№ 641 / 18..10..2019 г..
РЕШЕНИЕ
гр.. Монтана, 18..10..2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр.. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и. деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН И...
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия И... гр..д.. № 2051 по описа на съда за 2018 г.., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.. 124, ал..1 от ГПК, във вр.. с чл.. 537, ал..2 от ГПК..
Производството е образувано по предявена искова молба от Д..А..К.. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, Я..Р..Т. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx и. Р..Р..А.. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx против А..И...К.. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: x., Т.К.. Т. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, И...К.. Т. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, И...К.. Т. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, С..К.. Т. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес:гxxx и. Р..К.. Т. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес:гxxx..
Накратко в исковата молба се излагат следните твърдения:
Тримата ищци са наследници на Р. Т. К. който починал на 07..11..2017г.. в частта от къщата, собственост на ищците на адреса, на който е живял откакто се е родил непрекъснато:г. у. и. на който и. те живеят откакто са семейство..
К. Т. К. който е брат на Р. Т. К. починал на 30..03..2005г.. в неговата си, другата част от къщата на адреса, на който е живял непрекъснато откакто се е родил: г. у.Незнайно защо, двата адреса били различни , след като къщата е една и. в един парцел, поземлен имот с идентификатор: 48489..6..558 по КККР на г...
Къщата била разделена на две части-една за ищците и. една за ответниците.. След като се събрали да живеят на семейни начала, ищцата Д.. с Р. К. в дома на бащата на Р. на посочените два адреса/ а къщата е една/, свекърът на ищцата, бащата на съпруга й разделил на семействата на двамата си сина къщата на две части: за всеки по една стая и. за себе си оставил също една стая..
Тази къща била построена от свекъра на ищцата..
Впоследствие Р. К. си пристроил друга стая и. на двете семейства отново преразпределил къщата, която бил построил..
След известно време Д..К.. пристроила към къщата, по време на брака й с починалия Р. К. кухня-затворен навес, преддверие с баня и. тоалетна и. други подобрения към тази част от къщата и. имота, която свекърът на ищцата Д.. бил определил за семейството на сина си Р...
В другата част на къщата и. в другата част на двора, разширение правили наследниците на К. К...
Ищцата Д..К.. твърди също така, че направила основен ремонт на частта от къщата, собственост на ищците през 2006г.., като обособила самостоятелна кухня, вътрешни бани и. тоалетни, ремонтирала стаите..
Ищцата Д.. и. нейното семейство са владяли, като досега продължават да владеят като свои собствени, откакто къщата е разделена на две между ищците и. ответниците, непрекъснато, явно, необезпокоявани от никого и. нищо, без оспорване от страна на ответниците и. от когото и. да е било другиго, тяхната част от къщата и. от имота, намиращи се откъм улица ,. г. и. се грижат за нея и. я поддържаТ.
Двете части от къщата- тази на тримата ищци и. тази на ответниците, са самостоятелни жилища по смисъла на закона и. съответно са самостоятелни обекти в сградат с идентификатор 48489..6..558..1 по КККР на г. като винаги били със самостоятелни входове..
Дворът също бил разделен на две части с ограда, като откакто свекърът на ищцата Д.. го разделил на две части, всяко от двете семейства ползва своята част от двора като своя собствена по разделението, направено от свекъра на ищцата..
Твърди се, че ответниците никога не са имали претенции към ищците за това тяхно открито и. явно владеене и. ползване на частта от имота и. частта от къщата, намиращи се откъм улица ,. описани подробно..
Ищците се позовават на това свое/ на Р. К. на ищцата Д..К.. и. на децата й/повече от десетгодишно непрекъснато давностно владение и. ползване като собствени/собственици/ на поземления имот и. на построената в него част от жилищна сграда, която част вече е и. самостоятелно жилище/самостоятелен обект в сграда/, като го противопоставят на ответниците и. оспорват правото им на собственост, обективирано в Нотариален акт вх.. Рег..№ 7335/28..12..2007г.., акт №84, том XXIII, дело 5309 на Агенция по вписванията, съответно Нотариален акт №172, том V, рег..3 36216, дело № 3937 от 2007г.., на н. Б. П. рег..№ 113 на Нотариалната камара.. Този нотариален акт се оспорва като такъв с невярно съдържание.. Съобразно този нотариален акт, ответниците незаконосъобразно са придобили правата върху цялата жилищна сграда с идентификатор 48489..6..558..1 по КККР на г. на основание давностно владение и. наследство, каквото ищците твърдят, че същите никога не са упражнявали, нито заедно, нито поотделно, дори за един ден, дори на каквато и. да е било част от тази сграда..
Съобразно гореизложеното в исковата молба се отправя искане до РС-Монтана/след допуснато от съда на осн.. чл..214 ГПК изменение в петитума на иска/, да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 57,66/ 107 ид..ч.. от сграда с идентификатор № 48489..6..558..1 по КККР на г. находяща се в г. по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-29/05..04..2006г.. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: у. със застроена площ от 107кв..м.., с предназначение-жилищна сграда-еднофамилна и. с брой етажи-1, която сграда попада в поземлен имот с ид..: 48489..6..558, които 57,66ид..ч.. са самостоятелно обособени с отделен вход в югозападната страна на сградата и. частта от поземления имот, намираща се от към у. След признаване на правата на ищците, се отправя искане до съда, да постанови отмяна/обезсилване/ на Констативен нотариален акт за собственост по давностно владение и. наследство на имота от 17..12..2007г.., , № 84, том XXIII, рег..№ 36216, ноТ.дело№ 3937 на н. Б. П.н. със съдебен район РС-Монтана по отношение на процесната собственост върху сградата, до признатия размер..
Към исковата молба са приложени писмени доказателства и. са направени искания за събиране на доказателства..
Изпълнена е процедурата по чл.. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок са постъпили писмени отговори на исковата молба- от ответниците А..И...К.. и. друг, подаден от Т.К.. Т. и. С..К.. Т..
И. в двата писмени отговора се излагат съображения за неоснователност на така предявените искове.. Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба, като неверни.. Твърди се, че сградата била построена изцяло от ответниците К. и. А.. К. изцяло с техни средства и. е владяна единствено от тях-било лично, било чрез трети лица за отделни части..
Семейството на Р. К. не било влагало средства в къщата освен за ремонти и. не е осъществявало владение на части от сградата..
Отправя се искане до МРС да охвърли изцяло така предявените искове като неоснователни..
Ответниците също правят искане за допускане на гласни доказателствени средства чрез допускане до разпит на петима свидетели при режим на довеждане.. Също както при ищците, съдът намира, че следва да бъдат допуснати до разпит само двама от поисканите свидетели, а останалите-ако спорните обстоятелства останат неизяснени..
Съдът, на основание чл.. 235, ал..2 ГПК, вр.. с чл..12 от ГПК, по вътрешно убеждение, въз основа на закона и. доказателствата по делото, намира следното:
По делото са приети от съда писмени доказателства, допуснати са до разпит и. са разпитани в публично съдебно заседание свидетелите:А. К. К. П. Г. В. М. Н. Г. и. В. А. М. прието е заключение на вещото лице по назначената от съда СТЕ..
Съдът намира за установено, че исковата претенция е процесуално допустима..
Съгласно трайно установената практика на ВКС, предмет на исковата претенция може да бъде само имот, който реално съществува към датата на предявяване на иска.. В своите решения ВКС поддържа, че с исковата молба трябва да се посочи актуалния статут към датата на постъпване на исковата молба в съда, а не към минал моменТ.
По делото е приложена и. приета от съда скица № 15-716626/05..10..2018г.. на СГКК-Монтана за процесната сграда с иденТ. 48489..6..558..1.. В същата е отбелязано, че сградата е от един етаж и. със застроена площ от 107 кв..м.... Видно от скицата, сграда със застроена площ от 107кв..м.. на един етаж представлява самостоятелен обект-жилищна сграда-еднофамилна.. Съгласно § 5, Т.39 от ЗУТ, ,,обект‘‘ е: ,,самостоятелен строеж, или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и. идентификатор по ЗКИР‘‘..
Горепосочената скица, която е съставена по действащите КККР на г. одобрени със Заповед РД-18-29/05..04..2006г.. на Изпълнителния директор на АК, представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл..179, ал..1 ГПК.. Респективно съдът е длъжен да зачете неговата материална доказателствена сила, като приеме, че искът е допустим, като е посочен имот по действащите към датата на предявявяване на исковата молба/21..08..2018г../ КККР и. сградата, така както е посочена в скицата-жилищна сграда-еднофамилна, със застроена площ от 107 кв..м.. представлява самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ.
Вещото лице е изготвило своето заключение близо една година след предявяване на исковата молба, при което е отчело на място различие в квадратурата, измерена от него, с тази по скицата.. Съдът намира, че това не се отразява на допустимостта на исковата молба, поради съображенията, изложени по-горе..
По основателността на иска..
Ищците претендират собственост върху 57,66/107 ид..ч.. от процесната сграда, на две основания-наследство и. давностно владение..
Относно основанието наследство:
Ищците поддържат, че жилищната сграда била собственост на бащата на Р. К. и. К. Т. К.-Т. К. К. който е построил първоначално сградата и. дал по една стая за всеки от братята, като за себе си оставил също една стая.. Впоследствие Т. построил още една стая, като на свой ред Р. и. К. също разширили с още помещения дадените им стаи от сградата..
Съгласно трайно установената съдебна практика, когато някой претендира, че е собственик на даден имот по наследство, той следва да установи и. правата на праводателя си..
Правото на собственост на Т. К. следваше да се установи от ищците единствено чрез представяне на писмени доказателства/ нотариален акт или друг годен да установи собственическото право документ/ било за процесната сграда с идентификатор № 48489..6..558..1, било за терена, върху който е построена сградата-с ид..№48489..6..558 по КККР на г... В последния случай би могло да се приеме, че като собственик на земята, по приращение по реда на чл.. 92 ЗС Т. К. е станал собственик на процесната сграда..
Такива писмени документи не се представиха по делото..
Свидетелски показания относно собствеността на Т. К. върху имота съдът не приема и. не обсъжда, тъй като са недопустими, съгласно чл.. 164, ал..1, Т.1 и. Т.3 ГПК..
Не се установи и. построеното от наследодателя К. да е представлявало самостоятелен обект, годен за наследяване..
Водим от горното съдът намира, че искът е неоснователен на осн.. наследяване..
По основанието на иска придобивна давност по чл.. 79, ал..1 ЗС:
Ответниците се легитимират надлежно в процеса с титул за собственост на процесната сграда, а именно: Констативен нотариален акт за собственост по давностно владение и. наследство на имота от 17..12..2007г.., , № 84, том XXIII, рег..№ 36216, ноТ.дело№ 3937 на н. Б. П.н. със съдебен район РС-Монтана.. Актът е официален свидетелстващ документ, съгласно чл.. 179, ал..1 ГПК, съставен от длъжностно лице, в кръга на неговата служба, по установените ред и. форма, поради което направените в него от нотариуса констатации са обвързващи за съда с материална доказателствена сила..
Доказателствената тежест да бъде оборено приетото в КНА е изцяло в тежест на ищците, съгласно чл.. 154, ал..1 ГПК..
Съдът намира, че установеното в Констативния нотариален акт не беше оборено в производството, като съображенията на съда са следните;
Владението се дефинира в чл..68 от ЗС като,, упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго‘‘..
Владението се характеризира с два основни признака:обективен/corpus/ и. субективен/ animus/.. Обективният признак е упражняване на фактическата власт върху вещта, а субективния- намерението владелецът да държи като своя.. Законодателят изрично е предвидил начина на обективния елемент върху вещта-лично или чрез другиго..
Следва да се направи ясно разграничение между владението и. държането-дефинирано в чл.. 68, ал..2 ЗС-,,упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя‘‘.. Разликата е именно в субективния елемент-намерението да свои вещта, да я държи като своя, да я третира като собственик..
Държателят държи вещта за владелеца..
За доказването на субективния елемент, е предвидена оборима презумпция по чл.. 69 ЗС-,,предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго‘‘..
Други характеристики на владението са: то да е постоянно-Т.е.. да няма случаен характер, да е непрекъснато/да не е било прекъсвано за период по-дълъг от 6м..; да е несъмнено- да няма съмнение, че владелецът държи вещта и. че я държи за себе си/свои я/; да е спокойно/да се установява без насилие/; владението да е явно-владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно..
Съдът намира, че от показанията на свидетелите безспорно се установява фактическа власт, ползване на процесната част от сградата от ищците през един продължителен период от време, но не се установи по един категоричен начин, да се касае за владение на тази част, чрез което идеалните части да са придобити на осн.. чл.. 79, ал..1 ЗД чрез десетгодишно владение..
От издаването на КНА през 2007г.., с който ответниците са признати за законни собственици на цялата сграда, до предявяване на исковата молба са изминали близо 11 години, през който период, а и. преди това ищците просто са продължили да ползват своята част от сградата, като не се установява те да са оспорвали правото на собственост на ответниците, като претендират, че са владелци на своята част, че е тяхна собственосТ. Констативния нотарилен акт е вписан в Служба по вписванията на 28..12..2007г.., като вписването, съгласно чл.. 113 ЗС имат оповестително-защитно действие спрямо всички лица, което създаване необорима презумпция за знание на факта от всички правни субекти..
Не променя гореизложеното и. факта, че двете страни имат различни входове, ищците плащат отделни консумативни сметки, извършвали са ремонти и. Т.н....
По разбиране на настоящия съдебен състав липсва единия от елементите от фактическия състав на владението, а именно то да е било явно и. несъмнено заявено спрямо ответниците.. Това е така и. с оглед на обстоятелството, че след като са се сдобили с КНА за процесния имот, по тяхно искане, то ответниците са се считали за собственици върху цялата сграда, а не върху нейни отделни части..
От свидетелските показания безспорно се установи, че първоначално построените от Т. К. помещения са отбелязаните със син цвят на скица на вещото лице, намираща се на л..199 от делото/ в частта на ответниците/, като другите са достроявани..
Установи се, че ишците са получили за ползване отделни помещения, след като Д..К.. и. Р. К. са сключили граждански брак..
Така св.. А. К.:,,Д.. и. Р. по-късно са дошли да живеят в тази къща.. Д.. после е дошла‘‘, ,,с никакви пари не е участвал Р., он още беше дете, с пари не е участвал Р., след като се построи къщата, не е веднага дошъл Р. да живее.. Може да е минало две години, може и. повече да е минало‘‘..
Излагат се показания и. че ищцата Д..К.. дълго време е била в чужбина..
Св..М. Г.“:,,Д.. и. Р. по-късно дойдоха да живеят в къщата, щото свекър й на Д.. не я искаше, щото дойде бременна‘‘..,,А.. я пусна Д.. да живее в тази къща‘‘..
Св.. В. Маринов:,,А.. ги е пуснала, че нема къде да отидат, и. А.. ги е пуснала в тая стаичка, да живеят‘‘..
Водим от горното съдът намира, че се касае не за владение, а за позволено от ответниците, макар и. дългогодишно ползване от ищците на процесната част от имота..
Ищците са упражнявали държали процесната част от сградата не за себе си, а за ответниците-собственици, Т.е.. последните са владеели и. тази част от сградата чрез ищците..
Вън от гореизложеното, съдът взе предвид, че докато придобие сегашния си вид, по процесната сграда многократно са достроявани помещения, които не се установи ясно от свидетелските показания кога са строени, а някои и. от кого..
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че предявеният положителен установителен иск за собственост следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и. недоказан..
При този изход на делото, ответницата А..И...К.. има право да й бъдат заплатени направените от нея разноски, на осн.. чл..78, ал..3 ГПК..
Водим от горното, съдът на основание чл..235, ал..2 от ГПК, във вр.. с чл..124, ал..1 ГПК
Р Е Ш И.:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д..А..К.. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, Я..Р..Т. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx и. Р..Р..А.. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx иск за признаване за установено спрямо: А..И...К.. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: x., Т.К.. Т. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, И...К.. Т. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, И...К.. Т. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, С..К.. Т. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес:гxxx и. Р..К.. Т. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес:гxxx, че са собственици на 57,66/107 ид..ч.. от сграда с идентификатор № 48489..6..558..1 по КККР на г. находяща се в г. по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-29/05..04..2006г.. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: у. със застроена площ от 107 кв..м.., с предназначение-жилищна сграда-еднофамилна и. с брой етажи-1, която сграда попада в поземлен имот с ид..: 48489..6..558, които 57,66ид..ч.. са самостоятелно обособени с отделен вход в югозападната страна на сградата и. частта от поземления имот, намираща се от към ул,. както и. за отмяна/обезсилване/ на Констативен нотариален акт за собственост по давностно владение и. наследство на имота от 17..12..2007г.., , № 84, том XXIII, рег..№ 36216, ноТ. дело № 3937 на н. Б. П.н. със съдебен район РС-Монтана по отношение на процесната собственост върху сградата, до признатия размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И. НЕДОКАЗАН..
ОСЪЖДА на осн..чл..78, ал..3 ГПК Д..А..К.. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, Я..Р..Т. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx и. Р..Р..А.. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТЯТ на А..И...К.. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: x. сумата от общо 1220,90.. дължими такси и. разноски в производството..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: