Р Е Ш Е Н И
Е
№1699
Бургас, 04/11/2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на трети
ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар В. С.
като разгледа административно дело
номер 1815 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/
във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба на ЕТ„Роси-Р.Я.“, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.13, вх.3, ет.7, представлявано от Р.С.Я.,
против заповед №ФК-145-0068419 от 02.06.2021 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, с която на основание чл.186, ал.1,
т.1, б „а“ ЗДДС и чл.187, ал.1 ЗДДС е приложена принудителна административна
мярка/ПАМ/ „запечатване на търговски обект“- магазин за цветя „ЕОС“, находящ се
в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.133, и е забранен достъпа до него за срок от
14/четиринадесет/ дни, потвърдена с решение №ГДФК-147 от 17.06.2021 г. на
директора на дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“, ЦУ НАП.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорената заповед. Не
ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата - началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, редовно уведомен, не се
представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. Представил
е административната преписка по издаване на заповедта. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Бургас като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и закона,
намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от
лице, което има правен интерес, съдържа необходимите форма и реквизити,
поради което е допустима.
Разгледана
по същество е основателна, при следните съображения:
От представените с административната преписка
доказателства се установява, че на 22.05.2021 г. е извършена проверка на
търговски обект- магазин за цветя „ЕОС“, находящ се в гр.Бургас, ж.к
„Славейков“, бл.133, стопанисван от търговеца, при която за контролна покупка
на една роза на стойност 7.00 лева, заплатени в брой, не е издадена фискална
касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство модел „Tremol M20“, ИН на ФУ ZK131177 и ФП
№50167979 или ръчна касова бележка от кочан. Прието е, че едноличният търговец не е спазил реда и начина за
издаване на съответен документ при продажба/доставка, което е нарушение на
чл.118, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства/обн.ДВ, бр.106/2006 г., в сила от 01.01.2007
г., сега Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин/ обн.ДВ, бр.80/28.09.2018 г.,
Наредба №Н-18/13.12.2006 г./. За констатациите от проверката е
съставен протокол №0068419 от 22.05.2021 г./л.21-23 от делото/.
За извършеното е съставен акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ №F613376 от
26.05.2021 г./л.38 и 39 от делото/.
Няма данни въз основа на него е да е издадено наказателно постановление.
Констатираното нарушение е мотивирало началникът отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, да издаде заповед №ФК-145-0068419
от 02.06.2021 г. на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ ЗДДС и чл.187, ал.1 ЗДДС,
която препраща към фактите, обективирани в цитирания вече протокол за извършена
проверка и с която е наредено „запечатване на търговски обект“- магазин за
цветя „ЕОС“, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.133, стопанисван от
ЕТ„Роси-Р.Я.“, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ж.к. „Славейков“, бл.13, вх.3, ет.7, представлявано от Р.С.Я. и е забранен достъпа до него за срок от
14/четиринадесет/ дни.
Заповедта е оспорена по административен ред пред
директора на дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“, ЦУ НАП, който с решение №ГДФК-147 от 17.06.2021 г. е отхвърлил
жалбата на едноличния търговец/л.6-15 от делото/.
Заповедта, с
която на жалбоподателя е приложена принудителната административна мярка, е
предмет на разглеждане в настоящото производство.
При тези
факти се налагат следните правни изводи:
На първо
място, заповед за прилагане на принудителна административна мярка №ФК-145-0068419
от 02.06.2021 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, по реда
на чл.186-188 ЗДДС, е издадена от
компетентен орган, съобразно нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС, в рамките на
делегираните със заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изп. директор на НАП
правомощия/л.41 и 42 от делото/ и е в предвидената от закона писмена форма.
На второ
място обаче, при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел и
съображенията за това са следните:
Жалбоподателят
не оспорва, че не е издал фискален бон, към момента на проверката, за извършената
покупка в размер на 7.00 лева, т.е. че е извършил вмененото му нарушение.
Следователно е налице хипотезата на чл.118, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1,
т.1 Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., която обосновава запечатване на търговския
обект и забрана достъпа до него.
В чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г./ред.ДВ,бр.68/2020 г., в сила от 31.07.20 г./, изрично е регламентирано, че
„всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ“. Лицата, извършващи продажбата са длъжни едновременно с получаване
на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
Спорът се
свежда до това дали оспорената заповед е мотивирана и дали същата е следвало да бъде издадена преди
издаването на наказателно постановление за извършеното нарушение.
Според
правилото на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което
не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба/фискален бон, касова бележка от кочан/, издаден по установения ред за доставка/продажба. Принципно неиздаването на фискален
бон е основание за издаване на заповед като процесната. А за осъществяване
състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС цената на покупката е без значение.
В нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС обаче се съдържа срок, който е
„до 30 дни“. При определяне срока на ПАМ, административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност, и следва да обоснове спазването на
границите на тази самостоятелност, като изложи съответните мотиви. След като
законодателят е предвидил срок „до 30 дни“, то административният орган е
следвало да обоснове защо е определил срок именно от 14 дни за това нарушение,
при което не е била издадена фискална касова бележка за покупка от 7.00 лева.
Като не е сторил това, същият не е обосновал упражняването на предоставеното му
правомощие с целта на закона, което е пречка за съдебен контрол относно
спазване принципа за съразмерност/чл.6 АПК/.
Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава съдебния
контрол за законосъобразност и правото на защита на страните. При издаване на
административен акт в условията на оперативна самостоятелност, неизлагането на
мотиви е основание за неговата отмяна. В конкретния случай е налице
формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с
конкретни факти, което е равнозначно на липсата на мотиви. Срокът на наложената
ПАМ е мотивиран с местоположението на търговския обект на „оживена улица, с постоянен
клиентопоток“. Посочено е още, че среднодневните обороти за този тип дейност и декларираният финансов резултат са нереално
ниски. Дори и да се приеме, че в заповедта са изложени някакви обстоятелства,
същите представляват само факти, които не съдържат ясни правила и точен и
справедлив критерий за определяне срока на принудителната административна
мярка.
Липсата на
мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка
води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено
изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на
закона, което е изискване за неговата законосъобразност -чл.146, т.5 АПК.
Съгласно
нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект за срок до 30 дни“ се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Следователно издадения от органа по приходите индивидуален
административен акт се налага да отговаря на всички законови изисквания за
неговото съдържание, а в случая не са изпълнени правилата,
касаещи съдържанието на административния акт, предвидени в чл.59, ал.2, т.4 АПК и чл.186, ал.3 ЗДДС.
Съдът намира
неоснователно възражението на жалбоподателя, че след като на дружеството за
извършеното нарушение не е издадено наказателно постановление, административният
орган не е следвало да издава процесната заповед. В нормата на чл.186, ал.1 ЗДДС изрично се сочи, че ПАМ се прилага, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции. От анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че
ирелевантно за издаване на заповед като процесната е приключването на
образувано срещу дружеството административнонаказателно производство. Касае се
за две различни производства, които се развиват независимо едно от друго и
които се провеждат по различен процесуален ред - АПК и ЗАНН.
Независимо
от последното, изложеното по-горе обосновава извод, че заповедта като издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила,
материалния закон и в несъответствие с неговата цел, е
незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените по делото разноски общо в размер на
450.00/четиристотин и петдесет/ лева, представляващи 50.00/петдесет/ лева
дължима за производството държавна такса и 400.00/четиристотин/ лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед
№ФК-145-0068419 от 02.06.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“, ЦУ НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС
и чл.187, ал.1 ЗДДС е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/
„запечатване на търговски обект“- магазин за цветя „ЕОС“, находящ се в
гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.133, стопанисван от ЕТ„Роси-Р.Я.“, ЕИК/Булстат *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.13, вх.3,
ет.7, представлявано от Р.С.Я., и е
забранен достъпа до него за срок от 14/четиринадесет/ дни, потвърдена с решение
№ГДФК-147 от 17.06.2021 г. на директора на
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите /НАП/ да
заплати на ЕТ„Роси-Р.Я.“, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.13, вх.3, ет.7, представлявано от Р.С.Я.,
разноски в размер на 450.00/четиристотин и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ :