№ 15318
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110117513 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.247 от ГПК.
Съдът служебно констатира, че е допуснал очевидна фактическа грешка, тъй
като е определил общия размер на дължимото се на процесуалния представител на
ищеца възнаграждение по всички искове, а в диспозитива е осъдил само единия
ответник да го заплати. Доколкото липсва основание за солидарна отговорност при
заплащане на адвокатското възнаграждение, то всеки от ответниците е следвало да
бъде осъден да заплати ½ от определеното възнаграждение, а именно 240 лева.
Отговорността за разноските по насрещния иск съдът е определил самостоятелно в
решението си, като е посочил, че на ищеца по него „...“ АД се дължи сумата от 58,73
лева. С оглед изложеното, съдът следва да допусне поправка на очевидната фактическа
грешка на основание чл. 247 ГПК като бъде осъден и втория ответник за припадащата
му се част от разноските и се коригира съответно изложените мотиви сумата, дължима
от първия ответник.
Постъпила е и молба от адв. Д. М., процесуален представител на ищеца Д. Г., за
изменение на решение №10996/07.06.2024г., постановено по гр.д. №17513/2023г. по
описа на СРС в частта за разноските. В нея същият е изложил, че намира за
неправилно определено възнаграждението от съда по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Моли да му
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената защита по иска срещу
втория ответник „..“ ЕООД в размер на 480 лева с ДДС.
Ответникът по молбата по чл. 248 ГПК в предоставения му срок е изразил
становище за неоснователност на молбата, като намира изложените от съда мотиви в
решението относно разноските за правилни и счита, че не следва да бъде определяно
1
допълнително възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано
лице, доколкото възнаграждението е уговорено по чл.38, ал.2 ЗАдв и се дължи лично
на процесуалния представител, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид становищата на страните, намира,
че същата е неоснователна по следните съображения:
Съдът е изложил подробни съображения във връзка с претенцията за разноски
на ищеца, като не намира основание същите да бъдат преразглеждани. Съдът изрично
е посочил, че възнаграждението е определено с оглед актуалната практика на СЕС и
ВКС и се дължи за всички предявени искове, които са три на брой, но е съобразил
фактическата им и правна сложност, както и обстоятелството, че не се е налагало да се
провежда отделна защита по всеки иск, доколкото всеки от тях се основава на едни и
същи твърдения. В таза насока съдът съобразява и че с влязло в сила решение от
15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото „Бойчев срещу
България“ /жалба № 59667/14/ държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя
обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради несъразмерност и неразумен
размер на разноските по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа
грешка в решение №10996/07.06.2024г., постановено по гр.д. №17513/2023г. по описа
на СРС, като в диспозитива на решението вместо:
„ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „...“ АД, ЕИК“ .., гр.София, .., да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: .., гр.София, ..,
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 538,73 лв. с ДДС.“
СЕ ЧЕТЕ:
„ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „...“ АД, ЕИК“ .., гр.София,
.., да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: ..,
гр.София, .., разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на
298,73 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „..“ ЕООД, ЕГН *********,
гр.София, .., да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
БУЛСТАТ: .., гр.София, .., разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
2
размер на 240 лв. с ДДС.“
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Д. М., процесуален представител
на ищеца Д. Г., за изменение на решение №10996/07.06.2024г., постановено по гр.д.
№17513/2023г. по описа на СРС в частта за разноските.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3