РЕШЕНИЕ
№ 11320
Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - X тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | КРАСИМИР КИПРОВ |
| Членове: | РАЛИЦА АНДОНОВА ИВЕЛИНА ДИМОВА |
При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия РАЛИЦА АНДОНОВА канд № 20257050701263 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „Г-Билд Конструкшън“ ЕООД – Варна, [ЕИК], представлявано от управителя Й. В. чрез пълномощника й адв.С. П. от АК – Варна, против Решение № 518/29.04.2025г по АНД №448/2025г по описа на РС – Варна, III с-в, с което е потвърдено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна НП №03-2400500/27.12.2024г и наложената на касатора имуществена санкция в размер на 2 000лв. на осн.413 ал.2 от КТ. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, а именно – недоказаност на авторството на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната им отговорност. Претендира се отмяна на решението и на НП като незаконосъобразни, както и присъждане на сторените в производството разноски. В съдебно заседание по същество представител на дружеството не се явява и не ангажира становище.
Касационният ответник директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез процесуалния си представител ст.ю.к.Т. Х., е депозирала писмен отговор, с който оспорва изложените в касационната жалба съображения, настоява за оставянето й без уважение и оставяне в сила на правилното и законосъбразно решение на въззивния съд, като претендира юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание по същество ст.ю.к. Х. поддържа това становище, и пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Идентично становище изразява и участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура.
Касационната инстанция намира, че жалбата е неоснователна.
В производството пред ВРС, образувано по въззивната жалба на „Г-Билд Конструкшън“ ЕООД против горецитираното НП, са събрани допустими гласни и писмени доказателства, въз основа на чийто анализ предходният съдебен състав приел за установено от фактическа страна, че на 10.10.2024г инспектори в Д „ИТ“ – Варна, сред които и св.Е. Н., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на територията на строителен обект „жилищна сграда с четири входа, специализиран рехабилитационен център, спортно развлекателен комплекс, басейни, спа, център за търговия и услуги, гаражи, подземни гаражи, басейни и ограда“ – крило вход 4, находящ се в УПИ IV за жилищно строителство, кв.5, 26 м.р., [ПИ], изпълняван от „Г-Билд Конструкшън“ ЕООД в качеството му на строител съгласно сключен Договор за изработка и споразумение от 19.02.2024г между „Динесо“ ЕООД, с който на дружеството-касатор се възлага изпълнението на „СМР част архитектура до груб строеж“ за строителния обект. Повод за проверката бил сигнал за смъртен случай на работник на обекта. На място, както и впоследствие от допълнителните сведения от свидетели, заварени на място на време на инцидента, св.Н. установил, че починалото лице е работило за „Г-Билд Конструкшън“ ЕООД. Установил още, че работните места на излятата 9-та етажна плоча на кота +26.05м, където работници на дружеството извършвали СМР, не отговаря на минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, и конкретно – работодателят не е обезопасил срещу риск от падане от височина в опасната зона по целия периметър контура на излятата плоча, тъй като липсвали приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце. За това нарушение, квалифицирано по чл.7 ал.1 от ЗЗБУТ вр.чл.61 и чл.16 т.1 б.“б“ от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, против дружеството-работодател бил съставен АУАН от 13.11.2024г, предявен чрез пълномощник. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпило писмено възражение от управителя чрез адв.П., в което се сочи, че са представили писмени доказателства с приложени снимки, че своевременно са отстранили (нарушението) и са изградили предпазни перила за ръце, ленти за крака, главни и средни перила за ръце и бордови ленти за крака. Посочено е също, че изпълнител на СМР и дейнсоти в проверявания обект е „Е. Съплайс 09“ ЕООД – [населено място] съгласно Договор между тях от 01.10.2024г, и Спроазумение от същата дата. В тази връзка оспорват описаното в АУАН, че именно техни работници са извършвали СМР на обекта. Същото било обсъдено от АНО и отхвърлено като неоснователно. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната [жк], за което на осн.чл.413 ал.2 от КТ наложил на „Г-Билд Конструкшън“ ЕООД имуществена санкция в размер на 2 000лв.
При така установената фактология ВРС приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в предвидените за това срокове, те съдържат изискуемите с чл.42, съотв.чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и в производството по издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, ограничаващи или осуетяващи правото на защита на санкционираното дружество, като самостоятелни основания за отмяна. По приложението на материалния закон съдът приел, че със събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства към датата на проверката било безспорно установено, че на излятата 9-та етажна плоча са липсвали приспособления (съоръжения, ограждения) за обезопасяване срещу риск от падане от височина, които да са достатъчно високи и да са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно и средно перило за ръце или еквивалентно алтернативно решение, т.е. че решението е безспорно доказано, обективно съставомерно и правилно [жк], а за него е наложена имуществена санкция над специалния минимум от 1 500лв, която обаче е съобразена с тежестта на настъпилите вредоносни последици. В заключение съдът обсъдил и отхвърлил като неоснователни наведените от санкционираното ЮЛ доводи за отмяна на НП, и на първо място – възражението, че тъй като негови работници не са извършвали СМР на обекта, за него не е съществувало задължение по чл.61 и чл.16 т.1 б.“б“ от Наредба №2. В тази насока съдът посочил, че авторството на нарушението се установява от договора и споразумението с „Динесо“ ЕООД, както и от декларациите на самите работници, които безпротиворечиво сочат, че извършител на СМР на обекта е именно „Г-Билд Конструкшън“ ЕООД. С тези съображения съдът потвърдил НП изцяло, и осъдил санкционираното дружество за разноски в полза на АНО.
Касационната инстанция преценява като обосновани и законосъобразни така достигнатите от предходната правни изводи, изцяло ги споделя и се препраща към тях в хипотезата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Единственото възражение на касатора за незаконосъобразност на НП е твърдението им, че на инкриминираните дата и място „Г-Билд Конструкшън“ ЕООД не е изпълнявало СМР, т.е. не е адресат на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на своите работници при извършването на такива дейности. Това твърдение обаче не намира опора в доказателствената съвкупност по делото. От съдържанието на Договора за изработка от 19.02.2024г между „Динесо“ ЕООД – възложител, и „Г-Билд Конструкшън“ ЕООД – изпълнител, се установява, че дружеството-касатор дължи да извърши „СМР част архитектура до груб строеж“ на обекта, на който на 10.10.2024г се е случил инцидента с работника, и който по този повод е бил проверен от инспектори на Д „ИТ“ – Варна. Действително съгл.т.V.21 от Договора изпълнителят може да привлече подизпълнител с предварителното писмено съгласие на възложителя. При това, макар че е представен договор от 01.10.2024г за извършване на СМР между „Г-Билд Конструкшън“ ЕООД като възложител и подизпълнителя „Еко съплайс 09“ ЕООД като изпълнител на същия строителен обект, липсва представено предварително писмено съгласие на възложителя „Динесо“ ЕООД като императивно изискване договорът с подизпълнителя да породи правно действие –поради това възражението, че подизпълнител на „Г-Билд Конструкшън“ ЕООД е извършвал СМР на инкриминираните дата и място е недоказано. Т. е и възражението в касационната жалба, че на строителния обект е изпълнявал СМР и друг изпълнител – „СМА груп“ ЕООД – вярно е, че в писмените обяснения на управителя на „Динесо“ ЕООД от 11.11.2024г по преписката е посочено, че възложителят има сключен договор за извършване на СМР и с това дружество, няма данни обаче за кой точно обект, с какъв обхват и срок е същият; още повече, че в цялото производство – в административната и в съдебната му фаза – липсват данни и доказателства на обекта в момента на проверката да са присъствали работници на „СМА груп“ ЕООД. Поради това неоснователно е възражението, че АНО не бил изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН да проведе разследване, при липса на каквито и да било данни, че работници на дружество, различно от „Г-Билд Конструкшън“ ЕООД са работили на обекта на 10.10.2024г. Доказателства за противното са многобройни и безпротиворечиви – обясненията на Ж. И. П. – технически ръководител на обекта и служител на „Динесо“ ЕООД; Г. Х., М. А., Х. Х., И. М., Е. И.А. А. – всички декларирали саморъчно, че са работници на „Г-Билд Конструкшън“ ЕООД, изпълняващи трудовите си функции на строителния обект на 10.10.2024г, с приложени трудови договори за част от тях, фигуриращи в книгата за инструктаж. На практика единствените трима служители, присъствали по време на инцидента, които не са такива на „Г-Билд Конструкшън“ ЕООД, са служители на възложителя „Динесо“ ЕООД – техническият ръководител, кранистът и пазача.
Това обаче не означава, че задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е за възложителя – в допълнение към т.31 от Договора от 19.02.2024г, с т.19 от Споразумение – приложение №5 към същия Договор, наред с останалите описани негови задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, именно изпълнителят е задължен да обезопаси всички отвори и контури с необходимите парапети и покрития, способни да понесат съответното натоварване, и да ги означи и/или сигнализира по подходящ начин. С още едно недатирано Споразумение от 19.02.2024г към Договора от 19.02.2024г между „Динесо“ ЕООД и „Г-Билд Конструкшън“ ЕООД изпълнителят е задължен конкретно да обезопаси с парапети работните площадки. След като по силата на договора за изработка и допълнителните споразумения към него именно „Г-Билд Конструкшън“ ЕООД е задълженото лице по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строителния обект, и след като в деня на проверката само негови работници са извършнали СМР там, и настоящият касационен състав намира, че именно дружеството-касатор е задълженият субект, чиято административнонаказателна отговорност обосновано и законосъобразно е била ангажирана от АНО за неизпълнение на едно конкретно негово задължение – това по чл.61 и чл.16 т.1 б.“б“ от Наредбата №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. Неизпълнението на това конкретно задължение също е безспорно доказано – най-малкото с приложените към писменото възражение против АУАН снимки, изготвени от санкционираното ЮЛ като доказателство за отстраняване на нарушението чрез изграждане на предпазни съоръжения по целия периметър на строежа, което представлява признаване на неизгодни за тях факти, в случая – на осъщественото от тях административно нарушение, за което са санкционирани с НП.
Предвид изложеното съдът намира, че проверяваното съдебно решение не е обременено с релевираното касационно основание, а други такива – налагащи неговата ревизия или отмяна – не бяха установени и в кръга на задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК. Решението е законосъобразно, обосновано и правилно, и следва да бъде потвърдено, за да настъпят предвидените с него правни последици.
При този изход на делото претенцията на касаторите за разноски е неоснователна; тази на ответника следва да бъде уважено чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 130 лв. в специалния минимум по чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК касационният съдебен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 518/29.04.2025г по АНД № 448/2025г на РС – Варна, III с-в.
ОСЪЖДА „Г-Билд Конструкшън“ ЕООД – Варна, [ЕИК], да заплати в полза на ИА „Главна инспекция по труда“ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 (сто и тридесет) лева.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |