ПРОТОКОЛ
№ 15965
гр. София, 04.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
Сложи за разглеждане докладваното от И.Г.М. Гражданско дело №
20241110109966 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:06 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ И. Г. Л. – редовно призован, явява се лично и се
легитимира с оригиналната си лична карта, след констатация, по която
съдът му я върна. Представлява се от адв. П., с представено по делото
пълномощно.
ОТВЕТНИКЪТ /ФИРМА/ – редовно призован, представлява се
от юрк. А., с представено по делото пълномощно.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
ДОКЛАДВА искова молба с приложения към нея.
ДОКЛАДВА писмен отговор на исковата молба от 12.04.2024 г., с
приложения към него.
ДОКЛАДВА писмо от *********** от 23.05.2024 г., подадено по
пощата на 21.05.2024 г., с приложена към него справка за актуалното
1
състояние на действащите трудови договори за периода от 31.01.2024
г. до 16.05.2024 г. на И. Г. Л..
ДОКЛАДВА писмена молба от ответника от 31.05.2024 г., с
приложено към нея личното трудово досие на И. Г. Л., в препис,
придружено от опис в 20 точки.
ДОКЛАДВА Определение на съда от 09.05.2024 г.
ПРЕДЯВЕНИ са от И. Г. Л. от гр. София срещу /ФИРМА/, гр.
София обективно кумулативно съединени иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението на И. Г. Л.,
извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ във връзка с Договор за
управление № ВД – 62/22.12.2022 г. и Договор за възлагане на
управлението и представителството на /ФИРМА/ от 23.12.2022 г. със
Заповед № 10/31.01.2024 г. на Главния изпълнителен директор на
/ФИРМА/; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за
възстановяване на И. Г. Л. на заеманата от него преди уволнението
длъжност „Директор“ на Дирекция „Финанси и счетоводство“ в
Централно управление на /ФИРМА/ , гр. София и иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ
за сумата от 30720 лв. – парично обезщетение за оставане без работа,
поради незаконното уволнение в периода от 31.01.2024 г. до
31.07.2024 г.
адв. П.: Поддържам исковата молба. Моля да приемете
приложените към нея документи, като писмени доказателства.
Оспорвам отговора на исковата молба. Не възразявам да приемете
приложените към него документи, като писмени доказателства. Нямам
възражения срещу доклада на съда. Представям оригиналната трудова
книжа на моя доверител за извършване на констатация, както и
удостоверение издадено от /ФИРМА/ на 16.05.2024 г., с оглед
установяване размера на предявения паричен иск. Удостоверението е
в оригинал. Последният пълен отработен месец на моя доверител при
2
ответника е януари 2024 г., за работата, в който месец той е получил
от ответника брутно трудово възнаграждение в размер на 5300 лв.
Нямам други доказателствени искания.
юрк. А.: Оспорвам исковата молба. Поддържам писмения отговор
на исковата молба. Нямам възражения срещу доклада на съда. Не
спорим за обстоятелството, че последният пълен отработен месец на
ищеца при /ФИРМА/ е януари 2024 г. за работата, в който месец той е
получил от ответника брутно трудово възнаграждение в размер на
5300 лв. Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 148 ГПК И ЧЛ. 157 ГПК,
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към
исковата молба документи, в електронно заверен от адв. П. препис.
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към
писмения отговор на исковата молба документи, в заверен от страната
препис.
ПРИЕМА като писмени доказателства описаните в опис,
приложен към молба на ответника от 31.05.2024 г. документи, за
които се поддържа, че представляват личното трудово досие на И. Г.
Л., в заверен от страната препис.
ПРИЕМА като писмено доказателство приложената към писмото
на *********** от 23.05.2024 г., подадено по пощата на 21.05.2024 г.
справка за актуално състояние на действащите трудови договори за
периода от 31.01.2024 г. до 16.05.2024 г. на И. Г. Л., в оригинал.
ПРИЕМА като писмено доказателство днес представеното от
ищеца в оригинал, издадено от ответника удостоверение от 16.05.2024
3
г.
По представения оригинал на трудова книжка № 11 на И. Г. Л. –
продължение, СЪДЪТ ИЗВЪРШИ КОНСТАТЦИЯ в смисъл, че на
страница 21 е извършено отбелязване за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните по делото, считано от 01.02.2024 г.
на основание чл. 328, ал. 2 КТ, след което на същата страница е
налице правоъгълен печат с отбелязване на прослуженото време на
ищеца при ответника, след което на страници 21, 22, 23 и следващите
от тази трудова книжка не са налице никакви отбелязвания,
включително за започване от страна на ищеца на работа по трудово
правоотношение при същия или при друг работодател до настоящия
момент.
След като извърши констатацията, СЪДЪТ ПРЕДЯВИ
оригиналната трудова книжка на ответника чрез юрк. А., след което
СЪДЪТ ВЪРНА оригиналната трудова книжка на И. Г. Л. чрез
неговия пълномощник адв. П..
адв. П.: Нямам други доказателствени искания.
юрк. А.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 149, АЛ. 1 ГПК,
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
адв. П.: Моля да постановите решение, с което уважите изцяло
4
предявените искове, като основателни и доказани. Подробни
аргументи сме изложили в исковата молба. Не е налице фактическия
състав на посоченото уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ.
Няма сключен договор за управление, както и ако се приеме, че такъв
е сключен в предприятието на ответника, от сключването на същия са
изтекли повече от 9 месеца, което прави посоченото основание за
уволнение несъставомерно, а уволнението незаконно. Доказан е иска
по чл. 225, ал. 1 КТ вр. чл. 344, т. 3 КТ. Доверителят ми е останал без
работа вследствие на незаконното уволнение в целия претендиран
период и търпи вреди, които следва да бъдат репарирани, съобразно
цитираната норма. Установи се от трудовата книжка, по която съдът
извърши констатация и от представеното от НАП удостоверение,
което се прие, като писмено доказателство, че И. Г. Л. не е започвал
работа по трудов договор при друг работодател след незаконното
уволнение. Моля да постановите решение, с което да уважите изцяло
предявените искове и да присъдите на ищеца направените по делото
разноски, съобразно списък, който Ви представям днес.
юрк. А.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите
изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан, както и да
признаете уволнението на ищеца, като правилно и законосъобразно.
Моля да осъдите ищеца да плати на ответника юрисконсултско
възнаграждение. Правя възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и
правна сложност на настоящото дело.
адв. П.: Заплатеното ми от ищеца адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, същото ми е платено след споразумение с ищеца,
водейки се от указаните в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимални размери, изчислено без
ДДС.
5
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 149, АЛ. 2 ГПК,
ОБЯВЯВА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ И
ОБЯВИ РЕШЕНИЕТО СИ ДНЕС, в открито съдебно заседание,
както следва:
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.06.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II Г.О., 123 състав, в открито
съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И.М.
При участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 9966 по описа за 2024 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
ПРЕДЯВЕНИ са от И. Г. Л. от гр. София срещу /ФИРМА/, гр.
София обективно кумулативно съединени иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението на И. Г. Л.,
извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ във връзка с Договор за
управление № ВД – 62/22.12.2022 г. и Договор за възлагане на
управлението и представителството на /ФИРМА/ от 23.12.2022 г. със
Заповед № 10/31.01.2024 г. на Главния изпълнителен директор на
/ФИРМА/; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за
възстановяване на И. Г. Л. на заеманата от него преди уволнението
длъжност „Директор“ на Дирекция „Финанси и счетоводство“ в
Централно управление на /ФИРМА/, гр. София и иск с правно
6
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ
за сумата от 30720 лв. – парично обезщетение за оставане без работа,
поради незаконното уволнение в периода от 31.01.2024 г. до
31.07.2024 г.
От ангажираните в процеса писмени доказателства – Трудов
договор № 17 от 10.07.2023 г., сключен между /ФИРМА/,
представлявано от Главния изпълнителен директор Ф.Н.А., от една
страна и И. Г. Л., от друга страна; Допълнително споразумение №
676/27.09.2023 г. към последния трудов договор, връчено на
служителя на 02.10.2023 г. и Заповед за прекратяване на трудов
договор № 10 от 31.01.2024 г. на Главния изпълнителен директор на
/ФИРМА/ Ф.А., връчена на служителя на 31.01.2024 г. се установява,
че страните по делото, считано от 10.07.2023 г. са били обвързани от
трудово правоотношение по трудов договор, по силата на който
ответникът /ФИРМА/ е бил работодател по смисъла на §1, т. 1 от
ДРКТ, а ищецът И. Г. Л. – служител на длъжност Дирекция „Финанси
и счетоводство“ в Централно управление на /ФИРМА/, гр. София.
Така възникналото трудово правоотношение е прекратено
едностранно от работодателя във формата на Заповед № 10/31.01.2024
г. на Главния изпълнителен директор на /ФИРМА/, Филип Алексиев,
на основание чл. 328, ал. 2 КТ във връзка с Договор за управление №
ВД – 62/22.12.2022 г. и Договор за възлагане на управлението и
представителството на /ФИРМА/ от 23.12.2022 г.
Видно от ангажираните от страна на ответника с писмения
отговор на исковата молба, в препис, приети от съда като писмени
доказателства Договор за управление № ВД – 62/22.12.2022 г. и
Договор за възлагане на управлението и представителството на
/ФИРМА/ от 23.12.2022 г. е, че управлението на /ФИРМА/ е било
възложено на Ф.Н.А., като и двата договора са сключени значително
време – повече от шест месеца преди сключване на трудовия
договор между страните по делото. Настоящият съдебен състав, като
7
има предвид така събраните доказателства, намира че Главният
изпълнителен директор на /ФИРМА/, Ф.А., в съответствие със своите
правомощия, на 10.07.2023 г. е сключил с ищеца по делото И. Г. Л.
Трудов договор № 17 от 10.07.2023 г., като е възложил на последния
да изпълнява длъжност с ръководни функции в предприятието на
ответника – „Директор“ на Дирекция „Финанси и икономика“ в
Централно управление на /ФИРМА/, като считано от 19.09.2023 г. е
променено само мястото на работа на ищеца – в Дирекция „Финанси и
счетоводство“.
Заповед № 10/31.01.2024 г. на Главния изпълнителен директор на
/ФИРМА/, Ф.А. е връчена на ищеца И. Г. Л. на 31.01.2024 г., от която
дата трудовия договор между страните по делото се счита прекратен,
съобразно нормата на чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ.
Настоящият съдебен състав намира за абсолютно недопустимо
същият Главен изпълнителен директор, Ф.А., сключил трудовия
договор със служителя, на когото са възложени ръководни функции в
предприятието на работодателя, в приложение нормата на чл. 328, ал.
2 КТ, да уволни назначения от него служител на ръководна длъжност,
поради което основателно се явява възражението на ищеца за
несъставомерност на извършеното на посоченото основание
уволнение, съответно основателно е възражението на ищеца за
незаконосъобразност на уволнението, на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
Основателен е и другия, евентуален довод на ищеца – ако
уволнението не беше реализирано по посочения начин, а именно че
между сключване на Договор за управление № ВД – 62/22.12.2022 г. и
на Договор за възлагане на управлението и представителството на
/ФИРМА/ от 23.12.2022 г., по силата на които Ф.Н.А. е приел да
изпълнява възложената му длъжност Главен изпълнителен директор
на /ФИРМА/ и е поел управлението на предприятието на ответника и
датата на връчване на ищеца на атакуваната заповед – 31.01.2024 г., е
изтекъл значителен период от време, надвишаващ установения в
8
нормата на чл. 328, ал. 2, изречение последно КТ 9 месечен срок.
Горното мотивира съда да приеме уволнението на И. Г. Л.,
извършено със Заповед № 10/31.01.2024 г. на Главния изпълнителен
директор на /ФИРМА/, Ф.А., на основание чл. 328, ал. 2 КТ за
незаконосъобразно и като такова да го отмени – по предявения иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
При този изход на спора по иска с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ и тъй като ищецът И. Г. Л. е работил при ответника към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение по трудов
договор за неопределен срок, настоящият съдебен състав приема, че са
налице всички предпоставки за уважаване на искането за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност –
„Директор“ на Дирекция „Финанси и счетоводство“ в Централно
управление на /ФИРМА/, гр. София – по предявения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
За да бъде уважен паричния иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, следва да са налице
следните три предпоставки: уволнението на работника или служителя
да бъде признато за незаконно; да е налице вреда – вредата,
подлежаща на обезщетяване се съизмерява с пропуснатото брутно
трудово възнаграждение на работника или служителя за времето след
уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от шест
месеца; причинна връзка между незаконното уволнение и оставането
без работа.
В конкретния казус уволнението е признато за незаконно и като
такова следва да бъде отменено.
При извършената от съда днес – в открито съдебно заседание на
04.06.2024 г. констатация по оригиналната трудова книжка на ищеца,
не се установи след прекратяване на трудовото му правоотношение с
ответника, в периода от 31.01.2024 г. до датата на констатацията –
04.06.2024 г., включително И. Г. Л. да е започнал работа по трудово
9
правоотношение при същия или при друг работодател. Последното се
установява и от приетата като писмено доказателство по делото в
оригинал Справка за актуално състояние на действащите трудови
договори за периода от 31.01.2024 г. до 16.05.2024 г. на И. Г. Л.. С
това съдът приема за доказано оставането на ищеца без работа в част
от процесния период – от 31.01.2024 г. до 04.06.2024 г., включително.
Безспорно установено по делото е и, че ищецът е останал без
работа в периода от 31.01.2024 г. до 04.06.2024 г., включително,
именно поради незаконното уволнение.
Горното мотивира съда да приеме за доказан по основание искът
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1
КТ за периода от 31.01.2024 г. до 04.06.2024 г., включително.
Периодът от 05.06.2024 г. до 31.07.2024 г. към датата на констатацията
от съда по трудовата книжка на ищеца – 04.06.2024 г. не е настъпил,
поради което за него така предявения иск следва да бъде отхвърлен,
като недоказан по основание.
Страните по делото не спорят за обстоятелството, че в последния
пълен отработен месец преди уволнението януари 2024 г. ищецът е
получил при ответника за работата по трудовото правоотношение
брутно трудово възнаграждение в размер на 5300 лв.
За установения по делото период на оставане без работа поради
незаконното уволнение – от 31.01.2024 г. до 04.06.2024 г.,
включително на ищеца се следва парично обезщетение в размер на
21681.82 лв., от които 21200 лв. за времето от 31.01.2024 г. до
31.05.2024 г. и 481.82 лв. за два работни дни от месец юни 2024 г.
Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
разликата над 21681.82 лв. до пълния предявен размер от 30720 лв. и
за периода от 05.06.2024 г. до 31.07.2024 г. следва да бъде отхвърлен,
като недоказан по основание, доколкото не е настъпил крайния срок
на дължимост на паричното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът не дължи заплащане на държавна такса и съдебни
10
разноски по производството по сметка на Софийски районен съд,
съразмерно с отхвърлената част от паричния иск, на основание чл. 359
от КТ и чл. 83, ал. 1, т. 1 КТ.
Ищецът претендира присъждане на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от приложения към
исковата молба Договор за правна защита и съдействие е, че ищецът е
направил разноски по делото за възнаграждение на един адвокат в
общ размер на 4300 лв., от които 1000 лв. – по предявените
конститутивни искове за отмяна на уволнението като незаконно и за
възстановяване на работата и 3300 лв. – по предявения паричен иск.
Възражението на ответника, заявено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
срещу размера на претендираното от ищеца като разноски по делото
възнаграждение за процесуално представителство, съдът намира за
неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото,
свършената от пълномощника на ищеца работа и нормите на чл. 7, ал.
1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 1, т. 4, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид горното и при този изход на правния спор, на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
възнаграждение на един адвокат, съразмерно с уважената част от
исковете, в общ размер на 3329.10 лв., от които 1000 лв. по
предявените два конститутивни иска – за отмяна на уволнението като
незаконно и за възстановяване на работа, предвид уважаването им
изцяло, и в размер на 2329.10 лв. – по паричния иск, съразмерно с
уважената му част, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
възнаграждение за юрисконсулт, съразмерно с отхвърлената част на
паричния иск, в размер на 19.62 лв., при база за определяне на
юрисконсултското възнаграждение 200 лв. – общо по трите предявени
11
иска.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл.
71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 и чл. 3 от Тарифа за ДТССГПК и чл. 77 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса в общ размер на 1027.27 лв., от които по
80 лв. по всеки един от двата неоценяеми иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и 867.27 лв. – по паричния иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, съразмерно с
уважената част от последния.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ уволнението на И. Г. Л. с ЕГН **********, с адрес
********* със съдебен адресат адвокат Л. П. – ***********,
извършено във формата на Заповед № 10/31.01.2024 г. на Главния
изпълнителен директор на /ФИРМА/, Ф.А., на основание чл. 328, ал. 2
КТ във връзка с Договор за управление № ВД – 62/22.12.2022 г. и
Договор за възлагане на управлението и представителството на
/ФИРМА/ от 23.12.2022 г., като незаконосъобразно, на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. Г. Л. с ЕГН **********, с адрес
************* на длъжността, заемана от него преди уволнението –
„Директор“ на Дирекция „Финанси и счетоводство“ в Централно
управление на /ФИРМА/, гр. София, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от
КТ.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ****************** ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. Л. с ЕГН
**********, с адрес *************** със съдебен адресат адвокат Л.
П. – ***************** сумата от 21681.82 лв. – парично
12
обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение в
периода от 31.01.2024 г. до 04.06.2024 г., включително, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, както и
сумата от 3329.10 лв. – направени по делото разноски за
възнаграждение на един адвокат, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. Л. с ЕГН **********, с адрес
***************** със съдебен адресат адвокат Л. П. –
******************* срещу /ФИРМА/ с ЕИК ************** със
седалище и адрес на управление ***************** иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над
21681.82 лв. до пълния предявен размер от 30720 лв. и за периода от
05.06.2024 г. до 31.07.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Г. Л. с ЕГН **********, с адрес ***************
със съдебен адресат адвокат Л. П. – ***************** ДА
ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/ с ЕИК **************** със седалище и
адрес на управление *********************** сумата от 19.62 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
паричния иск, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ************* със седалище и адрес
на управление ********************** да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 1027.27 лв. – дължима държавна
такса, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, вр. чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 и чл. 3 от Тарифа за
ДТССГПК и чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийския градски съд в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, който за всяка
двете страни тече от датата на връчването му на страните, на
основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
13
Препис от решението да се връчи на всяка от двете страни по
делото след изготвяне на протокола за днес проведеното открито
съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което
приключи в 15:11 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
14