О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260349 14.12.2020
г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД І
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
14 декември две хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар …ТАНЯ КЕМЕРОВА ………………………………………………...
Прокурор ……………………………………………………………………......
като
разгледа докладваното от зам.председателя
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.ч.гр.дело
№ 3342
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413,
ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., чрез адв.В.Г.
против разпореждане № 260084 от 08.10.2020
г. по ч.гр.д.№ 411/2020 г. по описа на Гълъбовския районен съд, в частта, в
която е отхвърлено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №411/2020 г. по описа на PC Г. със заявител „Т.Б.” ЕАД, гр. С.,
срещу длъжника В.Д.П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, за сумата от
290.18 лева - неустойки при предсрочно прекратяване на договорите в размер на
разликата между стандартната цена на устройство без отстъпка и преференциалната
цена на устройството при сключване на договора.
Частният жалбоподател твърди, че
обжалваното разпореждане е неправилно и преграждащо по-нататъшното развитие на
произвадството в тази част. Излага подробни съображения. Моли да бъде отменено обжалваното
разпореждане и постановявано ново, с което се разпореди издаването на заповед
за изпълнение за това вземане.
Препис от частната жалба не се връчва
на насрещната страна.
След преценка на становището на
жалбоподателя и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Ч.гр.д.№ 411/2020 г. по описа на ГРС
е било образувано по заявление на „Т.Б.“ ЕАД – гр.С. срещу В.Д.П. за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от
497.54 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни
услуги, и съдебни разноски - държавна такса в размер на 25.00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 120 лева. Със заявлението са предявени следните
парични претенции на заявителя, който е посочил, че произтичат от договор за
мобилни услуги и договор за лизинг, за които е издадена една фактура, както
следва: Неустойки при предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги в
размер на три стандартни месечни абонаментни такси в общ размер за четирите
договора на 207.36 лева;Неустойки при предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги в размер на отстъпката от стандартната цена на предоставено
устройство, в общ размер за две предоставени устройства на 290.18 лева.
С обжалваното разпореждане съдът е
приел, че уговорката в договора, която предвижда, че при предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребител, последният дължи част от стойността на отстъпките за предоставени
на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора
за мобилни услуги, има характер на неустойка. Тя обезпечава изпълнението на
паричните задължения на длъжника по договора за мобилни услуги до края на
уговорения в него срок на действието му и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, при предсрочното му разваляне, без да е нужно те да се доказват
(чл. 92 ЗЗД). ГРС е приел, че тази сума не следва да се дължи при разваляне на
договора за мобилни услуги, защото то има действие само занапред и уговорката
за плащането й в посочената клауза, имаща характер на неустойка за вредите от
развалянето, излиза извън посочените функции на неустойката. От това следва, че
тази уговорка е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП. Предвид
това, е приел, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да
бъде отхвърлено като неоснователно за сумата 290.18 лева (неустойки при
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на разликата
между стандартната цена на устройство без отстъпка и преференциалната цена на
устройството по договора за лизинг).
При така установените факти съдът
направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря
на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той
препраща, и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, в
предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява
неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1
т.2 от ГПК съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането
противоречи на закона или на добрите нрави, а т.3 на същата разпоредба посочва,
че съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение ако искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
вероятна основателност за това.
В производството по издаване на заповед
за изпълнение съдът не проверява основателността на претенцията, а уважава
същата, когато са налице формалните изисквания на чл. 410 и чл. 411 от ГПК. По
силата на чл. 411, ал. 3 от ГПК, за да уважи заявлението, съдът е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите
нрави, а в контекста на потребителската защита, доколкото длъжникът е с
очевидно качество на потребител, и дали договорът съответства на императивни
разпоредби на ЗЗП, дали не се основава на неравноправна клауза в договора и
дали е налице обоснована вероятност за това.
По отношение на претенцията за Неустойки
при предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги в размер на
отстъпката от стандартната цена на предоставено устройство, в общ размер за две
предоставени устройства на 290.18 лева, въззивният съд намира следното:
Едностранното прекратяване на действието
на договора за мобилни услуги, поради виновното им неизпълнение от длъжника,
преди изтичане на срока на действие, представлява разваляне на същия. С оглед
характера на уговорените насрещни престации - за продължително изпълнение на
заявителя (по предоставяне на мобилни услуги) и за периодично изпълнение на
длъжника (за ежемесечно плащане на абонаментите такси и мобилни услуги), развалянето
има действие занапред - чл. 88, ал. 1 ЗЗД.
Неустойката е договорна клауза, с която
се уговаря, че в случай на виновно неизпълнение на договорно задължение,
длъжникът се задължава да престира на кредитора имуществено благо. Тя е
специфична форма на договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на
вреди и независимо от техния размер. Допустимо е страните да уговарят свободно
вида и размера на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на
императивни норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави.
Ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по
арг. от чл. 288 ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.
Уговорката в договора, която предвижда,
че при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребител, последният дължи част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края
на договора за мобилни услуги, има характер на неустойка. Тя обезпечава
изпълнението на паричните задължения на длъжника по договора за мобилни услуги
до края на уговорения в него срок на действието му и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, при предсрочното му разваляне, без да е нужно те да
се доказват (чл. 92 ЗЗД). Тази сума не следва да се дължи при разваляне на
договора за мобилни услуги, защото то има действие само занапред и уговорката
за плащането й в посочената клауза, имаща характер на неустойка за вредите от
развалянето, излиза извън посочените функции на неустойката. От това следва, че
тази уговорка е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП.
Предвид гореизложените съображения,
въззивният съд намира, че разпореждането в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на основание
чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260084 от 08.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 411/2020 г. по
описа на Гълъбовския районен съд, в частта, в която е отхвърлено заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №411/2020 г. по
описа на PC Г. със заявител „Т.Б.” ЕАД, гр. С., срещу длъжника В.Д.П., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, за сумата от 290.18 лева - неустойки при предсрочно
прекратяване на договорите в размер на разликата между стандартната цена на
устройство без отстъпка и преференциалната цена на устройството при сключване
на договора.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: