Р Е Ш
Е Н И Е
№
260435 08.08.2022 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на трети май две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 8716 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба на „Миг - Маркет“ ООД, ЕИК *********, против „Дивет-ИТ“ ЕООД,
ЕИК *********, с която са предявени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД с
искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 7617.84 лева –
главница, представляваща дължима продажна цена на доставен бетон и
извършени услуги с бетон – помпа, за което вземане са издадени следните фактури
с № **********/20.12.2018г.; № **********/27.12.2018 г.; №
**********/27.12.2018 г.; № **********/02.01.2019 г., 924.72 лева – обезщетение за забава за периода от 02.01.2019 г. до
13.03.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 18.05.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 5251/2020 г. на РС - Пловдив.
В исковата молба се твърди, че дружеството - ищец
било собственик на бетонен възел, находящ се в гр. В..
В периода от 03.12.2018 г. до 02.01.2019 г. по заявка на ответното дружество били извършени доставки на
бетон и услуги с бетон – помпа на строителен обект, находящ
се в гр. В., С. „С.“. Всяка доставка била съпроводена с експедиционна бележка,
която била подписана от представител на ответника. До момента не били изплатени
следните суми: 1589.04 лева с ДДС, представляващи дължима и неплатена продажна
цена на доставен бетон и извършени услуги с бетон - помпа, обективирани
във фактура № **********/20.12.2018 г.; 2677.20 лева с ДДС, представляващи
дължима и неплатена продажна цена на доставен бетон и извършени услуги с бетон
- помпа, обективирани във фактура №
**********/27.12.2018 г.; 1667.40 лева с ДДС, представляващи дължима и
неплатена продажна цена на доставен бетон и извършени услуги с бетон - помпа, обективирани във фактура № **********/27.12.2018 г.;
1684.20 лева с ДДС, представляващи дължима и неплатена продажна цена на
доставен бетон и извършени услуги с бетон - помпа, обективирани
във фактура № **********/02.01.2019 г.,
За дължимите вземания
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
5251/2020 г. на РС - Пловдив, но било подадено в срок възражение от ответника.
По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В законоустановения
срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „Дивет – ИТ“ ЕООД, с който оспорва исковете по основание и
размер.
Не оспорва, че са
налице договорни правоотношения между страните относно ищецът да доставя бетон
на строителен обект, находящ се в гр. В., С. „С.“.
Възразява, че е заплатило изцяло всички суми по извършените от ищеца доставки
на бетон. Възразява също, че по описаните в исковата молба фактури, ответникът
не дължи плащане, тъй като не съществуват договорки в тази насока. Приложените
към исковата молба фактури не доказвали наличие на правоотношение между
страните по делото, а и същите били подписани единствено от представител на ищцовото дружество. По отношение на приложените към
исковата молба експедиционни бележки, заявява, че от същите не ставало ясно кой
е приел описаната доставка – същите били подписани, но не било ясно от кого,
като сочи, че нито един от тези подписи не били на у.на ответното дружество – И.
К. И..
Предвид изложеното,
искането е да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5251/2020 г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с., в
полза на ищцовото дружество е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 2250/20.05.2020 г. за исковите суми. В срока по чл.
414 ГПК ответното дружество е възразило срещу заповедта. В предоставения на
ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Ето защо, съдът
приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно
депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет
същите вземания.
Относно тяхната
основателност, съдът приема следното:
По делото като писмени доказателства са представени четири броя фактури
/л.4-7/, както следва:
фактура № **********/20.12.2018 г., издадена от „Миг – Маркет“
ООД, като доставчик, с получател „Дивет - ИТ“ ЕООД, с
предмет „Бетон С 20/25 S3 – 13 м3, с продажна цена -79.40 лева,
обща стойност – 1032.20 лева, с цена отстъпка – 2 лева, стойност на отстъпка –
26 лева, обща стойност на сделката – 1006.20 лева; услуги с бетонпомпа
– 1 бр., с продажна цена – 318 лева, обща стойност на сделката – 318 лева, като
общата стойност на фактурата е 1324.20 лева без ДДС, или 1589.04 лева с вкл.
ДДС. Посочено е, че стоката е получена на 20.12.2018 г. от И. И., с адрес: В.,
начин на плащане: с платежно нареждане, място на изпълнение: В.. Фактурата е едностранно
подписана за съставител. Фактурата е съпроводена с 2 бр. Експедиционни бележки
/л.14-15/ - Експедиционна бележка № 4103/20.12.2018 г. – за доставен бетон – 7
м3, със самосвал № 3058, издадена от „Миг – Маркет“
ООД, звено: 1- Бетонов център, клиент „Дивет – ИТ“
ЕООД, Р.смяна: Н. С., обект 319-Строителен обект, ш. – В. В. – двустранно
подписана за предал, приел и ш. и Експедиционна бележка № 4106/20.12.2018 г. –
за доставен бетон – 6 м3, със самосвал № 9628, издадена от „Миг – Маркет“ ООД, звено: 1- Бетонов център, клиент „Дивет – ИТ“ ЕООД, Р.смяна: Н. С., обект 319-Строителен
обект, ш. – Й. А. – двустранно подписана за предал, приел и ш..;
фактура № **********/27.12.2018 г.,
издадена от „Миг – Маркет“ ООД, като доставчик, с
получател „Дивет - ИТ“ ЕООД, с предмет „Бетон С 20/25
S3 – 24 м3, с продажна цена -77 лева, обща стойност – 1848
лева, с цена отстъпка – 2 лева, стойност на отстъпка – 48 лева, обща стойност
на сделката – 1800 лева; услуги с бетонпомпа – 1 бр.,
с продажна цена – 431 лева, обща стойност на сделката – 431 лева, като общата
стойност на фактурата е 2231 лева без ДДС, или 2677.20 лева с вкл. ДДС.
Посочено е, че стоката е получена на 23.12.2018 г. от И. И., с адрес: В., начин
на плащане: с платежно нареждане, място на изпълнение: В.. Фактурата е
едностранно подписана за съставител. Фактурата е съпроводена с 3 бр.
Експедиционни бележки /л.16-18/ - Експедиционна бележка № 4134/23.12.2018 г. –
за доставен бетон – 8 м3, със самосвал № 3058, издадена от „Миг – Маркет“ ООД, звено: 1- Бетонов център, клиент „Дивет – ИТ“ ЕООД, Р.смяна: Н. С., обект 319-Строителен
обект, ш. – В. В. – двустранно подписана за предал, приел и ш., Експедиционна
бележка № 4135/23.12.2018 г. – за доставен бетон – 9 м3, със самосвал № 9896,
издадена от „Миг – Маркет“ ООД, звено: 1- Бетонов
център, клиент „Дивет – ИТ“ ЕООД, Р.смяна: Н. С.,
обект 319-Строителен обект, ш. – Н. Ж. – двустранно подписана за предал, приел
и ш. и Експедиционна бележка № 4136/23.12.2018 г. – за доставен бетон – 7 м3,
със самосвал № 1675, издадена от „Миг – Маркет“ ООД,
звено: 1- Бетонов център, клиент „Дивет – ИТ“ ЕООД, Р.смяна:
Н. С., обект 319-Строителен обект, ш. – Я. Р. – двустранно подписана за предал,
приел и ш..;
фактура № **********/27.12.2018 г., издадена
от „Миг – Маркет“ ООД, като доставчик, с получател „Дивет - ИТ“ ЕООД, с предмет „Бетон С 20/25 S3 – 14.50 м3, с продажна цена -77 лева, обща стойност –
1116.50 лева, с цена отстъпка – 2 лева, стойност на отстъпка – 29 лева, обща
стойност на сделката – 1087.50 лева; услуги с бетонпомпа
– 1 бр., с продажна цена – 302 лева, обща стойност на сделката – 302 лева, като
общата стойност на фактурата е 1389.50 лева без ДДС, или 1667.40 лева с вкл.
ДДС. Посочено е, че стоката е получена на 27.12.2018 г. от И. И.ов, с адрес: В., начин на плащане: с платежно нареждане,
място на изпълнение: В.. Фактурата е едностранно подписана за съставител. Фактурата
е съпроводена с 3 бр. Експедиционни бележки /л.19-21/ - Експедиционна бележка №
4141/27.12.2018 г. – за доставен бетон – 6 м3, със самосвал № 9698, издадена от
„Миг – Маркет“ ООД, звено: 1- Бетонов център, клиент
„Дивет – ИТ“ ЕООД, Р.смяна: Н. С., обект
319-Строителен обект, ш. – Й. А. – двустранно подписана за предал, приел и ш.,
Експедиционна бележка № 4142/27.12.2018 г. – за доставен бетон – 6 м3, със самосвал
№ 6059, издадена от „Миг – Маркет“ ООД, звено: 1-
Бетонов център, клиент „Дивет – ИТ“ ЕООД, Р.смяна: Н.
