РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Велико Търново, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110102004 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
страните са възникнали облигационни отношения по ******Изтъква се, че по договорите за
мобилни услуги за срок от 24 месеца от сключването им ищецът се е задължил да
предостави на ответника ползването на мобилни услуги, а последният се е задължил да
заплаща тяхната стойност при стандартен месечен абонаментен план, както и неустойка в
случай на предсрочно прекратяване на договорите поради неизпълнение на задълженията
му, а с договорите за лизинг ищецът е предоставил на ответника временно и възмездно
ползване на мобилни устройства и аксесоари като последният се е задължил да заплаща
дължимите лизингови вноски. Навеждат се доводи, че мобилният оператор е изпълнил
задълженията си като цената на предоставените услуги и лизингови вноски не са платени от
потребителя, поради което договорите за мобилни услуги са прекратени с начисляване на
неустойки, а договорите за лизинг са обявени за предсрочно изискуеми с начисляване на
непогасените лизингови вноски. Твърди се, че за вземанията в общ размер на 3660,27 лв., от
които 1468,34 лв. за цена на мобилни услуги, 1216,85 лв. за неустойки и 975,08 лв. за
лизингови вноски са издадени фактури с *, както и заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №714/2023г., по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Изтъква се, че претендираните суми са дължими, поради
което се отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за което
е издадена заповедта за изпълнение както и за присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез
1
назначения особен представител, в който оспорва предявените искове относно вземанията за
неустойки и лизингови вноски. Изтъква, че сумите са недължими тъй като не са настъпили
предпоставки за предсрочно прекратяване на договорите и за предсрочна изискуемост на
лизинговите вноски. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на исковите
претенции в частта за разликата от 1468,34 лв. до 3660,27 лв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
За периода от 27.02.2019г. до 11.12.2020г. между страните са сключени процесните договори
за мобилни услуги и договори за лизинг. Съгласно договорите за мобилни услуги ищецът се
задължил за срок от 24 месеца от сключването им да предостави на ответника ползването на
мобилни услуги, а последният се е задължил да заплаща тяхната стойност при стандартен
месечен абонаментен план. При прекратяване на договорите по вина или по инициатива на
потребителя, или поради нарушение на задълженията му, страните уговорили заплащане на
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния им размер, допълнена с
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове и с
разликата между стандартната и лизинговата цена на предоставеното устройство,
съответстващи на оставащия срок на договора. Съгласно договорите за лизинг ищецът
предоставил на ответника временното и възмездно ползване на мобилни устройства и
аксесоари, а последният се задължил да заплаща лизингова цена на 23 месечни лизингови
вноски. В договорите за лизинг е уговорена възможност за ответника да придобие
собствеността на предоставените за ползване движими вещи след заплащане на всички
лизингови вноски. При възникване на облигационните отношения ответникът декларирал,
че е запознат с Общите условия за взаимоотношенията на ******* с потребителите на
мобилни услуги и с ценовата листа за абонаментни планове. За ползваните от него услуги за
периода от 05.01.2021г. до 04.06.2021г. ищецът издал ф* с които са начислени вземания от
1468,34 лв. за цена на мобилни услуги, 1216,85 лв. за неустойки за предсрочно прекратяване
на договорите за мобилни услуги и 975,08 лв. за лизингови вноски по договорите за лизинг.
На 06.05.2021г. ищецът изпратил покана до адреса на ответника с непрепоръчана пощенска
пратка, в която определил срок за изпълнение на задълженията като го уведомил, че при
неизпълнение ще прекрати договорите. Поради липса на изпълнение, на 02.03.2023г. е
подадено заявление по чл. 410 от ГПК относно горепосочените вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №714/2023г., по описа на
Великотърновския районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Възникнали са валидни облигационни отношения по сключените между страните договори,
2
по които ищецът е изпълнил задълженията си към ответника като му е предоставил
възмездно ползване на мобилни устройства за срок от 23 месеца и на мобилни услуги по
тарифен план с фиксирани месечни такси. За периода от 05.01.2021г. до 04.06.2021г. са
начислени абонаментни такси в общ размер на 1468,34 лв., които не са погасени от
ответника и са дължими. Дължими са и начислените по фактурите лизингови вноски в общ
размер на 975,08 лв., включващи и тези за оставащия срок на договорите за лизинг, тъй като
не е установено изпълнение на задължението на потребителя да върне предоставените
устройства на мобилния оператор. Неизпълнението на задължението на потребителя по
договорите за мобилни услуги е породило право на мобилния оператор едностранно да ги
прекрати и да претендира заплащане на уговорената неустойка. По делото не са представени
доказателства за валидното му упражняване от ищеца по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което
да обуслови възникване на задължение за ответника да заплати сумата от 1216,85 лв. В
същия смисъл е и т. 19в от Общите условия, изискваща отправяне на едномесечно писмено
предизвестие до потребителя. В разглеждания случай не е установено изпратената от
мобилния оператор покана за изпълнение да е достигнала до адресата. Същата е доставена с
непрепоръчана кореспондентска пратка, при която няма удостоверителен ефект на
връчването, защото доставката е до пощенска кутия на получателя, а не на адреса му срещу
подпис. Предизвестието за прекратяване не може да се счита за отправено и с исковата
молба тъй като тя е подадена след изтичане на срока на договорите. Поради изложеното
претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумите от 805,36 лв., представляващи направени по делото
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен
представител както и 435,65 лв., представляващи разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, направени в производството по частно гражданско дело №714/2023г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на С. И. С. с ЕГН: ********** *, че дължи на „*, сумата
от 2443,42 лв. /две хиляди четиристотин четиридесет и три лева и четиридесет и две
стотинки/ - главница, представляваща сбор от задължения за абонаментни такси в размер на
1468,34 лв. и лизингови вноски в размер на 975,08 лв. по **********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.03.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена заповед за изпълнение №267 от 07.03.2023г. по частно
гражданско дело №714/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу С. И. С. с ЕГН: ********** *, иск по
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуване
3
на вземането от 1216,85 лв. /хиляда двеста и шестнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/ -
главница, представляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на *********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2023г. до окончателното
изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение №267 от
07.03.2023г. по частно гражданско дело №714/2023г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Осъжда С. И. С. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 805,36 лв. /осемстотин и
пет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски, както
и сумата от 435,65 лв. /четиристотин тридесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/,
представляваща направени разноски по частно гражданско дело №714/2023г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №714/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4