№ 18713
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110152246 по описа за 2022 година
Решението е по втора фаза на делбеното производство.
С влязло в сила решение от 21.11.2024г. по първата фаза на делбата е допуснато
извършването на делба между С. В. С. и Д. В. С. на следния недвижим имот:
апартамент № 5, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор:
68134.106.156.1.5, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-33 от 15.06.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 09.03.2022г., адрес на
имота: гр. София, ул. „..., ет. 5, който самостоятелен обект се намира в сграда с
идентификатор: 68134.106.156.1, предназначение: жилищна сграда – многофамилна,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор: 68134.106.156,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; нива на обекта: 1; с
площ: 148 кв.м.; прилежащи части мазе и 16/100 ид.ч. от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж: няма, под обекта:
68134.106.156.1.4, над обекта: 68134.106.156.1.9, при квоти 3/4 идеални части за С. В.
С. и 1/4 идеална част за Д. В. С..
В открито съдебно заседание от 18.03.2025г. ищецът С. В. С., чрез адв. Бобева –
Тенева, САК, е заявил искане за възлагане на процесния делбен имот по реда на чл.
349, ал. 2 ГПК.
В открито съдебно заседание проведено на 18.03.2025г. ответникът Д. В. С., чрез
упълномощения си процесуален представител – адв. В., САК е заявил, че счита имотът
за поделяем и желае да получи реален дял от същия.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По отношение на способа за извършване на делбата:
Основен принцип при извършването на делба на съсобствени имоти, изводим от
разпоредбата на чл. 69 ЗН, е при възможност всеки от съделителите да получи реален
дял, като дяловете трябва да бъдат образувани по начин да не се раздробяват
отделните имоти, доколкото това е възможно. Делът в натура, който получава всеки
1
съделител, следва да е съответен на квотата му в съсобствеността, като евентуалното
неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН. Именно от принципа за
получаване на реален дял от всеки съделител, при възможност за това, следва да се
ръководи съдът при избирането на способа за делба на процесните имоти.
В производството по съдебна делба реалното разделяне на делбената маса и
разпределението между съделителите е възможно посредством три способа: 1./
възлагане по чл. 349 ГПК; 2./ съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий
– чл. 350 и чл. 352 ГПК и 3./ разпределение по реда на чл. 353 ГПК.
По делото е прието заключение на първоначална и повторна съдебно-
технически експертизи, съгласно които допуснатият до делба недвижим имот е реално
неподеляем, съгласно изискванията на строителните правила и норми и представлява
един самостоятелно обособен жилищен обект. Разпитана в съдебно заседание вещото
лице Я. пояснява, че стените на стълбищната клетка са носещи и от стълбищната
площадка не могат да се обособят два входа с образуване на две жилища с кухня,
санитарен възел и стая за всеки дял. Посочва, че архитектурният проект приложен по
делото от страна на ответника, не отговаря на действителното положение. Няма
обособени и два санитарни възела. Вещите лица обосновават еднопосочен извод, че
липсата на мръсен канал, съответно и на изграден отделен санитарен възел, е пречка
за поделяемостта на имота. Наред с това вещото лице Г., изготвил повторната съдебно-
техническа експертиза заявява, че предвид функционалното разпределение на имота
не може да бъде изграден мръсен канал, тъй като сградата е на калкан, който е
застроен и граничи със съседни имоти. При това положение няма как да се възприеме
и извод за поделяемост на процесното жилище. Горното обстоятелство обуславя извод
за неприложимост на тегленето на жребий и разпределението по реда на чл. 353 ГПК
като способи за извършване на делбата.
В първото открито съдебно заседание след допускането на делбата, проведено
на 18.03.2025г., е приета възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК,
предявена от съделителя С. В. С..
Основателността на същата се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1./ допуснатият до делба имот да е реално неподеляем; 2./ имотът да е
жилищен; 3./ съсобствеността върху същия да е възникнала от наследяване; 4../
съделителят, направил възлагателната претенция да не притежава друго жилище в
изключителна собственост; 5./ същият да е живял в делбения имот към момента на
откриване на наследството и 6./ искането за възлагане да е направено най-късно в
първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата по чл.
344, ал. 1 ГПК. Установяването на горните предпоставки е в тежест на съделителя,
който е направил възлагателната претенция, с изключение на отрицателния факт, че не
притежава друго жилище. Тежестта за установяване на положителния факт, който го
изключва – притежаване в индивидуална собственост на друго жилище, е за
съделителя, който оспорва възлагателната претенция.
Първият факт от посочения фактически състав – неподеляемостта на имота, е
установен от изготвените първоначална и повторна съдебно-техническа и оценителна
експертизи. Не е спорно по делото, а и се установява от представените доказателства,
включително заключението по цитираните експертизи, че имотът отговаря на
характеристиките на жилищен такъв.
Вторият релевантен въпрос по приложението на уредената в чл. 349, ал. 2 ГПК
възможност предполага установяване на наследствения характер на имота. Въпросът
относно наследствения характер на имота е разгледан в т. 7 и т. 8 от ТР № 1/2004 г. на
ОСГК на ВКС. Прието е, че само възникналата в резултат на наследяване
съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, съответно чл. 349,
ал. 2 ГПК, поради което при смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата
по този ред. Комбинирана (смесена) съсобственост е съсобственост, възникнала в
2
резултат на повече от един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена
общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др.
По - късно въпросът е доразвит в казуалната практика на касационната
инстанция. В една група съдебни актове се приема, че когато вещта е била в режим на
съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не
възниква смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г.,
при която преживелият съпруг, ако наследява заедно с деца на починалия, не получава
дял от неговата част от общото имущество – по съображение, че вън от хипотезата на
чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г., преживелият съпруг е и наследник по закон на общия
наследодател. Т.е. изведено е, че заключението, дадено в т. 8 от ТР № 1/2004 г. на
ОСГК на ВКС относно смесения характер на съсобствеността, се прилага само при
наследяване по реда на чл. 14, ал. 7 СК, т.е. каузалната практика стеснява
приложението на разрешението, дадено в тълкувателното решение (към момента на
приемането му е бил в сила СК от 1985 г. и няма основание да се счита, че
тълкувателното решение изначално е имало предвид само хипотезата на чл. 14, ал. 7
СК) (Решение № 239/6.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г. на ВКС, I г. о., Решение № 242
от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3345/2014 г., I г. о., ГК).
В друга група съдебни актове е прието, че не е налице хипотезата на смесена
съсобственост, когато един от наследниците прехвърля на друг от тях идеалните си
части от наследството, с което делът на последния се увеличава, респективно когато
сънаследниците преди образуване на делото за делба извършат помежду си сделки с
наследствени идеални части от имота. С това прехвърляне характерът на имота като
наследствен не се е променил, а е налице концентрация на правото на собственост в
полза на един от наследниците (в този смисъл например Решение № 86/09.03.2012г. по
гр.д. №1100/2011г. на ІІ ГО на ВКС, Решение № 239/06.08.2012г. по гр.д. №81/2011г. на
І ГО на ВКС, Решение № 143/08.02.2017г. по гр.д. №1693/2016г. на Второ ГО на ВК,
Решение № 223/12.10.2012г. по гр.д. №235/2012г. на ІІ ГО на ВКС, Решение №
18/27.02.2013г. по гр.д. №572/2012г. на І ГО на ВКС и др.). Когато обаче сънаследник е
извършил разпореждане с дела си в полза на трето на наследяването лице /с
изключение на случая на разпореждане със спорното право/, съсобствеността е смесена
и възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо, тъй като възлагателната
претенция може да бъде противопоставена само на сънаследник, но не и на лице, което
няма такова качество (в този смисъл още Решение № 105 от 29.09.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 3171/2021 г., I г. о., ГК, Решение № 148 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 437/09 г. на І г.
о. на ВКС; Решение № 122/05.01.2018 г. по гр. д. № 4962/2016 г., второ ГО на ВКС).
Конкретиката на случая сочи, както е установено със съдебното решение в първа
фаза на делбата, че имотът е бил притежание на В. С.ов С., и И. С. С.а, въз основа на
нотариален акт за покупко-продажба № 82, том I, дело № 75/1973г. от 06.01.1973г.,
по силата на който общите наследодатели на страните са придобили правото на
пристрояване и надстрояване на съществуваща сграда, находяща се в гр. София, ул.
„..., построена върху парцел II – 2 от квартал 443, м. Центъра, по плана на гр. София,,
цялото пространство от 400 кв.м., при съседи: ул. „...”, Етажна собственост на ул. „...а,
Хр. Т., Лада Фогел и жил. кооперация „Радост”, а именно правото да построят един
апартамент с височина 2,90 м. върху цялата площ на съществуващата сграда, на петия
надпартерен етаж, над апартамента, който ще бъде построен от Х. А. Ф., М. Б. Ф., Г. Н.
К. и А. Х. К., както и допълнителен балкон, който ще се оформи между стълбището на
сградата и съществуващите към двора балкони, както и таванско помещение на шести
надпартерен етаж. Безспорно между страните е и, че във връзка с реализиране на
правата по горепосочената сделка И. С. С.а и В. С.ов С. са построили процесният
апартамент № 5, състоящ се от две стаи, хол-дневна, баня, клозет, дрешник, антрета и
тераса на целия надпартерен етаж на сградата, находяща се в гр. София, ул. „..., като
същият е бил притежание в режим на съпружеска имуществена общност. По делото се
изяснява още, че В. С.ов С. е починал на е починал на 20.07.1980г., а И. С. С.а е
3
починала на 26.11.2013г., като техни наследници по закон се явява синовете им - С. В.
С. и Д. В. С. (страни в настоящото делбено производство), придобили имота при равни
права. С Нотариален акт за замяна на недвижими имоти между братя и съсобственици
№ 162, том XVIII, дело № 3016/1982г. /л. 50-51/, на 19.07.1982г. Д. В. С. е прехвърлил
на съсобственика си С. В. С. наследствената си 1/4 ид.ч. от следния недвижим имот:
апартамент, находящ се в гр. София, ул. „..., заемащ целият пети надпартерен етаж на
сградата, застроен на около 148 кв.м., състоящ се от две стаи, хол - дневна, кухня,
баня, клозет, дрешник, антрета и тераса, при съседи: ул. „...”, калкан на сградата, двор
и калкан на сградата, отдолу апартамент на Ф-ви, отгоре тавански помещения и
апартамента на С. В. С., от едно мазе под цялата застроена площ на допълнителния
балкон между стълбищната площадка и старите балкони, находящо се на партера на
сградата на нивото на другите мазета на сградата, от прилежащите на апартамента
16/100 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, представляващо парцел
II – 2, от кв. 443 по плана на гр. София, м. „Центъра”, цялото с пространство от около
400 кв.м., при съседи по нот. акт – ул. „...”, ЕС на ул. „...” № 5а, Хр. Т., Лада Фогел,
жил. кооперация „Радост”. При съобразяване на изложената практика съдът намира, че
в случая не е налице хипотеза на смесена съсобственост, доколкото съсобствеността е
възникнала от наследяване, а извършената с нотариален акт за замяна на недвижими
имоти № 162 от 19.07.1982г. между наследниците по закон, не променя наследствения
характер на имота.
По изложените съображения исканият способ за прекратяване на
съсобствеността – този по чл. 349, ал. 2 ГПК, съдът намира за поначало допустим и
приложим в случая.
Не се спори между страните, че към момента на откриване на наследството
ищецът е живял в имота, както и че няма друго жилище, които обстоятелства са
отделени като безспорни между страните в проведеното на 18.03.2025г. открито
съдебно заседание по делото.
При това положение се налага извод за кумулативното наличие на
предпоставките за възлагане в полза на ищеца по чл. 349, ал. 2 ГПК – той е живял в
имота към момента на откриване на наследството и на двамата наследодатели, и не
притежава друго самостоятелно жилище.
По изложените съображения искането за поставяне на имота в дял на ищеца на
основание чл. 349, ал. 2 ГПК следва да се уважи със съответните последици от това –
заплащане на парично уравнение на другия съделител според пазарната оценка на дела
му. Съдът възприема установената по делото пазарна цена на делбения имот от
първоначалната съдебно-техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещото
лице Я., която подробно и мотивирано е обосновала изводите си след анализ на
състояние на имота към датата на огледа, местоположение и при съпоставка с други
жилища, удовлетворяващи изискванията за сравнимост с предмета на оценка.
Съгласно изводите на експерта пазарна цена на делбения имот е 819 070 лв. С оглед
дяловете на страните в съсобствеността ищецът дължи на ответника 1/4 ид.ч. в размер
на сумата 204 767,50 лв.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността дела
му.
Предвид пазарната стойност на имота - 819 070 лева, съответно при
съобразяване съотношението между делбените дялове ищецът С. В. С. следва да
заплати държавна такса в размер на сумата 24 572,10 лева, а ответникът Д. В. С.
сумата 8190,70 лева.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПОСТАВЯ на основание чл. 349, ал. 2 ГПК В ДЯЛ на С. В. С., ЕГН
**********, следния недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № 5, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 68134.106.156.1.5, по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-33 от 15.06.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект от 09.03.2022г., адрес на имота: гр. София, ул. „..., ет. 5, който
самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор: 68134.106.156.1,
предназначение: жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор: 68134.106.156, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент; нива на обекта: 1; с площ: 148 кв.м.; прилежащи части
мазе и 16/100 ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата – на същия етаж: няма, под обекта: 68134.106.156.1.4, над обекта:
68134.106.156.1.9, ПРИ УСЛОВИЕ, че в 6-месечен срок от влизане в сила на
решението заплати на Д. В. С., ЕГН **********, сумата 204 767,50 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК С. В. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Софийски районен съд, сумата 24 572,10 лева, представляваща
държавна такса в производството по делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Д. В. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Софийски районен съд сумата 8190,70 лева, представляваща държавна
такса в производството по делба.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5