РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 46605
гр. София, 28.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20241110116354 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 93845/21.03.2024
г., от Д. Я. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес **********, притежаващ
л.к. № ********, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество
„Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ********, фирмено дело №
24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на
дейността: *********, представлявано от Д. М. М. -Управител, e-mail:
********** срещу *********, сьс седалище и адрес на управление:
************, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове, с правна квалификация, както следва:
1. положителен установителен иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД , с който се
иска да се обяви нищожността на клауза, предвидена в чл.11, ал.1 от
Договор за потребителски кредит № 871883 към искане № 9215660,
сключен между Д. Я. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес
**********, притежаващ л.к. № ******** и *********, сьс седалище и
адрес на управление: ************,
1. главен иск, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй
като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как
е формиран същия
2. евентуален, на основание чл.22 вр. чл.11 и чл.19 ЗПК,
действителният ГПР надвишава законово определения размер ГПР
3. евентуален, да се обяви нищожността на клаузата на чл.11, ал.1
от Договор за потребителски кредит № 871883 към искане №
9215660, тъй като е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1
1
ЗЗПотр.
2. частичен осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата от 5
лева от 255.84 лева, с който да се осъди ответника *********, сьс
седалище и адрес на управление: ************ да заплати на Д. Я. Д. с
ЕГН: ********** с постоянен адрес **********, притежаващ л.к. №
********, сумата в размер на 5 лв. /частичен иск от 255.84 лв./,
представляваща платена при изначална липса па правно основание по
Договор за потребителски кредит № 871883 към искане № 9215660,
ведно със законната лихва върху нея,, считано от дачата па депозиране
на настоящата искова молба (21.03.2024 г.) до окончателното й
изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът
като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за
потребителски кредит № 87883/31.05.2023 г. към искане – 9215660 при
следните параметри: главница – 700 лева, ГЛП – 44.50 %, ГПР – 56.78 %.
Общата сума, което ищецът е следвало ва върне е 700.00 лева главница и
52.16 лева лихва, което се равнявало на 752.16 лева. Твърди, че договорът е
следвало да бъде обезпечен с поръчителство. Съгласно чл.11 от договора,
страните се договорили, че ако ищецът не предостави обезпечение на кредита
му се начислява неустойка в размер на 255.84 лева, която сума ще бъде
заплатена от ищеца разсрочено и ще бъде включена в погасителния план.
Твърди се, че ищецът не е предоставил обезпечение, поради което
ответникът му начислил исканата неустойка.
Сочи, че главницата, заедно с договорната лихва и начислената
неустойка, били уговорени да се изплащат на равни вноски към заемодателя,
като крайният падеж бил на 06.09.2023 г. Така общата месечна вноска,
включваща главница, неустойка и договорна лихва е била в размер на 72.00
лева. Общата сума, която е следвало да бъде върната е 1008.00 лева.
Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави
възражения за прекомерност. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
Прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Посочва банкова
сметка на ищеца: ************, BIC: CECVVGSF
Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Договор за паричен заем; 2. Погасителен план
Моли на основание чл. 190 от ГПК да се задължи ответното дружество
да представи цялата преписка по Договор за паричен заем № 871883.
Моли да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ), по която вещото лице — счетоводител, след представяне
на изисканите от ответното дружество доказателства и като се запознае с
2
материалите по делото, да отговори: 1. Каква е общата сума, която Д. Я. Д. с ЕГН:
********** заплатил на ответното дружество по Договор за паричен заем № 871883. 2.
Моля вещото лице да посочи размера, датата и разпределението на постъпилите суми за
погасяване на начислени задължения на всяко извършено от Д. Я. Д. с ЕГН: **********
плащане на ответника по Договор за паричен заем № 871883. 3. Вземайки предвид размера
на отпуснатия кредит и общо изплатената от Д. Я. Д. с ЕГН: ********** сума по кредита
и използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от
ЗПК, и като се включи начислената неустойка за непредоставяне на поръчител, моля
вещото лице да посочи какъв е действителният размер на ГПР по Договор за паричен заем
№ 871883? 4. Каква е била дължимата възнаградителна лихва от доверителя ми за периода
от усвояване на кредита, до неговото пълно погасяване?
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
на основание чл.71 ЗА, с надлежно учредена представителна власт за всички
инстанции (л.5 от делото).
Ответникът юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска, чиято
стойност е под 1250.00 лева, поради което дължимата държавна такса, на
основание чл.72, ал.2 ГПК се събира една минимална такса, в размер на 50.00
лева. Същото не е платена. Липсва реквизита по чл.128, т.2 ГПК.
По редовността на исковата молба и доклада
Исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето
защо следва да се изготви проект за доклад по делото.
На този етап съдът приема, че исковата молба е нередовна. Липсват
реквизити по чл.128, т.2.
Ето защо искова молба с вх. № 93845/21.03.2024 г. следва да бъде
оставена без движение, като нередовна, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.128,
т.2 ГПК, като се укаже на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото разпореждане, както и в същия срок да представи
доказателства за това, следва да отстрани следните нередовности:
1. да внесе държавна такса по сметка на СРС в размер на 50.00 лева.
Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните
начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби
– "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC –
CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в
касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се
осъществява без начисляване на банкови такси.
Следва да се укаже на ищеца, че ако не отстрани нередовностите на
исковата молба, същата ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Едва след отстраняване на нередовности, съдът следва да извърши
3
процедура по чл.131 ГПК.
Предварителни въпроси
С оглед характера на предявените искове, съдът служебно следва да
прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените
искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба,
медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора,
като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е
най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в
открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя
върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси необходими и
относими, поради което искането следва да бъде уважено. Експертизата
следва да бъде допусната и по отношение на въпросите на ответника. Ето
защо исканата експертиза следва да бъде допусната.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ, искова молба с вх. № 93845/21.03.2024 г.,
като нередовна, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.128, т.2 ГПК, като УКАЗВА
на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото
разпореждане, както и в същия срок да представи доказателства за това,
4
следва да отстрани следните нередовности:
1. да внесе държавна такса по сметка на СРС в размер на 50.00 лева.
Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от
следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси,
разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB
9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата
на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и
чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови
такси.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба,
същата ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към
Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също
могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете
да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от ************на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: spogodbi@src.justice.bg, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
5
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
6
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията,
съдът ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след процедура по призоваване.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7