Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2425 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът “М.Г.” ООД, ЕИК ******, твърди,
че между него и ответника С.О.е
сключен договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., с който му е възложено извършване на обществен превоз по градски автобусни линии № 12, 18, 20,
21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската
транспортна схема на С.О.. Твърди, че срокът на действие на договора е 8 години. Ищецът
твърди, че при сключване на договора в чл. 5, ал. 1 е определена цена за
превоза от 3 лева без ДДС на километър извършен маршрутен пробег. Твърди, че в
чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е уговорено, че цената на километър маршрутен
пробег се променя при промяна на цената на ГСМ (гориво-смазочни материали) с
повече от 20% съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на
договора, като при настъпване на условието страните се задължават да уточнят
промяна във възнаграждението чрез преговори със стойност до 5% спрямо
стойността по чл. 5, ал. 1, а при непостигане на съгласие страните се
споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с
2,5%.
Ищецът твърди, че първият компонент по чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е
горивото, като описаните в договора нови нископодови автобуси използват гориво
природен газ (метан). Твърди, че цената на природния газ се определя от
Комисията за енергийно и водно регулиране, която следва да се прилага по
договора, а не да се определя според данните на НСИ, които не разполагат с
такава информация (видно от писмо с изх. № УП-7011/07.12.2017 г.). Твърди, че
към датата на сключване на процесния договор – 02.12.2016 г., цената на
природния газ е в размер на 286,60 лева за 1000 nm³ без
акциз и ДДС, съгласно Решение № Ц-35/30.09.2016 г. на КЕВР. Твърди, че съгласно
Решение № Ц-22/29.09.2017 г. на КЕВР цената на природния газ към процесния
период – месец декември 2017 г., е в размер на 343,22 лева за 1000 nm³ без акциз и ДДС.
Твърди, че към месец декември 2017 г. е нараснала и цената на смазочните
материали (втората компонента по чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора) и то с повече
от 0,25 %. Твърди, че общото повишаване на цените е над 20%, поради което
счита, че е налице основание за актуализиране на възнаграждението по превоза с
2,5% за процесния период. Твърди, че въпреки усилията от негова страна не е
успял да проведе преговори с ответника и да постигне съгласие. Твърди, че
поради това и съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора възнаграждението за
извършения пробег от 3 лева на километър без ДДС следва да се увеличи с 2,5% и
да стане 3,075 лева без ДДС или 3,69 лева с ДДС.
Ищецът твърди, че съгласно
сключения между страните договор е осъществил през месец декември 2017 г. общ
маршрутен пробег от 484 268,5 км по основните градски автобусни линии от
транспортната схема на С.О., описани по-горе. Ищецът твърди, че платеното
възнаграждение по чл. 5, ал. 2 от договора е в размер на 1 233 658,27
лева с ДДС, а при прилагане на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора неизплатеното
възнаграждение е в размер на 43 584,17 лева с ДДС (484 268,5 км х 0,09 лева с ДДС на
километър допълнително). Твърди, че тази разлика във възнаграждението за
процесния период не е платена от ответника.
Твърди, че ответникът е следвало да заплати възнаграждението за месец
декември 2017 г. в пълен размер до 14.01.2018 г. съгласно чл. 5, ал. 2 от
договора, предвиждащ изплащане на същото до 14-то число на следващия месец.
Твърди, че поради това, считано от 15.01.2018 г., ответникът е изпаднал в
забава за заплащане на претендираната главница и дължи и мораторна лихва върху
нея, която възлиза на 12 808,91 лева за периода от 15.01.2018 г. до датата
на подаване на исковата молба (07.12.2020 г.).
Претендира да бъде осъден
ответника С.О.да му заплати сумата от 43 584,17 лева с ДДС, представляваща допълнително
възнаграждение (неплатената разлика)
за индексирана цена на извършената
транспортна дейност по градски
автобусни линии № 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86,
117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на С.О.през месец декември
2017 г. по чл. 5, ал. 4, т. 2 от Договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г.,
сключен между С.О.като възложител и “М.Г.” ООД като изпълнител, изчислено в размер на
2,5% върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за този период, ведно със
законната лихва върху сумата от 43 584,17 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
(07.12.2020 г.) до окончателното й плащане, и сумата от 12 808,91 лева,
представляваща мораторна лихва за забавата върху сумата 43 584,17 лева за периода от 15.01.2018 г. до 07.12.2020 г.
Ищецът претендира направените по делото разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
Ответникът С.О.подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът не оспорва сключването на процесния договор между страните. Оспорва обаче влизането му в сила, тъй като същият влиза в сила от датата на завеждане на договора в деловодната система на С.О., от когато се брои и срокът по чл. 3, ал. 1 от договора. Сочи, че в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е допусната техническа грешка, като е посочено датата на подписване на договора като начална дата за промяната на цената на ГСМ. Прави искане да бъде обявено за ненуждаещо се от доказване, че страните в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора са имали предвид от датата на влизане в сила на договора. Сочи, че за сключването на договора въз основа на обществена поръчка най-важният критерий, по който се оценяват участниците, е най-ниската предложена цена. Сочи, че целта на възложителя е да се защитят правата и интересите му през целия срок на изпълнение на договора. Сочи, че поради това подписването на писмено споразумение между страните е абсолютна предпоставка за настъпването на последиците по чл. 5, ал. 4, т. 2 от процесния договор. Оспорва твърдението на ищеца, че увеличението на цената с 2,5% става автоматично. Сочи, че изпълнителят ищец не е изчерпил напълно възможностите за преговори по чл. 5, ал. 3 от договора.
Оспорва доводите на ищеца, че промяната на цената на ГМС следва да е обвързана с решенията на КЕВР, а сочи, че с договора изпълнителят се е съгласил, че промяната на цената е обвързана с данните от НСИ съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от същия, което следва да бъде прието в случая.
Сочи, че процесният договор е сключен за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия, а именно – 26.07.2017 г. Сочи, че от тази дата изпълнителят започва дейност по изпълнението на договора, за което му се следва определеното в същия възнаграждение. Сочи, че поради това най-ранната възможна дата, служеща за базов период и отправен момент за промяна на цената, би била именно датата 26.07.2017 г., а не датата на сключване на договора. С оглед на това оспорва твърдението на ищеца промяната да се основава и да включва период, в който изпълнението все още не е започнало, т.е. преди 26.07.2017 г.
Сочи, че ако базовият период е м. юли 2017 г., а наблюдаваният период е м. декември 2017 г., то хипотетично изменението може да се отрази на цената най-рано през м. януари 2018 г. и като се предвиди периода на преговори, то хипотетично промяната следва да се отрази в м. февруари 2018 г.
При условията на евентуалност, ако се приеме за обосновано базовият период да е от датата на сключване на договора – м. декември 2016 г., то сочи, че следва да се съобрази изменението на цените на метана, предоставени от НСИ, както изисква процесния договор.
При условията на евентуалност и ако съдът приеме, че
промяната на цената на ГСМ е обвързана с решенията на КЕВР, а не на НСИ, сочи,
че следва съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, като се
съобрази дали ищецът е закупувал
природния газ (метан) по цената за природен газ (метан) за клиенти,
присъединени към газопреносната мрежа, определена от КЕВР, или по друга цена, с
оглед на това каква динамика на цените да се изследва при преценка за достигане
на праг от 20% изменение; ако се закупува природен газ (метан) по цена на КЕВР,
преценката за изменението следва да се прави според съответните решения на
КЕВР, като се съобрази, че КЕВР определя цената по два начина - за 1000 nm3 и MWh, така че за да има съпоставимост,
следва да се изхожда от тази от двете цени, по която доставеният природен газ е
фактуриран и заплащан от превозвача.
Оспорва претенцията за законна лихва върху претендираната главница с ДДС, тъй като счита за незаконосъобразно начисляване лихва за забава върху ДДС.
Ответникът претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника. Сочи, че конкурсът, въз основа на който е сключен процесния договор, е проведен през 2008 г., а самият договор е подписан едва през месец декември 2016 г. Сочи, че предложената от ищеца офертна цена е била 3,56 лева без ДДС за километър пробег, но цената е намалена на 3 лева в резултат на административен натиск от ответника. Сочи, че дори индексираната цена е 3,07 лева и е с 0,50 лева по-ниска от тази, с която е спечелен конкурсът.
Оспорва възражението на ответника за тълкуването на датата в разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора. Оспорва възражението на ответника, че договорът не бил влязъл в сила. Оспорва възражението на ответника, че договорът не предвижда автоматична актуализация на цената съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от същия. Сочи, че обективно настъпилата промяна в цената на ГСМ с повече от 20% спрямо цената към датата на подписване е основание за актуализация на възнаграждението, като в договорът се дължи на грешка обвързването на тази клауза с данните от НСИ, който институт не разполага с такава статистика. Оспорва начина на изчисляване на цената от ответника, включително посочения начален период – м. юли 2017 г. и включения период на преговори.
Ищецът прави уточнение на изложените в исковата молба
твърдения, че към
датата на сключване на процесния договор – 02.12.2016 г. цената на природния
газ е в размер на 266,87 лева за 1000 nm³ без
акциз и ДДС, съгласно Решение № Ц-35/ 30.09.2016 г. на КЕВР, тъй като в
първоначално посочената цена от 286,60 лева е включена и цена за пренос на
природния газ през газопреносната врежа, която не е релевантна. Уточнява, че
преносът не е включен в посочената цена към месец декември 2017 г. от 343,22
лева за 1000 nm³ без акциз и ДДС,
съгласно Решение № Ц-22/ 29.09.2017 г. на КЕВР.
Ищецът оспорва възражението на ответника, че не се дължи законна лихва
върху ДДС, а само върху данъчната основа.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените възражения и
оспорвания на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца, направени в
допълнителната искова молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът
приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представения от ищеца и приет като доказателство по делото Договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., сключен между С.О., като възложител, и “М.Г.” ООД, като изпълнител, в изпълнение на Решение на Столичен общински съвет № 578 по Протокол № 19/28.07.2016 г., че по силата на договора възложителят ответник възлага, а изпълнителят ищец приема при условията на договора да изпълнява обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии № 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на С.О., съгласно приети експлоатационни планове и с 60 броя новопроизведени автобуси, описани в Приложение Б.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, същият е сключен за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия.
Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора, възложителят заплаща на изпълнителя за извършения по предмета на договора обществен превоз цена в размер на 3,00 лева без ДДС на километър, определяна на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание, съгласно Приложение А, въз основа на отчетите за изпълнение. Възложителят заплаща на изпълнителя за текущия месец авансово суми в размер на 30% от дължимите за определения пробег до 15-то число на текущия месец, а останалата част от дължимото възнаграждение – до 14-то число на следващия месец. За тези суми изпълнителят издава фактури, в рамките на разчетената в договора сума за текущия месец.
В чл. 5, ал. 4 от договора страните са приели хипотези, при които се променя цената на километър маршрутен пробег.
В чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, на която се позовава ищецът, е прието, че цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключването на този договор, се променя при промяна на цената на ГСМ (гориво-смазочните материали) с повече от 20% съгласно данните на Националния статистически институт спрямо цената към датата на подписване на договора. При настъпване на това условие страните по договора се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5% спрямо стойността по чл. 5, ал. 1. При непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2,5%.
Представено е от ищеца писмо от НСИ с изх. № УП-7011/07.12.2017 г., че отдел “Сметки в околната среда и енергетиката” на НСИ не разполага с информация за цената на природен газ, утвърдена за “Б.” ЕАД. Представено е и писмо с изх. № УП-1210/02.04.2021 г. на НСИ в същия смисъл.
Представено
е Решение № Ц-35/30.09.2016 г. на КЕВР, съгласно което считано от 01.10.2016
г.,е утвърдена пределна цена, по която общественият достачвик продава природен газ на
крайните снабдители на природен газ и на клиентите, присъединени към
газопреносната мрежа, е в размер на 286,60 лева/1000 nm³ или
30,80 лева/MWh (без акциз и ДДС).
Представено е
Решение № Ц-22/29.09.2017 г. на КЕВР, съгласно което считано от 01.10.2017 г., е
утвърдена цена,
по която общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители на
природен газ и на клиентите, присъединени към газопреносната мрежа, в размер на
343,22 лева/1000 nm³ или
32,26 лева/MWh (без акциз и ДДС).
Представено е от ищеца
и писмо от “Б.” ЕАД с рег. №
26-00-2406/1 от 19.12.2018 г., в което е посочена цената на природния газ по
решението на КЕВР от 30.09.2016 г. в размер на 286,60 лева/хм³ или
30,80 лева/MWh (без акциз и ДДС), както и че по Решение № Ц-14 от
28.09.2018 г. на КЕВР цената е в размер на 456,65 лева/хм³ или 43,28
лева/MWh (без акциз и ДДС).
Представена е
от ищеца Фактура № **********/14.12.2017 г.,
издадена от ищеца на “ЦМГ” ЕАД, с основание – аванс за м. 12.2017 г., на
стойност от 509 708,34 лева с ДДС.
Представена е
от ищеца и Фактура № **********/12.01.2018
г., издадена от ищеца на “ЦМГ” ЕАД, с основание – пакет наети линии пробег м.
12.2017 г., за общо 484 268,500 км, на обща стойност от
1 233 658,27 лева с ДДС.
Представена е и Фактура № **********/29.12.2017
г., издадена от “Столичен
автотранспорт” ЕАД, поделение “Малашевци”, на “М.Г.” ООД за доставка на газ съгласно фактура № **********/07.12.2017 г. на “Б.”.
Представени са от ищеца предложение от ищеца до ответника с вх. № 8504/СОА17-КЦ01-23361/28.09.2017 г., за започване на преговори за промяна на цената по договора, покана за преговори с вх. № 8668/СОА17-КЦ01-24610/10.10.2017 г. и второ предложение с вх. № 9568/СОА17-КЦ01-31941/21.12.2017 г.
Представен е от ответника Протокол № 1 от
25.07.2017 г. на комисия на С.О., видно от който комисията приема, че
представените автобуси от “М.Г.” ООД могат да обслужват
експлоатацията на основни автобусни линии №№ 12,90, 117, 118 и 119 от МГТ,
считано от 26.07.2017 г.
От представения от ищеца протокол от
05.10.2016 г. по адм. дело № 11168/2012 г. по описа на Административен съд
София – град се установява, че след направен отказ от предявените искове от “М.Г.” ООД *** Министерството на транспорта,
производството по делото е прекратено.
Представени са от ответника заповед № РД-09-05-3320/06.08.2008 г. на кмета на СО за обявяването на конкурса, във връзка с който е сключен договорът, ведно със заповед за заместване на кмета, както и заповед № РД-09-3876/07.10.2008 г. на кмета на СО за определяне на класирания на първо място кандидат “М.Г.” ООД за изпълнител на пакета основни градски автобусни линии, ведно със заповед за заместване на кмета.
Представено е
и предложението на “М.Г.” ООД за цената на километър маршрутен пробег
от 3,57 лева без ДДС.
Представени са от ищеца и справки от сайта
на НСИ.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.С., съгласно което с оглед решенията на КЕВР изчисленият процент на увеличение на цената на природния газ към 01.12.2017 г. (343,22 лева) спрямо цената, действаща към 01.12.2016 г. (286,60 лева) е 19,756%.
Вещото лице дава заключение, че с оглед данните от НСИ изчисленият процент на намаление на средната цена за смазочни материали (моторно масло) през м. 12.2017 г. спрямо средната цена за м. 12.2016 г. е 2,719%.
Вещото лице дава заключение, че изчислената индексирана цена с 2,5% за 1 километър пробег се получава 3,075 лева без ДДС или 3,69 лева с ДДС. Получената разлика, представляваща размера на индексацията от 2,5% над базовата цена от 3,60 лева по договора за общо 484 268,50 км пробег за м. 12.2017 г., възлиза на 43 584,17 лева.
Вещото лице дава заключение, че по счетоводни данни на ищеца и на “ЦМГ” ЕАД за м. 12.2017 г. са платени авансово и окончателно плащане по издадените фактури, които са посочени от вещото лице в следваща задача – фактури № **********/14.12.2017 г. и № **********/12.01.2018 г. Вещото лице дава заключение, че не се установява плащане на допълнително възнаграждение от 43 584,17 лева, получено вследствие на актуализираната цена по договора.
Вещото лице дава заключение относно цените, на които ищецът е закупувал природен газ съгласно фактури. Дава заключение, че не е налице изменение на цената на доставка на газ на ищеца за м. 12.2017 г. спрямо цената на доставка през м. 07.2017г.
Вещото лице дава заключение, че съгласно протокол № 6/12.01.2018 г., съставен от Комисия при “ЦГМ” ЕАД за м. 12.2017 г., са констатирани нарушения по вина на превозвача, за което е начислена неустойка в размер на 1 502,92 лева.
Вещото лице посочва по предоставени данни от НСИ средните цени на метана (за 1 кг) без ДДС за периода м. 12.2016 г. – м. 01.2018 г. и по данни от КЕВР цените на природния газ (за 1000 куб. нанометра) без ДДС за същия период.
По делото е изслушано, оспорено от ответника и прието допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.С.. Вещото лице дава заключение, че през второто шестмесечие на 2017 г. цените на природен газ за крайни небитови потребители по групи в НСИ са се увеличили с над 30%, като за отделните групи потребители, увеличението е в различен размер, но над 30% за всяка група, като изчисленият среден процент на изменение на цените за всички групи е в размер на 33,65%. Изчислението е на база на цени за природен газ за крайни небитови потребители без всякакви данъци, такси и ДДС.
Вещото лице дава заключение, че през второто шестмесечие на 2017 г. цените на природен газ за крайни небитови потребители по групи в НСИ са се увеличили с над 30%, като за отделните групи потребители увеличението е различен размер, но над 30% за всяка група, като изчисленият среден процент на изменение на цените за всички групи е в размер на 32,24%. Изчислението е на база на цени за природен газ за крайни небитови потребители без ДДС и други възстановими данъци и такси.
Вещото лице дава заключение, че разликата
между индексираната цена на километър с 2,5% увеличение над базовата цена в
договора е в размер на 43 584,17 лева.
Вещото лице дава заключение, че изчислената мораторна лихва върху сумата 43584,17 лева за периода от 15.01.2018 г. до 07.12.2020 г., включващ 1 058 дни, е в размер на 12 808,90 лева.
Останалите доказателства съдът
намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Въз основа на сключения договор от 02.12.2016 г., между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за транспортни услуги за автомобилен превоз на пътници, за който са приложими специалните правила на Закона за автомобилните превози и Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на Министъра на транспорта и съобщенията за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредбата, превозите по утвърдени транспортни схеми се възлагат чрез конкурс, като за линиите от общинските транспортни схеми с решение на съответния общински съвет. Процесният договор е сключен именно по този ред, след проведен конкурс за определяне на изпълнител на обществен превоз на пътници по градски автобусни линии № 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на С.О..
Не се спори между страните и се установява от
събраните по делото доказателства – фактура № **********/12.01.2018 г., издадена от ищеца на “ЦМГ” ЕАД, и
от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че през месец декември
2017 г. ищецът е изпълнил общ маршрутен пробег от 484 268,500 км.
Не се спори между страните, че размерът на
възнаграждението по чл. 5, ал. 1 от договора възлиза на 3,00 лева без ДДС на
километър
маршрутен пробег или 3,60 лева с ДДС на километър маршрутен пробег, т.е. базовия
размер на възнаграждението.
Спорният въпрос между страните се свежда до приложението на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, в която е предвидено, че размерът на уговореното възнаграждение за километър маршрутен пробег по договора се променя с 2,5%, ако се промени цената на гориво-смазочните материали с повече от 20% съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора и не се постигне между страните съгласие при преговорите за промяна на възнаграждението.
От граматическото
и смислово тълкуване на клаузата на чл. 5, ал. 4 от процесния договор се налага
изводът, че страните са уговорили три самостоятелни основания за промяна (“индексиране”) на
възнаграждението за километър маршрутен пробег, дължимо на изпълнителя по
договора. Тези основания са свързани с промяна на икономическите условия,
съответно повишаване на цени, от които зависи изпълнението на транспортната
услуга от страна на изпълнителя. Предвиденият механизъм за компенсиране на
разходите на превозвача по обществения превоз е в съответствие с Наредба
№ 2 от 15.03.2002 г., с оглед изискванията на чл. 4 от Регламент (ЕО) №
1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007 г. относно
обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт
и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета. Така в
чл. 16г, ал. 2, т. 2, б. а) от Наредбата се предвиждат в договора параметрите,
въз основа на които се изчислява компенсацията, ако има такива. В случая една
от предвидените в договора хипотези за компенсиране на разходите на превозвача
е промяна на цената на основните суровини за изпълнението на договора – гориво-смазочните
материали.
При тълкуване на
договора с оглед нормата на чл. 20 от ЗЗД следва да се търси действителната
обща воля на страните. В чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е определен конкретен
размер за самостоятелно увеличаване на цената по договора с 2,5%, ако съгласно
данните от НСИ е налице увеличаване на гориво-смазочните материали с повече от
20% и ако не се постигне съгласие между страните за увеличение на цената до 5%.
С посочената норма страните са постигнали съгласие за актуализиране на възнаграждението
на изпълнителя по договора с поне 2,5% над базисната цена по чл. 5, ал. 1 от
договора при горепосочените условия. Поради горното неоснователно е
възражението на ответника, че провеждането на преговори и постигане на съгласие
в писмен вид е необходимо за изменение на договора и индексиране на
възнаграждението на превозвача. Постигането на съгласие между страните за
увеличение на възнаграждението до 5% изисква сключването на анекс. Ако такова
не е постигнато, възнаграждението се индексира с минималното предвиденото от
2,5% при наличието на посоченито увеличение на гориво-смазочните материали въз
основа на уговореното в договора, без да е необходимо да се сключва анекс (така
относно индексирането на цена в договор за превоз в Решение № 102/01.08.2017 г. по гр.д. №
50254/2016 г. по описа на ВКС, Г.К., ІV Г.О. и Решение № 149/30.11.2017 г. по гр.д. №
268/2017 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.).
Неоснователно е възражението на ответника, че индексирането на цената по чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е обвързано с началото на изпълнението му – въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия, а не посочено в него датата на сключване на договора. Съдът намира, че волята на страните в горецитираната разпоредба е ясна и недвусмислена, че промяната в цената на гориво-смазочните материали се отчита спрямо цената към датата на подписване на договора. В случая въвеждането в експлоатация на автобусната линия не зависи от волята на превозвача, а на възложителя. Въвеждането в експлоатация касае началото на започване на изпълнението, което не се спори да е започнало към процесния период – м. 12.2017 г. От друга страна, индексирането на цената касае насрещната престация за извършения обществен превоз на пътници. В контекста на горецитираните разпоредби на Регламент (ЕО) № 1370/2007 и на Наредба № 2 от 15.03.2002 г., компенсирането на разходите на превозвача отчита инфлационните процеси и други икономически промени относно материалите и условията за извършване на обществения превоз. Икономическата логика сочи, че в чл. 5, ал. 4 е предвидена именно датата на сключване на договора, тъй като към тази дата най-късно страните са могли да отчитат актуалните икономически условия и да предвидят възнаграждението на превозвача за извършения превоз.
Неоснователно е и възражението на ответника относно отчитането на датата на влизане в сила на договора - от завеждането му в деловодната система на С.О., доколкото видно от договора в чл. 5, ал. 4, т. 2 е приета от страните за приложима не датата на влизане в сила на договора, а датата на подписване на договора.
От изслушаното и прието допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че съгласно данните на НСИ през 2017 г. цената на природния газ за крайни небитови потребители се е увеличила средно с 33,65%, съответно средно с 32,24%. От основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че съгласно данните на НСИ изчисленият процент на намаление на средната цена за смазочни материали (моторно масло) през м. 12.2017 г. спрямо средната цена за м. 12.2016 г. е 2,719%. С оглед нормата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора релевантни са изчисленията, направени въз основа на данните от НСИ, поради което именно в тази част съдът кредитира заключението на вещото лице. Поради горното съдът не обсъжда направеното при условията на евентуалност възражение на ответника, ако се приеме за релевантна цената на природния газ по решенията на КЕВР.