С., обект 319-Строителен обект, ш. – П. П. – двустранно подписана за предал,
приел и ш. и Експедиционна бележка № 4144/27.12.2018 г. – за доставен бетон –
2.50 м3, със самосвал № 8140, издадена от „Миг – Маркет“
ООД, звено: 1- Бетонов център, клиент „Дивет – ИТ“
ЕООД, Р.смяна: Н. С., обект 319-Строителен обект, ш. – П. Ц. – двустранно
подписана за предал, приел и ш..;
фактура № **********/02.01.2019
г., издадена от „Миг – Маркет“ ООД, като доставчик, с
получател „Дивет - ИТ“ ЕООД, с предмет „Бетон С 20/25
S3 – 14.50 м3, с продажна цена -77 лева, обща стойност –
1116.50 лева, с цена отстъпка – 2 лева, стойност на отстъпка – 29 лева, обща
стойност на сделката – 1087.50 лева; услуги с бетонпомпа
– 1 бр., с продажна цена – 316 лева, обща стойност на сделката – 316 лева, като
общата стойност на фактурата е 1403.50 лева без ДДС, или 1657.20 лева с вкл.
ДДС. Посочено е, че стоката е получена на 02.01.2019 г. от И. И.ов, с адрес: В., начин на плащане: с платежно нареждане,
място на изпълнение: В.. Фактурата е едностранно подписана за съставител. Фактурата
е едностранно подписана за съставител. Фактурата е съпроводена с 2 бр.
Експедиционни бележки /л.22-23/ - Експедиционна бележка № 4166/02.01.2019 г. –
за доставен бетон – 10 м3, със самосвал № 6059, издадена от „Миг – Маркет“ ООД, звено: 1- Бетонов център, клиент „Дивет – ИТ“ ЕООД, Р.смяна: Н. С., обект 319-Строителен
обект, ш. – П. П. – двустранно подписана за предал, приел и ш. и Експедиционна
бележка № 4170/02.01.2019 г. – за доставен бетон – 4.50 м3, със самосвал № 9628,
издадена от „Миг – Маркет“ ООД, звено: 1- Бетонов
център, клиент „Дивет – ИТ“ ЕООД, Р.смяна: Н. С.,
обект 319-Строителен обект, ш. – Й. А. – двустранно подписана за предал, приел
и ш..
По делото са представени и като писмени доказателства и 6 броя данъчни
фактури /л.8-13/, издадени от „Миг-Маркет“ ООД като
доставчик, с получател „Дивет - ИТ“ ЕООД, за
доставено количество бетон и извършени услуги с бетон – помпа, в периода от
03.12.2018 г. – 29.12.2018 г., в които е посочено, че стоките са получени от И.
И., с адрес: В., начин на плащане: с платежно нареждане, място на изпълнение: В.,
като фактурите са едностранно подписани за съставител. Представени са и
счетоводни документи /л.47-50/ за заплащането на доставените количества бетон и
извършени услуги с бетон-помпа, за издадените фактури, различни от процесните, в периода от 03.12.2018 г.– 29.12.2018 г.
От заключението на В.л. Л.К. по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че за периода от 01.12.2018 г. – 31.01.2020 г. „Миг – Маркет“ ООД доставя на „Дивет –
ИТ“ ЕООД материали и услуги – бетон и услуга с бетон-помпа на обща стойност
11 609.64 лева, за които доставки са издадени 10 бр. фактури, като не са
платени: процесните 4 бр. фактури, а именно: фактура
№ **********/20.12.2018 г. – на стойност 1589.04 лева, фактура №
**********/27.12.2018 г. – на стойност 2677.20 лева, фактура №
**********/27.12.2018 г. – на стойност 1667.40 лева и фактура №
**********/02.01.2019 г. – на стойност 1684.20 лева, като общият дължим остатък
за плащане е в общ размер на 7 617.84 лева. В.л. установява още, че по
счетоводни данни на ищеца „Миг – Маркет“ ООД, всички процесни фактури са осчетоводени като вземане от клиент по
дебита на счетоводна сметка 411 – Клиенти, клиент 19230 - „Дивет
– ИТ“ ЕООД, както и, че всички фактури са включени в дневниците за продажби по
ЗДДС и е начислен ДДС – данъкът е отразен в съответната за месеца Справка –
Декларация по ЗДДС и участва във формирането на данъчния резултат за месеца –
ДДС за внасяне. В.л. сочи, че към 31.05.2021 г. вземането на „Миг – Маркет“ ООД от клиент „Дивет –
ИТ“ ЕООД, по счетоводни данни на ищеца е в размер на 7 617.84 лева. В.л.
установява още, че по счетоводни данни на ответника „Дивет
- ИТ“ ЕООД, всички процесни фактури са осчетоводени
като задължение към доставки по кредита на счетоводна сметка 401 – Доставчици,
както и, че всички фактури са включени в дневниците за покупки по ЗДДС и е
ползван данъчен кредит – данъкът е отразен в съответната за месеца Справка –
Декларация по ЗДДС и участва във формирането на данъчния резултат за месеца. В.л.
сочи, че към 31.12.2020 г. задължението на „Дивет -
ИТ“ ЕООД към доставчик „Миг - Маркет“ ООД, по
счетоводни данни на ответника е в размер на 7 617.84 лева. В.л. установява още, че мораторната лихва върху
неплатените суми, за периода от 02.01.2019 г. – 13.03.2020 г., е в размер на 1 008.63
лева.
От заключението на В.л. Л.К. по
назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно,
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че за периода от
01.01.2018 г. – 31.12.2020 г., „Дивет
– ИТ“ ЕООД е закупило общо 609.500 куб.м. бетон за строителния обект „С. С.“ –
гр. В. от следните доставчици: „Темпо 2“ ООД, „Девня Цимент“ АД, „Миг-Маркет“ ООД и „Кул“ ООД, като закупеният от „Миг – Маркет“ ООД бетон е 89.500 куб.м., а закупеният от други
доставчици бетон е 520.000 куб.м. В.л. установява още, че по счетоводни данни
на ищеца, всяка от фактурите за продажба на бетон е съставена на база на
доставените количества, отразени в Експедиционни бележки. В.л. сочи също, че по
счетоводни данни на ответника, за строителния обект „С. С.“ – гр. В., „Дивет – ИТ“ ЕООД е фактурирало на в.я „Никмар
Кънстакшън“ ЕООД положени 609.500 куб.м. бетон. В.л.
установява още, че по счетоводни данни на ищеца всяка от фактурите за продажба
на бетон е съставена на база на доставените количества, отразени в
Експедиционни бележки, както следва: фактура № **********/20.12.2018 г. –
Експедиционни бележки с: № 4103/20.12.2018 г. – за 7 м3 и с: № 4106/20.12.2018
г. – за 6 м3, общо 13 м3; фактура № **********/27.12.2018 г. – Експедиционни
бележки с: № 4134/23.12.2018 г. – за 8 м3, с: № 4135/23.12.2018 г. – за 9 м3 и
с № 4136/23.12.2018 г. – за 7 м3, общо 24 м3; фактура № **********/27.12.2018
г. – Експедиционни бележки с: № 4141/27.12.2018 г. – за 6 м3, с: № 4142/27.12.2018
г. – за 6 м3 и с № 4144/27.12.2018 г. – за 2.500 м3, общо 14.500 м3; фактура №
**********/02.01.2019 г. – Експедиционни бележки с: № 4166/02.01.2019 г. – за
10 м3 и с: № 4170/02.01.2019 г. – за 4.500 м3, общо 14.500 м3.
По делото, по реда на чл. 176 ГПК е изслушан у. на ответното дружество „Дивет – ИТ“ ЕООД – И. К. И., който заявява, че на с. „С.“ –
гр. В., са извършени СМР, за което има сключен договор за подизпълнение
с „Никмар“, на което „Дивет
– ИТ“ ЕООД е поди.. Заявява, че от страна на „Дивет – ИТ“ ЕООД не е имало служител, който да е изпълнявал
функциите на т.р., тъй като не е имало нужда от такъв, доколкото ответното
дружество е поди. на „Никмар“.
Заявява, че инвеститорски контрол на обекта е имало, фирма, назначена от Община В., която е упражнявала
строителен надзор. Обяснява още, че и „Никмар“ е поди., с който ответното дружество имал договор за подизпълнение, а от Община В. е бил назначен строителен
надзор. Заявява още, че е взимал бетон и други материали, необходими за нуждите
на обекта, от различни доставчици. Като сочи, че бетоновите дневници се намират
в Община В.. Обяснява също, че съществуват протоколи обр.
19 по смисъла на Наредба 3 за приемо - предаване на
извършената от ответника работа към „Никмар“. Същите били двустранно подписани и когато
приключил обекта, предал документацията на главния и., а главният и. вече
въвежда в експлоатация, като я подава в Общината.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля А.А.К.
/по искане на ищеца/. Свидетелят твърди, че е работил за „Миг- Маркет“ ООД осем години - от месец май 2011 г. до
30.06.2019 г., като от 01.07. е освободен, като е започнал като групов т.р.,
след това от 2012 г. „О. производство бетонов възел „Миг – Маркет“.
Свидетелят твърди, че му е известно дружеството „Дивет
- ИТ“ ЕООД, във връзка с доставка на бетони 2018 г., есента или зимата, за
обект на с. „С.“. Първоначално „Дивет - ИТ“ работило
с „Девня Цимент“, който също е бетонов възел, но те нямали бетон помпа 41, 44,
45 метра и се налагало да им правят услуга. Свидетелят твърди, че доставяли
бетона на „Дивет – ИТ“. Първоначално „Девня Цимент“
давали бетона, а „Миг- Маркет“ давали помпа, защото
те нямали такава помпа, но впоследствие се разбрали да дават и бетона, и
помпата. Свидетелят сочи, че заявките ги давал т. р.на д., заявката се записвала
в ежедневен дневник /прошнурована и прономерована
тетрадка, в която пише бетон вид клас, за колко часа, с каква бетон помпа и за
колко часа трябва да е на обекта/. Сочи, че в 16:30 ч. се събирали и разпределяли
задачите, като на следващия ден задължение на д.а, на помпите, на ш.и, е да се
изпълни заявката, както е разпределена предния ден. Свидетелят твърди, че
познава г-н И. (не му знае фамилията, но посочва в залата у. на „Дивет – ИТ“ ЕООД), като след Нова година 2018 г., т.е. 2019
г. е спрял да плаща бетоните. Свидетелят заявява, че многократно говорил с него
по телефона, понякога се криел, извън
страната бил, като все обещавал, че ще плати – не бил отказвал да плати, но
бавел, казвал му, че чака парите от Община В., но все още не му били платили. Свидетелят
твърди, че познава лицата: Я. Р., Й. А., П. П., П. Ц., Н. Ж. и В. В., както и Н.
С., като сочи, че всички са работили на бетоновия възел, ш.и на бетоновози, без В., който бил о. на бетон – помпа. Н. бил о.
в бетоновия възел, той правил замесите от бетон. Свидетелят твърди, че за този
обект във В. за с. „С.“, не са доставяли на друга фирма, освен на „Дивет - ИТ“, както и, че не е възможно ш.ите да доставят бетона другаде. Свидетелят уточнява, че под
обектът на фирма „Дивет ИТ“ има предвид, че обектът
го изпълнява фирма „Дивет ИТ“, като самият обект може
да е на Община, на Министерство, но за него човекът, който го изпълнява и с който има
взаимоотношения, обектът е негов, като заявката за поръчка е дошла от тази
фирма – „Дивет - ИТ“. Твърди, че последната фирма има
т.р., който давал заявка по телефона, но не му знае името, тъй като последният
се представял като „технически р.на „Дивет - ИТ“ и
казвал, че иска доставка. Сочи, че е говорил с д. С. Д. и Т. И.ова, която е т. р. на „Дивет ИТ“.
Свидетелят сочи, че бетонът се доставял, като вечерта се разглеждала заявката,
разпределяла се кое къде отива на следващи ден. Д.ът
имал връзка с бетоновия възел, пускал заявката и пишел заявката. Пишел
експедиционна бележка, идвал ш.ът, тя се подписвала и
той също се подписвал. Отивал на обекта и там т. р.се подписвал на бележката - едната
бележка оставала при тях, другата се връщала при д.а, едната оставала за
архива. Плащането било регламентирано. Фактурата се издавала от касиер –
счетоводител. Пускала се на и-мейла на фирмата. Нямало
бетоновъзел във В., който да плаща на момента. Всички били с не по-малко от
един месец отложено плащане. Сочи, че фактурите на „Дивет
– ИТ“ се изпращали по и-мейл. Свидетелят сочи, че до
м.май 2019 г., в нито един от стоте разговора с И., последният не е предявил
претенции за количеството или качеството на бетона.
По делото като писмени доказателства са приети и Договор за подизпълнение на: Основен ремонт и реконструкция на
съществуващи трибуни – северозапад и тоалетни на с. „С.“, находящ
се в УПИ ІІІ „За с. със спортно възстановителен център и хотел“, кв. ***по
плана на 5 м.р., гр. В., сключен между „Никмар Кънстакшън“ ЕООД – в. и „Дивет –
ИТ“ ЕООД – и., във връзка със споразумение, сключено между Община В.,
„Консорциум Сторйконсулт В.“ ДЗЗД и „Никмар Кънстракшън“ ЕООД. В
преамбюла на договора е посочено, че Община В. е провела процедура за избор на и.
по ЗОП, като за и. е избран „Консорциум Сторйконсулт В.“
ДЗЗД, както и, че е сключен договор за извършване на СМР, между Община В. – в.
и „Консорциум Сторйконсулт В.“ ДЗЗД – и., който
договор е наречен основен договор. /л. 104-126/.
По делото като писмени доказателства са приети: Разрешение за ползване №
СТ-05-1408/22.11.2019 г., издаденото МРРБ, ДНСК, за въвеждане в експлоатация
строеж: „Основен ремонт и реконструкция
на съществуващи трибуни и терен на с. „С.“ /л.150/; писмо от Община В., ОП
„Инвестиционна политика“ /л.151/, в което е посочено, че фирмата, която е
упражнявала строителен надзор на обекта – с. „С.“, гр. В., е „Диалекс“ ЕООД, като инвеститорския контрол на същия е Н. Б.,
на длъжност т. и. к. в ОП „Инвестиционна политика“; както и други писмени
документи, изпратени от Община В. във връзка с приемането на обект „Основен
ремонт и реконструкция на съществуващи трибуни и терен на с. „С.“ /л.153-454/,
вкл. и извлечение от бетонов дневник /л.561/.
По делото са приети като писмени доказателства, издадени от НАП, Справки за
трудовите договори на „Дивет – ИТ“ ЕООД /л.456/,
както и на „Миг – Маркет“ ООД /л. 470-487/.
За успешното
провеждане на предявените искове, ищецът следва да докаже фактите, които сочи
да обуславят исковата му претенция – наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба и изработка със сочените в исковата молба
предмети, че е изправна страна по договора като е доставил стоките, предмет на
продажбата, изпълнил е възложената му работа – услуга с бетон – помпа, както и
размера на уговорената от страните цена, която се дължи от ответника, както и
падежа на всяко от задълженията по фактурите и размерите и периодите на
претенцията за забавено плащане.
В тежест на
ответника е да докаже положителните факти, които погасяват, изключват или
унищожават спорното право, а при установяване на горните предпоставки от ищеца
- следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.
По делото по безспорен начин се установява, че между страните е налице
облигационна връзка по повод доставка и продажба от ищеца „Миг - Маркет“ ООД на ответника „Дивет -
ИТ“ ЕООД на описаните в процесните фактури – бетон и
услуга с бетон - помпа, на обекта на ответника – С. „С.“ – гр. В., на който
същият е бил поди..
От приетите по делото четири броя
фактури, се установява, че във всяка фактура са посочени вида на стоката,
единичната стойност, дата на съставяне на фактурата, начин на плащане. Макар процесните четири броя фактури да не са двустранно
подписани, безспорно от приетите по делото двустранно подписани експедициционни бележки, се установява, че описаните във
фактурите стоки и услуги – бетон с бетон – помпа, са доставени на ответника и
приети от последния. Този извод се подкрепя от всички събрани по делото
доказателства.
Следва да се
посочи, че съгласно трайната практика на ВКС, а именно: Решение № 252 от 03.01.2013 г. по т.д. № 1067 / 2011 по описа на ВКС,
ІІ –ро отделение, Решение № 92/07.09.2011 г. по т. д.
№ 478/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010
г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №
96/26.11.2009г. по т.д.№ 380/2009г. на ВКС, І т.о., Решение № 42/19.04.2010г.
по т.д.№ 593/2009г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 166/26.10.2010г. по т.д.№
991/2009г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 23/07.02.2011г. по т.д.№ 588/2010г. на
ВКС, ІІ т.о. и др. се сочи, че фактурата може да се приеме като
доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако
отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената
стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на
техните представители, време и място на сключване на продажбата.
От заключението на В.л. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза и
допълнително съдебно – счетоводна експертиза, приети като обективни, компетентни дадени и неоспорени от
страните, се установява, че процесните четири броя
фактури, издадени от „Миг - Маркет“ ООД към „Дивет - ИТ“ ЕООД са осчетоводени в счетоводствата на
дружествата ищец и ответник, като общата стойност на фактурите възлиза на 7 617.84
лева, както и че в счетоводствата им няма отразени плащания.
Съгласно търговския характер на сделката и разпоредбите на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ, редовно
водените счетоводни книги служат за установяване на търговски сделки между търговци. Съгласно практиката на ВКС /Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./, само
по себе си отразяването на фактурите в счетоводството на ответника-купувач,
включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по
нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване.
Не се представят доказателства за
направени възражения по повод качеството и количеството на доставените стоки и
приемане на същите от страна на ответника. При липса на подобни
доказателства за направени такива от страна на ответника, то следва да се
приеме, за установено, че ищецът е предал на ответника стоките по процесните фактури, съобразно договореното количество и
качество. Нещо повече, от събраните по делото гласни доказателства – чрез
разпита на свидетеля К., се установява, както съществуването на облигационни
правоотношения между страните по делото по повод доставката на бетон и
ползването на услугата бетон-помпа, на обекта на ответника „Дивет-ИТ“
ЕООД – С. „С.“ – гр. В., но се установяват и извършените от ищцовото
дружество доставки на описаните в процесните фактури
стоки и съответно тяхното приемане от
страна на ответника без възражения. Съдът кредитира свидетелските
показания на св. К., при преценка по
реда на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелят е работил при ищцовото
дружество, като достоверни, еднопосочни и кореспондиращи на всички събрани по
делото доказателства. Неговите показания се подкрепят, както от двустранно
подписаните експедиционни бележки, така и от заключението на В.л. по назначените
съдебно – счетоводни експертизи.
Съдът намира за
неоснователно поддържаното от ответника възражение за доказателствената
стойност на процесните фактури и експедиционни
бележки към тях, доколкото липсвали
данни кои са лицата, които са ги подписали, а същите не били подписани от у.на
ответното дружество. Достатъчно е Експедиционните бележки, с които са приети стоките
и услугата, да са подписани от
представител на ответното дружество на обекта, на който е доставен бетона и е
ползвана услугата с бетон-помпата, без да е необходимо това да непременно у. на
дружеството, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 301 ТЗ, в случай, че
последният – в качеството му на представляващ търговско дружество, не се
противопостави веднага след узнаването на действията на лицето, действало от
негово име без представителна власт, се смята, че е потвърдил действията. В
подкрепа на извода, че е липсвало противопоставяне на приемането на доставения бетон,
е установеното, както от събраните по делото гласни доказателства, така и от заключенията
на В.л. по назначените съдебно – счетоводни експертизи, осчетоводяване на процесните фактури.
Съдът намира за
неоснователни и възраженията на ответника, че не дължи плащането на цената на
стоките и услугите по процесните фактури, тъй като
същите се дължали от трето за спора лице – „Никмар Кънстракшън“. Изводът, че е липсвало противопоставяне на
приемането на доставените стоки – бетон и услуги с бетон-помпа, се установява, както от събраните по делото гласни
доказателства, така и от установеното със заключенията на В.л. по назначените
съдебно – счетоводни експертизи, осчетоводяване на процесните
фактури от ответното дружество „Дивет – ИТ“ ЕООД.
Ето защо и
предвид изложеното, съдът намира, че исковете за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в общ размер от 7 617.84 лева с вкл. ДДС - главница,
представляваща дължима продажна цена на доставен бетон и извършени услуги с
бетон – помпа, по горепосочените четири броя фактури, са основателни и
доказани, поради което и следва да се уважат.
Уважената
главница е за лихвоносно вземане и съответно следва да се уважи и искането за
присъждане на законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 18.05.2020 г.
По отношение не
претендираното обезщетение за забава върху главницата
в общ размер на 924.72 лева, представляващ сбор от обезщетението за забава на
главницата в размер на законната лихва, за периода от 02.01.2019 г. –
13.03.2020 г., съдът намира следното:
В процесните фактури липсва изрична уговорка относно срока на
задължението за заплащане на цената. Ето защо, в конкретния случай, следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ, според която купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Въз основа на двустранно
подписаните експедиционни бележки, са издадени и процесните
фактури. Същите са приети за плащане и са включени в счетоводството на ответника
по сметка 401 „Задължения към доставчици“. Предвид тези обстоятелства, съдът
намира, че не е необходима изрична покана за плащане на цената, а същата се
дължи от датата на получаване на всяка от фактурите, като първата е с падеж – 20.12.2018
г., а последната с падеж 02.01.2019 г. В конкретния случай, обезщетението за
забава се претендира, от датата на последната фактура – 02.01.2019 г. до
13.03.2020 г.
От заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че дължимото обезщетение за
забава, за периода от 02.01.2019 г. – 13.03.2020 г., е в размер
на 1 008.63 лева.
С оглед на така установените
обстоятелства, съдът намира, че и този иск е изцяло основателен и следва да се
уважи.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцовото
дружество следва да се присъдят направените по делото разноски.
Съгласно т. 12 от ТР №
4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение
от длъжника и.ната сила на заповедта за изпълнение в
частта й относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в
размер на 170.85 лева. В исковото
производство ищецът е направил разноски за държавна такса – 170.85 лева,
депозити за ССЕ – 290 лева, депозит за свидетел – 30 лева, 10 лева – за СУ,
както и за заплатено адвокатско в размер на 800 лева,
или общо 1300.85 лева за исковия
процес.
Ето защо и, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените разноски в общ размер от 1
471.70 лева, които ще се поставят в тежест на ответника.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „ДИВЕТ - ИТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Света
Петка“ № 22, ап. 1, представлявано от у.И. К. И., дължи на „МИГ- МАРКЕТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „Страхил Войвода“ № 15, представлявано от у. Г. И. Н.,
следните суми: сумата в общ размер на 7617.84 лева с вкл. ДДС /седем
хиляди шестстотин и седемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/ – главница, представляваща дължима продажна цена
на доставен бетон и извършени услуги с бетон – помпа, за което вземане са
издадени следните фактури, както следва: фактура № **********/20.12.2018 г. – в
размер на 1589.04 лева с вкл. ДДС, фактура № **********/27.12.2018 г. – в
размер на 2677.20 лева с вкл. ДДС; фактура № **********/27.12.2018 г. – в
размер на 1667.40 лева и фактура №
**********/02.01.2019 г. – в размер на 1684.20 лева с вкл. ДДС, както и сумата
в размер на 924.72 лева /деветстотин
двадесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ – обезщетение за забава върху
главниците, за периода от 02.01.2019 г. до 13.03.2020 г. ,ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 18.05.2020 г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена Заповед № 2250/20.05.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5251/2020 г.
по описа на РС - Пловдив.
ОСЪЖДА „ДИВЕТ - ИТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Света
Петка“ № 22, ап. 1, представлявано от у.И. К. И., да заплати на „МИГ- МАРКЕТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. „Страхил Войвода“ № 15, представлявано от у.Г.
И. Н., сумата от общо 1471.70 лева /хиляда четиристотин седемдесет и един
лева и седемдесет стотинки/ - деловодни
разноски, от които сумата от 170.85 лева - деловодни разноски за
производството по ч.гр.дело № 5251/2020 г. на
РС - Пловдив и сумата от 1300.85 лева – деловодни разноски по настоящото гр.д. № 8716 по
описа за 2020 г. на РС - Пловдив, ХVІІІ гр.с.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