Присъда по дело №461/2021 на Районен съд - Сливница
| Номер на акта: | 12 |
| Дата: | 19 октомври 2021 г. (в сила от 4 юли 2022 г.) |
| Съдия: | Ангелина Гергинова Гергинска |
| Дело: | 20211890200461 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 16 септември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
гр.С.
РП-С. е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 122/2021г. по описа на
РУ-С., пр.пр. № 554/2021г. по описа на РП-С., срещу ИС. С. АС., с установена по делото
самоличност, за извършени от него престъпления, както следва :
1.На 25.05.2021 г. около 03.00 часа в барака, долепена до едноетажна сграда,
находяща се в град С., обаст.Софийска, в общежитията на бившия дървен завод: ДЗ /Б./ № 1,
отнел чужди движими вещи - паричната сума от 70 (седемдесет) лева, състояща се от
хартиени банкноти с номинал от по 5 (пет) и 10 (десет) лева и от монети с номинал от по 1
(един) и 2 (два) лева, от владението на собственика СТ. М. ИСКР., с намерение
противозаконно да ги присвои, като за целта употребил сила- нанесъл на пострадалата удари
с юмруци в областта на главата и лицето и ритници по тялото, крещейки: „Щом няма да ми
дадеш семки и „Хелче“, ще ми дадеш пари!“ – Престъпление по чл.198, ал.1 НК.
2. На 25.05.2021 г. около 03.00 часа в барака, долепена до едноетажна сграда,
находяща се в град С., област Софийска, в общежитията на бившия дървен завод: ДЗ /Б./ №
1, извършил действия с цел да възбуди и удоволетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14-годишна възраст- СТ. М. ИСКР., родена на 1** на 67-
годишна възраст, като за целта употребил сила: след като повалил възрастната жена на
леглото, грубо издърпал нагоре блузата, с която била облечена и опипал гърдите й с ръце,
като не й позволявал да се отскубне, стискайки я силно за косата и шията. Престъпление по
чл.150, ал.1 НК.
В разпоредително съдебно заседание подсъдимият А. се възползва от
диференцираните процедури по НПК – глава 27 и на основание чл. 371 т.2 от НПК признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява
да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл. 371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 19.10.2021г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид
на това в хода на съдебното следствие на основание чл. 373 ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
По време на разпоредителното заседание граждански иск не е предявяван и
пострадалата не поиска да бъде конституирана като частен обвинител .
В съдебно заседание представителят на РП-гр.С. поддържа повдигнатото обвинение
срещу подсъдимият. Предвид събраните доказателства, пледира за наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК
за срок от 3 години.
Защитата на подсъдимият от свое име и от името на подсъдимия признава изцяло
фактите изложени в обвинителният акт. Искат делото да бъде разгледано по реда на глава
ХХVІІ от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Молят за
определяне на наказание при приложение на чл.55 НК. По отношение на размера на
предявените и приети за разглеждане граждански искове, счита същите за силно завишени.
Подсъдимият, ИС. С. АС., не дава обяснения по повдигнатото му обвинение.
Присъединява се към казаното от защитникът му. В последната си дума изразява съжаление
от извършеното.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
1
Св. СТ. М. ИСКР., на 67г., живее в барака, находяща се в град С., обл.Софийска, в
общежитията на бившия дървен завод: ДЗ /Б./ № 1, обитавани от ромски фамилии, като
всички обитатели се познават или са роднини. В едноетажна сграда, под формата на буквата
„Г“, долепена до бараката на св. И., живее нейната дъщеря, св. Г.В.Г. заедно с мъжа си, св.
П.М.Д. и 12-годишната им дъщеря, както и семействата на по-големите им деца. В отделна
стая на Г-образната постройка живее, св. М.Г.Г., дъщеря на св. Г.В.Г., и нейния партньор -
св. Г.Р.С.; в друга стая: св. Е.В.Г., дъщеря на пострадалата И., и нейния партньор - св.
М.О.П..
В по-далечна постройка в близост до железопътната линия живеел св. С.В.И. (син на
св. СТ. М. ИСКР.) и неговата жена св. Н.Ю. А.а. Сестрата на последната била починала
преди години и същата помагала на нейния син: подсъдимия ИС. С. АС. с каквото можела.
В последно време подсъдимия нощувал при свидетелите И. и А.а, като през деня ходел на
работа в района на гр.С. заедно със св. С.В.И..
Привечер на 24.05.2021 г. пострадалата И. заедно с роднините си била на центъра в
град С., където се провеждал събор. Около 21.00 часа същата се прибрала в дома си в
постройката тип „барака” на посочения по-горе адрес и си легнала да спи. Помещението, в
което живеела пострадалата, се състояло от една стая с два прозореца, всеки от които имал
по две крила с дървена дограма и от коридорче, водещо до описаната стая. В стаята имало
две легла от по персон и половина: едното се намирало от лявата страна при влизане в
помещението, а другото от дясната страна. Св. И. спяла на леглото, намиращо се в ляво от
входната врата.
Около 03.00 часа на 25.05.2021 г. Подсъдимият И.А. се покачил от дървено магаре за
рязане на дърва върху покрива на бараката на пострадалата, който бил от балатум.
Повдигайки балатума Подсъдимият скочил вътре и се озовал в коридора, водещ до стаята, в
която св. И. спяла. Възрастната жена, която се събудила от внезапния шум, станала от
леглото, за да провери какво става и заварила подсъдимия И.А., скрит зад вратата на
спалното помещение и веднага го познала. Двамата се познавали и били в добри отношения,
нямали предходни конфликти. Св. С.И. добивала дребни доходи, като препродавала на
живущите в бившите общежития хора семки, вафли и енергийни напитки. Често се случвало
подсъдимия да идва да пазарува при нея, включително и „на вересия”. Конкретната нощ
Подсъдимият А. бил дошъл, за да си купи семки и енергийна напитка „Хел”, но тъй като
нямал пари у себе си, св. И. отказала да му даде от исканите стоки и го помолила да си
тръгне. Вместо да напусне помещението, ядосан от отказа, Подсъдимият А. се нахвърлил
върху възрастната жена и започнал да й нанася удари с юмруци в областта на главата и
лицето и ритници по тялото, крещейки: „Щом няма да ми дадеш семки и „Хелче“, ще ми
дадеш пари!“ След като възрастната жена ясно заявила, че няма пари у себе си,
Подсъдимият намерил под дюшека на леглото портмонето на пострадалата, от което взел
паричната сума от 70 (седемдесет) лева, която била на хартиени банкноти с номинал от по 5
(пет) и 10 (десет) лева и на монети с номинал от по 1 (един) и 2 (два) лева. След това
повалил възрастната жена на леглото и й казал, че „иска от нея пичка“, давайки й ясно да
разбере, че ще се съвкупи с нея. Подсъдимият грубо издърпал нагоре блузата, с която била
облечена пострадалата и опипал гърдите й с ръце, настоявайки, че иска „да цоца“ от гърдата
й. В резултат от действията на подсъдимия няколко от копчетата на блузата се разкъсали, а
вследствие на побоя в горната част на дрехата се образували кървави петна. Св. И. се
опитвала да се отскубне от Подс.А., но не успявала, тъй като последният силно я дърпал за
косата и я държал за шията така, че възрастната жена се затруднявала да диша. Половият
орган на подсъдимия бил възбуден. Св. И. умолявала Подс.А. да се откаже от намеренията
си да осъществи полов контакт с нея. Говорела му, че му е баба, че има по-големи внуци от
него, че носи свято име. До съвкупление така и не се стигнало, а след като св. И. започнала
да вика за помощ, Подсъдимият си тръгнал от дома й с посочената парична сума, която
похарчил за себе си, а след това се прибрал в постройка в близост до железопътната линия и
си легнал да спи на дивана в коридора. Като напускал жилището на жертвата едната
маратонка на подсъдимия паднала от крака му и останала в бараката. Другата си маратонка
2
Подсъдимият загубил в поляната при железопътната линия, докато се отдалечавал от
местопроизшествието. Двете маратонки били в преливащ цвят от червено към черно и били
единствените, с които подсъдимия А. разполагал.
Около 04.00 часа, след като се опомнила от преживения стрес, плачейки и загърната с
жилетка, св. СТ. М. ИСКР. отишла до съседната едноетажната сграда, в която в този момент
спяла св. Г.В.Г., като й разказала подробно за инцидента и за предприетите от подсъдимия
действия по отнемане на парите й, както и за тези насочени към половата й
неприкосновеност. След като осветила помещението с телефона си, тъй като сградата не
разполагала с електрическо осветление, св. Г. видяла кръв по устата на майка си и че бузата
й е силно издута от дясната страна. В коридора на постройката тип „барака”, в която
живеела пострадалата, била намерена маратонката, която Подс.А. носел по време на
извършване на деянието, която впоследствие била предадена на правоохранителните
органи. От поляна, намираща се в близост до местопроизшествието, била иззета другата
маратонка в преливащ червено-черен цвят. Св. Г. сигнализирала до ЕЕН-112 за инцидента.