При съобразяване на горното съдът намира, че през 2017 г. спрямо годината на подписване на договора - 2016 г. е налице увеличение на цената на гориво-смазочните материали с повече от 20% съгласно данните на НСИ, т.е. налице е хипотезата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора. Съгласно изслушаните основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводнатата експертиза, изчислената индексирана цена с 2,5% за 1 километър пробег се получава 3,075 лева без ДДС или 3,69 лева с ДДС. Получената разлика над платената цена за общо 484 268,500 км пробег за м. 12.2017 г., като се вземе предвид индексацията от 2,5%, възлиза на 43 584,17 лева с ДДС.
С оглед на горното и видно от основното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, дължимото възнаграждение за
обществен превоз на пътници по градски
автобусни линии № 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86,
117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на СО за месец декември 2017 г. възлиза на 3,075
лева без ДДС или 3,69 лева с ДДС. При отчетения и разчетен маршрутен пробег от 484 268,500
км, общото
възнаграждение на ищеца възлиза на 1 786 950,77 лева с ДДС. С оглед
заключението и след приспадане на санкцията в размер на 1 502,92
лева без
ДДС, неплатеният остатък от възнаграждението е в размер на 43 584,17
лева с ДДС.
При така установеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 43 584,17 лева, представляваща неплатената разлика за индексирана цена на извършената транспортна дейност по № 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на С.О.през месец декември 2017 г. по чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, е основателен и следва да бъде уважен.
Поради уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорният
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху
претендираната главница от 43 584,17 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (07.12.2020 г.)
до окончателното й плащане.
Основателна е и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва за забава в размер от 12 808,90
лева върху главницата от 43 584,17
лева за периода от 15.01.2018 г. до 07.12.2020 г., както е изчислена от вещото лице в изслушаното
и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Съгласно чл. 5, ал. 2
от договора, възнаграждението се заплаща до 14-то число на следващия месец,
поради което ответникът е изпаднал в забава за остатъка от възнаграждението, считано
от 15.01.2018 г., както се претендира в случая. Акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за горницата над 12
808,90 лева до предявения размер от 12
808,91 лева следва да бъде отхвърлена
като недоказана и поради това неоснователна.
Законната лихва за забава се
присъжда върху забавената сума, без значение дали върху същата е начислен ДДС
или не. Поради това неоснователно е възражението на ответника, че лихва не се
начислява върху ДДС.
По
разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 5 225,72 лева, от които 2 255,72 лева – държавна такса, 750 лева – депозит на вещо лице и 2 220 лева – адвокатско възнаграждение, което е посочено в договора за правна защита и съдействие като платено в брой, поради което следва да се приеме, че са налице достатъчно доказателства за плащането му, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да бъде разгледано от съда. В случая минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 2 221,79 лева. Поради това претендираното от ищеца възнаграждение не надвишава този размер и съответно възражението на ответника за прекомерност е неоснователно.
С оглед изхода на спора и предвид гореизложеното, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 5 225,72 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед минималния размер на отхвърлителната част от исковете от 0,01 лева, съдът намира, че на ответника не следва да бъдат присъждани разноски по делото.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК, ищецът е посочил банкова сметка ***: ***, BIC: *** “О.Б.” АД, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О.,
БУЛСТАТ ********с адрес: гр. София, ул. “********да
заплати на “М.Г.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, сумата от 43 584,17 лева (четиридесет и три
хиляди петстотин осемдесет и четири лева и седемнадесет стотинки), представляваща
неплатената разлика за индексирана цена на извършената транспортна
дейност по градски автобусни
линии № 12, 18, 20, 21/22, 23,
24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна
схема на С.О.през месец
декември 2017 г. по чл. 5, ал. 4, т. 2 от Договор №
СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., сключен между С.О.като възложител и “М.Г.” ООД като изпълнител, ведно със
законната лихва върху сумата от 43 584,17 лева, считано от 07.12.2020 г. до окончателното й плащане, и сумата от 12 808,90 лева (дванадесет хиляди осемстотин и осем лева и
деветдесет стотинки), представляваща лихва за забавата върху сумата 43 584,17 лева за периода от
15.01.2018 г. до 07.12.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за горницата над 12
808,90 лева до предявения размер от 12 808,91 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.О.,
БУЛСТАТ ********с адрес: гр. София, ул. “********да
заплати на “М.Г.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 5 225,72
лева (пет хиляди двеста двадесет и пет лева и седемдесет
и две стотинки) - разноски по
делото, съразмерно с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :