Решение по дело №6503/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260351
Дата: 7 май 2021 г. (в сила от 7 май 2021 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20204430106503
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                             Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

 

гр. Плевен, 07.05.2021год.

 

 

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                                               

        

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 12.04.2021 година, в състав:

                

                                           

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

         при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №6503 по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                                                                                               

         

         Производството е по искове с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД вр. чл.238 от ГПК.

         Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „*** ***& ***„ ЕООД, ЕИК: ***, ***, ***, чрез управителя *** ЕГН **********, съдебен адрес-***, адвокатска кантора, чрез адвокат Й.С., член на АК ***, против „В.1." ЕООД ***, представлявано от управителя ***, в която се твърди следното : страните имали сключени неформални търговски взаимоотношения по договори за покупко-продажба на стоки, по силата на които ищцовото дружество изпълнило поетите договорни задължения и предали поръчаните от ответното дружество стоки - листен тор ***, листен тор *** и листен тор ***, на стойност 2, 993,04лв., с вкл. ДДС, съгласно фактура ***/19.03.2020 г.

Твърди се, че на 18.05.2020 год. длъжникът „ В.1." ЕООД , превел 1500,00лв. по банков път по сметка на кредитора – „*/** ***& ***“ ЕООД гр.***. Сумата, която остава дължима по тази фактура е в размер на 1493,04лв.

С Договор за продажба на вземане от 12.07.2019 г., подписан между „***“ ООД *** и „*&* ***& ***“ ЕООД, ***, първият прехвърлил вземането си от „В.1." ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес управление ***, произтичащо от фактура N *** /27.03.2019г, на обща стойност от 11 545,20лв. на „ *&* ***& ***“ ЕООД, гр.***. Длъжникът „В.1." ЕООД *** е уве***ен за прехвърлянето на вземането по фактура ***/27.03.2019 г с Уве***ително писмо и в резултат на това е платил по сметки на „ Д&М ***& *** „ ЕООД *** следните суми, дължими по процесната фактура, а именно: 3,545,20 лева  на 30.08.2029 г, 2000,00лв. на 16.09.2019 г и 2 000,00лв. на 14.11.2019 год. Или, „В.1." ЕООД *** дължи по тази фактура сумата от 4 000,00лева.

Твърди се, че съгласно уговореното помежду им и на основание чл.327 ТЗ, цената по фактурите следвало да бъде платена при получаване на стоката. Твърди се, че въпреки  досегашната работа с ответника, последният отказва да заплати частично суми от последните две фактури, независимо, че е получил стоката.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите, както следва :

- 1493,04лв., дължима главница по фактура № ***/19.03.2020 г., ведно със законната лихва;

- на основание чл. 86 от ЗЗД лихви за забава в размер на 240,00лв. за периода от 20.03.2019год. до датата на подаване на исковата молба в съда;

 - 4 000,00лв., главница по фактура № ***/27.03.2019г. и съгласно Договор за продажба на вземане от 12.07.2019год. между „***" ООД *** и „*&* ***& ***“ ЕООД, ***, ведно със законната лихва;

- 636,00лв. лихва за забава за дължимото вземане по фактура № ***/27.03.2019г., за периода от 28.03.2019 год. до датата на подаване на исковата молба;

 Претендират се разноски по делото.

           В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответната страна.

           В първото насрочено по делото открито съдебно ищецът не се представлява, но е  депозирано  писмено становище от пълномощника и е направено искане за постановяване на неприсъствено решение.

          В първото о.с.з. ответникът, редовно призован, не изпраща представител, не ангажира  становище по предявения иск, не попълва делото с доказателства и не са направени искания за попълване на същото с такива или за отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ответника.

При това положение съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед представените с исковата молба доказателства и доводите, наведени в същата.

Исковете на основание чл.327 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са основателни с оглед представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства, следва да се уважат изцяло за сумата, за която са предявени, като се присъди и законната лихва. Следва да се постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК без да се мотивира по същество поради наличие на предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед изхода на процеса и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски  в общ размер 765лв. Представен е списък на разноските.

          Воден от горното съдът,                                                                                                                                                                             

 

   Р      Е      Ш      И   :

 

ОСЪЖДА на основание чл.327 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД „В.1." ЕООД, ***, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на „*&* ***& ***“ ЕООД, ЕИК ***, ***, ***, управител ***, съдебен адрес ***, адвокатска кантора, чрез адвокат Й.С., член на АК ***, сумата 1493,04лв., представляваща дължима главница по фактура №***/19.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2020год., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.327 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД „В.1." ЕООД, ***, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на „*&* ***& ***“ ЕООД, ЕИК ***, гр.***, ***, ***, управител ***, съдебен адрес ***, адвокатска кантора, чрез адвокат Й.С., член на АК ***, сумата 4 000,00лв., представляваща главница по фактура № ***/27.03.2019г. и съгласно Договор за продажба на вземане от 12.07.2019год. между „***" ООД *** и „*&* ***& ***“ ЕООД, ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2020год., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД „В.1." ЕООД, ***, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на „*&* ***& ***“ ЕООД, ЕИК ***, гр.***, ***, ***, управител ***, съдебен адрес ***, адвокатска кантора, чрез адвокат Й.С., член на АК ***, сумата  240,00лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 1493,04лв. за периода от 20.03.2019год. до 03.12.2020год.

 ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД „В.1." ЕООД, ***, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на „*&* ***& ***“ ЕООД, ЕИК ***, гр.***, ***, ***, управител ***, съдебен адрес ***, адвокатска кантора, чрез адвокат Й.С., член на АК ***, сумата  636,00лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 4000лв. за периода от 28.03.2019год. до 03.12.2020год.

         ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „В.1." ЕООД, ***, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на „*&* ***& ***“ ЕООД, ЕИК ***, гр.***, ***, ***, управител ***, съдебен адрес ***, адвокатска кантора, чрез адвокат Й.С., член на АК ***, сумата 765лв. - разноски по делото.

         Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.

                                      

                                                 

                                                      

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: