Решение по дело №343/2015 на Районен съд - Царево

                                                        Р Е Ш Е Н И Е № 

                                                             13.12.2016 г.                                     град Царево

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

  Царевски районен съд, граждански състав, на  двадесет и осми ноември през  две хиляди и шестнадесета година, в публичното заседание в следния състав:

                       Председател: Диляна Йорданова

при секретаря П.Б.

като разгледа докладваното от съдията гражданско  дело  № 343 по описа на ЦРС за 2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е делбено, в първа фаза по допускане на делбата.

Образувано е по искова молба от Д.К.М., ЕГН ********** ***, Я.К.М., ЕГН ********** *** и Ф.К.М., ЕГН ********** ***,  и тримата със съдебен адрес:***, чрез адв. М.Т., против Г.Р.Б. , ЕГН ********** ***,  с която е предявен иск за делба на следните съсобствени на страните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 58356.506.106 по КККР на гр.Приморско и административен адрес: гр.Приморско, ул.“Лилия“ № 14,  с площ от 476кв.м., ведно с построените в имота: сграда с идентификатор 58356.506.106.1 по КККР на гр.Приморско със застроена площ от 62кв.м. на 2 етажа с предназначение: друг вид сграда за обитаване,   сграда с идентификатор 58356.506.106.2 по КККР на гр.Приморско със застроена площ от 25кв.м. на 1 етаж с предназначение: селскостопанска сграда и сграда  с идентификатор 58356.506.106.3 по КККР на гр.Приморско със застроена площ от 11кв.м. на 1 етаж с предназначение: селскостопанска сграда, при следните квоти: 3/6 ид.ч. за  Г.Р.Б., 1/6 ид.ч. за Д.К.М.,  1/6 ид.ч. за Ф.К.М. и 1/6 ид.ч. за Я.К.М.. Ищците основават активната си материална легитимация като съсобственици на делбените имоти като наследници на В.Р.М., починала на 03.12.2014г., която заедно с ответницата Г.Р.Б. са придобили правото на собственост като наследници Р. Г. Р. /починал на 07.02.1987г./ и Ф. С. Р. /починала на 16.01.1992г./ Излагат твърдения, че общите наследодатели Р. и Ф.Р. са закупили процесните имоти с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 17, т.VІІ, по нотариално дело № 2877 от 1981г. на Бургаски нотариус.

В срока по чл.131 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответницата Г. Р. Б., с който възразява, че предявеният иск за делба е неоснователен, като не налице съсобственост между страните върху делбените имоти. Прави възражение за придобивна давност по отношение на ½ ид.ч. от имотите, като поддържа, че е упражнявала спокойно и необезпокоявано владение в периода 16.01.1992г. до депозиране на писмения отговор по настоящото дело – 09.12.2015г. Останалата ½ ид.ч. от процесните имоти ответницата твърди, че е придобила на основание наследствено правоприемство от майка си Ф.Р. и баща си Р. Р.. Твърди, че с нотариален акт № 85, том ХІХ, дело № 5998 от 1975г. на нотариус при РС-Бургас е придобила дворно място с площ от 550 кв.м., като в последствие е продала на родителите си 446 кв.м., поради което  оспорва площта на дворното място, което се иска да бъде допуснато до делба, като твърди, че 30 кв.м.ид.ч. от дворното място са нейна лична собственост. По отношение на сграда  с идентификатор 58356.506.106.3 по КККР на гр.Приморско се посочва, че неин едноличен собственик е ответницата. Възразява се, че тази сграда не е разрушена, а съществува на място, но неправилно е отразена в кадастъра като селскостопанска постройка, вместо жилищна сграда.

Съдът, като взе предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства и становището на ответната страна, и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

  Предявени са искове за делба на недвижими имоти по реда на чл.341 ГПК във връзка с чл.34 ал.1 ЗС.

                От представеното по делото удостоверение за наследници на Р. Г.Р., починал на 07.02.1987г., се установява, че след смъртта си е оставил за свои законни наследници съпруга Ф. С. Р., починала на 16.01.1992г. и дъщери Г.Р.Б. и В.Р.М., последната починала на 03.12.2014г., като законни наследници на В. М. са ищците Д.К.М., Ф.К.М. и Я.К.М., които са нейни деца.   Видно от приложеното удостоверение за наследници след смъртта си общата наследодателка на страните Ф.С. Р., починала на 16.01.1992г., е оставила за свои законни наследници дъщерите си Г.Р.Б. и В. Р.М..

   Установява се от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот чрез Народен съвет по ЗСГ на нотариус при БРС по нотариално дело№5998/1975г., находящ се на лист 45 по делото, че на 28.08.1975г. ответницата Г.Р. Г. е закупила от Общински народен съвет- гр. Приморско дворно място с площ от 550 кв.м., представляващо парцел X, в кв.17 по стария план на с. Приморско, а по новия план парцел VII, в кв.19, при граници улица, парцел XI на П.К., парцел IX на Ж. М. и парцел на Съвета, както и построените в имота двуетажна жилищна масивна сграда върху 60,30 кв.м. и лятна кухня върху 19,20 кв.м.

   На 09.11.1981г. Г.Р. Г. е прехвърлила на родителите си Р. Г. Р. и Ф. С. Р.  правото на собственост върху дворно място, находящо се в гр. Приморско с площ от 446 кв.м. , ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда с площ от 60,30 кв.м.  и лятна кухня с площ от 19,20 кв.м. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 17, т.VІІ, по нотариално дело № 2877 от 1981г. на Бургаски нотариус, за които имоти липсва спор между страните, че са идентични с поземлен имот с идентификатор 58356.506.106 по КККР на гр.Приморско и  построените в имота сгради с идентификатор  58356.506.106.1 и 58356.506.106.2 по КККР на гр.Приморско.

 Договорът за покупко-продажба е бил атакуван от ответницата Г.Б. в производство по предявен иск по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД срещу наследодателката на ищците В. Р.М. за обявяване на договора  за нищожен като привиден, приключило с влязло в сила решение №46 от 25.08.2008г. на ЦРС по гр.д.№195/2007г., оставено в сила с решение №II-236 от 11.03.2009г. по в.гр.д.№830/2008г. на БОС, с което искът е отхвърлен като неоснователен.

 Няма спор между страните, че сграда с идентификатор 58356.506.106.3 по КККР на гр.Приморско, представляваща една стая и тоалетна, е била изградена от ответницата Г.Б. през есента на 1982 година, след сключване на договора за покупко-продажба с нейните родители от  09.11.1981г., в какъвто смисъл са признанията на ответната страна в депозирания по делото допълнителен писмен отговор на 25.06.2016г. Ето защо доколкото по делото не са ангажирани доказателства на ответницата да е учредено право на строеж от нейните родители или да е установено нещо друго в отношенията между собствениците на земята и ответницата като подобрител на чужд имот, на основание чл. 92 от ЗС Ф. и Р. Р. В. М. като собственици на терена по приращение са придобили правото на собственост върху сграда с идентификатор 58356.506.106.3 по КККР на гр.Приморско.

По делото е представена нотариална покана от Г.Б., връчена на 21.08.2006г. Д. М. Д. в качеството й на собственик на съседния УПИ IX за лишаване от право на ползване върху част от дворното място-предмет на делба вследствие на незаконно преместване на оградата между двата имота, както и молба от ответницата до Кмета на Община Приморско, въз основа на която е издадена Заповед №794/21.08.2008г. за премахване на полумасивна ограда между УПИ X и УПИ IX.

Представено е Решение №1004/02.10.2009г. по адм.д.№297/2009г., Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на ответницата против заповед № РД- 18-106/09.12.2008г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за одобрява кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр.Приморско, обл.Бургас, в частта й относно нанесената граница между имоти с идентификатор 58356.506.103 и 58356.506.106 по КККР на гр. Приморско. С Решение №7862/14.06.2010г. на Върховен административен съд - София по адм.д.№15208/2009г., е отменено горепосоченото решение по жалба на Г.Б. и върна преписката на административния орган за ново заснемане на границата между ПИ 58356.506.106 и съседния ПИ 58356.506.103.

Ответницата е участвала като страна по адм.д. №1586 по описа на Административен съд-Бургас за 2012г., образувано  по жалба на съсобствениците на съседния ПИ 58356.506.108 срещу отказ изх.№94-6261-02-10-8887/02.04.2012г. на Началника на СГКК-Бургас да се допълни поисканото изменение на одобрената със Заповед №РД-18-106/09.12.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и регистъра към нея за имоти с идентификатори 58356.506.106 и 58356.506.108 по КККР на гр. Приморско. С влязло в сила Решение №502/05.03.2013г. на Административен съд - Бургас, по адм.д. №1586/2012г., потвърдено с Решение №11843/19.09.2013г. на ВАС, постановено по адм.д.№6237/2013г.  съдът е отхвърлил жалбата на С. П., Н. П. и В. П. срещу отказа на Началника на СГКК-Бургас.

По искова молба на Г.Б. срещу Д.М. Д. е било образувано гр.д.№63 по описа на ЦРС, приключило с влязло в сила решение№97 от 03.12.2009г. на ЦРС, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за лишаване от право на ползване за периода 21.08.2006г.-10.08.2009г. върху 70 кв.м. от УПИ X-202 в кв.17 по плана на гр. Приморско.

С решение №1-30/04.03.2014г. на Окръжен съд – Бургас, постановено  по в.гр.д.№1623/2013г. на БОС е отменено решение по гр.д.№64/2012г. на ЦРС и  уважен предявения иск с правно основание 108 от ЗС от Г.Б. срещу С. И.П., Н. В. П. и В. В. П. за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху  30 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 58356.506.106 по КККР на гр. Приморско.

От ищците са представени квитанции за заплащани данъци от майка им В. Р.М. за дворно място и сграда с административен адрес гр. Приморско, ул. Лилия№14 за 2000г., 2005г.2006г. и 2007г.

По делото е изслушано заключението на вещото лице Р., неоспорено от страните и кредитирано от настоящата съдебна инстанция, от което съдът приема за безспорно установено по делото, че от поземления имот с идентификатор 58356.506.106 по КККР на гр. Приморско, след отчитане на прилежащите площи на сградите в дворното място, не могат да се образуват два самостоятелни поземлени имота съобразно изискванията на ЗУТ, както и да се обособи ново застроително петно при спазване устройствените показатели на чл.19, ал.1 от Наредба№7 за Правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони.

Пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. и П., чиито показания съдът кредитира като детайлни и последователни и от които се установява, че след смъртта на общия наследодател на страните Р. Р., ответницата е ползвала имота само през лятно време, ищецът Д. е ползвал навеса на сградата, където съхранявал своята лодка, а ищецът Я. държал в имота мотор и скутер. Свидетелят И. в депозираните си показания пред ЦРС обяснява, че уговорките между двете сестри Г. и В. е била всяка от тях да ползва имота по една година, като се редуват. Свидетелства, че преди 7-8 години майката на ищците е направила ремонт на сградата. В последните години отношенията на страните са били конфликтни и ответницата не е допускала ищците в имота. Свидетелката П. посочва, че В. е стегнала първия етаж  на къщата през 2012година, за да го отдава под наем. След смъртта на В. Д. е държал лодката си в имота, Я. е съхранявал там мотора си за лодка и скутер. Изнася данни, че ищците са посещавали редовно имота, особено Я. и Д..

 При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна се налагат следните изводи.  Общата праводателка на страните Ф.Р.  е придобила в режим на СИО по време на брака си с Р.Р. по силата на сключения договор за покупко-продажба с дъщеря им ответницата Г.Б.  ½ ид.част от делбените имоти: дворно място с идентификатор 58356.506.106 по КККР на гр.Приморско, двуетажна жилищна сграда с идентификатор 58356.506.106.1 по КККР и лятна кухня с идентификатор 58356.506.106.2 по КККР и на основание чл.92 от ЗС по приращение ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 58356.506.106.3 по КККР на гр.Приморско, като  и 1/6 ид.ч. по наследство след смъртта на съпруга й Р. Р., или общо 4/6 ид.ч. от процесните имоти, като нейните две дъщери, праводателката на ищците В. М. и ответницата Г.Б. са придобили по 1/6 ид.ч. от делбените имоти по наследство от баща си Р. Р.. След смъртта на Ф. Р.  притежаваните от нея  4/6 ид.ч. от посочените имоти са наследени при равни квоти по 2/6 ид.ч. от всяка от дъщерите й  В. М. и Г.Б., т.е ответницата и майката на ищците са придобили на основание чл.5, ал.1 от ЗН по ½ ид.ч. от процесното недвижимо имущество, оставено им в наследство от техните родители. На основание чл. 5, ал.1 от ЗН всеки от ищците се легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. от делбените имоти в качеството си на наследник на В. М..

Изцяло недоказано остана по делото възражението на ответницата за придобивна давност, за което същата не ангажира доказателствата при условията на пълно и главно доказване в настоящото производство. В ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/12 г. на ОСГК на ВКС е направено разграничение между двете хипотези - кога съсобственикът владее вещта изцяло за себе си и кога владее само своята идеална част и държи частите на останалите съсобственици. Разграничителният критерий е начинът, по който е установена фактическата власт върху вещта. Ако фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на другите съсобственици, намерението на владеещия съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага, т. е презумпцията на чл. 69 ЗС е приложима. Обратно - ако фактическата власт е установена на основание, което предполага владението и на другите съсобственици, тогава владеещият съсобственик е само държател на идеалните части на останалите съсобственици и в този случай  презумпцията не се прилага. Пример за втората хипотеза е общо придобиване на имот от сънаследници на основание наследствено правоприемство, какъвто е настоящият случай. По делото не се установява промяна на намерението на ответницата за своене на делбените имоти за себе си чрез изявени правни и фактически действия, които преценени в тяхната съвкупност да демонстрират поведение на едноличен собственик. Напротив от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че между ответницата и сестра й В. М., починала през 2014г., е имало уговорки след смъртта на техните родители заедно да ползват наследствените им имоти, като майката на ищците е извършвала ремонти на първия етаж на къщата преди 7-8 години, за да го отдава под наем. На следващо място по делото се доказва, че М. е заплащала местните данъци за имотите към Община Приморско за 2000г., 2005г., 2006г. и 2007г. , като след смъртта й /настъпила през 2014г./ ищците са посещавали редовно делбените имоти, където са държали свое движимо имущество. Обстоятелството, че само ответницата е участвала в граждански и административни производства срещу трети лица свързани със защита правото й на собственост върху делбените имоти, представляващи по естеството си  действия на обикновено управление със съсобствените вещи, не е от естество да обоснове сигурна и категорична увереност на съда за едноличното им  своене от нейна страна и отблъскване владението на ищците.

Съдът намира, че ищците не са обвързани от влязлото в сила решението по предявения от Г.Б. срещу С. П. редандикационен иск с предмет  30 кв.ч. от процесното  дворно място, по което спрямо тях не е формирана сила на присъдено нещо, че същата е едноличен собственик на спорното материално право. Предявяването на иск за собственост представлява действие на обикновено управление, което всеки един от съсобствениците може да го извърши по отношение на трето за съсобствеността лице. В тази насока е трайната и непротиворечива съдебна практика - ТР № 91 от 01.10.1974 година по гр. д. № 63 от 1974 година на ОСГК на ВС, както и задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК - решение № 171 от 10.04.2012 година на ВКС по гр. д. № 1328/2010 година, І г.о.; решение № 378 от 28.07.2010 година по гр. д. година на ВКС, ІV г.о.; решение № 424 от 13.07.2011 година по гр. д. № 964 от 2009 година на ВКС, І г.о. Съгласно разпоредбата на чл. 298 ГПК решението влиза в сила само между същите страни и техните универсални и частни правоприемници, придобили права в хода на процеса, по отношение на предявеното основание в исковата молба и формираното искане. Няма пречка собственикът на каквато и да е идеална част от имот да го ревандикира от трето лице, което го владее или държи без правно основание. Когато не съществува правно основание ответникът да владее или държи имота, без правно значение за уважаване на предявения иск по чл.108 от ЗС е каква част от него е собственост на ищеца /в този смисъл решение №774 от 10.02.2011г. на ВКС  по гр.д.№643/2009г., IV ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Следователно от факта, че от един от съсобствениците е проведено успешно производство по предявен ревандикационен иск за част от имота спрямо трето лице не следва извода, че този съсобственик е изключителен собственик на ревандикираната част в отношенията му с останалите съсобственици.

Предвид гореизложеното съдът приема, че по отношение на страните е налице съсобственост върху делбените имоти при квоти ½ за ответницата и по 1/6 ид.ч. за всеки един от ищците.

Съдът,  като взе предвид, че видно от приетото заключение на  вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза процесното дворно място е неподеяемо, като в него има изградени три самостоятелни обекта на застрояване в режим на хоризонтална етажна собственост, намира, че дворното място обслужва и трите обекта като неделима според предназначението си обща част. Когато обособяването на етажната собственост ще се реализира във втората фаза на делбата, в резултат на извършване делбата на самостоятелните обекти чрез различни способи /възлагане, изнасяне на публична продан, разпределение/, то принципът е, че дворното място следва да остане обща част като принадлежност на всеки един от обектите, за да може последните да отговарят на критерия за обект на основно застрояване със съответните принадлежности - прилежащ терен. При извършване на делбата на застроен със самостоятелни основни обекти недвижим имот - урегулиран поземлен имот, съдебната делба следва да се допусне само за сградите, но не и дворното място, което представлява обща част съгласно чл. 38 ЗС, обслужваща ги като принадлежност.

 

 

При горните мотиви искът за делба на дворното място е неоснователен и следва да се отхвърли, като делбата следва да се допусне по отношение на сградите, ведно с принадлежаките им идеални части от  терена при посочените в исковата молба квоти – по 1/6 ид.ч. за всеки от ищците и ½ ид.ч за ответницата.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И : 

 

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Д.К.М., ЕГН ********** ***, Я.К.М., ЕГН ********** *** и Ф.К.М., ЕГН ********** ***,  и тримата със съдебен адрес:***-адв. М.Т., и Г.Р.Б., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адв. Р. Б., на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор 58356.506.106.1 по КККР на гр.Приморско със застроена площ от 62кв.м. на два етажа с предназначение друг вид сграда за обитаване,   сграда с идентификатор 58356.506.106.2 по КККР на гр.Приморско със застроена площ от 25кв.м. на един етаж с предназначение селскостопанска сграда и сграда  с идентификатор 58356.506.106.3 по КККР на гр.Приморско със застроена площ от 11кв.м. на един етаж с предназначение селскостопанска сграда, ведно с принадлежащите им идеални части от поземлен имот с идентификатор 58356.506.106 по КККР на гр.Приморско и административен адрес: гр.Приморско, ул.“Лилия“ № 14,  с площ от 476кв.м., при следните квоти: по 1/6 идеална част от гореописаните недвижими имоти за всеки един от ищците Д.К.М., Я.К.М. и Ф.К.М. и 1/2 идеална част за ответницата Г.Р.Б..

        ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.К.М., ЕГН ********** ***, Я.К.М., ЕГН ********** *** и Ф.К.М., ЕГН ********** ***,  и тримата със съдебен адрес:***-адв. М.Т., против Г.Р.Б., ЕГН ********** *** със съдебен адрес *** – адв. Р. Б., за делба на поземлен имот с идентификатор 58356.506.106 по КККР на гр.Приморско и административен адрес: гр.Приморско, ул.“Лилия“ № 14,  с площ от 476кв.м.

        Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: