№ 188
гр. Плевен, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора Дойчо Илиев Тарев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214400600574 по описа за
2021 година
Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от ПЛ. М. П. от
гр.Плевен – подсъдим по НОХД № 2168/2020г. по описа на РС-Плевен,
подадена чрез защитника му – адв.Б.П., срещу присъда №
260054/29.06.2021г., постановена по същото дело.
С присъдата Плевенският Районен Съд е признал подсъдимия ПЛ. М. П.
от гр.Плевен за виновен в това, че:
На 16.02.2020г. в гр.Плевен причинил средна телесна повреда на М. П.
ИВ. от гр.Плевен, изразяваща се в избиване на първи горен ляв зъб, което е
довело до затрудняване на дъвченето във фазата на отхапване, поради което и
на основание чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от НК и във вр. чл.54 от НК, го е осъдил
на наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изтърпяването
на което е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ.
1
С присъдата, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият П.П. е
осъден да заплати деловодни разноски, както следва: по сметка ОДМВР
Плевен- разноски в размер на 183.00 лева; по сметка на РС-Плевен – разноски
в размер на 50.00 лева; за адвокатско възнаграждение на ЧО – разноски в
размер на 400.00 лева.
Във въззивната жалба се изразява становище, че постановената
първоинстанционна присъда е неправилна. Сочи се необоснованост на
съдебния акт, с искане - да се отмени изцяло присъдата и подсъдимият да
бъде оправдан.
В съдебно заседание, Окръжна прокуратура - Плевен, чрез своя
представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Излагат се доводи за законосъобразност, правилност и обоснованост на
атакувания съдебен акт. Оспорват се възраженията, посочени във въззивната
жалба.
Повереникът на частния обвинител И. моли да се потвърди
първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа въззивната
жалба на основанията, посочени в нея. Твърди, че не е доказано по безспорен
начин П.П. да е извършил престъплението, за което е обвинен. Поради липса
на категорични доказателства относно авторството на деянието, защитникът
моли въззивния съд да оправдае подсъдимия.
В съдебно заседание, подсъдимият П. заявява, че поддържа казаното от
адвоката си.
Плевенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се в
съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и
съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и
като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за допустима, а
разгледана по същество- за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него
задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, правилно е приел за установена фактическата
2
обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. Въззивният съд
споделя изцяло фактическите изводи, без да е нужно да ги преповтаря в
настоящия съдебен акт.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната
присъда подробно, систематизирано и последователно, по същество и по
отношение на съществените обстоятелства, напълно кореспондира с
наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на
правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на
съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически
положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка
на доказателствените материали и стигна до същите, т.е. до изложените по-
горе фактически констатации. Следователно присъдата на районния съд не е
неправилна, независимо от оплакването в тази насока, съдържащо се в
писмената въззивна жалба, депозирана от подсъдимия. Доказателственият
анализ, извършен от първоинстанционния съд, е изключително обоснован,
последователен и всеобхватен. Описани са подробно показанията на всички
свидетели и експертните заключения. Подробно са анализирани и
обясненията на подс.П.. Същият е признал, че е нанесъл удар с брадвичка на
пострадалия И., като заявява, че е бил силно подразнен от поведението на
последния. За спречкването между двамата на посочените в обвинението дата
и място свидетелстват: И. И., който заявява: „…на М. беше разкървавена
устата и му беше избит зъб…“; Л. С., която заявява: „…М. беше с кръв по
устата, зъбът му изкъртен – нямаше го…“; Г. Г., който заявява: „…М. на
другия ден ми показа белези по ръката и гърба си и избит зъб…Каза ми, че П.
му е нанесъл тези травми…“; А. Б., която заявява: „…Чух, че се обръща /М./
към майка си и казва „счупил ми е зъба“, но аз не съм видяла такова нещо…“.
При тези категорични свидетелски показания и при признанието на
подсъдимия, че е удрял пострадалия, е невъзможно да не се направи
единствения извод, че с действията си П.П. е причинил увреждане на М.И.,
представляващо средна телесна повреда, изразяващо се в счупване на зъб.
Механизмът на причиняване на увреждането е потвърден от експертното
заключение при освидетелстването на пострадалото лице.
Събраните в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно
следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават
3
приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически
констатации. При анализ и проверка на всички доказателства и
доказателствени средства, необходими за изясняването на относимите и
включени в предмета на доказване по това дело обстоятелства, се установява,
че въпросните обстоятелства са изяснени напълно, всестранно и обективно.
Въззивният съд изцяло възприема, както извършената преценка на събраните
в хода на проведеното в първата инстанция съдебно следствие
доказателствени материали, така и обоснованите, в резултата на тази
преценка, доказателствени изводи относно фактите.
В мотивите си районният съд изрично е посочил, че е изградил изводите
си относно фактите, респ. приел е за установена изложената фактическа
обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите,
писмените доказателства, представени от страните в хода на съдебното
следствие, а също и въз основа на приложените към досъдебното
производство писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, изведена от наличните
по делото доказателствени материали, събрани и анализирани по предвидения
процесуален ред, законосъобразно районният съд е приел, че с извършеното
деяние подсъдимият П.П. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъплението по чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от НК.
По делото несъмнено е установено, че на посочената от прокуратурата
дата - 16.02.2020г., подсъдимият е причинил средна телесна повреда на М. П.
ИВ. от гр.Плевен, изразяваща се в избиване на първи горен ляв зъб, което е
довело до затрудняване на дъвченето във фазата на отхапване. Това
обстоятелство е безспорно доказано.
От субективна страна, подсъдимият П. е действал с пряк умисъл,
доколкото е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Подсъдимият е съзнавал, че с ударите си с брадвичка спрямо пострадалия
може да му причини телесни увреждания.
Настоящата инстанция намира, че районният съд правилно и
законосъобразно се е съобразил с всички обстоятелства, оказващи влияние
4
върху размера на отговорността на подсъдимия, както по принцип, така и с
оглед естеството на деянието, за което е признат за виновен. В тази връзка,
наложеното му наказание е напълно законосъобразно и не се явява явно
несправедливо. От първоинстанционния съд са били отчетени адекватно,
обосновано и аргументирано, съществуващите по отношение на подсъдимия
П. обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността му. При това
положение законосъобразно, справедливо и в съответствие с целите на
наказанието на подсъдимия е наложено наказание, определено по реда на
чл.54 от НК. Правилно са съпоставени смекчаващите и отегчаващи
отговорността на дееца обстоятелства. От една страна – чистото съдебно
минало на извършителя и добрите характеристични данни, а от друга /макар
първоинстанционният съд да е посочил, че няма отегчаващи отговорността
обстоятелства/ – въззивният съд приема високата степен на обществена
опасност на този вид престъпления. Въззивният съд не приема, че е изминал
продължителен период от време от датата на извършване на деянието до
реализиране на наказателната отговорност на извършителя, в какъвто смисъл
е направеният от първоинстанционния съд извод.
Определеното по вид и размер наказание – ТРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода е най-ниското допустимо по размер наказание, предвидено в закона,
от този вид. То е и достатъчно за постигане целите на наказанието по чл.36 от
НК, спрямо подсъдимия. Правилно е приложен института на чл.66 от НК и е
определен изпитателен срок, в който е отложено изпълнението на
наказанието. Изпитателният срок също е определен в минималния, допустим
по закон, срок – ТРИ ГОДИНИ. Въззивният съд споделя изводите на
районния съд при определяне на вида и размера на наказанието за подс.П.П..
Правилно са определени разноските по делото и е възложено на подс.П.
да ги плати.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира за
неоснователно възражението на защитата на подсъдимия за неправилност и
необоснованост на съдебния акт. Подробно първоинстанционният съд е
обосновал своите изводи по свидетелските показания е експертното
заключение относно механизма на причиняване на увреждането и неговия
вид. Правилно решаващият съд е констатирал, че събраните и проверени по
надлежния ред доказателства обосновават по категоричен начин извода
5
относно авторството на деянието – извършителят е подс.П.П..
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си
настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на
това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права
на всички страни за участие в производството въобще.
Ръководен от изложеното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260054/29.06.2021год., постановена по
НОХД № 2168/2020г. по описа на РС-Плевен.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6