РЕШЕНИЕ
№
гр. П., 24.11.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Р.К. като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 6836 по описа за 2016 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от В.И.Х. ЕГН **********,***, в качеството си
на майка и законен представител на С.Д.Л. ЕГН **********, срещу Д.П.Л., ЕГН **********
с адрес ***, с правно основание чл.59, ал.9 СК, вр. чл.127, ал.2 СК, вр. чл.142,
ал.1, вр. чл.143, ал. 2 СК за промяна на определените с решение от
29.11.2013 г. по гр.д. №2949/2013 г. родителски права, местоживеене и издръжка
на малолетното дете С.Л. като родителските права бъдат предоставени за
упражняване на майка му, местоживеенето на детето да бъде при майката, за определяне на режим на лични отношения
с баща му, и за осъждане на ответника да
заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 110 лв. месечно,
считано от датата на влизане в сила на решението.
Твърди в исковата молба, че с
влязло в законна сила решение по гр.д. №2949/2013 г. по описа на РС П. е
прекратен сключеният граждански брак между нея и ответника, като упражняването
на родителските права на малолетното дете са възложени на баща му, а на нея е
определен режим на лични отношения с детето. Сочи и, че със същото решение е
осъдена да заплаща издръжка на детето. Твърди и, че от началото на 2016 г.
детето С. живее при нея на посочения в исковата молба адрес, като тя изцяло
полага грижи за неговата издръжка и възпитание. Излага, че бащата на С. не
упражнява присъдените му родителски права, няма възможност да се грижи за него
и към момента е извън пределите на страната. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск
и да й предостави упражняването на родителските права, а на бащата да бъде
осъден да заплаща издръжка, както и да му се определен режим на лични
отношения, както следва: всяка първа и трета неделя на месеца от 09.00 часа до
18.00 часа, както и 30 дни от всяка лятна ваканция, които да бъдат съобразени с
отпуската на майката.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа исковата молба.
Твърди, че майката на детето има нужния родителски капацитет и необходимите
условия да отглежда детето. Поради изложеното моли съда да уважи предявената
искова молба.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника Д.П.Л., чрез представителя си по пълномощие
Л. Л. /негова майка/. Счита иска за допустим и основателен. Сочи, че
действително детето от април месец живее при майка си и тя полага грижи за
неговата издръжка и възпитание. Твърди, че към настоящия момент не може да се
грижи за детето, тъй като е извън пределите на РБ. Поради изложеното не
възразява: упражняването на родителските права върху малолетното им дете да
бъдат предоставени на майката; да му бъде определен посочения в исковата молба
режим на лични отношения с детето, както и да заплаща дължимата издръжка.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание представителя по пълномощие на
ответника – Л. Л. моли съда да уважи предявената искова молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото решение
от 29.11.2013 г. по г.д. № 2949/2013 г. по описа на ПлРС се установява, че
родителските права върху малолетното дете С.Д.Л. са предоставени на бащата, а
на майката е определен режим на лични отношения. Със същото решение майката е
осъдена да заплаща и издръжка в полза на детето в размер на 80 лева месечно.
От приетото по делото
удостоверение за раждане на детето на С.Д.Л. се установява, че негови родители са В.И.Х. и Д.П.Л..
Видно от представената по делото
служебна бележка, издадена от СУ „Иван Вазов“ гр. П. е, че детето С. през
учебната 2016/2017 г. е ученик в шести клас.Представена е и вносна бележка за
заплатен членски внос за участие на детето във футболен клуб „Гунди“.
В представения по делото Социален
доклад от ДСП гр. П. се прави изводът, че въпреки развода на родителите му
детето е съхранило емоционалната и физическата си връзка с майката и настоящето
й семейство; детето прави прави категоричен избор да продължи да живее в
Република България при своята майка; С. няма необходимост от адаптация в
настоящата си среда, тъй като още преди да замине бащата за Г. редовно е контактувал
и гостувал в семейството на майка си, която от своя страна не прави разлика
между двете си деца; връзката на майката със С. е съхранена и тя е категорична
в желанието си да продължи да се грижи за детето.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.127, ал.2, вр. с
чл.59, ал.4 СК, при произнасяне по сезиралата съда молба, съдът следва да прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на детето, като: възпитателските качества на родителите, полаганите
до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на му, възможността
за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности.
Не е спорно по делото, че с решение от 29.11.2013 г. по г.д. № 2949/2013
г. по описа на ПлРС родителските права върху малолетното дете С.Д.Л. са
предоставени на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения от децата.
Не е спорно, че бащата е заминал за Г., от който момент майката полага грижи за
детето. Установи се от приложения по делото социален доклад, че детето е
привързано към майка си и, че за него е напълно естествено след като баща му
работи в чужбина, той да живее при нея. Като съобрази всички тези фактори,
съдът намира, че родителските права по отношение на детето следва да бъдат
предоставени за упражняване на майката, като при нея бъде определено и
местоживеенето му с оглед предметните предели на правомощията на съда, визирани
в нормата на чл.127, ал.2 СК.
По режима на лични контакти:
Съдът като взе предвид възрастта, на което е детето,
както и неговия пол счита, че с оглед правилното и хармонично му развитие е
необходимо същото да общува пълноценно със своя баща, да не губи връзка с него,
както и същия да участва пълноценно в неговото отглеждането. В този смисъл
следва да се определи обичаен режим на лични отношения, който да е в интерес на
детето. С оглед на изложеното съдът счита, че режимът на лични отношения
посочен в исковата молба е целесъобразен, поради което следва да бъде определен
както следва : всяка първа и трета неделя на
месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, както и 30 дни от всяка лятна ваканция,
които да бъдат съобразени с отпуската на майката.
По отношение на издръжката:
Съгласно чл. 143, ал.
2 от СК родителите дължат издръжка независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката
се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Алинея втора
на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. В настоящия случай детето
безспорно се нуждае от средства за издръжка - за храна,
облекло, лекарства и т.н. Съдът при определяне
размера на дължимата издръжка следва да съобрази именно нуждите на
ненавършилото пълнолетие дете, като с оглед нормативните разпоредби присъди
издръжка в границите за покриване на минимално определените нормативно нужди на
децата. Съдът счита,
че с оглед правилното им отглеждане и хармонично развитие и възпитание, детето се
нуждае от средства за покриване на ежедневни нужди от храна, облекло,
консумативи, както и средства за посрещане на разходите с оглед обичайните
епизодични заболявания, съпътстващи израстването.
Не е спорно и се установява от изготвения по делото
социален доклад, че детето се отглежда изцяло от майката, която полага
непосредствени грижи за него. От друга страна бащата е в трудоспособна възраст
и няма данни по делото за него да са налице обстоятелства, които обективно да
препятстват полагането на труд.
Отчитайки горните обстоятелства, безусловността на задължението
за издръжка, както и фактът, че не се
представиха доказателства какви са доходите на бащата и дали дължи издръжка и
на др. лица, съдът счита, че дължимата издръжка за детето следва е размер на 110
лева и същата да се заплаща от Д.Л..С оглед на горните изводи, искът за
заплащане на издръжка занапред следва да бъде уважени в размери от 110 лева,
считано
от влизане в сила на решението, с падеж тридесето число на месеца, до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху присъдената издръжка за
бъдеще време в размер на 4% върху тригодишните платежи, по арг. за противното
от чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК. От ищеца по делото не са
претендирани разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ определените по силата на решение от 29.11.2013 г. по гр. д. № 2949 по описа на ПлРС за 2013 г., мерки относно детето С.Д.Л. ЕГН **********, във връзка с упражняване родителските права, местоживеене, режим на
лични отношения и издръжка, на основание чл. 59, ал. 9 СК, като
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето С.Д.Л. ЕГН ********** на неговата майка - В.И.Х. ЕГН **********,***, като определя и местоживеенето на детето да е при майка му на адрес ****
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д.П.Л., ЕГН **********
с адрес *** с детето С.Д.Л. ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета неделя на
месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, както и 30 дни от всяка лятна ваканция,
които да бъдат съобразени с отпуската на майката.
ОСЪЖДА Д.П.Л., ЕГН ********** с адрес *** да заплаща в полза на детето С.Д.Л. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 110 лева /сто и десет лева/, чрез неговата майка В.И.Х. ЕГН **********,***, считано от
датата на влизане в
сила на решението, с падеж тридесето число на месеца, за който се дължи,
до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Д.П.Л., ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на П.ски районен
съд държавна такса в размер на 158.40лв /сто петдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, на основание чл.78, ал.6 ГПК, вр.
с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: