер на 2000лв. / две хиляди лева/.
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д. К. Д. със
снета по- горе самоличност да заплати в полза на бюджета на МВР сумата от
5391,18лв. направени по делото разноски на досъдебното производство и
5265,02лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Хасково.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред АС – Пловдив, в
15-дневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ

към Присъда № 23/12.08.2025 г. по НОХД № 434/2024 г.

Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Хасково
обвинителен акт против Д. К. Д., роден на ***** г. в гр. Х., живущ в ****., община *****,
Област ****, *****, ***** гражданин, със **** образование, *****, трудово ангажиран във
******, *****, ЕГН **********, по обвинение за това, че на 22.03.2019 г., в гр. Х., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
*****, нарушил правилата за движение по пътищата:
Чл. 25 ал. 1 от ЗДвП - Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато
и да е маневра, като например……, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента……преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение;
Чл. 25, ал. 2 от ЗДвП - При извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея;
Чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди
да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство)
и по непредпазливост причинил смъртта на Ж. И. Ц. с ЕГН **********, бивш жител
на *****, като е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,
подавайки своевременно сигнал на ЕЕН 112, съобщавайки за настъпилия инцидент -
престъпление по чл. 343а, ал. 1, буква „б“ вр. чл. 343, ал. 1, буква „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Съдебното производство премина по общия ред.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково поддържа обвинението във вида, в
който е повдигнато. Посочва, че събраните в процеса на съдебното следствие доказателства
подкрепят изцяло фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. Акцентира върху
механизма на настъпилото ПТП, който се изяснявал не само с помощта на приетите
заключения по назначените експертизи, но и от свидетелските показания, както и от
обясненията на подсъдимия. Уточнява се, че е налице съпричиняване от пострадалия, който
се е движил с превишена за населеното място скорост и неговото поведение също се
намирало в причинна връзка с настъпилото ПТП. При определяне размера на наказанието
прокурорът предлага да се вземат предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства
и да се отчете, че формата на вината при извършване на деянието е небрежност. Отбелязва
се и факта, че подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия. От друга страна, липсвали отегчаващи отговорността обстоятелства, поради
което наказанието следвало да се определи при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като предлага да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок, по-
малко от една година, а изпълнението му бъде отложено за срок от 3 години. По отношение
на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“, се
предлага да бъде наложено за срок в справедлив размер, като се съобрази нормата на чл. 49
НК.
Повереникът на частните обвинители, адв. Т., посочва, че основните въпроси от
предмета на доказване са намерили отговор в приетите по делото експертизи. Смята, че за
1
постигане на целите на личната и генерална превенция, следва да се определи наказание към
средния размер, както и за този срок подсъдимият да бъде лишен да управлява МПС.
Отправя се искане за присъждане на направените по делото разноски, за което представя
допълнителен договор с увеличение на възнаграждението в размер на още 1000 лв.
Частните обвинители не се явяват в последното с.з. и не вземат становище в хода на
съдебните прения.
Според защитника на подсъдимия, адв. Н., установените в хода на съдебното следствие
факти и обстоятелства водели до извода, че пострадалият Ц. е допуснал съществено
нарушение на правилата за движение, управлявайки мотоциклета си с много висока скорост
в населено място, значително над максимално допустимата. На тази основа се подчертава, че
дори и подсъдимият да е погледнал назад или в огледалото преди маневрата, той не е бил
длъжен да предвиди, че в населено място някой ще се движи с такава опасна скорост. По
отношение на видимостта защитникът отбелязва, че такава е имал не само подсъдимият, но
в еднаква степен и пострадалият. От данните по делото не се установявало, че
мотоциклетистът е подал ляв мигач за изпреварване. Защитникът заключва, че в този смисъл
пострадалият също е нарушил правилата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Излага се
интерпретация, че съгласно становището на вещото лице по назначената експертиза
възможността за възприемане на опасността и възможността подсъдимият да види
пострадалия, били само теоретични постановки. Подсъдимият нито могъл, нито бил длъжен
да предвиди, че в лявата лента за движение ще се движи мотоциклетист със скорост от 119
км/ч. Съвкупният анализ на доказателствата показвал, че присъдата не можела да почива на
предположение, съмнение, противоречия и догадки, а всяко съмнение следвало да се
тълкува в полза на подсъдимия. В тази връзка се отправя искане за постановяване на
оправдателна присъда. Алтернативно, ако съдът приемел, че подсъдимият с действията си и
с поведението си е допринесъл за настъпване на смъртта при предприемане на маневрата
„изпреварване“, се отправя искане да бъде отчетено „огромното съпричиняване“ от страна
на пострадалия, като при определяне на наказанието, да се вземе под внимание и да се даде
превес на смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало; поведението му по
време на целия процес; фактът, че към момента на инцидента е останал на място, опитал се е
да окаже помощ на пострадалия, сигнализирал е на телефон 112. Отправя се искане
наказанието да бъде определено по правилата на чл. 55, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1 НК, като
наказанието „лишаване от свобода“ бъде заменено с „пробация“,. Също се отправя искане на
основание чл. 55, ал. 3 НК да не бъде налагано кумулативно предвиденото наказание
„лишаване от право на управление на МПС“, предвид това, че подсъдимият Д. е трудово
ангажиран, а управлението на моторно превозно средство е основна част от неговата ******
като ******. Допълва се, че освен това, подсъдимият се грижи за възрастни родители, които
е необходимо да бъдат транспортирани до съответни медицински заведения.
Подсъдимият Д. в своя защита заявява, че съжалява много за възникналия инцидент и
за загиналото младо момче. В своя защита подчертава, че при предприемането на маневрата
„изпреварване“ не е видял мотоциклетиста и не е очаквал, че толкова бързо може да се кара
в населено място. Предприел е маневрата, без да го е забелязал. Заявява, че ако все пак
според съда има вина, тогава отправя молба да бъде взето под внимание, че се нуждае от
свидетелството си за управление на МПС, което е свързано с работата му и с придвижването
на родителите му и неговите деца.
В последната си дума отново изразява съжаление за инцидента.
Съдът, като прецени събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. К. Д. е роден на *****. в *****, ***** гражданин, *****, *****,
живее в ******. Подсъдимият е ***** *****и правоспособен водач на МПС с категории C,
DE, M, CE, D, AMB, TKT, BE, за което притежава свидетелство за правоуправление на МПС
2
с № ****** към момента на деянието, издадено на МВР – Х., валидно до ****** г., към
настоящия момент със СУМПС № *******, издадено от МВР – Х. и валидно до ******
Подсъдимият Д. К. Д. работел на длъжност „*****“ във фирма ******. За изпълнение
на служебните си задължения управлявал служебен лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с регистрационен № ******, който също бил собственост на работодателя
*******.
На 22.03.2019 г. през деня около обяд подсъдимият Д. отново управлявал служебния
автомобил „Фолксваген Голф“. Движел се по бул. „*****“ по ж.п. надлеза в района на жп -
гара Х., в посока към град Х., където били извикани за ремонт на обект. В автомобила
пътувал и неговият колега – свидетелят А. А., *******, който седял на предна дясна седалка.
По време на пътуването А. не внимавал особено много в пътната обстановка, тъй като се
занимавал с личния си телефон. Пред автомобила, управляван от Д., се движел друг лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***** със скорост от около 40 - 45 км/ч,
управляван от свидетеля Х. Л..
Към този момент времето било ясно и сухо, с нормална видимост, пътният участък
бил сух и прав, покрит със стар дребнозърнест асфалт с неравности. Пътното платно било
ориентирано в посока запад – изток и се състояло от две пътни платна за движение, всяко от
които ориентирано в различна посока. Двете платна за движение били разделени с остров и
непрекъснати предпазни мантинели. Южното платно, по което се движел подсъдимият Д.,
било с направление в посока изток, с широчина 7,8 метра, състоящо се от две еднопосочни
ленти за движение, без разделителна линия между тях. В южната част платното за движение
било ограничено от бордюр със средна височина 15 см, тротоар и предпазни метални
прегради. В района на произшествието на бул. „******“ на жп-надлез „*****“ бил
разположен надлъжен наклон на платното за движение, със спускане в посока изток. По
протежението на платното за движение па целия надлез липсвала маркировка. Пътното
платно се намирало в урбанизирана територия, населено място - гр. Х., на пътен участък, на
който не се наблюдавали поставени пътни знаци или маркировка, ограничаващи скоростта
за движение. Допустимата скорост за движение в участъка за всички пътни превозни
средства била до 50 км/ч. Скоростта за движение е ограничена с пътен знак до 40 км/ч,
който е поставен в края на надлеза, т.е. след мястото на удара между двете превозни средства
и след мястото, на което се е установил мотоциклетът след удара (мястото на знака се вижда
в далечината на заден фон на снимките, които се намират във фотоалбума към протокола за
оглед на л. 46, л. 47 и л. 50 от том 1 ДП).
Пострадалият Ж. И. Ц. живеел в ***** и управлявал мотоциклет „Ямаха”, модел
„Ф31“ с рег. № *****, собственост на тъста му В. А. В. от ******. Ж. Ц. бил правоспособен
водач на МПС с категории А, АМ, А1, В1, А2, В, със свидетелство за правоуправление на
МПС с № *****, издадено на *****. от МВР на Република България, валидно до *****
На 22.03.2019 г. на обяд пострадалият Ж. Ц. се прибрал у дома си, обядвал, след
което казал на съпругата си А. Ц., че излиза и възнамерява да припали мотоциклета, тъй
като отдавна не го бил управлявал.
Пострадалият Ж. Ц. излезнал от дома си, качил се на притежавания от него
мотоциклет „Ямаха“ и започнал да го управлява по улиците на гр. Х. Той бил облечен с
тъмни дрехи, но не със специален екип за управление на мотоциклети, а на главата си носел
черна каска. Около 13,30 часа на 22.03.2019 г., управлявайки мотоциклета „Ямаха“,
пострадалият се движел в лявата лента по бул. „******“, след което на последния светофар
преди надлеза, след включен сигнал зелено, мотоциклетистът е потеглил , като е форсирал
мотора и е потеглил с много висока скорост още от светофара. В началото на надлеза в
посока жп – гара. Ц. изпреварил движещия се в дясната лента учебен автомобил „Ягуар Х
Тайп“ с рег. № ****, в който на предната дясна седалка се возел свидетелят К. И. /л. 62, том
1 ДП/. Учебният автомобил се движел в дясна лента с ниска скорост, около 30 км/ч и И.
3
забелязал, че мотоциклетът на Ц. го изпреварил с висока скорост в лявата лента, след което
го изгубил от поглед, тъй като мотоциклетът преминал най-високата точка на надлеза и
започнал да се спуска надолу. В този момент в дясната лента на пътното платно се движел
управляваният от подсъдимия Д. лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *****. Малко
преди Ц. да се появи с мотоциклета в този пътен участък, в зоната около най-високата част
на надлеза, Д. започнал да предприема изпреварване на попътно движещия пред него л.а.
„Опел Астра“. Първоначално подсъдимият се огледал в огледалата за задно виждане -
страничните и в купето на автомобила, но не забелязал движещия се в лявата лента
мотоциклет „Ямаха“. По време на изпреварването подсъдимият се изравнил с изпреварвания
автомобил, управляван от св. Л. и в този момент забелязал в огледалото за задно виждане
приближаващия се с висока скорост зад него мотор, след което усетил удар отзад в
автомобила /обяснения на подс. Д. на л. 55 , том 1 – ви от ДП/.
Подсъдимият Д. предприел маневрата изпреварване със скорост около 54 км/ч, като
подал ляв светлинен показател /мигач/ и от праволинейно движение в дясната лента
започнал да навлиза в лявата еднопосочна лента за движение.
В този момент зад него попътно в същата лява лента за движение със скорост от
около 119 км/час се движел мотоциклета марка „Ямаха“, управляван от Ж. Ц.. В момента на
предприемане на маневрата от лекия автомобил водачът на мотоциклета е имал възможност
да забележи началото на отклоняването на лекия автомобил наляво около 2,65 секунди
преди удара, когато мотоциклетът се е намирал на около 87 метра преди мястото на удар.
Подсъдимият Д. при първоначално разстояние от 220 м между лекия автомобил и надлеза и
11 секунди преди удара не е имал видимост към мотоциклета чрез огледалата за обратно
виждане, поради профила на ж.п. надлеза. Едва 6 секунди преди удара, когато мотоциклетът
се е намирал на около 120 м зад лекия автомобил, подсъдимият вече е имал частична
видимост към мотоциклета чрез огледалото за обратно виждане, а на разстояние около 100 м
между мотоциклета и лекия автомобил подсъдимият вече е имал пълна видимост назад към
мотоциклета.
Мотоциклетистът Ц. също е имал видимост и възможност да възприеме започналата
маневра от автомобила. Водачът на мотоциклета е имал възможност да забележи началото
на отклоняването на лекия автомобил наляво около 2,65 секунди преди удара, когато
мотоциклетът се е намирал на около 87 метра преди мястото на удара, а за лекия автомобил
това разстояние е било около 35 метра, т.е. двете превозни средства са отстоели на около 47
м едно от друго. Мотоциклетистът е задействал спирачната система, но е закъснял с
реакцията. Мотоциклетът застигнал лекия автомобил на 13,5 - 14 метра източно от метален
стълб от електропреносната мрежа на тролейбусния транспорт.
Между двете МПС настъпил удар в лявата лента за движение. Ударът бил кос, челен
за мотоциклета и задно-страничен за автомобила между предната дясна част на мотоциклета
и ъгловата задна лява част на автомобила – в областта на левия край на бронята и панела
около задното му ляво колело. В този момент мотоциклетът бил в изправено положение, а
автомобилът „Фолксваген„ бил насочен наляво под ъгъл 2 – 4 градуса. Към момента на
удара скоростта на л.а. „Фолксваген“ била около 47 км/ч, а скоростта на мотоциклета около
112 км/ч.
Първоначалният контакт бил реализиран с предна дясна странична част на
мотоциклета-дясна ръкохватка на кормилото, дясна част на рамката, дясна степенка и десен
ауспух в лява странична част на лекия автомобил. Към този момент надлъжните оси на
двете МПС били ориентирани успоредно на надлъжната ос на платното за движение с
предни части, насочени в посока изток.
След удара лекият автомобил, под въздействие на ударния импулс, продължил
движението си и спрял на около 41,5 метра след мястото на удара.
4
След удара под въздействието на ударния импулс, мотоциклетът продължил
движението си наляво и напред, където настъпил контакт между мантинелата и лявата му
странична част. След първоначалния удар мотоциклетистът Ц. се отделил от мотоциклета и
паднал на пътното платно. Последвало простъргване по мантинелата, след което
мотоциклетът се отклонил надясно, движейки се без водач, но в изправено положение.
Настъпил удар в дясната ограда, след което мотоциклетът паднал на мястото, отразено в
протокола за оглед.
След удара Д. натиснал спирачките и спрял автомобила. Видял, че мотоциклетистът
Ц. е паднал на пътното платно близо до задна лява част на лекия автомобил „Фолксваген
Голф“. Тялото на мотоциклетиста било свито и видимо не помръдвало.
След като спрял лекия автомобил „Фолксваген Голф“, подсъдимият Д. и свидетелят
А. слезнали от автомобила. Установили, че мотоциклетистът все още е жив и диша, но е във
видимо тежко състояние и не е контактен. Под главата му имало много кръв, а каската му
била изхвръкнала от главата и се намирала до десния бордюр на платното за движение. В
този момент към тях се присъединил и свидетелят К. И., който управлявал учебния
автомобил „Ягуар Х Тайп“ и малко преди това се движел по надлеза с по-бавна скорост.
След като видял, че има пътен инцидент, св. К. И., слезнал от автомобила и се приближил до
мястото, където се намирало тялото на пострадалия. И. предположил, че е имало удар между
лекия автомобил, управляван от подсъдимия и мотоциклета, управляван от пострадалия.
Свидетелят Х. Л., който управлявал лекия автомобил „Опел Астра“, изпреварван от
подсъдимия, също спрял колата си, привлечен от шума на удара между двете превозни
средства. Л. излезнал от автомобила си и се приближил до останалите, които се намирали
зад него. Видял, че има пострадало лице, което лежи върху асфалта и се отдръпнал назад,
защото не понасял подобни гледки. Подсъдимият Д. извадил мобилния си телефон с
абонатен номер ***** и се обадил на телефон ЕЕН 112, за да подаде сигнал за инцидента,
след което заедно с останалите изчакал пристигането на полицията. Скоро пристигнали екип
на спешна медицинска помощ и патрул на полицията, като подсъдимият Д. и свидетелите
А., И. и Л. все още се намирали на мястото на инцидента. Пострадалият Ж. Ц. бил откаран с
линейка в болницата в тежко състояние. По-късно същият ден 22.03.2019 г. в отделение
ОАИЛ на МБАЛ Х. пострадалият Ц. починал.
Свидетелят Ж. И., ***** при ********, тествал подсъдимия Д. за алкохол с „Дрегер“
7510 с № ****, както за употреба на наркотични вещества с друг уред - „Дръг тест 5000“
ARJM 0048. И двата теста дали отрицателни резултати за наличие на алкохол и наркотици.
Тъй като към този момент пострадалият Ж. Ц. видимо бил в изключително тежко състояние,
поради тази причина той не бил тестван за наркотици. С талон за изследване № ***** от
него била взета само кръвна проба за алкохол. С талон № ***** била взета кръвна проба и от
подсъдимия.
Пристигналият екип на полицията запазил мястото за последвалия оглед на
местопроизшествие от разследващ полицай и с това действие по разследването на същата
дата 22.03.2019 г., започнало разследването по досъдебно производство № 409/2019г. на РУ –
Хасково.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно – медицинска експертиза
№ 88/2019 г. (л. 133 – л. 135, том 1 ДП) на трупа на Ж. И. Ц. вещото лице е констатирало
увреждане – съчетана травма при инцидент на пътя, настъпила в резултат от гореописаното
ПТП. Тази съчетана травма включвала:
Черепно мозъчна травма – представляваща разкъсно – контузна рана на главата;
кръвонасядане на меките обвивки на черепа; дупчесто счупване на черепния покрив;
кръвоизливи под твърдата и под меката обвивка на мозъка; кръвоизлив в стомахчетата на
мозъка; оток на мозъка.
5
Гръдна травма – счупване на множество ребра в ляво; разкъсване, контузия и колапс
на левия бял дроб; кръвоизлив в лявата гръдна кухина.
Вдишани хранителни материи в дихателните пътища /синдром на Менделсон/.
Остри циркулационни разстройства.
Съдебният лекар е категоричен, че причината за смъртта на Ж. И. Ц. е именно
получената съчетана травма. Смъртта е била неизбежна, въпреки оказаната специализирана
медицинска помощ.
Според заключението констатираните увреждания са причинени от действие на
твърди тъпи предмети и могат да се получат при мотоциклетна травма, по начина и при
обстоятелствата, установени по досъдебното производство.
В хода на досъдебното производство са назначени последователно автотехническа
експертиза /л. 74 – л. 89, том 1/, изготвена от вещото лице Н. С.; тройна комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза /л. 93 – л. 123, том1/, заключението по
която не беше приобщено, тъй като вещото лице Ч. от състава на експертизата е починал в
хода на наказателното производство; автотехническа експертиза /л. 9 – л. 34, том 2/,
изготвена от вещото лице Г. С.; автотехническа експертиза /л. 44 – л. 86, том 2/, изготвена от
вещото лице С. К.. От поставените задачи и направените от експертите заключения
първоначално е било установено, че от техническа гледна точка при конкретната пътна
обстановка, причина за възникване на произшествието са следните:
Към момента на започване на маневрата от страна на водача на л.а. „Фолксваген „
мотоциклетът е бил на около 49,5 м зад него в лявата лента за движение. С оглед
измерената видимост на процесния участък водачът на автомобила е имал техническа
възможност да види в огледалото за обратно виждане намиращият се зад него в лявата
лента за движение мотоциклет, да преустанови маневрата и да пропусне мотоциклета.
Технически правилно е било преди да се извърши маневра водачът на МПС да се
убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението. Технически
правилно е било той да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение,посока и
скорост на движение. Водачът на автомобил „Фолксваген“ е имал техническа възможност
да предотврати ПТП като своевременно възприеме в огледалото за обратно виждане
намиращия се в лявата пътна лента мотоциклет, оцени неговото положение и скорост и не
извърши или преустанови маневрата „изпреварване“ .
При изследване на техническата възможност за предотвратяване на ПТП от страна
водача на мотоциклета в автотехническата експертиза е посочено, че необходимото
разстояние на водача на мотоциклета от момента, в който е имал техническа възможност да
възприеме маневрата на автомобила при своевременно аварийно спиране е около 85 метра.
Мотоциклетистът Ц. аварийно натиснал спирачната уредба на мотоциклета на
около 40,9 метра от мястото на удара за време от 1,31 секунди преди момента на удара. В
този момент автомобилът бил на около 19,9метра от мястото на удара или на около 21
метра преди мотоциклета. Мотоциклетистът не предприел своевременно аварийно спиране,
а закъснял с реакцията си за време от около 1,06 секунди. Мотоциклетът застигнал лекият
автомобил на 13,5 -14 метра източно от метален стълб от електропреносната мрежа на
тролейбусния транспорт, представящ ориентир при съставения протокол за оглед, на около
6,5 метра северно от южния край на платното за движение в лявата еднопосочна лента за
направление движение в посока изток .
При конкретната пътна обстановка и параметри на движение, водачът на мотоциклет
марка „Ямаха“ при своевременно предприемане на аварийно спиране, е имал техническа
възможност да предотврати настъпилото ПТП, станало на 22.03.2019г. към момента, в който
мотоциклета достигне скоростта на автомобила, той би се намирал на около 1,5 метра зад
6
автомобила и между двете МПС-та, е нямало да настъпи съприкосновение.
Пътно –транспортното произшествие не би настъпило и в случай, че водачът на
мотоциклета се е движил с позволената скорост от 50 км / час , тъй като двете МПС не биха
се застигнали.
Скоростта на движение на мотоциклет „Ямаха ” с рег. № ******, непосредствено преди
произшествието, е била 112 км/ч, а в момента на удара в лек автомобил „Фолксваген
Голф“ - около 108,0 км/ч.
Скоростта на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****** непосредствено
преди произшествието и в момента на удара е една – около 55 км/ч. Тъй като мотоциклетът
се е ударил в задната част на лекия автомобил, движението на лекия автомобил с превишена
скорост не е в причинно –следствена връзка с настъпилото ПТП.
Опасната зона за спиране на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****** при
скоростта му на движение от 55 км/ч, е 39 метра.
Опасната зона за спиране на мотоциклет „Ямаха ” с рег. № ****** при неговата скорост
на движение от 112 км/ч, е около 101 метра.
В хода на съдебното следствие е назначена комплексна съдебно-автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица С. М. и д-р Х. Е..
Съдът отчита констатациите на всички изготвени експертни заключения, но отдава
приоритет на заключението на последната комплексна експертиза и допълнителното
заключение към него, като приема, че те най-пълно отразяват и обобщават всички
релевантни за делото данни. Основание за това е и факта, че заключението е изготвено, след
като вещото лице М. е извършило личен оглед, измерване и заснемане на
местопроизшествието и е използвано специализирано техническо устройство - уред с 25 Hz
честота на измерване на GPS сигнала за проследяване профила на ж.п. надлеза. Тези
технически методи и средства за възстановяване на пътната обстановка към момента на
произшествието, включително и с изготвянето на компютърна симулация са причина съдът
да основе крайните си изводи именно върху тези две експертни заключения.
От поставените задачи и направените от експертите заключения е видно, че от
техническа гледна точка при конкретната пътна обстановка механизмът на произшествието и
причини за неговото възникване са следните:
Прилагането на съответните формули с данните от измерванията са дали основание
експертите да приемат, че ударът е настъпил в лявата (северна) лента за движение на място,
което се намира на 13,5 – 14 м по дължина източно от ориентира (приет с протокола за
оглед) и на 6 – 6,5 м по широчина северно от южната граница на платното за движение.
Съгласно деформациите на автомобила и мотоциклета, удара между тях е бил
приплъзващ, тангенциален, като скоростта на мотоциклет „Ямаха“ е била по-висока от тази
на лекия автомобил „Фолксваген“. Преди ПТП подсъдимият Д. Д. е управлявал лекия
автомобил „Фолксваген“ по платното за движение на бул. ****** в посока от запад на изток.
Пострадалият Ж. Ц. е управлявал мотоциклет „Ямаха“ по платното за движение на същия
път в същата посока зад лекия автомобил „Фолксваген Голф“. В един момент лекият
автомобил е настигнал движещ се пред него друг автомобил и е предприел маневра –
изпреварване, като е навлязъл в лявата лента. Водачът на мотоциклета е реагирал, като е
задействал спирачната система, но въпреки това е настъпил удар в задната лява страна на
лекия автомобил и в предната дясна част на мотоциклета. След удара лекият автомобил и
мотоциклета са се установили на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и
фотоалбума към него – мотоциклетът се е отклонил наляво, ударил се е в мантинелата, след
което е продължил движението си косо на платното, ударил се е в дясната огради, паднал е и
се е установил в неподвижно положение. Пострадалият Ц. се е установил в близост до
7
мястото на червеното петно, отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума.
Извежда се категоричен извод от вещите лица, че причините за произшествието от
техническа гледна точка се откриват в поведението и на двамата водачи. От една страна,
водачът на мотоциклета се е движел със скорост 119 км/ч и е нямал техническа възможност
да избегне удара от момента, в който е реагирал. При движение със скорост от 90 км/ч и по-
ниска той би имал възможност да намали скоростта си преди да настигне лекия автомобил.
От друга страна, подсъдимият Д. с лекия автомобил е навлязъл в лявата (северна) лента на
платното за движение по начин и в момент, когато това не е било безопасно, тъй като там
попътно се е движел мотоциклетът. В момента на удара лекият автомобил е бил в лявата
(северна) лента, като е бил завършил маневрата по смяна на лентата и е бил до автомобила
на свидетеля Л., т.е. около средата на маневрата „изпреварване“.
В началото на реакция на водача за спиране мотоциклетът се е движел в лявата лента,
по-близка до лявата граница на платното. От факта, че е предприел спиране и в момента на
удара мотоциклетът е бил прав, се прави извод, че водачът не е загубил контрол. След удара
мотоциклетът се е отклонил наляво и тогава е настъпил удар с мантинелата.
За изчисляване параметрите на удара вещите лица са ползвали теоремата за
изменение на количеството на движение (т.нар. теорема за импулсите) за времето на удара. С
помощта на тази теорема е определена придобитата ъглова скорост на превозното средство
под действие на момента на ударния импулс спрямо масовия му център. От удара лекият
автомобил е деформиран в задната лява част, като ударната сила е с посока основно отзад –
напред и в много малка степен отляво – надясно. Деформацията обхваща задната лява част
на автомобила, в зоната на задната лява гума. От удара мотоциклетът е получил
деформации, обхващащи предната част – липсваща дясна степенка. Деформациите се
дължат на ударна сила с посока основно отпред – назад.
В съответствие с използваните теореми експертите са приели, че след удара
мотоциклетът продължава движението си напред и наляво с ротация и транслация, като
отклоняването наляво е причинено от действието на ударния импулс. Деформираните зони
на лекия автомобил и на мотоциклета определят първоначалния контакт и взаимното им
относително положение едно спрямо друго. Ударът е кос, челен за мотоциклета и задно-
страничен за автомобила, между предната част на мотоциклета и ъгловата задна част на
автомобила, левия край на бронята и панела около задното му ляво колело. В този момент
мотоциклетът е в изправено положение, а автомобилът „Фолксваген“ е насочен наляво под
ъгъл около 2 – 4 градуса. След първоначалния контакт между двете превозни средства
следва фазата на деформиране, а същевременно с нея и след това по време на фазата на
възстановяване, настъпва ротацията при двете превозни средства. На местопроизшествието
е намерена следа от гума с дължина 4 метра и широчина 5 см, която е оставена успоредно на
платното за движение. Визуално следата е изобразена на снимков материал (л. 285 от
НОХД434/2024год., л. 32 от експертизата по делото). Според експертите следата е оставена
от задната гума на мотоциклета „Ямаха“ непосредствено преди удара и обяснението за това
според тях е в обстоятелството, че тъй като при спиране задната гума е подложена на по-
малък натиск и границите на контактното петно са неясно очертани, което напълно
съответства на изгледа на следата, видна на снимковия материал.
Под въздействие на ударния импулс мотоциклета е продължил напред и наляво,
където настъпва контакт между мантинелата и лявата му странична част. Последвало е
простъргване на мантинелата, след което мотоциклетът се е отклонил надясно, като към този
момент се е движел без водач, но в изправено положение. След това е настъпил удар в
дясната ограда и мотоциклета е паднал на мястото, отразено в протокола за оглед.
Според изготвеното към експертизата графично мащабно построение на пътната
ситуация, се вижда, че ударът е настъпил в лявата (северна) лента на платното за движение
на място, което се намира по дължина на 13,5 – 14 м източно от ориентира, приет в
8
протокола за оглед, а по широчина на 6 – 6,5 м северно от южната граница на платното за
движение.
Скоростта на лекия автомобил непосредствено преди задействането на спирачната му
система, след настъпването на удара, е определена при условието, че водачът е реагирал в
момента на удара и е спрял до изминаването на определено разстояние, при което е получен
резултат от 54 км/ч.
Скоростта на мотоциклета след удара в оградата е определена на 41,49 км/ч, а преди
удара на 46,91 км/ч.
След удара с автомобила скоростта на мотоциклета е 79,95 км/ч., като при
изчисляване на тази величина вещите лица са установили, че има равенство между скоростта
на тялото и скоростта на мотоциклета след удара.
От съществено значение е скоростта на двете превозни средства в момента на удара –
за мотоциклета скоростта в момента на удара е била около 112 км/ч, а за лекия автомобил -
около 47 км/ч. Непосредствено преди да се задейства спирачната система мотоциклетът е
имал скорост от около 119 км/ч.
Дължината на пълния спирачен път (или т.нар. опасна зона) при лекия автомобил с
движение около 47 км/ч е била 29,37 м.
Дължината на пълния спирачен път при мотоциклета при скорост от 119 км/ч е равна
на 124,58 м.
Пътят, изминат от мотоциклета от мястото на начало на реакция на водача до мястото
на удара, е 50,10 м.
При сравняване на двете горни стойност се установява, че дължината на пълния
спирачен път е по-голяма от пътя, изминат от мотоциклета от мястото на начало на реакция
на водача, от което се прави извод, че в конкретната пътна ситуация водачът на мотоциклета
е нямал техническа възможност да го установи преди мястото на удара и съответно е нямал
възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Вещите лица правят извод, че водачът на мотоциклета би имал техническа
възможност да избегне удара, ако в началото на реакцията му, се е движел с по-ниска
скорост и според тях това е било възможно, ако се е движел със скорост по-малка от 90 км/ч.
Само при такава скорост мотоциклетът би могъл да избегне удара, като изостане зад лекия
автомобил.
Проследяването на отделните етапи в гореописаната хронология на събитията сочи,
че при реакция на водача на лекия автомобил със спиране около 4 секунди преди удара, той
би намалил скоростта си и би изостанал зад движещия се пред него автомобил на свидетеля,
като по този начин би пропуснал мотоциклета на пострадалия да премине покрай него в
лявата лента.
Параметрите на движение на лекия автомобил включват времето за движение от
мястото на начало на реакция на водача до мястото на удара, което е 1,53 секунди, а
маневрата за смяна на лентата е продължила около 3,37 секунди, като автомобилът е
изминал около 44 метра.
Времевите параметри в движението на двете превозни средства показват, че около
3,35 секунди преди удара е започнала маневрата изпреварване от лекия автомобил, а в този
момент мотоциклетът се е намирал на около 110 метра преди мястото на удара. Водачът на
мотоциклетът е имал възможност да забележи началото на отклоняването на лекия
автомобил наляво около 2,65 секунди преди удара, когато мотоциклета се е намирал на около
87 метра преди мястото на удара, а за лекия автомобил това разстояние е било около 35
метра, т.е. двете превозни средства са отстоели на около 47 м едно от друго. Тогава при
съпоставка във времето на реакция се установява, че водачът е закъснял с реакцията си
9
около 2,65 – 1,53 = 1,12 секунди.
Важни технически данни за извършване на изчисленията от вещите лица се извличат
от профила на надлеза, измерен с прецизен уред с 25 Hz честота на измерване на GPS
сигнала. Изрично е отбелязано в експертизата, че графиката не е с еднакъв мащаб по двете
оси. В началото на надлеза надморската височина е 178,30 м, а в най-високата точка тя е
186,79 м (денивелацията на надлеза е 8,4 м).
Изчислено е общото разстояние от кръстовището, от което е започнало движението
на двете превозни средство до мястото на удара, което според експертите е 590 м, като това
разстояние се изминава за около 20 – 21 секунди.
С помощта на изготвения от вещите лица 3D-модел на надлеза (компютърна
симулация) и параметрите на движение е описана хронологията на произшествието в
последните моменти преди удара. Така вещите лица приемат, че в 11-та секунда, 10-та
секунда и 8-та секунда преди удара при постепенно намаляващо разстояние между
мотоциклета и лекия автомобил (220 м, 200 м и 160 м), подсъдимият не е имал видимост към
мотоциклета чрез огледалата за обратно виждане, поради профила на надлеза. Едва 6
секунди преди удара, когато мотоциклетът се е намирал на около 120 м зад лекия автомобил,
подсъдимият вече е имал частична видимост към мотоциклета чрез огледалото за обратно
виждане. В 5-тата секунда на разстояние около 100 м между мотоциклета и лекия автомобил
подсъдимият вече е имал пълна видимост назад към мотоциклета. В 4-тата и 3-тата секунда
на разстояние 80 м и 60 м между мотоциклета и лекия автомобил видимостта на подсъдимия
към мотоциклета е описана от вещите лица като „добра“. Три секунди преди удара
мотоциклетът се е намирал на „билото“ на надлеза, т.е. най-високата му и изпъкнала точка,
след което вече следва спускане надолу. Експертните изследвания сочат, че ударът е
настъпил след най-високата част на надлеза, на около 70 – 80 м след билото, като
денивелацията между билото и мястото на удара е изчислена на по-малко от 1 м.
В медицинската част на експертизата е прието, че пострадалият Ц. е получил няколко
отделни, но взаимосвързани травми – черепно мозъчна травма – разкъсно контузна рана на
главата, кръвонасядане на меките обвивки на черепа; дупчесто счупване на черепния
покрив; кръвоизлив под твърдата и меката обвивка на мозъка; кръвоизлив в стомахчетата на
мозъка; оток на мозъка; гръдна травма – счупване на множество ребра вляво; разкъсване,
контузия и колапс на белия дроб; кръвоизлив в лявата гръдна кухина. Посочва, че смъртта в
резултат на комплексните травматични увреждания, е в пряка причинно – следствена връзка
с процесното ПТП.
Предмет на нарочно изследване е една от гореописаните травми – дупчестата
фрактура с овална форма и диаметър около 4 см в задната част на лявата теменна област, без
пукнатини на черепната кост около фрактурата. По задната/тилна повърхност на каската, в
горната й половина, повече вляво, е констатиран дефект на твърдата пластина, който дава
обяснение за характера на фрактурата. Дефектът е с неравни контури, неопределена форма и
размери 15/10 см. Според вещото лице този дефект има връзка с вътрешното пространство
на каската, тъй като пълнежът и вътрешната й обвивка са разкъсани по хода на образувалия
се канал. Измерванията сочат, че дефектът на обшивката се намира на 14 см от долния заден
ръб на каската и на 3-4 см от вътрешната средна линия, като в зоната на дефекта разкъсаната
обшивка и пълнеж са обърнати (вдадени) навътре. При съпоставка се установява, че
дефектът на каската и дупчестата фрактура на черепа са в една проекция. Получени са от
твърд, продълговат предмет с цилиндрична форма и напречно сечение 4 см. Тези
констатации са дали основание да приеме, че фрактурата на черепа не се дължи на
действието на каската или на елементи от нея, а на предмета, който е счупил и самата каска.
В допълнение е възможно увреждането на черепа и дефекта на каската да са получени
едновременно и в този смисъл най-вероятно пострадалият е бил с каска. Допълнителните
изследвания са показали, че травмата е в резултат на удар с/или върху твърд предмет с
10
продълговата цилиндрична форма и напречно сечение 4 см, а не от удар с каската или с
терена.
При сравнението между отделните травми се установява, че травмата на главата е в
състояние самостоятелно да причини смъртта, както и травмата на гръдния кош. Не се
изключва увреждането на пострадалия да са получени от удар в мантинелата.
В заключението по допълнителната комплексна експертиза вещите лица са
достигнали до същите изводи, както и в първоначалната. Прецизирано е мястото на удара,
който е настъпил на около 70-80 м след най-високата част на надлеза, като денивелацията
между билото и мястото на удара е била по-малко от 1 м, а мотоциклета е изминал 80 м за
около 2,4 секунди. В тази връзка е прието, че при реакция на подсъдимия със спиране около
4 секунди преди удара, когато мотоциклетът се е намирал на около 80 м зад лекия автомобил,
а подсъдимият е имал добра видимост към мотоциклета чрез огледалото за обратно виждане,
той би намалил скоростта си и би изостанал зад движещия се пред него автомобил на
свидетеля, като по този начин би пропуснал мотоциклета да премине покрай него в лявата
лента.
От назначената по делото химическа експертиза /л. 149, том 1/ съгласно протокол за
химическа експертиза № 185/26.03.2019 г. не се доказва, че към момента на вземането на
кръвната проба от подсъдимия има наличие на етилов алкохол.
От назначената по делото химическа експертиза /л. 140, том 1/ съгласно протокол за
химическа експертиза № 186/26.03.2019 г. не се доказва, че към момента на вземането на
кръвната проба от пострадалия Ж.И. Ц. има наличие на етилов алкохол.
От заключението на назначената по делото химико – токсикологична експертиза /л. 3
– л. 4, том 2/ съгласно протокол за химическа експертиза не се доказва, че към момента на
вземането на кръвната проба от пострадалия Ц. има наличие на наркотични вещества.
Съдът приема, че гореописаната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и
категоричен начин въз основа на събраните по делото доказателства: обясненията на
подсъдимия Д. Д.; показанията на свидетелите А. А., К. И., Х. Л., Ц. Б., И. Ц. (частен
обвинител), А. В. – Ц. (частен обвинител), Т. Г., Ж. И., К. П.; приетото по делото заключение
на съдебна-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Н. С.; съдебна –
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Г. С.; съдебна – автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице С. К.; съдебно – химическа експертиза, изготвена от
вещото лице П. В. и съдебна – химикотоксикологична експертиза, изготвена от вещите лица
Г. К. и В. А.; съдебно-медицинска експертиза на труп, изготвена от вещото лице д-р Х. Е.;
комплексна съдебно – автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещите лица С. М. и д-р Х. Е., както и допълнителна съдебно – автотехническа и съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от същите вещи лица; приетите по делото писмени
доказателства в хода на съдебното производство; приобщените като доказателства по реда
на чл. 283 НПК писмени материали по ДП № 409/2019 г. по описа на РУ – Хасково;
предявените по реда на чл. 284 НПК веществени доказателства.
Фактическата обстановка се основава на анализ на събраните доказателства, като
настоящият съдебен състав кредитира само онези от тях, за които се установява, че се
подкрепят от цялостната доказателствена съвкупност по делото и не съдържат
противоречия, неясноти и неточности. Съществено значение имат онези доказателства, с
които се установява каква е била траекторията на движение на всяко едно от превозните
средства; какви са били параметрите на движение (скорост, спирачен път, видимост); какви
маневри са били предприети от тях; дали маневрите им са били съобразени с пътната
обстановка и с изискванията на правилата за движение; какво е било естеството на
съприкосновението между превозните средства и в кои контактни точки; механизмът на
произшествието и на настъпИ. вредоносен резултат; по какъв начин е протекъл причинно-
11
следствения процес между отделните събития и действията на всеки един от участниците в
движението при така създалата се пътна обстановка.
Последователността от събитията, описани в гореизложената фактическа обстановка,
се установява чрез взаимосвързания анализ на отделните доказателства, доколкото те са
относими към отделните етапи от развитието на произшествието.
Обясненията на подсъдимия Д. Д. отразяват преки впечатления относно движението
на превозните средства непосредствено преди инцидента, момента на самото произшествие
и непосредствено след това.
Обясненията на подсъдимия представляват същевременно и защитно средство в
рамките на съдебното следствие, поради което настоящият състав кредитира само онези от
тях, които се потвърждават от останалата доказателствена съвкупност. По-конкретно съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия относно момента, в който е видял приближаващия
отзад мотоциклет и частично обясненията му относно разположението на тялото на
пострадалия след удара. В останалата част обясненията на подсъдимия се потвърждават от
доказателствената съвкупност и като такива следва да бъдат ценени наравно с останалите
доказателства. Подсъдимият Д. има ясен спомен относно движението на управлявания от
него лек автомобил при изкачването на надлеза, като описанието му съответства на времето
и мястото, установени от разследващите органи. Лекият автомобил „Опел Астра“, син на
цвят, който той започва да изпреварва, е управляван от свидетеля Л.. В тази част
обясненията на Д. са по-подробни от показанията на Л., което е естествена и житейски
обяснима последица, тъй като обикновено предприемащият изпреварване наблюдава по-
внимателно изпреварвания пред него автомобил, а не обратното. Твърдението на Д., че
непосредствено преди да предприеме изпреварването се е движел със скорост около 50-55
км/ч може да се приеме за адекватно с оглед пътната обстановка към този момент, като се
има предвид, че според комплексната експертиза на инж. М. скоростта му е била около 47
км/ч. Следователно, субективното възприятие на Д. за скоростта и установеното от вещото
лице не се различават съществено като стойности. Последователни и безпротиворечиви са
обясненията му и в частта относно това, че той е подал сигнал до телефон 112, след като се е
опитал да установи какво е състоянието на пострадалия, но веднага е разбрал, че то е много
тежко поради обилното кървене. Д. потвърждава, че първият пристигнал на мястото е
свидетелят Б. и именно той му е взел шофьорската книжка, която после е предал на
служителите на „Пътна полиция“. Подсъдимият прави и важно уточнение – единствено той
посочва къде се е намирала мотоциклетната каска след удара. Когато се е оглеждал, е
забелязал, че тя се намира пред автомобила на свидетеля Л. „Опел Астра“, като описва
местоположението й „надолу“ и „вдясно“. В скицата към протокола за оглед (л. 35, том 1
ДП) мотоциклетната каска е обозначена с № 6, като според разследващия орган тя се намира
малко по-назад от лекия автомобил „Фолксваген Голф“. Описанието на Д. обаче не е спрямо
разположението на управлявания от него лек автомобил, а спрямо лекия автомобил „Опел
Астра“, който не е изобразен на скицата към протокола за оглед. Освен това Д. пояснява, че
след удара всички са излезли от колите си, което означава, че неговата позиция не може да
бъде приравнена точно към позицията на „Фолксваген Голф“-а. За да използва думите
„надолу“ и „вдясно“, очевидно той е наблюдавал каската не от позицията на лекия си
автомобил, а от по-горе разположена позиция по протежението на надлеза.
Съдът не кредитира обясненията на Д. от съдебното следствие в частта относно
момента, в който той е видял мотоциклета в задното стъкло. Установи се е несъответствие
между казаното от него на съдебното следствие и на досъдебното производство, което
наложи прочитане на обясненията по реда на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от НПК. Основното
противоречие се свежда до това, че на съдебното следствие подсъдимият твърди, че когато е
започнал да изпреварва „Опел Астра“, не е видял никой зад себе си, въпреки че е погледнал
назад: „…При предприемането на маневрата „изпреварване“ подадох ляв мигач, погледнах в
12
огледалото, нямаше никой отзад и тръгнах да изпреварвам. Леко ускорих газта, доколко не
мога да кажа, за да извърша изпреварването. Придвижих се в лявото пътно платно. Нямаше
никой, гледах напред, тъй като там имаше дупки, неравности…“ (л. 353, том 2 от делото).
Следователно, имало е едно поглеждане назад непосредствено преди да започне
изпреварването. Според Д. е имало и второ поглеждане, но то е било вече след удара на
мотоциклета в лекия автомобил: „…Забелязах мотоциклетиста зад мен точно когато се
счупи задното стъкло на автомобила ми, защото аз тогава погледнах назад. Освен че при
предприемането на маневрата също погледнах, при счупването на стъклото и при удара
погледнах в огледалото и в този момент го видях, че той се прехвърля“ (л. 354, том 2 от
делото). Така, се оказва, че е имало две поглеждания назад – едното преди да изпревари и
другото в самия момент на удара. В този пункт от обясненията му вече се забелязва едно
противоречие, което той се опитва да отстрани, но вместо това то се задълбочава: „…Не
преди удара, а по време на самия удар видях мотоциклетиста. То няма и как по време на
удара всъщност, а една, две секунди, след като чух удара, не мога да кажа точно“ (л. 354, том
2 от делото). Като се отчита скоростта на мотоциклета, който се е движел по-бързо, се
оказва, че между първото поглеждане в огледалото назад, не е имало мотоциклетист, следва
пауза, в която Д. не е забелязал нищо и която трае толкова, колкото му е необходимо да
започне изпреварването, след което се е случил и самият удар. Този интервал от време е
много кратък, но за Д. той не е бил достатъчен да забележи приближаването на мотоциклета.
Това твърдение има две слаби места. На първо място, подсъдимият заявява, че преди да чуе
шума от удара, не е доловил никакъв друг шум. Това противоречи на показанията на всички
останали свидетели, които твърдят, че още от кръстовището преди надлеза, от където
потегля първоначално пострадалият Ц., при изкачването си по надлеза и включително до
момента на удара мотоциклетът се е движел с много висока скорост и е издавал
пронизителен шум от форсирането на двигателя и смяната на скоростите. Оказва се, че
всички свидетели са възприели този шум, а единствено Д. не го е възприел, което е
нелогично. Шумът е бил силен през цялото време и е подсказвал, че някакво превозно
средство се приближава по надлеза. За подсъдимия наличието на такъв шум не е било
достатъчно да погледне назад, нито да го възпре от предприемането на маневра
„изпреварване“. Ако се приеме, че Д. е видял мотоциклета едва в момента на удара, се
открива следващо трудно обяснимо противоречие. По думите му: „…Чух удара, натиснах
спирачките и видях встрани от мен моторист да се прехвърля между мантинелите“. Но в
същото време заявява, че „при счупването на стъклото и при удара погледнах в огледалото и
в този момент го видях“, а после допълва, че „една, две секунди след като чух удара“ е
видял мотоциклетиста. Неразбираемо е как подсъдимият първо ще види мотоциклета в
момента на удара, тъй като за това е необходимо да погледне в огледалото за обратно
виждане назад, както той само твърди, а в същото време е видял тялото на Ц. да се премята
между мантинелите, за което пък е трябвало да гледа не в огледалото за обратно виждане, а
встрани, т.е. през страничното стъкло. Невъзможно е зрението на Д. да е било по такъв
начин раздвоено, че да наблюдава едновременно два обекта (мотоциклета и премятащо се
тяло), които са на две различни места и в две различни посоки. Независимо от краткия
времеви интервал, в който се случват събитията, от гледна точка на обективните физически
закономерности те имат ясен и последователен ход, който обаче не се потвърждава от
твърденията на Д.. Тези противоречия пораждат определено съмнение в достоверността на
обясненията му, които могат да бъдат определени като непълни и неясни.
В допълнение не могат да се кредитират обясненията и в частта относно
разположението на тялото. Д. е убеден, че тялото се прехвърля между мантинелите и остава
там: „…Тялото беше между мантинелите. Както се движех аз и спирах, той се търкаляше
успоредно на колата между мантинелите“. Първо, както вече се посочи, не е възможно да е
възприел с такава яснота къде се е намирало тялото, ако в действителност е гледал
мотоциклета в огледалото за обратно виждане. Второ, ако тялото се е търкаляло успоредно
13
на колата, тогава то е щяло да бъде заварено на съвсем друго място и следите от кръв са
щели да се намират на друго място. С помощта на свидетелските показания се установява,
че тялото се е намирало малко зад автомобила „Фолксваген Голф“, за което свидетелстват и
петната от кръв. Те са зад автомобила, а не успоредно на него или пред него. В този смисъл
съдът се довери на първоначалните му обяснения, дадени на досъдебното производство,
когато спомените му за възпроизвеждане на възприетите от него събития,са били по- ясни,
предвид кратки отрязък от времето след инцидента при снемането им.
С помощта на свидетелските показания се попълват важни детайли от фактическата
обстановка.
Показанията на свидетеля А. А. са съществени, тъй като той е пътувал в лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ и е имал възможността да наблюдава пътната ситуация и
обстоятелствата непосредствено преди инцидента. Тази възможност частично е намалена от
факта, че докато е пътувал с подсъдимия в колата, А. по собствените му думи се занимавал с
телефона си, но въпреки това показанията му предоставят ценна информация относно
първоначалното движение на лекия автомобил, разположението върху пътното платно и
поведението на участниците в движението непосредствено след удара. А. не е управлявал
лично автомобила, тъй като към този момент все още не е имал шофьорска книжка. Както
става ясно, повод за пътуването със служебния автомобил е заявка за ремонт на асансьор в
град Х.. След като са навлезли в района на надлеза по бул. „С.“, А. забелязва, че пред тях се
движи друг лек автомобил, за който впоследствие се изяснява, че е управляван от свидетеля
Х. Л.. Макар и да е гледал в телефона си, А. си спомня, че скоростта на колата не е била
висока и са се движели сравнително бавно. Това отбелязване не отразява непосредствено му
впечатление от километража на колата, тъй като няма как той да е гледал към него, след като
в този момент е гледал в телефона си. Тези думи отразяват субективното му усещане като
пасажер в колата относно скоростта на движение и се основават на съпоставката с
движението на автомобила пред тях – А. посочва, че след като са предприели маневрата
изпреварване и са спрели от шума на удара, техният автомобил се е намирал почти наравно с
автомобила на свидетеля Л.. Видно от фотоалбума към протокола за оглед (на л. 43, том 1
ДП), в действителност двете коли са много близо една до друга – макар и да не съвсем
наравно, но разстоянието между тях е не повече от няколко метра, което подкрепя
твърдението, че лекият автомобил „Фолксваген Голф“ тепърва е започвал да предприема
маневрата „изпреварване“ и все още не е ускорил до такава степен, че да успее да изпревари
движещия се пред него лек автомобил „Опел Астра“. Отново въз основа на субективно
усещане А. твърди, че ударът е бил отзад и то не защото е видял самото съприкосновение
между двете превозни средства, а защото е усетил по този начин инерцията на удара от
мотоциклета във вътрешността на купето на лекия автомобил. По отношение мястото на
удара и разположението на превозните средства А. дава лаконични, но точни показания,
които впоследствие се потвърждават и от констатациите на вещите лица по назначените
автотехнически експертизи. Първоначално показанията на свидетеля са отличават с известна
несигурност – „…Мисля, че изкачихме мост… Не мога да кажа дали вече бяхме преминали
високата точка тогава..“ (л. 112 от делото), но след това увереността му този въпрос се
увеличава, тъй като свързва мястото на удара с факта, че след като е излезнал от лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ и е погледнал назад, е видял, че се намират в ниското, а горе е
високата ниво от надлеза – „…Мисля, че ние се намирахме вече при спускане, защото като
се бях подпрял на дясната мантинела и като погледнах надолу, беше високо“ (л. 113 от
делото).
Съдът кредитира показанията на А. и в частта, в която описва разположението на
тялото на пострадалия. Към момента на изготвяне на протокола за оглед и фотоалбума към
него пострадалият вече е бил откаран екипа на спешна помощ, поради което разследващият
орган не е имал възможност да заснеме точно как е било разположено тялото му. Във
фотоалбума са отбелязани единствено следите от кръв върху асфалтовото покритие на
14
пътното платно. А. твърди, че тялото е било разположено перпендикулярно на мантинелата
с главата към колата, а краката са сочели мантинелата. Това описание не е в противоречие
със снимковия материал от фотоалбума (л. 43, том 1 ДП), тъй като петното от кръв се намира
на място, което отговаря на посоченото от А. разположение на тялото. Впоследствие
даденото от А. описание се установява, че съвпада и с показанията на свидетелите К. И. и Х.
Л..
Последователни са и показанията на свидетеля относно движението на мотоциклета
след удара. А. си спомня, че мотоциклетът се е пързалял и е подминал лекия автомобил
„Фолксваген Голф“, като се е спрял в неподвижно положение на известно разстояние, което
той определя на около 50 м. Последното следва да се отчита, като се коригира с
измерванията на разследващия орган, който в протокола за оглед е отбелязал, че
разстоянието всъщност е доста по-голямо – мотоциклета се е намирал на 114 м от лекия
автомобил. В случая точното разстояние след окончателното установяване в неподвижно
положение на двете превозни средства не дискредитира показанията в тази част, тъй като А.
е имал възможност да види пързалянето на мотоциклета само за един много кратък момент
от време. Както се посочи по-горе, непосредствено преди удара, той е гледал в телефона си.
Следователно, движението на мотоциклета очевидно е било забелязано от него след като е
усетил удара, вдигнал е глава и именно в този момент е имал възможността да забележи
пързалящия се покрай колата мотоциклет, но вече без пострадалия, чието тяло
междувременно е изхвърчало на пътното платно.
Показанията на свидетеля К. И. предоставят друга перспектива от развитието на
пътния инцидент, свързана с движението на пострадалия Ц. секунди преди удара. И. се е
намирал в този момент в учебен автомобил „Ягуар Х Тайп“ с рег. №*****, като е заемал
пасажерското място, а на мястото на шофьора е имало курсист. Превозното средство се е
движело в дясната лента за движение. От позицията си в учебния автомобил И. е забелязал
как пострадалият преминава покрай тях в лявата лента за движение. Уточнява, че първо е
чул звука от мотоциклета, но той го описва като шум „зад мен“ и към този момент все още
не е забелязал от къде идва този шум. Едва след като мотоциклетът го е изпреварил, тогава
И. го е забелязал и от този момент е имал вече визуално възприятие за него. Според
свидетеля движението на мотоциклета е било „с доста голяма скорост“, а възприятията му го
карат да мисли, че Ц. е сменил няколко предавки с постоянно увеличаващо се ускорение. И.
отбелязва, че в момента, в който мотоциклетът е преминал покрай техния автомобил, все
още не са били започнали да изкачват надлеза. Следователно, Ц. още от самото начало при
започване на движението си по надлеза е управлявал мотоциклета с повишена скорост и тя
се е увеличавала все повече. Косвено основание за извода на И., че мотоциклетът се е
движел с висока скорост, е неговото наблюдение „самият мотоциклет не беше стабилен“.
Той го е наблюдавал до най-високата точка на надлеза, след което пострадалият се е скрил от
погледа му. Именно защото от тази точка е последвало спускане надолу, а И. с учебния
автомобил се е движел по-бавно, поради което не е видял самия удар между превозните
средства на подсъдимия Д. и пострадалия Ц.. Въпреки това съвсем отчетливо е доловил
звука от удара – „…чух някакъв удар, някакъв трясък…“ (л. 113, том 1 ДП). Малко след това
И. е достигнал най-високата точка на надлеза и тогава е забелязал, че пред него има пътен
инцидент. В частта относно разположението на тялото на пострадалия съдът прочете
показанията на И. от досъдебното производство (на л. 62, том 1 ДП) по реда на чл. 281, ал. 5
вр. ал. 1, т. 1 НПК и кредитира казаното от него пред разследващия орган, тъй като към този
момент свидетелят е имал ясни следи в паметта с оглед на факта, че са били дадени
непосредствено след инцидента. Според св. И.: „…Мотоциклетистът се намираше легнал на
пътното платно в ляво от задницата на Голфа. Част от тялото му беше върху бордюра на
разделителната линия между двете платна на булеварда. Главата му беше на асфалта, имаше
и кръв. Беше без каска…“ Това описание като цяло съвпада с показанията на свидетеля А.
по същия въпрос, както и със снимковия материал от фотоалбума към протокола за оглед (л.
15
43, том 1 ДП) относно следите от кръв върху асфалта. Но освен това И. прави важно
допълнение от друга гледна точка – той първи отбелязва, че пострадалият е бил без каска.
Следователно, към момента, в който тялото на Ц. вече е паднало върху твърдата повърхност
на пътното платно и е останало да лежи там, каската се е била отделила от главата му. Това
отбелязване е свързано пряко с допълнителните въпроси, зададени в последната комплексна
експертиза по въпроса за каската и белезите от физическо съприкосновение върху нейната
повърхност.
Изказаното от свидетеля И. мнение, че според него ударът е станал в областта на
задния стоп по същество представлява личен извод въз основа на собствените му
наблюдения, но този извод може да се приеме за фактическо твърдение и напълно
кореспондира със заключенията на вещите лица по назначените автотехнически експертизи.
Показанията на свидетеля Х. Л. в хода на съдебното следствие се отличават с
множество неясноти и противоречия, което наложи прочитане на показанията му от
досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля на досъдебното производство. От дадените в хода на
съдебното следствие показания могат да бъдат ценени единствено тези от тях, в които Л.
описва, че е видял в огледалото за обратно виждане колата на подсъдимия как се движи зад
него и как започва да предприема маневра „изпреварване“; как е доловил звука от
мотоциклет, но не го е видял в огледалото за обратно виждане; как е доловил звука от удара
и е видял мотоциклета да изхвърчава пред неговата кола. Възприемането на движещия се
зад него лек автомобил „Фолксваген Голф“ е било резултат от обичайното за всеки водач
насочване на погледа в огледалото за обратно виждане, за да се проследява пътната
обстановка, но не е било провокирано от друга конкретна причина и не е имало за цел да се
наблюдават конкретни особености в пътния трафик. Това обичайно поглеждане в огледалото
за обратно виждане е почти машинално действие за водачите на леки автомобили и е
нормално Л. да не е обърнал особено голямо внимание на колата, управлявана от
подсъдимия, тъй като към този момент тя е била просто поредният автомобил, който се
движи зад него, а не участник в ПТП. Звукът от мотоциклета също е доловен просто като
фонов шум в общата пътна обстановка, без да е свързан с предстояща опасност за
движението. Самият удар между двете превозни средства е останал извън полезрението на
Л., който вижда единствено мотоциклета. В този момент пострадалият Ц. вече е паднал на
земята и Л. забелязва единствено търкалянето на мотоциклета надолу по надлеза до
окончателното му установяване в неподвижно положение. От позицията си на водач в лекия
автомобил „Опел Астра“ свидетелят преценява, че скоростта му на движение е била около
40-45 км/ч и като причина посочва, че пътят в тази част не е добър. Като изхожда от
собствената си скорост Л. твърди, че лекият автомобил на подсъдимия Д. е започнал
изпреварването „бавно“. Твърдението му се основава на факта, че автомобилът на Д. така и
не го е изпреварил изцяло и се е намирала в първата фаза от предприемане на маневрата, а в
момента на спиране двата автомобила са били „почти на една линия“. Липсата на пряко
възприятие на удара може да се обясни с обстоятелството, че спрямо позицията му на водач
зрителното му поле назад е било ограничено точно в момента, в който Д. е започнал да
предприема изпреварване, защото лекият автомобил „Фолксваген Голф“ се е изместил леко
наляво при началното си навлизане в лявата пътна лента, при което се намалява и
свободният участък на задното стъкло, през който може да се наблюдава движението чрез
огледалото за обратно виждане. От друга страна, мотоциклетът на Ц. се е намирал зад колата
на Д., което още повече е намалило възможността на Л. да възприеме пряко удара.
Важно значение има описанието, дадено от свидетеля относно разположението на
тялото на пострадалия Ц.. Според Л. тялото се е намирало близо до лявата задна част на
„Фолксваген Голф“, в легнало положение, като под главата на Ц. е имало петно кръв на
асфалта. Това описание съвпада с казаното от свидетеля А. и свидетеля И., както и със
следите от кръв, заснети във фотоалбума от протокола за оглед (л. 43, том 1 ДП). Л.
16
отбелязва, че Ц. е бил без каска, аналогично на казаното от свидетеля К. И., но дава и едно
допълнително уточнение, което липсва в останалите свидетелски показания – Л. си спомня,
къде точно се е намирала каската, като посочва, че тя се е „претъркулнала до десния бордюр
на пътното платно“.
От показанията на досъдебното производство се установява категорично, че Л. е
разговарял с Д. след като всички са слезли от колите и е разбрал, че именно той е управлявал
автомобила „Фолксваген Голф“. По-късното му твърдение от съдебното следствие, че не си
спомня точно кой е управлявал превозното средство, очевидно може да бъде обяснено с
изтеклия дълъг период от време и естествените процеси на избледняване на спомените в
паметта.
Свидетелят Ц. Б. в качеството си на служител на ****** се оказва на процесната дата
до кръстовището, през което преминава пострадалия Ц. на път за надлеза. Б. се е намирал в
специализирана машина тип „паяк“, предвидена за репатриране на превозни средства, която
е била спряна на светофара на кръстовището. Показанията на Б. от досъдебното
производство в частта дали е видял мотоциклета, моториста и скоростта, с която се е
движел, както и къде е възприел удара в лекия автомобил „Фолксваген Голф“, са прочетени
по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Съдът кредитира изцяло казаното от Б. на
досъдебното производство. Когато светва зелена светлина на светофара Б. долавя силния
звук от форсирането на мотоциклетен двигател. Тъй като специализираната машина е била
по-висока, свидетелят, който е седял в купето, забелязва, че мотоциклетът се управлява от
„едър мъж“ (л. 66, том 1 ДП) и потегля с много висока скорост още от светофара.
Специализираната машина, в която се е намирал Б., се е намирала по-назад и е потеглила по-
бавно. Именно поради по-бавната скорост машината тип „паяк“ се намирала непосредствено
преди началото на надлеза и от тази позиция Б. не могъл да възприеме визуално самия удар,
който се инициира отвъд най-високата точка на надлеза. Но свидетелят долавя силен шум от
удар, потокът от коли спира, заедно с тях спира и специализираната машина тип „паяк“, а Б.
слезнал от нея и ходом изкачил възвишението на надлеза, за да види какво се е случило. От
момента, в който той достигнал възвишението и слезнал надолу, са били и първите му
впечатления от произшествието. От показанията му става ясно, че той се е обадил в КАТ, за
да съобщи за инцидента. Това телефонно обаждане е отделно и самостоятелно от сигнала,
подаден от подсъдимия Д., който се обажда на телефон 112. Според Б., лекият автомобил
„Фолксваген Голф“ се е намирал в лявата пътна лента и е имал следи от удар в задния ляв
калник. Пострадалият се е намирал в пространството между автомобила „Фолксваген Голф“
и мантинелата, като свидетелят е заявил пред разследващия орган, че няма спомен дали е
бил с каска на главата. В съдебното следствие Б. казва, че „мотористът беше легнал, паднал
на земята с каска“ (на л. 118, том 1 от делото). Противоречието между тези две твърдения се
отстранени с помощта на едно допълнително отбелязване, което Б. е направил при разпита
си на досъдебното производство – според него лицето на моториста е било обезобразено.
Това означава, че пострадалият е бил без каска, тъй като в противен случай би било
невъзможно за Б. да види в какво състояние е лицето му. Ето защо съдът кредитира и в тази
част показанията, дадени на досъдебното производство.
Показанията на Б. относно присъствието на микробус „Мерцедес Вито“ на мястото на
произшествието и неговия водач, за който е станало ясно, че познава пострадалия Ж. Ц. са
точни, но те се допълват от показанията на свидетеля К. П., за който е установено, че е
управлявал горепосочения микробус. Фирмата, в която работи П., е имала търговски обекти
точно под надлеза. От разпита на свидетеля става ясно, че той е бил приятел на Ж. Ц., който
е работел във ***** на родителите на П., и двамата са имали уговорка на процесната дата да
пият кафе заедно. Уговорката е била да се срещнат около 13:30 часа. От прочетените на
основание чл. 281, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания, които съдът кредитира
изцяло в тази част, се установява, че около 13:00 часа свидетелят е доловил звука от
форсиране на мотоциклетен двигател, а малко след това и силен шум, като от катастрофа.
17
Това се е случило около 5-6 минути, след като бащата на П. се е прибрал в цеха с другия
микробус „Мерцедес Вито“. П. уточнява, за разлика от твърденията на Б., че на процесната
дата е управлявал микробус „Мерцедес Спринтер“, а не „Мерцедес Вито“, но потвърждава,
че семейната фирма, в която работи, има два микробуса от от единия и от другия модел.
Когато до него е достигнал шума от удара и спирането на много на брой коли, тогава
свидетелят решил да отиде и да види какво се е случило. Той излезнал от локално платно в
долния край на надлеза и след като е видял, че има инцидент, решил да отиде до самото
място. За целта е спрял на пътното платно, дал е назад и се е приближил до края на надлеза,
но без да се качи по-нагоре, слезнал от микробуса и е отишъл до мястото пеша. Когато се
приближил, П. е видял, че тялото на пътното платно е на неговия приятел Ж. Ц. и тогава е
разбрал какво се е случило. В показанията си отбелязва, че когато е видял тялото, Ц. вече е
бил без каска. В тази част показанията му кореспондират с твърденията на свидетелите А.,
И., Л. и Б.. Последователни са показанията на П. и в частта относно мястото на
съприкосновение – той си спомня, че мотоциклета се е ударил в задния ляв калник на
„Фолксваген Голф“.
Допълнително се осветляват данни от произшествието с показанията на свидетеля Ж.
И., ************. Поради това, че свидетелят не си спомня определени обстоятелства, както
и поради противоречия в показанията му с тези на съдебното следствие, съдът прочете
дадените от него показания на досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 7 вр. ал. 5
вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК. Съдът кредитира именно показанията от досъдебното
производство, които са последователни и безпротиворечиви относно установеното на
местопроизшествието. След получаване на сигнала по тел. 112 и директното телефонно
обаждане на свидетеля Б., И. е сред първите, които пристигат на мястото на инцидента около
13:00 часа на процесната дата 22.03.2019 г. И. и неговият колега извършват рутинни
действия по запазване на мястото до пристигане на разследващите органи. С първоначално
снетите от И. данни се установява, че именно Д. е управлявал лекия автомобил „Фолксваген
Голф“. И. тества подсъдимият Д. за алкохол и наркотични вещества, като и двата теста са
отрицателни. От пострадалия Ц. е взета само проба за алкохол поради изключително тежкото
му състояние. Съдът не кредитира обаче показанията на И. в частта им, в която той обяснява
какъв е бил според него механизма на произшествието. Освен че представляват субективна
оценка с лични изводи на свидетеля, тези показания не се потвърждават и от останалите
доказателства по делото. Според И. мотоциклетът първо се е ударил в мантинелата, а след
това в лекия автомобил.
Показанията на частните обвинители И. Ц. и А. В. са лаконични. И. Ц. е баща на
пострадалия и неговите показания касаят събитията след като научава за инцидента и е
извикан в „Бърза помощ“. В момента на пристигането му пострадалият все още е бил жив,
дори е помогнал да му се направи образно изследване на скенер, след което отива до
аптеката, но когато се върнал, разбрал, че синът му вече е починал.
Въпросът относно отнемането на свидетелството за управление на пострадалия не
може да бъде разрешен с показанията на неговия баща, тъй като той не е знаел за подобно
обстоятелство. Този въпрос е изяснен окончателно с писмените доказателства по делото –
справка за нарушител/водач ( л. 119, том 2 ДП; л. 148, том 1 от делото), от която е видно, че в
действителност пострадалият Ж. Ц. е бил с отнето свидетелство за управление от 02.03.2015
г.
С показанията на А. В. се възстановяват моментите от преди произшествието, тъй
като изпратила съпруга си, когато той тръгва с мотоциклета към кръстовището на бул.
*****. Причината за излизането на Ц. с мотоциклета било желанието му да го припали, тъй
като цяла зима не го е бил карал. Това се случило, след като той се прибрал да обядва у
дома. Свидетелката В. научила за произшествието случайно от местните новини, които
прочела на мобилния си телефон, видяла снимките на мотоциклета на съпруга си и
18
разбрала, че се е случило нещо.
Свидетелката Т. Г.ев, баба на пострадалия Ц., многократно е търсена на адрес и не е
намерена и доколкото страните дават съгласие, съдът приобщи нейните показания от
досъдебното производство чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 1, т.
4 НПК. Показанията са оскъдни и не допринасят за изясняване на релевантни за делото
обстоятелства. Свидетелката Г. е научила за инцидента едва вечерта на същия ден от своите
близки, които са й съобщили трагичната новина. Обстоятелствата, че е притежавал
мотоциклета и към момента на катастрофата е работел във фирма за мебелни плоскости се
установяват по безспорен начин и от останалите доказателства по делото.
Съществени данни относно обективната страна на деянието се извличат от приетите
по делото експертни заключения.
От приетите по делото съдебно-химически експертиза, изготвена от вещите лица П.
В., Г. К. и доц. д-р В. А., се установява по категоричен начин, че в кръвната проба на
пострадалия Ц. не е установено наличието на етилов алкохол. Аналогично в кръвната проба
на подсъдимия Д. не е установено наличието на алкохол или наркотични вещества. Липсват
други доказателства, които да внасят съмнение в тези доказателства. Нито един от
свидетелите, които са пристигнали на мястото на инцидента, разбрали са, че Д. е управлявал
лекия автомобил „Фолксваген Голф“ и са възприели лично неговото физическо състояние,
не посочва, че подсъдимият видимо е имал поведение, което да индикира за употреба на
алкохол (характерен мирис на спирт, олюляване, невъзможност да се запази равновесие,
несвързан или заплетен говор, липса на фокус и деконцентрация, неадекватност и други
подобни). Това изключва изцяло възможността за извършване на действия от страна на
подсъдимия при управлението на лекия автомобил под въздействието на алкохол или
наркотични вещества.
Съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия (л. 133 – 135, том I ДП),
изготвена от вещото лице д-р Х. Е., дава информация за установените обективни находки от
извършената аутопсия. Обобщавайки резултатите, вещото лице подчертава, че всички
многобройни травми могат да бъдат групирани в две групи, като всяка една от тях
самостоятелно може да причини смъртта. Едната е черепно-мозъчната травма, а другата е
гръдната травма, като всяка от тях е смъртоносна по естеството си. По отношение на
черепно-мозъчната травма вещото лице анализира нейните параметри и заключава, че при
получаването й мотоциклетната каста очевидно не е било върху главата на пострадалия Ц.,
тъй като в противен случай травмата би имала други медико-биологични характеристики (л.
160 – 161, том 1 от делото).
Тези първоначални констатации са прецизирани при отчитане и на данните за
физическия механизъм на удара в комплексната експертиза на вещите лица М. и д-р Е.. В
медицинската част на експертизата е прието, че пострадалият Ц. е получил няколко отделни,
но взаимосвързани травми. Черепо-мозъчната травматология включва - черепно мозъчна
травма – разкъсно контузна рана на главата, кръвонасядане на меките обвивки на черепа;
дупчесто счупване на черепния покрив; кръвоизлив под твърдата и меката обвивка на
мозъка; кръвоизлив в стомахчетата на мозъка; оток на мозъка. Гръдната травматология
включва – гръдна травма – счупване на множество ребра вляво; разкъсване, контузия и
колапс на белия дроб; кръвоизлив в лявата гръдна кухина. Както и в експертизата на трупа,
вещото лице е категорично, че смъртта е в резултат на комплексните травматични
увреждания и се намира в пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП.
В комплексната експертиза по-специално внимание е отделено на една конкретна
травма, която предизвиква разнопосочни мнения между страните в производството –
дупчестата фрактура с овална форма и диаметър около 4 см в задната част на лявата теменна
област, без пукнатини на черепната кост около фрактурата. Тази фрактура е пряко свързана с
каската на мотоциклетиста, за която по-горе се уточни, че се е отделила от главата в
19
момента, в който тялото на Ц. е изхвърчало във въздуха в резултат на кинетичните сили от
удара. По задната/тилна повърхност на каската, в горната й половина, повече вляво, е
констатиран дефект на твърдата пластина, който дава обяснение за характера на фрактурата.
Дефектът е с неравни контури, неопределена форма и размери 15/10 см. Според вещото лице
този дефект има връзка с вътрешното пространство на каската, тъй като пълнежът и
вътрешната й обвивка са разкъсани по хода на образувалия се канал. Измерванията сочат, че
дефекта на обшивката се намира на 14 см от долния заден ръб на каската и на 3-4 см от
вътрешната средна линия, като в зоната на дефекта разкъсаната обшивка и пълнеж са
обърнати (вдадени) навътре. При съпоставка се установява, че дефектът на каската и
дупчестата фрактура на черепа са в една проекция. Получени са от твърд, продълговат
предмет с цилиндрична форма и напречно сечение 4 см. Тези констатации са дали основание
на вещото лице да приеме, че фрактурата на черепа не се дължи на действието на каската
или на елементи от нея, а на предмета, който е счупил и самата каска. От тази констатация
на вещото лице може да се приеме, че след като един и същи твърд предмет е въздействал
едновременно върху каската и черепа, тогава към момента на получаване на травмата
пострадалият все още е бил с каската и тя се е отделила от главата след това. За напълно
достоверно може да се приеме, че каската се е отделила именно от удара (или въздействието)
на този твърд предмет. Самият предмет не е установен по безспорен начин по делото, като
вещото лице не изключва възможността уврежданията да са получени и от удар в
мантинелата. Следователно, физическо въздействие е имало не само с асфалтовата
повърхност на пътното платно, но и с мантинелата. Кое от двете е причинило деформацията
по каската и фрактурата на черепа, не е от съществено значение, тъй като не би се отразило
върху правния анализ на деянието.
Както се посочи и по-горе, по делото са приети множество експертни заключения по
автотехническите експертизи и съдът кредитира в най-голяма степен констатациите на
последната комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза на инж. С. М. и д-
р Х. Е.. Причина за това е изчерпателния характер на всички отговори, с които се дава най-
пълно и всеобхватно обяснение на механизма на произшествието. С това не следва да се
подценява процесуалното значение на останалите експертизи досъдебното производство и
уточненията на експертите, които са направили в съдебно заседание. Но техните
констатации се обхващат от експертизата на инж. С. М..
Вещото лице Г. С. подчертава, че пострадалият е имал възможност да предотврати
произшествието чрез намаляване на скоростта, при което е можел да се изравни с движещия
се пред него лек автомобил „Фолксваген Голф“. Според вещото лице маневрата
изпреварване е била започнала поради това, че лекият автомобил вече се е намирал в лявата
пътна лента, но не е била завършила окончателно. Този извод намира подкрепа в скицата
към протокола за оглед (л. 35, том 1 ДП), в обясненията на подсъдимия Д. и в свидетелските
показания, тъй като лекият автомобил „Фолксваген Голф“ се е намирал почти успоредно на
лекия автомобил „Опел Астра“ и все още не е успял да го изпревари.
Аналогични са и констатациите на вещото лице С. К., който подчертава, че
технически маневрата „изпреварване“ е голям период, в който изпреварващият автомобил
започва движението си от дясна лента лента, преминава в успоредно положение в лява
лента и след това се завръща отново в дясна лента, осигурявайки дистанция (л. 125, том 1
ДП). Отделно от това вещото лице акцентира върху комплексния характер на удара на
мотоциклета с мантинелата. Според него ударът е приплъзващ, тялото на пострадалия е
останало близо до разделителната ивица, а мотоциклета е продължил движението след
контакта с мантинелата в право положение, достигнал е до десния край на платното за
движение, ударил се е в еластичната огради и след това се е плъзнал. Математическите
изчисления и измерванията на място са причина вещото лице К. да приеме, че видимостта на
подсъдимия Д. е била напълно достатъчна „в пъти по-голяма от посоченото разстояние, за да
може водача на автомобила да възприеме мотоциклета“ (л. 124, том 1 от делото). В този ред
20
на разсъждения за вещото лице е несъмнено, че когато е започнал да маневрира водача на
автомобила, движещият се зад него мотоциклетист категорично е бил видим в огледалото за
обратно виждане, „…а не се е появил изневиделица с оглед скоростта, с която единия се
движи и скоростта на другия“.
В комплексната експертиза на инж. С. М. и д-р Х. Е. приетото място на удара се
определя от данните за започнала маневра изпреварване. Това е лявата (северна) лента за
движение, като лекият автомобил е бил завършил маневрата по смяна на лентата и е бил до
автомобила на свидетеля Л., т.е. около средата на маневрата „изпреварване“. Това се доказва
и от изчислението, че в момента на удара лекият автомобил е насочен наляво под ъгъл от 2 –
4 градуса. Тези ниски стойности на отклонение спрямо равнината са в резултат на
започналото, но незавършило изпреварване. Разположението на започналия изпреварването
автомобил „Фолксваген Голф“ предопределя и първоначалното съприкосновение между
двете превозни средства, тъй като задната част на автомобила вече е започнала да се
измества в посока към лявата лента за движение, а точно зад него се е движел мотоциклетът
с висока скорост. Съприкосновението е осъществено между предната част на мотоциклета и
крайната задна част на автомобила, в областта на задния стоп, задния ляв калник и задната
броня (л. 276, том от делото, втората снимка отдолу нагоре). Следователно, ударът не е
типичен фронтален в задната част на автомобила, а в периферната му област, което е
придало обяснените от вещото лице характеристики на удара като приплъзващ и
тангенциален. От позицията на мотоциклетиста ударът е кос и челен, тъй като предницата
на мотоциклета по-малка площ и контактува изцяло със задната частта на лекия автомобил.
От позицията на автомобила ударът е задно-страничен, в неговата ъглова задна част на
автомобила, левия край на бронята и панела около задното му ляво колело.
Вещото лице М. приема, че мотоциклетистът е възприел маневрата изпреварване и е
реагирал, като е задействал спирачната система, но въпреки това е настъпил удар в задната
лява страна на лекия автомобил и в предната дясна част на мотоциклета. Проличава
известна несигурност в констатациите относно пълната траектория на движение на
мотоциклета преди удара, т.е. в коя пътна лента се е движел – дали в дясната или лявата
пътна лента. Това се дължи на високата скорост на движение на мотоциклета, поради което
свидетелите К. И. и Ц. Б. виждат само как той се изказва по надлеза, но не успяват да видят
точно в коя пътна лента се намира. Освен това веднага след най-високата точка на надлеза
мотоциклетът е изчезнал от погледите на свидетелите, поради което отново има пречка за
установяване на точното му местоположение. Но възстановката на последните секунди при
удара е възможна след прилагането на съответните формули и от косвените следи по
пътното платно след удара, поради което вещото лице приема за безспорно, че в началото на
реакция на водача за спиране мотоциклета се е движел в лявата лента, по-близка до лявата
граница на платното. Следите от гуми по асфалтовата настилка са в подкрепа на подобна
констатация. На местопроизшествието е намерена следа от гума с дължина 4 метра и
широчина 5 см, която е оставена успоредно на платното за движение. Визуално следата е
изобразена на снимков материал (л. 285 от делото, л. 32 от експертизата). Обяснението за
тази следа следва да се търси в опита за спиране чрез екстрено задействане на спирачката от
пострадалия Ц.. От техническа гледна точка експертите обясняват наличието на тази следа с
въздействието на задната гума на мотоциклета „Ямаха“ непосредствено преди удара и
обстоятелството, че при спиране задната гума е подложена на по-малък натиск и границите
на контактното петно са неясно очертани. Ключово значение в случая има скоростта на
движение на мотоциклетиста – няма съмнение, че тя е била толкова висока, че дори и
задействането на спирачната система в последния момент не е било достатъчно за
предотвратяване на удара. В този смисъл, задействането на спирачките от страна на
пострадалия би имало ефект, ако е било предприето още преди подсъдимият Д. да
предприеме изпреварване, за да се намали скоростта на мотоциклета до стойности, които
биха му позволили да спре своевременно.
21
След удара мотоциклетът се е отклонил наляво и тогава е настъпил удар с
мантинелата. Описаното в експертизата относно продължаващото след удара движение на
мотоциклета и контакта между лявата му странична част и мантинелата кореспондира със
сходни разяснения, дадени от вещото лице К.. Приплъзващият и тангенциален контакт води
до това, че мотоциклетът продължава движението си напред и наляво с ротация и
транслация, като отклоняването наляво е причинено от действието на ударния импулс. След
първоначалния контакт между двете превозни средства следва фазата на деформиране, а
същевременно с нея и след това по време на фазата на възстановяване настъпва ротацията
при двете превозни средства. Изменението в траекторията на движение насочва
мотоциклета към мантинелата. Това простъргване на мантинелата се е отразило минимално
върху мотоциклета, като само го е отклонило надясно, но не е довело до неговото падане. В
момента на удара мотоциклета е бил в изправено положение и основание за този извод
вещите лица намират в обстоятелството, че след удара мотоциклета не е паднал, а е
продължил да се движи изправен. Момента на съприкосновение между двете превозни
средства предизвиква и въздействие върху тялото на пострадалия, което се отделя от
мотоциклета, изхвърчава във въздуха и се приземява върху пътното платно с произтичащите
от това травматични увреждания. Изправеното положение на мотоциклета му е позволило
да продължи да се движи още известно време надясно без водач, воден от инерционните
сили на удара и простъргването и това е момента, в който подсъдимият Д. и свидетелят Л. го
виждат през страничните стъкла на преминава покрай тях. Скоростта на мотоциклета след
удара в оградата е определена на 41,49 км/ч, което е достатъчно за продължаване на
неговото движение дори и при липса на водач, който да го управлява. Едва след като е
изминал дълго разстояние по инерция мотоциклетът вече е достигнал до дясната ограда на
мантинелата, ударил се е в нея, паднал е и се е плъзнал по асфалта до установяването му в
неподвижно положение.
Съдът напълно кредитира и споделя категоричния извод на вещите лица, че
причините за произшествието от техническа гледна точка се откриват в поведението и на
двамата водачи. Движението на мотоциклета със скорост 119 км/ч в населено място е грубо
нарушение на императивната норма на чл. 21 ЗДвП. Точно тази висока скорост,
несъобразена с населеното място, но отделно от това и с пътната обстановка и конкретното
място на движение, с присъствието на всички останали водачи, е довела до невъзможност за
пострадалия да избегне удара от момента, в който е реагирал. Както се посочи по-горе, има
обективни находки относно задействане на спирачната система, но при подобна скорост на
движение тази реакция носи по-скоро белезите на инстинктивна реакция при вида на
внезапно изникващо препятствие на пътя, а не белезите на планирана и осъзната реакция. В
този смисъл, не може да се говори и за някакъв опит да пострадалия да избегне удара,
защото ако бе имало такъв опит, това би се отразило върху посоката на движение на
мотоциклета и оставените от него следи върху асфалта. В случая задействането на
спирачната система просто е било инстинктивно отреагиране в последните секунди преди
сблъсъка, когато във всяка една подобна ситуация всеки водач почти машинално би
натиснал спирачките на превозното средство.
Пълна представа за движението на мотоциклета и механизма на произшествието се
открива при използване на стойностите за скоростта и спирачния път. Дължината на пълния
спирачен път при мотоциклета при скорост от 119 км/ч е равна на 124,58 м., а пътят, изминат
от мотоциклета от мястото на начало на реакция на водача до мястото на удара, е 50,10 м.
Съпоставката на двете дължини очевидно показва осезаема разлика в стойностите – 74,48
метра. Това означава, че пътят от 50,10 метра, който е останал за изминаване от пострадалия,
изобщо не е бил достатъчен, за да може мотоциклета да спре навреме или да избегне удара с
лекия автомобил. Стойностите показват колко фатално значение е имала скоростта на
мотоциклета, защото тя не е позволила предприемането на безопасно екстрено спиране.
Вещите лица приемат, че ситуацията би била безопасна и би се развила по друг
22
начин, ако пострадалият се е движел с по-ниска скорост. За адекватна такава скорост те
приемат движение със скорост от 90 км/ч или по-ниска. Само тогава Ц. би имал възможност
да намали скоростта си преди да настигне лекия автомобил. Нещо повече, той не само би
имал възможността да намали, но по-ниската скорост е щяла да повлияе цялостно върху
посоката, траекторията и маневрите, които би предприел върху пътното платно.
На тази основа обосновано може да се приеме, че е налице съпричиняване на
общественоопасния резултат от действията на пострадалия Ц..
Разбира се, тези изводи не водят до подценяване на действията на подсъдимия Д..
Най-важно значение има неговото неправилно решение да предприеме изпреварване и
навлизане в лявата (северна) лента на платното за движение по начин и в момент, когато
това не е било безопасно, тъй като там попътно се е движел мотоциклетът. Дори и с
отчитане на високата скорост на мотоциклета, изследването на причинно – следствения
процес на отделните събития в механизма на произшествието води до категоричен извод, че
ако подсъдимият Д. не бе взел решение за извършване на изпреварване в този момент, то не
би се стигнало и до удар между двете превозни средства. А такова решение е било възможно
да се вземе, само ако Д. е изпълнил задълженията си да се убеди, дали има други участници
в движението преди него и евентуално да ги пропусне.
Скоростта на лекия автомобил формално не нарушава ограничението за населено
място. При започване на маневрата изпреварване лекият автомобил се е движел с около 54
км/ч, което надвишава незначително ограничението от 50 км/ч. В конкретния случай обаче
причина за инцидента не е управлението на автомобила с несъобразена скорост, а начина, по
който е извършено изпреварването. По-същественото е, че тази скорост на движение е
позволявала на подсъдимия не само да предприеме маневра изпреварване, но и да се
въздържи от предприемане на тази маневра, като остане в дясната лента за движение,
следвайки автомобила на свидетеля Л.. В момента на удара скоростта на автомобила дори е
паднала под 50 км/ч, като е достигнала стойност от около 47 км/ч. Дължината на пълния
спирачен път (или т.нар. опасна зона) при лекия автомобил е била 29,37 м. Това разстояние
обаче не е можело да предотврати настъпването на удара, защото от значение в случая е
момента, в който подсъдимият е можел да възприеме мотоциклетиста в огледалото за
обратно виждане и да не предприеме изпреварване, респ. да натисне спирачка. В тази насока
вещото лице М. е представило детайлен анализ на отделните етапи в движението на
автомобила и физическата възможност на подсъдимия да възприеме движещия се зад него
мотоциклет. Визуалното възприемане на мотоциклетиста от подсъдимия се предопределя от
скоростта на движение на първия и особеностите в релефа на надлеза, по-конкретно
неговата денивелация. С използването на специален уред вещото лице достига до извода, че
денивелацията на надлеза е 8,4 м, съответстваща на разликата между най-високата и най-
ниската точка на надлеза, измерена въз основа на надморската височина, а именно 178,30
метра и 186,79 м. Експертните изследвания сочат, че ударът е настъпил след най-високата
част на надлеза, на около 70 – 80 м след билото, като денивелацията между билото и
мястото на удара е изчислена на по-малко от 1 м. Наличието на денивелация обаче не е
препятствало изцяло възможността на Д. да забележи мотоциклета
Проследяването на отделните етапи сочи, че при реакция на водача на лекия
автомобил със спиране около 4 секунди преди удара, той би намалил скоростта си и би
изостанал зад движещия се пред него автомобил на свидетеля, като по този начин би
пропуснал мотоциклета на пострадалия да премине покрай него в лявата лента.
Подсъдимият е започнал маневрата изпреварване около 3,35 секунди преди удара, което е
по-малко от 4 секунди за реакцията със спиране, която би позволила на Д. да избегне удара.
От съществена важност е дали Д. е имал физическа възможност да забележи мотоциклетиста
в момент, в който е имал достатъчно време за предприемане на реакция със спиране.
Отговорът на експертизата е положителен. Измерванията сочат, че до 8-та секунда или
23
когато разстоянието е било около 160 метра подсъдимият не е имал възможност да
възприеме мотоциклета. Но когато последният се е намирал на около 120 метра или това са 6
секунди преди удара, тогава Д. вече е имал частична възможност да възприеме мотоциклета
зад лекия автомобил. В 5-тата секунда на разстояние около 100 м между двете превозни
средства подсъдимият вече е имал пълна видимост назад към мотоциклета. При тези
параметри на движение няма съмнение, че подсъдимият е имал физическата възможност да
възприеме мотоциклета и в 6-тата и в 5-тата секунда преди удара, след което е имал още 4
секунди, в които да предприеме реакция със спиране, която според вещото лице би му
позволила да изостане зад автомобила на свидетеля Л. в дясната лента и да пропусне
мотоциклета на Ц. в дясната лента. Нещо повече, както се посочи, мястото на удара е на 70 –
80 метра след най-високата точка на надлеза, а Д. е можел да възприеме мотоциклета за
първи път на около 120 метра. Тази разлика между двете разстояния означава, че релефът на
надлеза и неговата денивелация, не са препятствали възможността на подсъдимия да
забележи движещото се зад него превозно средство.
В допълнителната комплексна експертиза е прецизирано, че мотоциклетът е изминал
последните 80 м за около 2,4 секунди. И двете стойности са по-малки от кореспондиращите
стойности за лекия автомобил – при сравнение между 80 м и 120 м (респ. 100 м), както и
между 2,4 секунди и 6 секунди (респ. 5 секунди). Това сравнение показва още веднъж, че в
полза на лекия автомобил е имало възможност за реакция със спиране при наличие на по-
голямо разстояние и повече време за непредприемане на маневра изпреварване.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
чл. 343а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
От обективна страна правната норма изисква при управление на моторно превозно
средство да бъдат нарушени правилата за движение, установени по предвидения за това
нормативен ред, в резултат на което да е допуснато причиняването на смърт на друго лице.
В настоящия случай подсъдимият е осъществил деянието при управление на моторно
превозно средство – подсъдимият е управлявал служебен автомобил „Фолксваген Голф” с
ДК № *****, собственост на търговското дружество********, който автомобил се ползвал
като служебен за нуждите на дружеството, когато се налагало да се извършват посещения на
адреси за обслужване на клиенти. Подсъдимият е управлявал лекия автомобил по бул. С. в
посока ж.п. надлез в района на ж.п. гара Х., като целта му е била да отиде в град Х. за
посещение на адрес на клиент. След като е достигнал най-високата точка на надлеза и е
започнал да се спуска надолу подсъдимият Д. необмислено взел решение за предприемане
на изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „Опел Астра“, управляван от
свидетеля Х. Л.. Именно при изпълнение на маневрата изпреварване Д. е нарушил
определени правила за движение, което е довело до причиняване на съставомерния резултат.
Бланкетната диспозиция на чл. 342, ал. 1 НК попълва съдържанието си с
разпоредбите на Закона за движение по пътищата. При движението си по ж.п. надлеза
подсъдимият е нарушил общо три разпоредби, а именно – чл. 25, а л. 1 и ал. 2, както и чл.
42, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
С първата разпоредба се вменява задължение на водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, преди да
започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. С нормата на чл. 25,
ал. 2 ЗДвП е регламентирано, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
24
средства, които се движат по нея. А с разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е въведено
задължение водач, който ще предприеме изпреварване, преди да подаде сигнал, да се убеди,
че не го изпреварва друго пътно превозно средство. Тези разпоредби следва да се разглеждат
в тяхната взаимна свързаност.
Основният акцент в първата разпоредба е задължението на водача да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Формирането на убеждение е основано на
интелектуална дейност. Следователно, може да се приеме, че тази разпоредба задължава
водача да формира определено мнение или увереност в себе си относно съществуването на
определени обстоятелства или относно възможното фактическо развитие на конкретна
ситуация. Разгледано на плоскостта на правилата за движение, това означава, че в
съзнанието на водача следва да протече определена последователност от впечатления,
разсъждения и оформяне на изводи относно фактите от пътната ситуация. Тези мисловни
процеси във водача следва да протичат постоянно и могат да се сменят по своето
съдържание, като те предхождат предприемането на определена маневра в хода на
движението. Ако тази интелектуална дейност отразява правилно пътната обстановка, тогава
и предприетите от водача маневри ще бъдат съобразени с изискванията на закона и не би се
стигало до създаване на опасност за участниците в движението. Подсъдимият Д. не е
изпълнил това задължение, а именно той не е оформил правилно своето убеждение при
предприемането на маневрата изпреварване, която е свързана с отклонение на превозното
средство наляво по платното за движение. От фактологията по делото безспорно се
установява, че той е имал намерение да изпревари лекия автомобил „Опел Астра“ и затова е
предприел отклонение в посока наляво. Но преди да предприеме това отклонение той е бил
задължен да проследява пътната обстановка и с оглед движението на евентуални други
участници да съобрази своето собствено поведение и да извърши правилно изпреварването,
като осигури възможност на участниците в движението първо те да преминат безопасно и
едва след това той да навлезе в лявата пътна лента. Подсъдимият Д. е имал физическата
възможност да възприеме пострадалия Ц. с управлявания от него мотоциклет, което се
доказва с изчисленията на последната комплексна експертиза, и да вземе решение да не
извършва изпреварването точно в този момент, а да пропусне мотоциклета и едва след
неговото преминаване и отдалечаване, да предприема една безопасна маневра. Подсъдимият
не е оползотворил тази физическа възможност и не е формирал правилно своето убеждение
дали да предприема изпреварване или да не предприема такова. Това неправилно убеждение,
от своя страна, го е подтикнало да започне изпреварването и настъпИ.т удар с мотоциклета е
пряк резултат от решението на Д. да изпълни маневрата. Показателни в тази насока са
обясненията на Д., дадени на досъдебното производство (на л. 55 – 56, том 1), прочетени и в
съдебно заседание, както се посочи по-горе. В тези обяснения той първо заявява, че се е
уверил, че зад него няма участник в движението и е предприел изпреварването, като е подал
ляв мигач за престрояване в лявата пътна лента. След това обаче заявява, че когато се е
изравнил с автомобила на свидетеля Л., е забелязал в огледалото за обратно виждане идващ
отзад мотоциклет, и почти веднага е усетил удара в купето на „Фолксваген Голф“-а. Тази
последователност от възприятия обаче следва да се разгледа на плоскостта на констатациите
от комплексната експертиза, които доказват, че са били налице всички обективни
предпоставки и не е имало физическа пречка за Д. да възприеме мотоциклета още преди да
предприеме маневрата. Но въпреки че е можел да го направи, той не се е убедил
предварително дали има друг участник в движението и е започнал отклонението в лявата
пътна лента. По този начин не е изпълнил задължението по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
От тази неправилна интелектуална и оценъчна дейност на подсъдимия е произлязло и
нарушението на правилото на ал. 2 на чл. 25 ЗДвП, която задължава водача да пропусне
пътните превозни средства, които се движат в съседна пътна лента. Разграничението между
25
двете разпоредби следва да се търси на следната плоскост – ако първата алинея на чл. 25
въвежда задължение за водача да формира определен интелектуален извод въз основа на
своите възприятия, то втората алинея вече визира задължение за извършване на фактическо
действие, което е основано на изводите на водача за останалите участници в движението.
Ако подсъдимият Д. бе изпълнил първото си задължение, тогава той щеше да има
формирано вече убеждение, че зад него има мотоциклетист и на тази основа лесно би могъл
да го пропусне в лявата пътна лента. Така траекториите на движение на двете превозни
средства нямаше да се пресекат в определена точка и да се избегне удара между тях.
Последната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП е допълваща задължението по ал. 2
на чл. 25 ЗДвП, тъй като е свързана със сигнализацията на превозното средство, което
извършва изпреварване. Това действие на водача е свързано отново с формирането на
убеждение, но то се формира преди да подаде сигнал, докато убеждението по ал. 1 на чл. 25
ЗДвП се формира преди изобщо да се пристъпи към фактическото изпълнение на маневрата
и с наличието на евентуална опасност за участниците в движението. Следователно, в
хипотезата на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът вече е взел решение, че ще извършва маневра
изпреварване, и му предстои да подаде светлинен сигнал, за да се обозначи, т.е. преди този
момент водачът вече трябва да се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, ако се отклони наляво или надясно по платното за движение. Отново
обясненията на Д. от досъдебното производство показват, че той е подал „ляв мигач“ и е
започнал да престроява в лявата пътна лента, едва след което е възприел визуално, че зад
него се приближава мотоциклет. С други думи, действията му са в пълно противоречие с
правилото на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП – те са извършени в обратния порядък от този, който е
описан в цитираната разпоредба. Изводът е, че той не е изпълнил и това свое задължение, с
което е нарушил и третата разпоредба, посочена в обвинителния акт, с която се попълва
бланкетната норма на чл. 342, ал. 1 НК.
Както се посочи по-горе, в общия причинно – следствен процес на случилото се
категорично следва да се отчита и съпричиняването от страна на пострадалия Ц., което се
включва като неотменна част в механизма на произшествието. Неговото поведение също е в
нарушение на правилата за движение, по-конкретно разпоредбите, касаещи максимално
допустимата скорост в населено място. Категорични са изводите на всички вещи лица по
делото, че ако пострадалият се е движел с по-ниска скорост (дори и да не е с 50 км/ч), то не
би се стигнало до удар между двете превозни средства. Това съпричиняване обаче не води до
пълно отпадане на наказателната отговорност на подсъдимия Д., както се твърди от
защитника адв. Н., чиито доводи съдът не споделя. Поведението на Ц. и поведението на Д.
са съставни части в общия механизъм на произшествието, като са свързани по такъв начин,
че само при съчетаното им действие е бил поставен в ход целият причинно – следствен
процес на събитията така, че без наличието на една от тези части не е било възможно да се
стигне до общественоопасния резултат. Изкуственото изолиране на действията на
пострадалия или на подсъдимия е невъзможно, поради това, че само дадени в своето
единство те водят до общественоопасния резултат, поради което не могат да бъдат
разглеждани самостоятелно. Следователно, поведението на Д. е задължителна част на
причинно-следствената връзка и именно това е основанието за неговата наказателна
отговорност.
От субективна страна се констатира, че деянието е извършено за подсъдимия Д. при
условията на непредпазливост, дадена във формата на престъпна небрежност, тъй като той
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжeн и е
могъл да ги предвиди. В съзнанието на Д. не е намерило субективно отражение допускането
на възможността да настъпят последиците от произшествието, но е бил длъжен да ги
предвиди с оглед на факта, че предприема маневра изпреварване и на него му е известно, че
навлиза в съседната лента за движение, по която е възможно да се движат и други превозни
средства. Това предвиждане е било възможно за подсъдимия още повече и с оглед на факта,
26
че имал опит като*****, притежава свидетелство за управление няколко отделни категории,
включително и за мотоциклет, и многократно е ползвал служебния автомобил на фирмата
при необходимост. Той е могъл да предвиди последиците, тъй като от развитието на
отделните събития в тяхната последователност не се установява наличието на обективни
пречки за правилното оценяване на пътната ситуация. Такава пречка не е била и високата
скорост на мотоциклета. Макар и приетото по-горе съпричиняване на общественоопасния
резултат от пострадалия Ц., не може само въз основа на него да се приеме, че за подсъдимия
скоростта на мотоциклета се е явявала обективна пречка да вземе правилно решение, дали да
предприеме изпреварване или да изчака още известно време, преди да премине в съседната
пътна лента. Всички фактически констатации на вещите лица, включително и стойностите в
комплексната експертиза, сочат, че при изпълнение на изпреварването Д. е имал
възможността и е бил длъжен да предвиди, че начина на изпълнение на тази маневра не е
съобразен с останалите участници в движението. Като не го е направил, той е проявил
престъпна небрежност.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК
законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до четири години, както и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство.
Степента на обществена опасност на деянието е висока, тъй като вредоносният
резултат е довел до смъртта на пострадалия, при което е засегната най-високата обществена
ценност – човешкият живот. От друга страна, личността на подсъдимия се отличава с
изключително ниска степен на обществена опасност, тъй като към настоящия момент
същият не е осъждан и няма други криминални провинения. Данните за предходни
административни нарушения по ЗДвП не обуславят извод в различна посока и не може да се
приеме, че очертават висока степен на обществена опасност за личността на подсъдимия.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът прие, че са налице
предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК при неговата индивидуализация, като отчете
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Тъй като не е
предвиден най-нисък предел за наказанието „лишаване от свобода“, цитираната разпоредба
позволява то да бъде заменено с пробация.
Съдът констатира смекчаващи отговорността обстоятелства, които взети тяхната в
тяхната съвкупност водят до извода за многобройност по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК.
Такива са трудовата заетост на Д., свързана и с прилагането на шофьорски умения, които са
необходими за изпълнение на служебните му задължения като служител във фирма
поддръжка на асансьорни съоръжения; чистото съдебно минало; добрите характеристични
данни; семейното му положение. Оказването на помощ на пострадалия е свързано с
правната квалификация на деянието и не може да се разглежда при индивидуализация на
наказанието, но от друга страна подсъдимият е оказвал пълно съдействие на разследващите
органи през целия период на разследването, което следва да се отбележи на самостоятелно
основание като смекчаващо обстоятелство, тъй като по този начин е допринесъл и улеснил
разкриването на обективната истина по делото. Наличието на съпричиняване също е
разгледано на плоскостта на обективната страна на деянието, но то позволява на съда да
приеме, че приносът на подсъдимия в причиняване на общественоопасния резултат е по-
малък от други случаи на ПТП с причиняване на смърт. Съдът отчита и изключително
дългия период на производството – от датата на образуването на досъдебното производство
до внасяне на обвинителния акт са изтекли 5 години, а със съдебното производство общият
срок за разглеждане на делото надхвърля към настоящия момент 6 години. Тази
продължителност следва да се вземе предвид наред с всички останали смекчаващи
обстоятелства. Разгледани в своята съвкупност, те дават основание на съда да приеме, че
27
наказанието „лишаване от свобода“ следва да се замени с пробация. С тези съображения
съдът наложи наказание „пробация“ и прецени, че най-подходящи са пробационните мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично“ и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“, като и двете трябва да бъдат с
продължителност от 1 година.
Според настоящия съдебен състав по този начин напълно се постигат целите на
наказанието по смисъла на чл. 36, ал. 1 НК. Налагането на друго по-строго наказание в
случая няма да поправи и превъзпита подсъдимия, защото би се явявало несъразмерно на
приноса му в настъпването на резултата от деянието. От друга страна, изразеното от Д.
съжаление и критично отношение към случилото се в неговата последна дума дава
основание да се приеме, че самото наказателно производство в немалка степен е
въздействало предупредително върху него, поради което по-строга санкция от наложената
няма да допринесе за повишаване на предупредителното действие на наказанието.
По отношение на наказанието по чл. 343г НК, съдът прецени, че такова не следва да
бъде налагано на основание чл. 55, ал. 3 НК. За тази преценка съдът взе предвид, че
управлението на моторно превозно средство е пряко свързано с професията на подсъдимия.
Ако бъде лишен от право да управлява превозно средство, Д. ще бъде лишен и от
възможността да упражнява професията си, а това би засегнало и членовете на неговото
семейство. Това би довело до несъразмерно засягане на семейната и социална сфера на
подсъдимия и би рефлектирало косвено върху кръг от лица, които остават извън обсега на
наказателната отговорност. В тази насока съдът отчита и указанията, дадени в ТР №
1/13.04.2023 г. на ОСНК, ВКС.
Съдът отне в полза на държавата веществените доказателства: мотоциклетна каска,
визьор, тас за автомобилна джанта в сив цвят, спортна обувка и мотоциклетна степенка,
които да се унищожат като вещи без стойност.
С оглед на факта, че частните обвинители са представлявани в производството от
повереник, за което е представен договор за правна помощ, съдът осъди подсъдимия Д. да
заплати на И. Ж. Ц., Г. Г. Ц., А. В. В. Ц. и Г. Ж. Ц., действаща със съгласието на майка си А.
В. В. Ц. направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 2000лв.
С оглед на постановената осъдителна присъда и в съответствие с разпоредбата на чл.
189, ал. 3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия Д. направените по делото разноски,
като го осъди заплати разноски по досъдебното производство в размер на 5391,18 лв. в
полза на бюджета на МВР и разноски в съдебното производство в размер на 5265,02 лв. в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Хасково..
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.




Председател:
28
Съобщи за изтекли лични данни