№ 15414
гр. София , 09.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ в закрито заседание на девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110149711 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 45768/26.08.2021 г., подадено от ***, срещу СВ. Д.
ИВ., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и приложените писмени документи, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с
всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в
полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо
валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или
добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните
(каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл.
Съдът намира, че заявеното вземане за възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги в размер на 974.55 лв. се основава на нищожни клаузи, поради което
заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Страните са уговорили заплащането на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1113.84 лв. Следва да се посочи, че предоставените за тази
цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите поотделно. С оглед изложеното същата е в противоречие с чл. 10а, ал. 4
ЗПК, поради което и нищожна. Отделно от това, същата противоречи и на императивното
правило на чл. 10, ал. 4 ЗПК, доколкото заплащането на възнаграждението от потребителя е
1
предварително, т. е. дължи се за „възможността за предоставянето“ на изброените в
договора услуги, както е посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
При всички положения възнаграждение в такъв размер, който се доближава до размера на
заетата сума противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне изискванията на Закона /чл.
19 ЗПК/, което съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, прави клаузата нищожна.
Съдът намира, че и клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на такси за
събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи
никакво поведение, а напротив – изискуемостта на това вземане следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса,
защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива
неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо,
посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да
се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
присъщите ѝ от закона функции, което също влече нищожността ѝ.
С оглед изложеното, подаденото заявление е неоснователно в частта, с която се
претендират сумите, както следва: 974.55 лв., представляваща възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги; 30 лв., представляваща такси по Tарифа за извънсъдебно
събиране на вземането.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 45768/26.08.2021 г., подадено от ***, срещу СВ. Д.
ИВ., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата 974.55
лв., представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги; сумата 30
лв., представляваща такси по Tарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2