РЕШЕНИЕ
№ 322
гр. Перник, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело №
20241700100682 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Образувано е по искова молба на Г. В. В., ЕГН **********, адрес: *** , срещу
застрахователно дружество “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87, с искане да му се
присъди обезщетение за неимуществени (80 000 лв. - осемдесет хиляди лева) и
имуществени ( 5 595.00 лв. - пет хиляди петстотин деветдесет и пет лева) вреди,
претърпени от ПТП по вина на застрахован в ответното дружество водач на лек
автомобил.
І. Фактите , от които страните черпят правата си:
На 22.12.2023 г., около 07:55 ч., в общ. ***, на ПП1-6 КМ. 62, надлез „***“ настъпил
пътен инцидент, при който трето на спора лице , И.В., водач на МПС марка „Ауди“,
модел „А3“, с per. № ***, загубила контрол над управляваното от нея ППС , навлиза в
лентата за насрещно движение и реализира удар с МПС марка „Тойота“, модел
„Корола Версо“ с държавен контролен номер ***, управлявано от ищеца Г. В.. На
неизвестно разстояние зад този автомобил се движи друг такъв , „ Тойота „ модел
„Ярис Версо“ , който също не успява да спре и удря автомобила на ищеца отзад ,
ексцентрично и леко косо.
Произшествието било посетено от органите на МВР. За пътния инцидент бил
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***, според който
виновен за настъпване на процесния пътен инцидент е водачът на ППС марка „Ауди“,
модел „А3“, с per. № ***, валидно застраховал гражданската си отговорност при
ответника , със застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗД “БУЛ ИНС”
АД, със застрахователна полица № ***, валидна от 02.04.2023 г. до 01.04.2024 г.
Веднага след случилото се ищеца бил откаран по спешност в МБАЛ „***“ АД, гр.
***, където му били проведени консултации с неврохирург, лабораторни изследвания
и образни изследвания и е поставена окончателна диагноза „ тежка компресионна
1
фрактура на Л2 прешлен“ . Изписан бил с мнение за корсет - лумбостат и провеждане
на МРТ на лумбален отдел в планов порядък. Продължил възстановяването си в
домашни условия, със спазването на строг постелен режим. Наложило се проследяване
на състоянието му, като за извършените за целта на 30.01.2024 г. и на 23.04.2024 г.,
томографии, той заплатил общата сума от 480 лв., за които били издадени фактурите
№ ***, № *** и № *** от дата 23.04.2024г. При томографиите, било установено:
на ниво L2 - деформация на тялото на прешлена от клиновиден тип с редукция на
обема в предна половина и херниране на диска към горна дискална повърхност;
Фрагментиране на предно-горния ръб на тялото на прешлена; Нискостепенно
проминиране на диска L1-2 дорзално, и поради този травматизъм, движенията му били
силно ограничени, поради което завъртането в леглото било невъзможно, а всяко
движение - съпътствано с допълнителна болка. По предписание на лекарския екип В.
следвало да носи лумбален колан, за който заплатил 115 лв. , за които била издадена
фактура № *** Наложило се извършването на оперативно лечение, изразяващо се в
инсулфиране на костен цимент до изпълване на тялото на прешлена. Въпреки известен
положителен ефект върху състоянието на кръста на ищеца от интервенцията , болките
и слабостта продължили. Всичко изложено довело до трайна негативна промяна в
начина на живот на ищеца, който имал постоянна нужда от помощ и съдействие на
близките, която на свои ред довело до чувство за безпомощност и малоценност и
занижаване на самооценката, притеснение. Предвид професията му на автомонтьор,
той не може да се върне на работа , тъй като тя изисква активни физически действия,
с повдигане на тежести и постоянно използване на кръста. Изпитвал страх от
шофиране.
Оценил е претърпените от него неимуществени вреди на сумата от 80 000 лева.
По лекия автомобил Тойота , модел „Корола версо „ *** също настъпили щети от
произшествието , като стойността на ремонта надхвърлила 70 % от стойността на
автомобила, 5000 лева ( по преценка на ищеца ) . Ищецът твърди, че този автомобил
не е вече годен за движение.
Изложено е още, че В. подал пред ответника искане за изплащане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, по който била образувана преписка по щета с с
вх. № ОИ-28756/12.01.2024 г. (допълнена с молба с вх. № ОИ- 900963/20.11.2024 г. ).
Въпреки че предвиденият тримесечен срок за произнасяне от страна на ответника
изтекъл, плащане не постъпило. С оглед казаното, иска се от съда решение , с което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв. (
осемдесет хиляди лева) неимуществени вреди и 5 595.00 лв. ( пет хиляди петстотин
деветдесет и пет лева) имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя – 12.01.2024г
до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изложените от ищеца факти , водят се два обективно и субективно
съединени осъдителни иска с правно основание в чл. 432 ал. 1 от Кодекса за
застраховането. Исковете са имплицитно допустими като осъдителни и независимо от
липсата на отправена срещу застрахователя претенция по щета над размера от 60000
лева , доколкото обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост .
Ответния застраховател ги оспорва като недопустими и като неоснователни ,
отговора му на исковата молба е подаден в срок. Отрича се доказателствената годност
на представените по делото писмени доказателства. Въведено е възражение за
недопустимост на иска за обезвреда на неимуществените вреди, като се твърди, че
заведената при ответното дружество претенция по щета е с максимален размер от 60
000 лева за неимуществените вреди, а пред съда се претендират 80 000 лева. Размер от
2
80 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди се приема и за несправедлив с
оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД ; отричат се всички елементи на сложния състав на чл.
432 ал. 1 от КЗ и се прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия,
който управлявал автомобила без поставен предпазен колан. Оспорва се твърдението
за стойност на унищожения автомобил „Тойота“ от 5000 лева , която стойност се
намира за завишена. Моли се исковете да бъдат отхвърлени .
И двете страни претендират присъждане на сторените разноски.
ІІ. Фактите, които съдът е установил, и логическите връзки между тях:
В случая , относими по смисъла на чл. 153 от ГПК са следните факти – наличието на
пътнотранспортно произшествие , включително точно описание на механизма на
настъпването му , техническите причини за същото , вида и обема претърпените от
ищеца имуществени и неимуществени вреди, противоправно поведение на виновния
водач, причинноследствена връзка между това поведение и вредите, както и наличието
на валидна към датата на ПТП застраховка „гражданска отговорност на водачите“,
сключена от виновния водач с ответното дружество. Ищецът доказва настъпването на
ПТП и неговия механизъм, претърпените вреди – като вид, обем и стойност ( за
имуществените ) , както и заведената при ответното дружество преписка по щета с
искане за изплащане на обезщетение. Ответника следва да докаже възражението си за
съпричиняване.
Не се спори по това , че водачът на ППС марка „Ауди“, модел „АЗ“, с per. № *** е с
валидно застрахована при ответника гражданска отговорност , обективирана в
застрахователна полица № ***, валидна от 02.04.2023 г. до 01.04.2024 г.; съдът го е
отделил като такова с нарочно определение в доклада по делото. Останалите факти са
спорни.
Установява се от приложения на л.9 констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ ***, подкрепен от разпита на съставилия го служител на МВР , че на същата дата
22.12.2023г , около 07.55 часа , че участник в ПТП под № 1 , посочен като И.В. , „
съобразява скоростта си с пътните условия ( мокра настилка ) , губи контрол върху
управляваното МПС и реализира ПТП с участник 2 ( посочен като Г. В. ) и участник 3
, който на свой ред удря ищеца .
Според заключението на автотехническата експертиза , събрана за изясняване на
механизма на произшествието , то протича при следната последователност : Лек
автомобил „Ауди” с държавен контролен номер *** се движи от Радомир към
Кюстендил, като в района на км. 62 + , при мокра и износена настилка и лед по нея ,
водача на този автомобил губи контрол върху него и се отклонява наляво , като
навлиза в лентата за насрещно движение. В същото време, на разстояние от 15 метра
в тази лента се намира лек автомобил „Тойота” , модел „Корола Версо”, с държавен
контролен номер ***, който се движи с около 55 кв / час. Предвид разстоянието между
двата автомобила, водача на лекия автомобил „Тойота „ няма техническа възможност
да предприеме действия за ефективно спиране и между двата автомобила настъпва
челен кос удар, при почти пълно припокриване между предвите части на
автомобилите. След удара, лекия автомобил „Тойота Корола Версо „ спира при по –
пряк ъгъл спрямо оста на пътя. Пак по същото време , зад него се движи лек
автомобил „Тойота „ модел „ Ярис версо „, който също не успява да спре и се удря в
предния автомобил.Удара е заден , ексцентричен и леко кос , при ниска скорост на
движещия се автомобил.
Местопроизшествието е било посетено от съставилото протокола в рамките на
компетенците си длъжностно лице от състава на МВР, при което протокола
представлява официален свидетелстващ документ в целостта си и съдът го кредитира.
Освен от автотехническата експертиза, част от констатациите в него са потвърдени и
3
от свидетелските показания , и съдът кредитира не само протокола, но и експертизата,
и дадените от свидетелите показания.
Отново от заключението на вещото лице се установява , че пазарната стойност на
лекия автомобил „Тойота” , модел „Корола Версо”, с държавен контролен номер ***
към датата на произшествието е 4582.43 лева , като стойността на отстраняване на
щетите по него е надхвърляла значително 70 % от пазарната стойност на автомобила.
Съдът кредитира заключението като компетентно и обективно изготвено.
С оглед наведеното от ответното дружество възражение, че всъщност протокола за
местопроизшествието не съдържа констатации за несъобразяване с пътните условия
от страна на И.В. или за друго противоправно нейно поведение, трябва да се каже , че
очевидно при съобразяване на участник 1 с пътните условия, ПТП не би възникнало.
Затова , като съпостави протокола със записаното в експертизата като механизъм на
настъпването, съдът приема, че липсата на отрицание е печатна грешка в протокола,
следователно има причинено по вина на трето лице пътнотранспортно произшествие
. Разпитан е като свидетел посетилия произшествието служител на МВР, който
посочва , че произшествието се е случило на надлез „***”, било е с участие на повече
от два автомобила „ верижно „ , като при заледен път , единия автомобил напуска
лентата си за движение и се блъска в управлявания от В. такъв. Съдът кредитира тези
показания . Така или иначе , за водача на лекия автомобил Тойота , модел „Корола
версо „ *** удара е бил непредотвратим, дори при своевременно активиране на
спирачната уредба.
Установява се от показанията на свидетеля В. , съпруга на ищеца , че на дата
22.12.2023г , той претърпял пътнотранспортно произшествие на надлез „*** „ в
района на едноименното село , в което те живеели ; веднага след произшествието бил
закаран в болницата в ***, където бил прегледан , било установено счупване на
прешлен на гръбначния стълб и бил изписан с препоръки за домашно лечение и
поставяне на лумбален колан; претърпял интензивни болки, бил почти неподвижен, не
можел да върви без чужда помощ . За период от два месеца и половина не могъл да се
самообслужва , включително да се храни без чужда помощ . Тъй като увредения
прешлен започнал да се руши, било му препоръчано да се „ направи операция за да го
запълнят „ , и такава била извършена в гр. Пазарджик . След операцията бил седем
месеца на домашно лечение , приемал болкоуспокоителни , сънувал кошмари с
катастрофата , будел се от страх и тревога .
По делото са проведени две съдебно медицински експертизи. Видно от
заключенията им , при ПТП на дата 11.12.2023г, В. е претърпял компресионно
счупване на гръбначния стълбв поясната област, което е довело до трайно
затруднение на движението на снагата за период от време около 10 месеца . Няма
данни за травматизъм , причинен от презпазен колан. , няма данни и за провеждане на
рехабилитация или балнеолечение .
Спори се по причината връзка на действително претърпяното от ищеца лумбално
увреждане с транспортното произшествие. В тази връзка , ответното дружество се
позовава на това, че пред лекуващ лекар ищецът съобщил , че този травматизъм
настъпил при падане , което било закрепено в епикризата му. Вярно е , че по делото
фигурират две почти идентични епикризи възоснова една и съща история на
заболяването , № 9358, като те се различават само по това , какви снети от пациента
анамнестични данни са записани в тях – в единия случай , той съобщил , че бил
паднал , в други – съобщил, че претърпял ПТП. Макар да не носи собствена дата ,
епикризата е съставена най- рано на 07.06.2024г., когато е довършено лечението на
пострадалия в МБАЛ ***. Представено е обаче по делото образно изследване –
рентгенография на лумбални прешлени в анфас и в профил, като в съставения от
4
лекаря резултат от същото е посочено , че е налице авулзионна фрактура на Л2.
Изследването носи датата 22.12.2023г., деня на произшествието. Тези наблюдения на
рентгенолога кореспондират и с представените данни от иззследването на л. 13 от
делото , които носят датата 31.01.2024г, и в което отново е записано , че на „нивото на
Л2 се наблюдава деформация на тялото на прешлена от клиновиден тип с редукция на
обема „ .Претърпени неимуществени вреди са твърдяни още в уведомлението за щета
на л. 26 от делото , като пред ответното дружество , В. е поддържал още тогава „
12.01.2024г , че е претърпял компресионна фрактура на Л2. Всички тези обективни
данни предхождат датата на епикризата , вещото лице – и в двете експертизи - е
категорично , че лумбалната фрактура е причинена от ПТП и тя е била налична още на
датата на произшествието, като повторната такава е назначена именно с оглед
констатираното разминаване в анамнестичните данни. На свой ред болницата , издател
на епикризата поддържа, че в съдържанието на епикризата е допусната техническа
грешка , като вместо това , генезата на увреждането е причинена от ПТП /
удостоверение от дата 22.10.2025г. на МБАЛ ***/, при което причинноследствената
връзка мжду произшествието и фрактурата не може да се отрече.
ІІІ. При така възприетите за осъществени факти , по правото:
Хипотезата на чл. 432 от Кодекса за застраховането е налице - основната причина
от технически характер за това ПТП е напускането на пътното платно , допуснато от
водача на лекия автомобил *** И.В., и има претърпени от В. вреди при това ПТП,
тоест, налице е основание да се ангажира гражданската отговорност на Волганова като
водач на МПС , а за ответното дружество е налице настъпил покрит застрахователен
риск. Обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди са дължими.
1. Обезщетение за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, но
с оглед всички обективни обостоятелства по делото / Постановление на ВС № 4 от
23.12.1968 г., Пленум/.
Касае се за мъж на средна възраст, здрав и работоспособен преди инцидента, който
полага труд по трудово правоотношение и се грижи за две малки деца. Отчита се
нуждата и провеждането на интервенция , която да стабилизира гръбначния стълб , и
удължения от това оздравителен период от поне 10 месеца, нуждата от лумбален колан
и интензивните поне в началото болки и страдания, и – според показанията на
свидетелите , които съдът кредитира – нуждата от чужда помощ за ежедневните му
нужди и съпътстващото тази нужда неудобство.Съдът отчита също така и това , че е
затруднен да упражнява обичайната си професия „ ***“, тъй като тя е свързана с
вдигане на тежки предмети, както и възможност да изпитва преходни болки в кръста и
лесна умора при продължително ходене и стоене прав и при навеждане. В случая,
съдът кредитира показанията на свидетеля В. независимо от брака й с ищеца, като
няма по делото данни, които да противоречат на тези показания. Отбелязва се и
съдебната практика по размерите на обезщетенията при този тип увреди. Така , в
решение № 50123/ 20.10.2022 г., постановено по търговско дело №1387/21 г. на ВКС,
ТК , І т. о , при по – тежък травматизъм , е прието за справедливо от ВКС
обезщетение за неимуществени вреди в размер от 70 000 лева, но за ПТП през 2017г .
С оглед казаното , променените междувременно социо – икономически условия , и в
частност -лимитите по застраховките, съдът намира за обоснован размер на
обезщетението сумата от 70 000 лева.
Според заключението на вещото лице обаче , няма медицински данни за поставен
предпазен колан, В. не доказва да е бил с поставен такъв , свидетелските показания на
съпругата му не коментират поставен такъв . Тази липса към момента на удара
кореспондира и със записаното в протокола за ПТП „счупено ребро „ . Възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия ищец е
5
основателно, като се има предвид, че при поставен колан, се ограничават именно
движенията на снагата и гръбначния стълб, а вещото лице е посочило механизъм на
настъпване, който включва тези движения ( едновременно притискане и огъване на
гръбнака). Съдебната практика определя размерите на това съпричиняване в широките
граници между 10 и 50 % от стойността на обезщетението, като 50 % се приемат само
по изключение. Настоящия състав, като отчита , че травматизма е пряко свързан с
липсата на колан, приема съпричиняване в размер от 30 %, каквато е и обичайната и
трайна практика по този тип дела. В този смисъл : решение № 94 /23.10.2019 г. ВКС ,
ТК , І т. о по т.д. №2711 по описа за 2018г. и цитираната там практика , решение №
60097 от 13.09.2021 г. по т. д. № 1600/2020 г. на ВКС, II т.о., решение № 78 от
07.05.2013 г. постановено по т. д. №490/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. , решение № 141 от
31.08.2017г., постановено по т. д. 2272 /2016 г. на ВКС, II т. о. и др под . ).
Затова , и при справедлив размер на обезщетението от 70 000 лева, дължат се на
ищеца 48 000 лева обезщетение за неимуществени вреди , до който размер искът е
основателен . За разликата до пълния предявен размер от 80 000 лева същият следва да
се отхвърли.
2. Обезщетението за имуществени вреди :
Съдът въприема заключението на вещото лице по проведената автотехническа
експертиза в частта му относно стойността на лекия автомобил , която към датата на
ПТП е 4826.61 лева. Тази стойност е пряка имуществена вреда в патримониума на В.
и подлежи на репариране от застрахователя, и то в пълен размер ( а не само до
размера на т. нар. тотална щета ) . Отделно, представени са копия от фактури за
закупени медицински консумативи – лумбален колан, два първични прегледа при
специалист и изследвания с ядрено – магнитен томограф , на обща стойност от 595
лева , като съдът и тук не отрича причинноследствената им връзка с произшествието .
При общ размер от 5 421,61 лева имуществени вреди , дължи се на ищеца сумата от
3 795.12 лева , доколкото по силата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, обезщетението за
имуществени вреди също подлежи на редукция с оглед уваженото възражение за
съпричиняване.
3. Съгласно общия принцип на чл.86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
възникване на задължението, като в случая застрахователят е в собствена забава да
плати от датата на поканата , която е всъщност датата на завеждането на претенцията
по щета – 12.01.2024г.
ІV. Разноските:
Ищецът е бил освободен от съда от предварително внасяне на такси и разноски по
делото , на е направил такива , а дължимите за разноски суми са били платени от
бюджета на съда, и след като делото е решено в полза на лице , освободено от
разноски , те се дължат от ответника . Това са общо 2800 лева, от които 1000 лева
депозити за съдебно медицински експертизи, 1800 лева автотехническа такава,
платими от ответното дружество по набирателната сметка на съда.
Дължи се хонорар на един адвокат на ищеца, по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, като съдът не може да отрече наличието на такава хипотеза . При
уважена част от иск в размер на лева , изчисления от съда минимален размер на
адвокатското възнаграждение по реда на чл. 7 ал. 2 от Наредбата по чл. 36 от ЗА, която
все още служи като незадължителен ориентир, е 4 873.61 лева. Същевременно, касае се
за дело със значителна правна и фактическа сложност, продължило дълъг период от
време, със комплексни експертизи и голям обем ангажирани от страните писмени
доказателства, а исковете са два. Затова съдът се мотивира да надхвърли минималния
размер на дължимия хонорар , като подходящ размер е 5500 лева.
6
Ответното дружество има право на пропорционална част от общо направените си
разноски за адвокат и призоваване на свидетели . Съдът обаче ,,с оглед възражението
на ищеца , намира за прекомерен хонорар на адвокат от 8520 лева по иска за обезвреда
на неимуществените щети и на 1080 лева по иска за имуществените, след като
минималния хонорар при тези цени на исковете са 7050 , респ, 418.50 лева.
Подходящ размер , отново с оглед сложността на делото и неговата продължителност,
вкл. и броя на исковете и на заседанията, е 7500 лева . Така , общия размер на
направените от ответното дружество разходи по делото е 7580 лева , като се дължат
съобразно отхвърлената част от исковете 2 913.75 лева.
Ответника дължи и държавна такса върху уважената част от исковете.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, ОС Перник
РЕШИ:
Осъжда застрахователно дружество “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87, да
заплати на Г. В. В., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 49 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди , настъпили от ПТП на дата 22.12.2023г. , ведно със законната
лихва от дата 12.01.2024г.. до окончателното изплащане на вземането , като за
разликата над този размер до пълния предявен размер от 80 000 лева, отхвърля иска
като неоснователен .
Осъжда застрахователно дружество “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87, да
заплати на Г. В. В., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 3 795.12 лева обезщетение
за имуществени вреди ,настъпили от ПТП на дата 22.12.2023г. , ведно със законната
лихва от дата 12.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането , като за
разликата над този размер до пълния предявен размер от 5595 лева , отхвърля иска
като неоснователен.
Осъжда застрахователно дружество “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87,, да
заплати на адв. Г. Й. Й. , САК , личен номер на адвокат *** , адрес на дейност *** ,
сумата от 5500 лева хонорар по делото , на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Осъжда Г. В. В., ЕГН **********, адрес: *** , да заплати на застрахователно
дружество “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87,, сумата от 2 913.75 лева
разноски по делото.
Осъжда застрахователно дружество “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87,, да
заплати по бюджета на съдебната власт, чрез сметката на Окръжен съд гр. Перник за
таксите , сумата от 2 111.80 лева държавна такса по делото.
Осъжда застрахователно дружество “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87,, да
заплати по бюджета на съдебната власт, чрез сметката на Окръжен съд гр. Перник за
депозитите, сумата от 2800 лева разноски, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Апелативен съд гр. София , в срок
от две седмици от датата на връчването му на страните.
7
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
8