На място пристигнал полицейски екип и такъв на спешна помощ. Полицейските служители
свидетелите М.П.Л. и С.П.В. възприели външното състояние на пострадалата, която била
силно уплашена и притеснена, като не можела да даде логично обяснение на инцидента. Св.
С.И. имала видим следи от наранявания в областта на главата и кръв по лицето в областта
на устните. След като на пострадалата бил извършен преглед, за който бил издаден
медицински фиш, същата била изписана без да постъпва на лечение в болнично заведение.
Междувременно свидетелите М.О.П. и Г.Р.С. намерили Подсъдимият А. да спи в коридора
на обитаваната от свидетелите С.В.И. и Н.Ю. А.а постройка. На въпроса какво е направил на
възрастната жена Подсъдимият не дал конкретен отговор. Посочените свидетели извели
подсъдимия навън, като го предали на полицейските служители. Преди да бъде качен в
патрулната кола св.т Г.В.И., който забялезал, че Подсъдимият е обут с маратонките на св.
С.В.И., го накарал да ги събуе, което последният сторил без възражения, след което
Подс.И.А. бил съпроводен до сградата на РУ на МВР С. за извършване на последващи
действия. При нетоложност с извършване на оглед на местопризшествие стартирало
настоящото наказателно производство.
В дома на жертвата бил извършен оглед на местопроизшествие, при който били
иззети един брой маратонка в преливащ цвят от червено към черно и кутия с надпис
„ЕКСКОМ“. Изготвен бил и фотоалбум.
Веднага след установяването му от полицейските органи Подсъдимият А. бил
освидетелстван, като по него не са установени следи от наранявания.
Дъщерята на пострадалата: Г. Г., предала за нуждите на разследването един брой
дамска блуза с къс ръкав с основен цвят тъмносиньо с розово. Видно от извършения оглед
от дясната страна в горната част има едно копче, а под него две празни надърпани места,
като срещу тях от дясно има прорези (дупки), в които влизат копчета за закопчаване, като на
най-долната дупка има поставена безопасна игла. От дясната страна в областта на гърдите
има три броя засъхнали кафеникави петна.
Видно от изготвена съдебно-медицинска експертиза № 98/2021 г., изготвена от
доктор В.Т. – съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ
„Александровска” ЕАД, при прегледа на св. С.И. са установени кръвонасядания, съчетани с
травматичен оток; кръвонасядания в областта на шията, врата и левия горен крайник. След
допълнително проведени рентгенографски изследвания на долна челюст и гръден кош на
пострадалата И. е видно, че в резултат на нанесения й побой не са причинени фрактури на
ребра и долна челюст. Причинени са мекотъканни увреждания, изразяващи се в
кръвонасядания, съчетани с травматичен оток и видима лицева асиметрия вляво,
кръвонасядания в областта на шията и врата и левия горен крайник, които увреждания в
своята съвкупност са й причинили ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
В хода на разследването е изготвена фоноскопска-техническа експертиза на
3
подадения на ЕЕН-112 сигнал от св. Г.В.Г. по повод на инцидента.
Видно от изготвената психолого-психиатрична експертиза на св. СТ. М. ИСКР. по
време на изследването й, проведено чрез предоставена он-лайн връзка на 16.06.2021 г. в
сградата на РУ на МВР С., св. е вътрешно напрегната, тревожна, контактна всестранно
ориентирана, в ясно съзнание, сътрудничи на изследването. Разкрива оплаквания от
вегетативния регистър, разгърнали се към момента на стресовото събитие. Разкрива
симптоматика на остра стресова реакция, която пострадалата е преживаля с епизоди на
повтарящо се изживяване на травмата като внезапно спомняне на отделни фрагменти от
ситуацията с вегетавина свръхвъзбуда; вегетативни признаци на психична тревожност –
треперене, изпотяване, безсъние. Интелектуалните възможности на св. са в ниската граница
на нормата за възрастта и образователния й ценз. Личностовият й профил е без данни за
психопатология и се характеризира с по-висока внушаемост и манипулируемост.
Резултатите от проведените изследвания са индикативни за преживяна остра стресова
реакция, свързана с нападение спрямо личността й, която обаче не възпрепятства
способността й правилно да възприема фактите от обективната действителност и да дава
показания по тях. Същата може да участва пълноценно в наказателното производство.
Налице са данни за преживяна остра стресова реакция. Генерирането на страх и тревожност
са довели до състояние на реална витална застрашеност. Налице са данни за разстройство в
емоционалния й баланс. Обективните данни от изследването показват преживян дистрес,
дскомфорт и базисен емоционален дисбаланс. При лица с такива резултати е възможно да се
проявят и бъдещи психоматични смущения в здравето.
Експертното изследване на подсъдимия ИС. С. АС. е проведено на 02.07.2021 г. в
сградата на следствения арест в гр.София, бул. „Г. М. Димитров” 42. Видно от
обстоятелствената част Подсъдимият е роден в семейство без баща. Майка му е починала,
когато е бил на 7-годишна възраст и е настанен от социалните служби в дом за настаняване
от семеен тип. Имал е нормално нервно-психологично развитие, но е израстнал в условията
на недостатъчен родителски капацитет, с ранни девиантни прояви. Липсват обективни
нарушения на психичното и интелектуално развитие. Подсъдимият е с влошена
социализация, с устойчиво асоциално поведение, импулсивен, с нисък фрустрационен
толеранс, с намален контрол на подтиците и влеченията, реализиращ престъпни
посегателства обичайно в ситуация на алкохолно опиване. Към инкриминираната дата
липсват данни за патологично алкохолно опиване, но се е намирал в състояние на
обикновено алкохолно опиване – към средна степен, характеризиращо се със снижена
критичност, емоционална лабилност, волева улесненост с отпадане на морално-етичните
задръжки, но психичните годности за разбиране и ръководене на постъпките са запазени.
При изследването няма категорични данни за разстройство на навиците и влеченията,
свързани със сексуалното поведение и девиация на половия нагон. В заключение се
установява, че Подсъдимият е със запазени психични годности – могъл е да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
Подсъдимият ИС. С. АС. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр.София, българин,
български гражданин, без постоянен адрес, живущ в гр.С., общежитие на ДЗ /Б./ № 1,
неженен, безработен, с основно образование.Осъждан е .
Горепосочената фактическа обстановка ,съдът приема за доказана, въз основа на :
а/Гласни доказателства – съдържащи се в свидетелските показания на СТ. М. ИСКР.
(л.54, л.56-59 и л.60), Г.В.Г. (л.62-63), М.Г.Г. (л.64), М.П.Л. (л.65), С.П.В. (л.66), С.В.И.
(л.67-68), Н.Ю. А.а (л.69), Г.В.И. (л.70), М.О.П. (л.71), Е.В.Г. (л.72), Г.Р.С. (л.73) и П.М.Д.
(л.74);
б/Протоколи и други документи по чл.283 от НПК – прочетени и приети като
доказателства и приложени по досъдебно производство №59/2011г. по описа на РПУ-гр.С. : -
протокол за оглед на местопроизшествие от дома на пострадалата и фото албум (л.13-20);
протокол за оглед на местопроизшествие от поляна в близост до ж.п. линията София-
Драгоман и фото албум (л.22-27); протокол за освидетелстване на лице и фотоалбум (л.28-
4
32); протокол за доброволно предаване на дамска блуза (л.33), протокол за оглед на дамска
блуза и фотоалбум (л.34-37); протокол от фоноскопска-техническа експертиза № 296/
17.06.2021 г. (л.88-97), протокол за съдебно-медицинска експертиза № 98/2021 г. (л.102),
протокол за съдебно-медицинска експертиза № 122/26.06.2021 г. (л.102), протокол от
психолого-психиатрична експертиза на св. СТ. М. ИСКР. (л.115-122) и протокол от
психолого-психиатрична експертиза на обвиняемия И.А. (л.128-137).
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимия А. в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното
заседание на основание чл.371, т.2 НПК, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът намира, че
самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т.2 НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и се намират в
хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда.
Съдът кредитира показанията на пострадалата И., която правдиво излага фактите
относно съставомерните елементи на съставите на престъпления, за които е привлечен към
отговорност подс.А., както следва : начинът, по който подсъдимият е проникнал в
жилището й – през покрива на пристройката, в която живее; желанието му да му даде
безплатно продукти, с продаването на които, свидетелката подпомагала бюджета си.
Свидетелката логично излага фактите относно начина на отнемане на парите й, посредством
нанасянето на удари от подс.А. с юмруци в областта на главата и лицето и ритници по
тялото, факти които се потвърждавата, както от свидетелските показания на останалите
разпитани в хода на производството свидетели, но и от изготвените СМЕ и
СПЕ.Свидетелката е последователна във възпроизвеждането на фактите относно действията
на подс.А. , с които я е повалил на леглото, грубо е издърпал нагоре блузата, с която била
облечена и опипал гърдите й с ръце, като не й позволявал да се отскубне, стискайки я силно
за косата и шията. Факти потвърдени, както от показанията на св.Г. Г., дъщеря на
пострадалата, но и от извършеният оглед на веществени доказателства, а именно
предадената блуза, с която е била облечена пострадалата, от който е видно липсата на две
копчета и описано издърпване в тази област, както и наличието на кафеникави петна.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.В.Г. , М.Г.Г., С.В.И. , Н.Ю. А.а,
Г.В.И., М.О.П., Е.В.Г., Г.Р.С. и П.М.Д. , които изнасят факти относно отношенията в
общността, в която живеят с подс.А. и пострадалата И., както и факти относно състоянието,
в което е била пострадалата И., непосредствено след извършване на деянията от подс.А..
Показанията им се подкрепят, както от приетите експертизи, от показанията на пострадалата
И. и признанието на подс.А.. Не на последно място, свидетелските показания са взаимно
свързани и безпротиворечиви помежду си.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М.П.Л. и С.П.В., полицейски
служители, които установяват както състоянието на пострадалата И., непосредствено след
осъществяване на деянията, така и фактите довели до установяването и задържането на
подс.А..
С оглед установената фактическа обстановка, съдът стигна до извода, че подсъдимия
И.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.198,
ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК, като на 25.05.2021 г. около 03.00 часа в барака, долепена до
едноетажна сграда, находяща се в град С., обаст.Софийска, в общежитията на бившия
дървен завод: ДЗ /Б./ № 1, отнел чужди движими вещи - паричната сума от 70 (седемдесет)
лева, състояща се от хартиени банкноти с номинал от по 5 (пет) и 10 (десет) лева и от
монети с номинал от по 1 (един) и 2 (два) лева, от владението на собственика СТ. М. ИСКР.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта употребил сила- нанесъл на
пострадалата удари с юмруци в областта на главата и лицето и ритници по тялото,
5
крещейки: „Щом няма да ми дадеш семки и „Хелче“, ще ми дадеш пари!“.
Обект на престъплението грабеж са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността и гарантиращи
правото на живот, както и обществените отношения, които осигуряват нормалните условия
за упражняване правото на собственост върху движими вещи и обществените отношения,
които осигуряват на човека възможност свободно да формира своята воля и да избира
поведение.
От обективна страна, подс. И.А., чрез своите действия, е извършил престъплението
грабеж, като е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на паричната сума от 70
(седемдесет) лева, състояща се от хартиени банкноти в различни купюри от владението на
постр. С.И., като е прекратил фактическата власт върху парите, които е намерил в дома й,
която до момента на деянието се е упражнявала от пострадалата, като за това е употребил
сила. Употребата на сила като обективен признак на престъплението грабеж /и не само при
него/ означава физическо въздействие на дееца, насочено към преодоляване на реална или
възможна съпротива на друго лице. Употребената от страна на подс. А. сила е насочена към
сломяване съпротивата на жертвата и улесняване на последващо отнемане на вещите –
сумата от 70 лева. За прекратяване на съществуващото владение не е било достатъчно
деецът да вземе вещите, а при извършването му предварително е била упражнена сила,
изразяваща се в нанасянето на удари с юмруци , в областта на главата и лицето и ритници
по тялото. Между двата акта, съставляващи изпълнителното деяние на грабежа, съществува
функционална връзка, тъй като използваната от подс. А. сила се явява начин за
неутрализиране на съпротива на пострадалата И., която не е имала намерение да даде или
отстъпи някому парите си. Силата, употребена от подсъдимия, безспорно е била насочена
към прекъсване на връзката между пострадалата и намиращите се в дома й пари.
Субекти на това престъпление са пълнолетни вменяеми лица. Подс. А. е именно
такъв – пълнолетно наказателно-отговорно лице, което не е бил собственик на паричната
сума от 70 лева, намираща се в дома на пострадалта (предмет на отнемането) и което по
време на извършване на деянието е могло да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Вината като субективен елемент на престъплението е свързана с конкретно
психическо състояние на дееца, отразяващо негово субективно отношение към
общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици. Константна е
съдебната практика, според която за субективната страна на деянието следва да се съди най-
вече от конкретните обективни действия на дееца, предшестващи настъпилия резултат. За
умисъла на дееца – дали е пряк или евентуален, се преценява от начина на извършване на
престъплението и от обективно причинените увреждания.
В конкретния случай, като съобрази съвкупността на всички обстоятелства за
извършеното престъпление и отчете поведението на виновния и пострадалта, начина и
способа на извършване на престъплението, характера на телесните увреждания, настоящият
състав прие, че от субективна страна по време на извършване на деянието подс. И.А. е
действал умишлено, с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият, като човек без
психични отклонения и с достатъчен житейски опит, логично е съзнавал, че парите които ще
отнеме от пострадалата И. се намират именно в нейно владение (т.е. във владението на
другиго, че са чужди), че тя не е съгласна да й бъдат отнети и че това несъгласие се
преодолява чрез упражнената от него физическа сила. С използването на силата
подсъдимият е целял да установи своя фактическа власт върху предмета на престъплението
и е извършил деянието с намерението да присвои 70 лв. които намерил на
местопрестъплението. Той е имал и намерение да се разпореди с вещите които отнеме в свой
интерес, противозаконно да ги присвои. Несъмнено подсъдимият напълно е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-
опасните последици. Действията му при осъществяване на деянието показват едно
целеустремено поведение, насочено към отнемане на наличните парични средства у
пострадалата, като за целта е употребил сила. В практиката на ВС и ВКС, а и в правната
6
доктрина трайно и безпротиворечиво е изяснено, че за умисъла може да се съди от
средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на
нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата, и други обстоятелства. В
случая настоящият състав приема за безспорно установено, че подс. А., предвид цялостната
обстановка и неговите действия, е искал и да причини фивическо увреждане на жертвата и
да отнема процесните пари в размер на 70 лева.
Ето защо съдът призна подс. И.А. за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 198, ал. 1 НК
С оглед установената фактическа обстановка, съдът стигна до извода, че подсъдимия
И.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по по
чл.150, ал.1 НК, като на на 25.05.2021 г. около 03.00 часа в барака, долепена до едноетажна
сграда, находяща се в град С., област Софийска, в общежитията на бившия дървен завод: ДЗ
/Б./ № 1, извършил действия с цел да възбуди и удоволетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст- СТ. М. ИСКР., родена
на 1** на 67-годишна възраст, като за целта употребил сила: след като повалил възрастната
жена на леглото, грубо издърпал нагоре блузата, с която била облечена и опипал гърдите й с
ръце, като не й позволявал да се отскубне, стискайки я силно за косата и шията.
Престъпление по чл.150, ал.1 от НК е поместено в глава ІІ „Престъпления против
личността”, раздел VIII от НК- „Разврат”. Родов обект на престъпленията в този раздел са
обществените отношения, свързани с половата неприкосновеност на личността, със
свободния избор на сексуален партньор, с осигуряване на половия морал, като индиректно
се засяга и представата за лична чест и достойнство. Непосредствен обект на
престъплението по чл.150, ал.1 от НК са обществените отношения, свързани със свободата
на избор на полов партньор и сексуално поведение.
Субект на престъплението по чл. 150, ал. 1 НК може да бъде всяко наказателно
отговорно лице, като в случая се касае за пълнолетно, вменяемо, физическо лице.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.150, ал.1 от НК може да се
осъществи единствено чрез действие, физически контакт между дееца и пострадалия, който
по своето естество може да възбуди или удовлетвори полово желание, но без съвкупление.
Проявните форми са различни – въздействие върху различни ерогенни зони, прегръдки,
целувки, орален акт и др. подобни. Пострадал е лице, навършило 14 години, т.е. пълнолетно,
и с оглед относително по-голямата възраст законодателят е придал правно значение на
съгласието на жертвата. Деянието ще бъде съставомерно по чл. 150 от НК, само ако е
осъществено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използване или привеждане на
пострадалия в безпомощно състояние или чрез използване на положение на зависимост или
надзор. В първия случай – когато блудството е извършено посредством употреба на сила
както е квалифицирано в настоящия случай, се касае за съставно престъпление, включващо
в себе си блудство и принуда /в този смисъл Решение № 505-73-II н. о. на ВС/. Под употреба
на сила следва да се разбира физическо въздействие върху пострадалия, накърняване на
телесната му неприкосновеност, без непременно то да се е изразило в причиняване на
телесна повреда. Необходимо е силата да предшества или да съпътства блудствените
действия, защото също както и при грабежа, са средство за сломяване съпротивата на
пострадалия. Деянието по чл. 150, ал. 1 НК може да бъде осъществено единствено с пряк
умисъл. От субективна страна деецът трябва да съзнава още, че използва физическа или
психическа принуда, както и че тя е средство, метод, начин за сломяване съпротива на
жертвата. Необходимо е наличието и на специална цел – да възбуди или удовлетвори
полово желание. Двете цели съществуват в условията на алтернативност, но е възможно
деецът да е действал при кумулативното им наличие. За съставомерността на деянието не е
необходимо целта да е постигната реално. Достатъчно е тя да съществува и действията да са
насочени към постигането й /в този смисъл Решение № 230-2009-III н.о на ВКС/.
От обективна страна деянието, за което е привлечен към отговорност подс.А. е
осъществено чрез действие - физически контакт между пострадалата и подсъдимия,
7
изразяващо се в поваляне на пострадалата на леглото, като не й е позволявал да се отскубне
, стискайки я силно за косата и шията. Тези действия на подс.А. са съпроводени и с
вербално изразяване, казвайки на пострадалата „че иска от нея пичка“. Безспорно след като
е отблъснала опитите на подсъдимия да осъществи полов контакт с нея, той е предприел
действия с цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление, грубото издърпал
блузата й нагоре и опипвал на гърдите й. Така възприетата фактология, установена от
събраните по делото доказателства и призната от подсъдимия като част от фактите,
изложени в обвинителния акт, сочи на категоричния извод, че по отношение на
свидетелката И. е упражнена физическа принуда от подсъдимия А., за да бъде осъществено
блудствено действие с нея.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и
съзнателно е целял, и искал настъпването на тези последици. Налице е и специалната
користна цел- да възбуди и удовлетвори полово желание. Съдът извлича този извод въз
основа конкретно обективираното поведение на подсъдимия. Обстановката, в която е била
поставена пострадалата в дома й, през нощта, знаейки, че живее сама, отправените й
сексуални предложения, действията на подсъдимия по опипване на гърдите й, че
подсъдимият е планирал нападението и извършването на блудствени действия с
пострадалата с горепосочената цел-да възбуди и удовлетвори половото си желание т.е. воден
от желанието да удовлетвори нагона си, посягайки на половата неприкосновенност на
жената.
Тези действия и цялостно поведение на подсъдимия говорят за категоричен пряк
умисъл у него за извършеното престъпно посегателство срещу личността на пострадалата
И., представляващо блудство по смисъла на чл. 150, ал. 1 от НК.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Несъмнено е , че с оглед на извършеното престъпление, подсъдимият следва да
понесе съответната наказателна отговорност и извършеното от него деяние подлежи на
наказание.
По правило степента на обществена опасност и на деянията по чл.198, ал.1 НК и по
чл.150, ал.1 НК е висока. Засегнат е по-широк кръг обществени отношения, които
осигуряват свободата на избор на сексуален партньор, осигуряват половия морал и половата
неприкосновеност на личността, както и отношенията свързани с неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността, както и обществените отношения,
които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху
движими вещи и обществените отношения, които осигуряват на човека възможност
свободно да формира своята воля и да избира поведение.
Личната обществена опасност на дееца, съдът прецени с оглед съдимостта на
подсъдимия и данните от извършеното комплексно психолого-психиатрично изследване.
Приложената справка за съдимост на подс. А., сочи, че същият е осъждан.
Извършеното от подсъдимия не е изолиран акт в неговото поведение. Престъпната
деятелност на подсъдимия в конкретния случай обхваща две отделни деяния,
осъществяващи признаците на две престъпления. В този смисъл е явна тенденцията за
незачитане половата неприкосновеност на личността и неприкостновеност на правото на
собственост и физическата цялост на хората. Тези престъпления са извършени в реална
съвкупност, на едно и също място. Тази престъпна упоритост на подс.А., не би могла да се
приеме за изолиран акт в поведението му. От изготвената по делото комплексна психолого-
психиатрична експертиза е видно, че при подс.А. било налице обикновено алкохолно
опиване към средна степен, което не може да се приравни към правните категории
„краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“. В резултата на това
поведението му е било улеснено от количеството поет алкохол, както и от личностните му
характеристики – импулсивен, с нисък фрустрационен толеранс, с намален контрол на
подтиците и влеченията. С оглед на всичко изложено по-горе, съставът намира, че подс. А.
8
разкрива завишена степен на обществена опасност.
При определяне на наказанията за двете престъпления съдът не намери счекчаващи
вината обстоятелства. Самопризнанието, предвид процедурата, по която протече съдебното
производство, не би могло да се приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй
като това би било в разрез със задължителната съдебна практика по приложение на
института на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК - т.7 от Тълкувателно
решение №1 от 06.04.2009г. по т.д.№1/2008г., ОСНК на ВКС. Съгласно цитираната точка от
ТР, при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието
по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при
досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване
на престъплението и неговия извършител. Доказателства за такова цялостно процесуално
поведение, спомогнало за разкриване на обективната истина, в кориците на делото не са
налице. Напротив, разкриването на престъпленията и техния автор се дължи изцяло на
процесуалната дейност на разследващите органи. Поради това съдът намира, че формално
декларираните самопризнания от подсъдимия в с.з., които са необходими условие за
приложението на диференцираната процедура по гл.ХХVІІ не могат да бъдат отчетени като
смекчаващо вината обстоятелство.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са – планирането и създаването на
подходящи условия за осъществяване на престъпната цел, престъпната упоритост, с която е
преследвал целта си.
Съдът, определяйки наказанието за престъплението по чл.198 ал. 1 НК, с оглед
разпоредбите на НК прецени, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при
условията на чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.54 ал.1 от НК. Съдът счита, че целите на наказанието
съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимия А. за това престъпление
бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години. Наказанието е
съобразено със степента на обществена опасност на деянието и с личността на дееца, с
превес на отекчаващите отговорността обстоятелства, с отчитане на обстоятелството, че
деянието не е изолирано, че интензитета на принудата упражнена спрямо пострадалата И. е
бил значителен. Поради това съдът намира, че наказание именно в този размер /близо до
максималния/ би постигнало целите както на специалната, така и на генералната превенция
и би било съответно на извършеното и на личността на извършителя. Това наказание според
настоящия състав, ще удовлетвори на първо място целта на индивидуалната превенция на
наказателната отговорност. Наложеното наказание ще отнеме възможността да върши други
престъпления и ще го предупреди за сериозността и последиците на санкцията. Не на
последно място, наложеното наказание ще въздейства предупредително и върху останалите
членове на обществото, като ще ги провокира от въздържане към подобно престъпно
поведение. Предвид горното, след като определи наказание на подсъдимия И.А.- „Лишаване
от свобода” за срок от шест години, на основание чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така
определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода” за срок от четири години.
При определяне на наказанието за престъплението по чл.150, ал.1 от НК, с оглед
разпоредбите на НК прецени, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при
условията на чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.54 ал.1 от НК. Съдът счита, че целите на наказанието
съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимия А. бъде определено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години и шест медеца. Наказанието е съобразено със
степента на обществена опасност на деянието и с личността на дееца, с превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, с интензитета на принудата упражнена спрямо
пострадалата И. - психическа такава и упражнената сила. Отчете и характера на
блудствените действия- изразило се единствено в опипване на гърдите. На следващо място,
съдът отчете фактът, че пострадалата е възрастна жена, живееща сама. Съдът взе под
внимание и фактът, че подс.А. , вече е осъждан за същото престъпление , като прави
впечатление идентичността в пострадалите – възрастни самотни жени. Поради което съдът
9
намира, че наказание именно в този размер /над средния/ би постигнало целите както на
специалната, така и на генералната превенция и би било съответно на извършеното и на
личността на извършителя. Предвид горното, след като определи наказание на подсъдимия
И.А. - „Лишаване от свобода” за срок от пет години и три месеца, на основание чл.58а, ал.1
от НК съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и 6 шест месеца.
Като отчете размера на наложените наказания за всяко от двете престъпления, от
една страна и от друга данните за личността на подсъдимия /осъждан многократно/, съдът
счете, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимия е
необходимо така наложените му наказания да бъдат изтърпяни ефективно. Съдът намира, че
изолирането на конкретния деец в пенитенциарно заведение, би оправдало обществените
очаквания за справедливо наказание в конкретния случай и при конкретните данни за дееца
и деянията му. Ето защо, съдът постанови, така определине на подс.А. наказания, да бъдат
изтърпени първоначален „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, б.“б“ ЗИНЗС.
Тъй като трите престъпления, предмет на настоящото производство, са извършени от
подсъдимия И.А. в условията на реална съвкупност, на основание разпоредбата на чл.23,
ал.1 от НК, след като му определи наказание за всяко престъпление поотделно, съдът му
наложи най-тежкото от тях, а именно – лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години ,
което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, б.“б“
ЗИНЗС.
Прилагайки разпоредбата на чл.59 от НК, съдът приспадна, от така определеното
наказание, времето през което подсъдимия, ИС. С. АС., с установена по делото
самоличност, е бил задържан от 25.05.2021г. до 27.05.2021г. и по отношение на него са
изпълнявани мерки за неотклонение : „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” от 27.05.2021г. до
влизане на присъдата в сила.
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия направените по делото
разноски за експертизи и фотоалбуми в размер на 1 330,00 лв., като постанови същите да
бъдат заплатени в полза на Държавата, по сметка на РУП-С..
Воден от горното съдът постанови присъдата си.
Председател:
10