№ 373
гр. Бургас, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. С.ов
Пламена К. Г. Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно гражданско
дело № 20242100501667 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано
по въззивна жалба с вх.№ 34273/19.08.2024г. на БРС, предявена от Г. Д. Ж.,
ЕГН********** от гр. ***, кв. *** ул. *** № ** чрез пълномощника си
Веселина Димитрова Станева, адвокат при АК-Бургас, против РЕШЕНИЕ
№1399 от 10.07.2024г. по гр.9016/2021г. по описа на БРС в частта, с която е
отхвърлен иска срещу С. Ж. по претенцията по сметки на основание чл.12,
ал.2 от ЗН за сумата, с която се е увеличило наследството на наследодателя на
съделителите, както и размера на пазарната оценка на имота, респективно на
сумата, която Г. Ж. следва да заплати на ищеца за уравнение на дяла му, както
и в частта, с която е уважен иска на ищеца С. Ж. по претенцията му за
обезщетение за лишаване от ползване на имота.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е
незаконосъобразно и неправилно.На първо място се сочи ,при постановяване
на решението съда е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, като делото останало неизяснено от
фактическа страна.В тази връзка изтъква, че съдът не уважил искането на
ответника от съдебно заседание от 27.06.2024 г. за назначаване на
допълнителна експертиза по делото, като вещото лице да отговори на въпроса
с каква стойност се е увеличило наследството, както и да отложи делото за
друга дата за да води свидетели, които да установят обстоятелствата по
претенцията ни по сметки; съдът не се произнесъл по молба на ответника от
05.07.2024г. за отмяна на определението от 27.06.2024г. за приключване на
съдебното дирене с приложен болничен лист и отмяна на определението, с
1
което са заличени свидетелите.Освен това по делото не бил изготвен доклад
относно заявените претенции по сметки по чл.346 ГПК, съответно не била
разпределена доказателствената тежест за установяване на фактите и
обстоятелствата, относими към претенциите на ответника, видно от
протоколите от съдебните заседания от 04.09.2023г., 16.10.2023г. , 27.11.2023г.
и следващите. се наложи допълнителна държавна такса за отлагане на
делото.Нямало доказателства, които да потвърждавали извода на съда, че не
следва да се уважава претенцията на ответника, тъй като бил възнаграден по
друг начин, като бил допуснат да живее в наследствения имот.Намира за
недоказана претенцията на ищеца по сметки за обезщетение за лишаване от
право да ползва имота за периода от завеждане на исковата молба до влизане в
сила на съдебното решение по допускане на делбата,като не били ангажирани
писмени и устни доказателства, а единствено се позовавали на експертизата
на вещото лице от 12.12.2022г.,което била изслушана в първата фаза на
делбата и била неотносима за претендирания период.Изразява недоволство от
размера на пазарната оценка за процесния имот, тъй като били изминали
повече от една година от извършване на експертизата, а освен това по делото
нямало представени реални сделки / такива няма в Агенцията по вписвания за
кв.Горно езерово/, а представените от вещото лице цени за имоти били
възоснова на обяви, без да има реални сделки с имоти.Изразява недоволство
от разпределените разноски за извършване на експертизата,като от Протокол
№2485/04.09.2023г. било видно, че съдът определил ответникът да внесе 675
лв., ищецът 225лв., като съдът посочил, че по конкретния размер за
разноските ще се произнесе във втората фаза по извършване на делбата.
Съдът неправилно с Определение №378/15.01.2024г. определил съобразно
дяловете в съсобствеността изплащането на възнаграждението за вещото
лице, определено в размер на 1100лв., от които 825 лв. платими от Г. Ж. и 275
лева, платими от С. Ж.. Моли разноските за възнаграждение на вещото лице за
извършване на пазарна оценка на имота да бъдат разпределени между
съсобствениците според идеалните им части, а за поделяемостта на имота и
обособяване на два самостоятелни обекта да бъдат за сметка на ищеца или по
равно между страните.Заявява доказателствено искане- допускане на нова
единична съдебно техническа експертиза, която да определи средната пазарна
цена за имота, както и да определи стойността на подобренията /ремонтите/ в
имота, извършени от Г. Ж. и с каква стойност се е увеличило наследството.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в
указания срок не предявява писмен отговор по жалбата. В проведените пред
БОС открити съдебни заседания въззиваемият С. Д. Ж. се явява лично и чрез
процесуалния си представител адвокат Атанасова оспорва въззивната жалба;
моли потвърждаване на първоинстанционното решение.
Бургаският Окръжен съд намира въззивната жалба за допустима
като предявена в срок , от процесуално легитимирано лице с правен интерес
да обжалва първоинстанционното решение и с платена по сметка на БОС
държавна такса.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради
2
което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск за делба и
производството е във фазата по извършването й.
С обжалваното решение БРС е възложил в дял на въззивника Г. Ж.
недвижимия имот , предмет на делбата,представляващ Поземлен имот с
идентификатор 07079.829.145 по КККР, одобрени със Заповед РД- 18-
9/30.01.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК,намиращ се в гр.***
кв.*** ул.*** №**, с площ от 632 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до
10м.), с номер по предходен план: 145, квартал 17, парцел X при съседи:
07079.829.147, 07079.829.344, 07079.829.144, 07079.829.141,ведно с
построената в същия имот сграда, както следва: сграда с идентификатор
07079.829.145.1 по КККР на Изпълнителния директор на АГКК, сградата
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.829.145, брой етажи 2,
предназначение - жилищна сграда – еднофамилна, при условие, че Г. Д. Ж.
заплати на съделителя С. Д. Ж. за уравнение на неговия дял от 1/4 ид. част от
гореописаните недвижими имоти, сумата от 33750 лв., ведно със законната
лихва от влизане в сила на решението, в 6-месечен срок от влизане в сила на
настоящото решение.
Пред Окръжен съд-Бургас предмет на въззивна проверка е
първоинстанционното решение само в частта,с която е определено паричното
уравнение, което Г. Д. Ж. следва да заплати на С. Д. Ж. за уравнение на
дяловете при извършване на делбата; в частта за отхвърляне на претенцията
по сметка по чл.346 ГПК на Г. Ж. срещу С. Ж. и в частта за стойността на
обезщетението за лишаване от ползване, което обезщетение Г. Ж. е осъден да
заплати на С. Ж..
От заключението на вещото лице по изслушаната от районния съд
СТЕ е установено , че общата пазарна цена на допуснатия до делба недвижим
имот и жилищна сграда, в която той е изграден, е 135 000 лева. С въззивната
жалба е въведено оплакване досежно размера на пазарната оценка за
процесния имот, като се твърди, че от датата на извършването й бил изминал
период от повече от една година, а и вещото лице по експертизата представил
цени за имоти по предложения за обяви, без реални сделки с имоти.
Бургаският Окръжен съд е допуснал СТЕ, извършена от вещото лице Р.,
която в основното си заключение пред въззивния съд изтъква, че стойността
на процесния поземлен имот и жилищна сграда е в размер на 145000 лева.
При извършване на основното заключение вещото лице е посочило цените на
жилищни сгради в кв.“Горно езерово,“, Община-Бургас, обявени за продажби
в Агенции за недвижими имоти ,като е определило средната пазарна цена за
имоти в този квартал в размер на 612 евро/ кв.м. За да определи стойността на
делбения имот в размер на 145 000 лева, вещото лице е коригирало средната
пазарна цена на квадратен метър с коефициент 0,7 с оглед показатели за
адаптация на пазара и риска при продажба,както и с оглед функционалната
годност и състоянието на оценяваната жилищна сграда. В допълнителното
3
заключение пред БОС вещото лице Р. е проследила за периода от месец
август 2024г. до месец февруари 2025г. реално извършени сделки за покупко-
продажби на поземлени имоти и жилищни сгради, намиращи се в кв.“Горно
езерово,гр.Бургас, като сочи, че само една от сделките е с цена от
95160лева,която е по-близка до тази на процесния делбен имот.От описанието
на тази сделка обаче,дадено от вещото лице Р.,е видно,че продадената
жилищна сграда е едноетажна и със застроена площ от 45 кв.м.,със
селскостопанска сграда с площ от 21 кв.м. и дворното място е с площ от 700
кв.м. Обстоятелството, че останалите изследвани имоти са с показатели и
продажна стойност, различни от тази на процесния имот, е пречка за вещото
лице да изведе средна пазарна цена от реализирани сделки за зададения
период от време.Независимо от гореизложеното и тъй като в тази му част
решението се жали единствено от ответника Г. Ж., в чийто дял е възложен
процесния имот и пазарната стойност на който е от значение за стойността на
паричното уравнение, което той следва да заплати на другия съделител, след
като не е допустимо влошаване на положението на въззивния жалбоподател,
съдът не възприема заключението на вещото лице за определяне пазарна
стойност на имота в размер на 145000 лева.
По отношение на претенцията по сметки,предявени от въззивника-
ответник Г. Ж. против въззиваемия ищец С. Ж.,настоящият съдебен състав
намира следното::Правилни са доводите на първоинстанционния съд за това,
че действията, довели до увеличение на наследството,следва да са извършени
приживе на наследодателя.В конкретния случай наследодателя Д.С.Ж.- *** на
страните, е починал през 2016година-т.е. действията, довели до увеличаване
на наследството, следва да са извършени най-късно до сочената дата. По
искане на въззивника Г. Ж. БОС е допуснал до разпит водения от него
свидетел С. П. ,без родство със страните, от показанията на който се
установява, че въззивникът е направил между двата етажа баня с фаянс,но
свидетелят не сочи кога е станало това; по същият начин не се установява
кога въззивникът отвън си е направил тераса; преди 2-3 години въззивникът
сменил керемиди на къщата, като пред свидетеля само на майстора
въззивникът платил 8000 лева за труд.Това последно обстоятелство обаче е
правно ирелевантно досежно претенцията по чл.12,ал.2 ЗН, тъй като е
извършено след смъртта на общия наследодател. В тази връзка и като отчита
неангажирането на конкретни, ясни , убедителни и категорични
доказателства за установяване на претенцията на Г. Ж. с правно основание
чл.12,ал.2 ЗН както пред БРС, така и пред БОС, съдът намира същата за
неоснователна.
По отношение на претенцията от ищеца С. Ж. към ответника Г. Ж. с
правно основание чл.31, ал.2 от ЗС:Неоснователни са оплакванията на
въззивника за това, че по делото не били ангажирани доказателства,
установяващи твърдението на ищеца С. Ж., че процесния имот се ползва само
и единствено от ответника Г. Ж.. Освен данните за това в
първоинстанционното производство, в тази насока са и категоричните
показания на водения от въззивника пред настоящия съд свидетел С. П.,
който установява, че след построяване на къщата, Г. със семейството си се
4
установил да живее там ; понастоящем също живеел там с жена си и със сина
си, а брат му след като се оженил се преместил да живее другаде. По делото
пред БРС е назначена и приета съдебно - техническа експертиза,която
установява размерът на пазарния наем за описаните имоти в размер на 450
лв., като съобразно идеалните части, притежавани от ищеца, предявил тази
претенция по сметките, на същият се дължи месечно обезщетение в размер на
112, 50 лв., като това е и размерът, до който претенцията се явява основателна.
В този смисъл правилно като счетоводни изчисления и като правни мотиви са
изложените от районния съд съображения, който е изчислил дължимото
обезщетение в размер на 1350 лева за процесния период от време: от
06.04.2022 г., до момента на влизане в сила на решението по първата фаза на
делбата - 01.04.2023 г.
Въззивната жалба в частта, в която се изтъкват доводи срещу
определение № 378/15.01.2024г. на БРС за неправилно разпределение между
страните на разноските,извършени за заплащане на възнаграждение за вещо
лице по СТЕ , не е допустима и не подлежи на разглеждане в настоящето
производство. Това е така, тъй като соченото определение е постановено в
хода на производството по делото по реда на чл. 76 ГПК и не е обжалваем
съдебен акт .
По тези съображения първоинстанционното решение в обжалваната
част следва да се потвърди , като предвид незаявяване на искане от
въззиваемата страна за присъждане на разноски пред въззивната инстанция
БОС не дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран от изложеното БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №1399 от 10.07.2024г. по гр.9016/2021г.
по описа на БРС в обжалваните части, а именно: в частта, с която е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл.12, ал.2 от ЗН за осъждане на С. Д. Ж.
ЕГН **********, с адрес: гр. *** кв. *** ул. *** № **, да заплати на Г. Д. Ж.
ЕГН **********, с адрес: гр. *** кв. *** ул. *** № **, сумата в размер на 2000
лв., представляваща 1/4 от сумата, с която се е увеличило наследството на
наследодателя на съделителите, ведно със законната лихва от 04.09.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; в частта, в която на осн. чл.31, ал.2 от
ЗС Г. Д. Ж. ЕГН **********, с адрес: гр. *** кв. *** ул. *** № **, е осъден да
заплати на С. Д. Ж. ЕГН **********, с адрес: гр. *** кв. *** ул. *** № **,
сумата в размер на 1350 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на припадащата се на ищеца 1/4 ид. част от имота за периода
06.04.2022г. - 01.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до влизане в сила на определението по чл.344, ал.2 от ГПК –
01.04.2023г. и в частта, в която Г. Д. Ж. ЕГН ********** е осъден да заплати
на С. Д. Ж. ЕГН ********** за уравнение на дела му сумата от 33 750 лв. ,
ведно със законната лихва от влизане в сила на решението, в 6-месечен срок от
влизането му в сила.
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6