№ 3547
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110206377 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Д. Ц., ЕГН **********, против Наказателно
постановление (НП) № 40/19.02.2024 г., издадено от ВПД Началник на 03 РУ
– СДВР, с което на основание чл. 218б от НК за деяние по чл. 207 от НК, на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
100 (сто) лева.
В жалбата се моли Р. Д. Ц. да не бъде държана отговорна за намерения
телефон, който е предала в 03 РУ – СДВР.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
В проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна, редовно
призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на развитието на административнонаказателното
производство, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.08.2023 г. около 14:50 часа З.В.З. се намирала в магазин "****",
находящ се на адрес в гр. София, ж.к.“Красна поляна“, бул. "Възкресение".
Същата, докато била в търговския обект, разговаряла по личния си мобилен
1
телефон марка „****”, модел “*****”, който след приключване на разговора
оставила в носената от нея пазарска кошница. След като напазарувала, З.
напускала пределите на магазина. Непосредствено след това в търговския
обект влязла жалбоподателят Р. Д. Ц., която взела оставената от З. пазарска
кошница и видяла в нея мобилно устройство марка „****”, модел “*****”,
забравено от З.. Жалбоподателят Ц. задържа в себе си посоченото мобилно
устройство, вместо да го предаде на органите на реда.
С постановление на СРП от 14.02.2024 г. за отказ от образуване на
наказателно производство, на основание чл. 199 и чл. 213, ал. 1 от НПК във вр.
чл. 218б от НК, е отказано образуване на досъдебно производство по случая,
като съставената прокурорска преписка № 301/24 г. е изпратена на Началника
на 03 РУ – СДВР за налагане на административно наказание по реда на ЗАНН.
Постановлението не било връчено на Р. Д. Ц..
След получаване на материалите било съставено Наказателно
постановление (НП) № 40/19.02.2024 г., издадено от ВПД Началник на 03 РУ
– СДВР, с което на основание чл. 218б от НК за деяние по смисъла на чл. 207
от НК, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 100 (сто) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съдебният състав кредитира приобщените по делото писмени
доказателства като намира, че същите съответстват на описаните фактически
обстоятелства и на останалите доказателствени материали, като спомагат за
детайлното изясняване на случая. Доказателствената съвкупност е
еднопосочна, като между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, а е налице спор относно приложимото право.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
След като анализира материалите по делото и изследва правилността и
2
законосъобразността на процесното наказателно постановление, съдът
намери, че при издаване на същото са допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в следното:
Разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК дава възможност за определени
привилегировани състави на престъпления по НК лицето, извършило
престъплението, да бъде наказано по административен ред с налагането на
наказание глоба, като за целта се издава наказателно постановление от
министъра на вътрешните работи или упълномощено от него лице.
В случая НП е издадено без да бъде съставян АУАН, като НП е издадено
на базата на отказ на СРП да образува досъдебно производство.
Съдът обаче намира, че невръчването на прокурорското постановление на
наказаното лице въобще и още повече преди издаване на НП, е съществено
процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, което
го лишава от възможността да разбере в какво е обвинен и от възможността
да организира защитата си.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАНН
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт
за установяване на извършеното административно нарушение. Според чл. 43
ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите,
посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган,
когато промени адреса си /ал. 1/, регламентирана е възможността актът да
бъде връчен в хипотезата на отказ на нарушителя да го подпише, както и
начините за връчването му при неизвестен адрес на нарушителя, респективно
когато той не може да бъде открит на известния му адрес.
Изключение от правилото по чл. 36, ал. 1 ЗАНН е предвидено в ал. 2,
съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се
образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и
е препратено на наказващия орган.
В настоящия случай, производството по издаване на оспореното НП е
образувано именно в хипотеза на чл. 36, ал. 2 ЗАНН – поради постановен
отказ на СРП за образуване на наказателно производство. Макар и образувано
в тази хипотеза, наказателното производство следва да се развие по
3
регламентираните в ЗАНН правила. Едно от тези правила, както се посочи по-
горе, е предявяване на нарушителя на акта, с който му се повдига
административнонаказателно обвинение, за да се запознае в какво е обвинен,
въз основа на какви доказателства, за да може да организира адекватно
защитата си. В случая, предвид хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, функцията
на АУАН се изпълнява от прокурорските актове. Липсата по делото на
доказателства за връчването им сочи на неизпълнение на задължението по чл.
43, ал. 1 ЗАНН, съответно представлява процесуално нарушение от
категорията на съществените. За да се приложи визираната хипотеза следва
постановлението за отказ за образуване на наказателно производство да бъде
връчено на Ц., като в този случай, това постановление ще има функцията на
АУАН, като лицето ще има възможност да се запознае с нарушението, със
събраните доказателства и направените фактически установявания. Именно в
постановлението е установен нарушителят, установено е нарушението от
обективна и субективна страна, както и е посочено на основание какви
доказателства е достигнато до този извод. Едва след запознаването с това
постановление на прокурор при СРП, може да се приложи разпоредбата на чл.
36, ал. 2 ЗАНН, като се пристъпи към издаване на наказателно постановление
без наличието на АУАН, тъй като самото постановление има функциите на
АУАН. Липсата на съобщаване на наказаното лице на постановлението за
отказ да се образува наказателно производство препятства последващото
издаване на НП на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН.
В обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, пр. второ от ЗАНН, не може да се
тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в които
лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то е
имало право и възможност да участва в производството по установяване на
нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези
случаи може да се образува административнонаказателно производство без
съставен АУАН и то при условие, че съставите на наказателната и
административнонаказателната отговорност са напълно идентични и
съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който
да разбере в какво е обвинено. Последното се налага поради обстоятелството,
както беше посочено по-горе, че прокурорските актове имат функцията на
АУАН. Неспазването на гаранциите за съответна на обвинението защита, е
винаги основание за отмяна на НП. Допуснатото нарушение е довело до
4
ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като в нарушение
на чл. 55, ал. 1, пр. 1–во от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК),
приложим на основание чл. 84 ЗАНН, на въззивника не е била осигурена
възможност да научи обвинението за извършено от него административно
нарушение (в този смисъл са Решение № 1393 от 27.02.2020 г. на АдмС -
София по адм. д. № 13614/2019 г., Решение № 1484 от 8.03.2022 г. на АдмС -
София по адм. д. № 8773/2021 г., Решение № 1441 от 7.03.2022 г. на АдмС -
София по адм. д. № 12652/2021 г., Решение № 6632 от 12.11.2021 г. на АдмС -
София по адм. д. № 7105/2021 г., Решение № 6894 от 3.12.2020 г. на АдмС -
София по адм. д. № 10128/2020 г. и други).
В конкретния случай нито в прокурорската преписка, нито в тази на АНО
се съдържат доказателства за връчването на прокурорското постановление на
жалбоподателя. Видно и от самото постановление, същото е връчено
единствено на 03 РУ – СДВР чрез началника му. Препис прокурорът не е
връчвал на въззивника Р. Д. Ц.. Същото се отнася и за служителите на 03 РУ –
СДВР, които не са връчвали препис от него на жалбоподателя преди
издаването на НП, което нарушава правото му да разбере в какво нарушение е
обвинен, както и правото му на защита пред АНО преди издаване на
наказателно постановление. В този смисъл нарушението е съществено и
контролираният акт подлежи на отмяна.
По посочените съображения атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено на визираното основание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 40/19.02.2024 г.,
издадено от ВПД Началник на 03 РУ – СДВР, с което на основание чл. 218б от
НК за деяние по чл. 207 от НК, на жалбоподателя Р. Д. Ц. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
5
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6