№ 246
гр. Видин, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря ЛОЗКА Ц. АПОСТОЛОВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20211320102016 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ЕИК
*************, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж-к
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, с която против М. П. П., ЕГН ********** от с.
Киреево, общ. Макреш, ул.“Четвърта“ № 16 е предявен установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че на 08.10.2018г. между ответницата М. П. П. и ищецът „Теленор България"
ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************* за срок от
24 месеца с абонаментен план „Тотал+ 20,99 с неограничени нац. мин. и роуминг в зона ЕС"
със стандартен месечен абонамент в размер на 20.99 лв. (17,49 лв. без ДДС). Излага се, че
ответницата П. не изпълнявала задълженията си по договора в общ размер 135.86 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
18.07.2019 г. - 17.09.2019 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т.11 от договора,
мобилният оператор начислил неустойка в размер на 52.47 лв., която не надвишава размера
на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № **********/18.11.2019г.
Сочи се, че на същата дата - 08.10.2018 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен
номер +*************, мобилният оператор предоставя на М. П. П., устройство марка
PHILIPS S309 TNR на преференциална цена, посочена в т.7 от договора. В същата точка е
посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената
отстъпка. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги П. дължи сума в
размер на 66.81 лв., начислена във фактура № **********/18.11.2019г., представляваща
съразмерна част от направената отстъпка, като е взет предвид периодът, през който
1
длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора.
Излага се, че горепосочените задължения са индивидуализирани в следните Фактури:
1. Фактура № **********/18.08.2019г. за отчетен период 18.07.2019 г. - 17.08.2019 г.,
срок за плащане - 02.09.2019г., издадена за сумата от 122.18 лв.,
представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер +*************;
Фактурата се претендира в размер на 114.87 лв., поради извършено плащане в размер на
7.31 лв., което частично погасява задължението за абонаментна такса и използвани услуги.
2. Фактура № **********/18.09.2019г. за отчетен период 18.08.2019 г. - 17.09.2019 г. срок за
плащане - 03.10.2019г., издадена за сумата от 20.99 лв., представляваща неплатена
абонаментна такса за предпочетен номер +*************;
3. Фактура № **********/18.11.2019г. за отчетен период 18.10.2019 г. - 17.112019 г. срок за
плащане - 03.12.2019г., издадена за сумата от 119.28 лв., представляваща неплатени
неустойка и дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер +*************,
както следва:
- 52,47 лв. неустойка;
- 66,81 лв. дължима сума за мобилно устройство.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1561/2021 г. по описа на ВдРС, и по което е
издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество суми в общ размер на 255.14 лв. (двеста
петдесет и пет лева и четиринадесет стотинки), представляващи неплатени месечни
абонаменти, използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************, законна лихва, от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането;
Претендират се и направените разноски.
От ответника в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на исковата молба и
не са направени оспорвания и възражения.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
следното: в резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано
ч.гр. д. № 1561/2021 г. по описа на ВдРС, по което на 20.07.2021 г., срещу ответника е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 321/20.07.2021 г.
за сумите от 135.86 лева неплатени абонаментни такси и използвани услуги по договори за
предоставяне на мобилни услуги, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
вземането на 15.07.2021 г. до окончателното издължаване и 52.47 лева неустойка при
прекратяване на договора, както и разноски в размер на 25.00 лева ДТ и 360.00 лева
2
адвокатско възнаграждение с ДДС.
От приложеното ч.гр.д. № 1561/2021 г. е видно, че срещу цитираната заповед от ответника е
подадено възражение.
В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК ищцовата страна е предявила иск по 422 ГПК, като в
резултат на това е образувано и настоящето дело.
С оглед обстоятелството,че изложените в исковата молба факти и обстоятелства не са
оспорени в срока по чл.131 ГПК съдът приема същите за установени.
При това положение и с оглед ангажирания договор за мобилни услуги от дата 08.10.2018
г., сключен с ищеца се установява, че ответникът става абонат на дружеството доставчик, с
предпочетен номер +************* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал+ 20.99
с неограничени нац. мин. и роуминг в зона ЕС",като съгласно посочения договор ищецът е
предоставил на ответницата и устройство марка PHILIPS S309 TNR.
Безспорно е ,че ищцовото дружество задължава ищцата със следните фактури:
1.Фактура № **********/18.08.2019г. за отчетен период 18.07.2019 г. - 17.08.2019 г., срок за
плащане - 02.09.2019г., издадена за сумата от 122.18 лв., представляваща
неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +*************,по
отношение на която е отбелязано,че се претендира в размер на 114.87 лв., поради
извършено плащане в размер на 7.31 лв., което частично е погасило задължението за
абонаментна такса и използвани услуги.
2. Фактура № **********/18.09.2019г. за отчетен период 18.08.2019 г. - 17.09.2019 г. срок за
плащане - 03.10.2019г., издадена за сумата от 20.99 лв., представляваща неплатена
абонаментна такса за предпочетен номер +*************.
3. Фактура № **********/18.11.2019г. за отчетен период 18.10.2019 г. - 17.112019 г. срок за
плащане - 03.12.2019г., издадена за сумата от 119.28 лв., представляваща неплатени
неустойки за предсрочно прекратяване на договора.
Следва да се отбележи,че по отношение последната фактура в исковата молба е посочено,че
тази сума представлява неплатена неустойка и дължима сума за мобилно устройство за
предпочетен номер +*************, както следва:
- 52,47 лв. неустойка;
- 66,81 лв.,дължима сума за мобилно устройство,
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи във връзка
с предявените обективно кумулативно съединени иска:
По установителния иск с правно основание на чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД, за
незаплатени далекосъобщителни услуги:
Правният интерес от търсената защита се извежда от оспорването на заповедта по
развилото се заповедно производство ч.гр.д. №1561/2021 г. по описа на ВдРС, по което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,в която следва да се отбележи,че липсва
3
цялостно произнасяне по претендираното вземане,като посочената сума не съвпада със
размера на заявената такава.
В случая обаче с оглед идентитета между размера на вземането по заявлението и така
претендираното няма пречка производството да бъде продължено.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца от ответника е нужно да бъдат
установени като настъпили следните факти: че ответникът има качество на потребител на
мобилни услуги за процесния период и абонатен номер; че от доставчика на мобилни услуги
и въз основа на валидно учредено договорно отношение са били предоставени посочените
услуги на ответника, като е начислена дължимата стойност за тях, съобразно индивидуалния
договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочените във фактурите
размери; наличие на уговорена неустойка и размер на претенцията за неустойка.
При успешно провеждане на това доказване, ответникът следва да проведе такова относно
наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
В случая обаче ,и както бе посочено по-горе, изложените в исковата молба факти не са
оспорени.
При това положение и с оглед събраните по делото доказателства е безспорно , че е
възникнало облигационно правоотношение между страните въз основа на сключения между
тях Договор за мобилни услуги от 08.10.2018 г., по силата на който ищецът се е задължил да
предоставя мобилни услуги на ответника срещу дължима от последния цена съгласно
уговорения абонаментен план,включително и че му е предоставено устройство марка
PHILIPS S309 TNR .
В случая ищецът обосновава исковата си претенция по чл.422 ГПК с цитирания договор и
издадени фактури.
Предвид обстоятелството,че същите не са оспорени ,съдът приема,че далекосъобщителните
услуги са предоставени, респективно че са използвани от ответницата през процесния
период,които услуги са индивидуализирани по вид, количество и стойност,съгласно
приложената по делото фактура.
С оглед на горното съдът намира за установена дължимостта на сумата по фактура №
**********/18.08.2019г. за отчетен период 18.07.2019 г. - 17.08.2019 г., срок за плащане -
02.09.2019г., издадена за сумата от 122.18 лв.с ДДС, представляваща неплатена
абонаментна такса/17.49 лв./ и използвани услуги/84.33 лв./ за предпочетен номер
+*************,по отношение на която е отбелязано,че се претендира в размер на 114.87
лв., поради извършено плащане в размер на 7.31 лв., при което положение дължимата сума
възлиза на 114.87 лв.
С оглед липсата на оспорване съдът приема,че и сумата по фактура №
**********/18.09.2019г. за отчетен период 18.08.2019 г. - 17.09.2019 г. срок за плащане -
03.10.2019г., издадена за сумата от 20.99 лв.с ДДС, представляваща неплатена абонаментна
такса за предпочетен номер +************* е дължима.
4
Именно същите са претендирани,като доказателства в обратна посока не са
представени,поради което предявения иск относно тези вземания е основателен и следва
да бъде уважен.
По отношение на предявения иск относно вземането по фактура № **********/18.11.2019г.
за отчетен период 18.10.2019 г. - 17.11.2019 г. срок за плащане - 03.12.2019г., издадена за
сумата от 119.28 лв. съдът приема следното: от самата фактура е видно ,че посочената в нея
сума от 119.28 лв. е фактурирана като:- неустойки за предсрочно прекратяване на договора.
В тази връзка се налага извод,че частта от сумата в размер на 66,81 лв.,посочена в исковата
молба от ищеца като дължима сума за мобилно устройство, има неустоечен характер и по
същество представлява неустойка,свързана с предсрочното прекратяване на договора.
За основателността на претенцията за неустойка в тежест на ищеца е да докаже наличието
на облигационно правоотношение с ответника по валиден договор за мобилни услуги,
наличието на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора
поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, както и размера на
уговорената неустойка. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задължението си.
Съгласно договора от 08.10.2018 г.,чл.11, в случай на прекратяване преди изтичане на срока
му по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване,/а/.
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на
неустойката потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора и /б/. в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент)
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от
него при предоставянето му каквато съответства на оставащия срок на договора.
В разглеждания случай предвид събраните доказателства от ищецът не се установява
елемент от фактическия състав на вземането за неустойка, а именно прекратяването на
договора,поради което се налага извод за неоснователност на искането.
Извън горното Съдът счита, че предвидените в договора неустоечни клаузи са нищожни
,поради следното:
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по
правна сделка да престира определена или определяема парична сума, като обезщетение за
вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да
бъдат доказвани.
Съгласно Тълкувателно решение №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на двустранен
5
договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в
бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай на неточно,
вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието
действие се запазва (до развалянето). Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката
за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за
развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена.
В рамките на настоящия спор следва да се приеме ,че се претендира компенсаторната
неустойка като клаузите обаче, на които ищецът основава претенцията си, са нищожни ,тъй
като са неравноправни (чл. 146, ал. 1 ЗЗП). В разглеждания случай отношенията между
страните имат договорен характер, а процесните съглашения са потребителски по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. От съдържанието им е видно, че същите вменяват в тежест на
потребителя задължение да плати неустойка при неизпълнение на негови задължения. Съдът
намира предвидения размер на неустойката за необосновано висок, тъй като с него се
надвишава значително стойността на дължимите се месечни абонаментни вноски/общо в
размер 41.98 лв.с ДДС/ и в случая се доближава до размера на оставащия брой абонаментни
такси при действащ договор,което пък сочи за противоречие с добрите нрави и съответно
нищожност и на това основание/решение на ВКС по т.д.№203/2015 г./ . Клаузите не са
уговорени индивидуално, а са били изготвени предварително, което несъмнено се
установява от съдържанието на договора, в които единствено е предвидена възможност в
празните полета да бъдат попълнени индивидуализиращи данни на потребителя, условията
на програмата и срока на договора. Конкретните неустоечни клаузи присъстват в договора
като част от бланковия му формат и потребителят не е бил в състояние да влияе върху
съдържанието им. Предвид горното се налага извод, че процесната неустоечни клаузи са
нищожни на посоченото основание по чл.146 ал.1 ЗЗП,и поради което не пораждат
обичайните си последици.
По изложените съображения предявения иск относно вземането за сумата от 119.28 лв. е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид горното Съдът счита, че исковата претенция е частично основателна и следва да
бъде уважена , като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата в общ размер на 135.86 лв., от която :сумата от 114.87
лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер +************* по договор за мобилни услуги от 08.10.2018 г.,както и сумата от
20.99 лв. ,представляваща незаплатена абонаментна такса за периода от 18.08.2019 г. -
17.09.2019 г.,ведно със законната лихва,считано от 15.07.2021 г./датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК/ до окончателно изплащане на вземането,като в останалата
част до пълният му общ размер от 255.14 лв.,а именно досежно сумата от 119.28 лв.,
представляваща неплатени неустойки за предсрочно прекратяване на договора и за която е
издадена фактура № **********/18.11.2019г.,иска следва да бъде отхвърлен.
По разноските:-по делото от ищеца са направени следните разноски: държавна такса в
размер на 25 лева, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева,или общо 385
6
лева.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцовата претенция за
разноски следва да се уважи,съобразно уважената част, поради което в тежест на ответника
следва да се присъди сумата от 205 лв..
Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство,които с оглед уважената част от претенцията възлизат в размер от
205 лв..
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. П. П., ЕГН ********** от с. Киреево,
общ. Макреш, ул.“Четвърта“ № 16 , че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София,
ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж-к
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в общ размер от 135.86 лв., от която
:сумата от 114.87 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер +************* по договор за мобилни услуги от 08.10.2018 г.,както и
сумата от 20.99 лв. ,представляваща незаплатена абонаментна такса за периода от
18.08.2019 г. - 17.09.2019 г.,ведно със законната лихва,считано от 15.07.2021 г./ датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1561/2021 г. по описа на ВдРС / до окончателно изплащане на
вземането,като ОТХВЪРЛЯ в останалата част иска до пълният му общ размер от 255.14
лв.,а именно досежно сумата от 119.28 лв., представляваща неплатени неустойки за
предсрочно прекратяване на договора и за която е издадена фактура №
**********/18.11.2019г..
ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, сумата в общ размер от 205 лв., направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д № 1561/2021 г. по описа на РС-Видин, съобразно уважената част от
иска, като отхвърля искането в останалата му част до пълния размер от 385 лв..
ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, сумата в общ размер от 205 лв., направени в настоящето
производство разноски,но съобразно уважената част от иска, като отхвърля искането в
останалата му част до пълния размер от 385 лв..
7
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 1561/2021 г. по
описа на ВдРС.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8