Решение по дело №1397/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145-178 от Административноп-роцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Г. Д. М. против Заповед № 317з-6186/07.06.2024г. на Директора на ОД на МВР Пловдив, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР.

Жалбоподателят моли да се отмени заповедта като неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излага възражения за неяснота на вменените дисциплинарни нарушения, за необоснованост на мотивите. Твърди, че приетата фактическа обстановка е тенденциозна и възприета изцяло от данните по образувано, но неприключило досъдебно производство, с оглед на което твърди и нарушаване на презумпцията за невиновност. Оспорва да е извършил нарушение по смисъла на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В подкрепа на твърденията си представя писмени и гласни доказателствени средства.

Ответникът Директор на ОД на МВР Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва жалбата. Излага съображения за правилност и законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание. Претендира разноски.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства и приложената административна преписка, намери за установено следното:

За допустимостта :

Оспорената заповед е връчена на адресата на 10.06.2024г., а жалбата е подадена по пощата с печат на пощенско клеймо от 24.06.2024 г. Следователно, същата е подадена в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл.149, ал.1 АПК, от надлежна страна и при наличието на правен интерес, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

По същество:

Жалбоподателят е заемал длъжността старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Пето РУ-Пловдив.

Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 317з-116/03.01.2024 г. на директора на ОД на МВР Пловдив. Повод за това са станали писмо peг. № 7855р-12030/29.12.2023 г. по описа на дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР /ДВС-МВР/ и уведомление № 9659/2023г. от 29.12.2023 г. от прокурор Борис Михов, прокурор при ОП - Пловдив, за това, че на 28.12.2023 г. младши инспектор Г. Д. М. и младши експерт Г. Г. Г. са получили облага, която не им се следва от водач на МПС, извършил нарушение по ЗДвП, за да не извършат действие по служба /да не съставят АУАН за нарушение по ЗДвП/. Във връзка с това било образувано следствено дело № 346/2023 г. по описа на ОСлО при ОП-Пловдив и на 29.12.2023 г. младши инспектор Г. М. и младши експерт Г. Г. с постановления са привлечени в качеството на обвиняеми за престъпление по чл. 302, т. 1, във връзка с чл. 301, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2. във връзка с ал. 1 от НК, взета им е мярка за неотклонение задържане под стража за срок от 72 часа.докладна записка № 4575р-1458 от 04.08.2023г.

Определеният предмет на разследването е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР.

Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, на основание чл.214,ал.1.т.1 от ЗМВР служителят вреченно е отстранен от длъжност.

Със Заповед № 317з-2580/08.03.2024г., с мотиви за изтичане на срока по чл.214,ал.3 от ЗМВР и без да се удължи този срок, служителят е възстановен на заеманата длъжност.

Указано е довършване на дисциплинарното производство в определения срок.

След проверката на наличните данни и покана за снемане на обяснения/на лист 52 и 53 от делото/, определения дисциплинарно разследващ орган, на 02.05.2024г. е изготвил становище/лист 42 от делото/ с предложение до дисциплинарно наказващия орган да приеме, че на 28.12.2023г. М. е приел дар, който не му се следва, с което е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194,ал.2, т.4 от ЗМВР-неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР/Етичния кодекс/, и да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушение по чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР.

Фактическата обстановка, изложена от разследващия орган, въз основа на която е направено предложение за налагане на дисциплинарното наказание, се свежда до това, че с писмото от 29.12.2023г. са получени данни за образувано следствено дело във връзка с това,че М. е получил облага, която не му се следва. Данните са квалифицирани, като такива, нарушаващи Етичния кодекс, т.15, т.19,т.25 и т.46. Прието е, че служителят е извършил нарушение на служебната дисциплина. На 11.01.2024г. на младши инспектор Г. Д. М. е връчена покана с peг. № 1 1773р - 342/11.01.2024г. по описа на ОИП - Пловдив за запознаване със заповед № 317з-116/03.01.2024г. за образувано дисциплинарно производство и за предоставяне на писмени обяснения или възражения в срок до 19.01.2024г„ като този факт е удостоверен с подпис на служителя. За непредставянето на писмени обяснения е съставен протокол с рег.№ 1 1773р - 2376/07.03.2024г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР - Пловдив. Служителят е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и е получил копие от същата. Снети са писмени сведения от свидетелите Б. С. С. и М. И. И.. По отношение на третия свидетел И. А. И. е установено, че се намира извън страната, като са взети предвид показанията по воденото сл.д.№ 346/2023г. по описа на ОСлО при ОП – Пловдив.

От дисциплинарно разследващия орган е извърши проверка по изнесените предварителни данни.

В хода на дисциплинарното производство, дисциплинарно разследващия орган е изискал информация от Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, от Директор на Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР , от Началник сектор ,.Човешки ресурси“, Началник сектор „Координация, административно обслужване“ при ОД на МВР, от Пресцентър на ОД на МВР – Пловдив, от Началника на Пето РУ „Полиция“ при ОД на МВР – Пловдив.

Въз основа на събраните материали е прието, че на 28.12.2023 г. тримата свидетели Б. С. С., М. И. И. и И. А. И., докато пътували към сервиз с лек автомобил марка „Мерцедес“, модел “ЦЛК“ , сив на цвят с peг. № [рег. номер], в близост до магазин Кауфланд до бул. „Цариградско шосе“, били спрени от полицейски патрул. Проверяващите полицаи са описани от свидетелите като единият висок без коса или бръсната глава, облечен с полицейска униформа, а другият нисък с черна къса коса, също с полицейска униформа. До автомобила дошъл високият полицай, който поискал СУМПС на Б. С. и регистрационен талон на автомобила. През същото време другият полицай е останал при служебния автомобил. След като направили проверка, полицаите извикали при тях, до служебния автомобил Б. С.. Според Б. С. полицаите му обяснили, че трябва да му вземат книжката, защото автомобила нямал застраховка ГО и му предложили нещата да могат да бъдат „решени“, като Б. отиде до Кауфланд и купи хранителни продукти за двамата полицаи. Според Б. С., ниският полицай с черна коса обяснил на С., че ще му състави акт за не носене на СУМПС и СРМПС, така наказанието няма да е голямо. Б. С. изпълнявал наставленията на полицаите, въпреки че носил в себе си СУМПС и СРМПС, които представил на полицая. Съставени били АУАН - Акт серия GA №1095825 и Акт серия GA №10958245 . Преди да отиде до магазина, двамата полицаи изяснили на Б., какви хранителни продукти да закупи и по колко, така че да има и за двамата - „луканка, кашкавал, на всеки по една бучка сирене, баклава, яйца, кисели млека, кроасани, тарелки с кюфтета, с кебапчета и с кърначета“. Междувременно високият полицай е изпратил И. А., собственика на автомобила, до офис на SDI пред Кауфланд да сключи застраховка ГО. Преди да тръгне към магазина високият полицай поисквал от Б. телефонният му номер, за да се срещнат по- късно и да си предадат продуктите. В магазин Кауфланд тримата свидетели напълват две торби с надпис „Кауфланд“ с еднакви продукти на обща стойност от 122лв. След като излизат от магазина установяват, че полицейският патрул не е на мястото, където е бил по-рано. Б. С. се обадил на високият полицай и му казал, че е готов с покупките. Полицаите му обяснили да ги чакат зад магазин Кауфланд, където има сервизи. Малко след този разговор на място дошъл полицейският автомобил и паркирал до автомобила на свидетелите, зад магазин Кауфланд. Там високият полицай с гола глава, слязъл от полицейската кола и взел чантите, оставяйки ги на задната седалка на служебния автомобил.

В хода на дисциплинарното производство с писмо с peг. № 1 1773р - 724/22.01.2024г до Пресцентър на ОД на МВР - Пловдив са изискани да се предоставят разпечатки от електронните медии, относно публикации, касаещи ареста на държавния служител - младши инспектор Г. Д. М., както и други изнесени данни по случая, от 28.12.2023г. С писмо рег.№ 317р — 1403/01.02.2024г. от Пресцентър на ОД на МВР - Пловдив са предоставени публикации в част от електронните медии касаещи ареста и противоправната дейност на държавния служител. От същите е видно, че неетичното поведение на служителя е станало достояние на обществото чрез средствата за масово осведомяване, което се приема от дисциплинарно разследващия орган като водещо до намаляване или загуба на общественото доверие към полицейските служители.

На 26.04.2024г. на М. е връчена покана с рег.№ 11773р - 4419/29.04.24г. за запознаване с обобщена справка с рег.№ 11773р - 4335/26.04.24г„ както и с всички материали по дисциплинарното производство. Предоставена е възможност за писмени обяснения или възражения.

На 29.04.2024г. служителят отказва да даде обяснения. Прави искане с рег.№ 11773р - 4384/29.04.24г. да му бъдат предоставени материали по воденото производство. С приемо - предавателен протокол с рег.№ 11773р - 4384/29.04.24г. на Г. М. са му предоставени копие на материали от дисциплинарно производство с рег.№ 317з - 115/03.04.2024г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка е последвало издаването на оспорваната заповед, в която изцяло се възприемат фактите, установени в хода на дисциплинарното производство. Прието е в мотивите на дисциплинарно наказващия орган, че служителят М. е взел хранителни продукти на стойност 122 лв. без законово основание, за да не отнеме свидетелството за управление на МПС на Б. С. и така е осъществил състава на вмененото дисциплинарно нарушение. Мотивирано е още, че деянието засяга различни обществени отношения и може да се квалифицира едновременно и като закононарушение, и като морално укоримо. Затова извършеното от М. било в противоречие с правилата на Етичния кодекс, като се подчертава и, че е станало достояние на обществото чрез публикациите в средствата за масова информация. Изложено е, че тежестта на нарушението е голяма, поведението на служителя се характеризира с дързост и усещане за безнаказаност, които са станали достояние на обществото, поради което наказанието „уволнение“ съответства на тежестта на извършеното.

Съдът намира, че провеждането на дисциплинарното производство, завършило с издаване на оспорваната заповед, е в рамките на установени за това срокове, доколкото вмененото нарушение в пълнота е установено след извършване на процесуалните действия от страна на дисциплинарно разследващия орган. Според нормата на чл. 196, ал. 1 ЗМВР нарушението се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, след като всички материали от дисциплинарното производство постъпят при него (чл. 196, ал. 2 от закона). В случая всички материали по делото, обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващия орган са постъпили при компетентния орган на 30.05.2024 г., поради което двумесечният срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР в случая е спазен.

В хода на съдебното производство не се установиха по-различни факти, освен, че от разпитаните по делото свидетели Г. Г. Г., В. И. Ш., М. И. И. и И. А. И. никой непосредствено не е участвал в предлагането и във взимането на твърдяната облага-торбите с продукти от Кауфланд. Свидетелят И. И. в показанията си казва, че разговорът се е водил „там на патрулката“ и той не е присъствал. Свидетелят М. И. през цялото време е стоял вътре в колата. Полицаите взели чантите и си тръгнали. Свидетелят Г. Г., колегата на М., в показанията си твърди, че имал в същия ден лични проблеми и през цялото време си гледал в телефона, поради което не разбрал дали и кога са сложени торбите в колата. В останалата си част показанията на свидетелите се припокриват с установеното в дисциплинарното производство.

Установи се още, че към момента на издаване на оспорваната заповед, а и към момента на приключване на съдебното дирене е налице висящо производство по следствено дело № 346/2023г. по описа на ОСО-Пловдив, видно от писмото на лист 207 от делото.

Досъдебното производство не е преюдициално за настоящото с предмет на оспорване издадена вече заповед за налагане на дисциплинарно наказание, защото въпросът дали извършеното от М. деяние осъществява и състав на престъпление, е предмет на отделно производство, подчинено на специфични ред и правила за доказване. Приключването на наказателното производство обаче, е преюдициално за дисциплинарното производство, когато вмененото дисциплинарно нарушение на Етичния кодекс съдържа факти, които се припокриват изцяло с фактическия състав на престъплението. Дисциплинарнонаказващият орган е приел за установени факти - извършването на определени действия от страна на служителя, които действия осъществяват състав на престъпление. Няма нито един факт, елемент от фактическия състав на дисциплинарното нарушение, който да не е елемент от фактическия състав на престъплението по чл.302,т.1 вр. с чл.301,ал.1 от НК, съответно, не са налице фактически обстоятелства, различни от тези по досъдебното производство, които обстоятелства да са приети за установени по реда на чл. 205 ЗМВР и съответно да обосновават налагането на спорното дисциплинарно наказание.

Когато с едно и също деяние едновременно се поддържа да е осъществен състав на дисциплинарно нарушение и състав на престъпление, или когато извършването на престъплението е част от състава на дисциплинарното нарушение, дисциплинарната отговорност е поставена в зависимост от установяването на факта на извършеното престъпление, което може да се осъществи с влязла в сила присъда на наказателен съд. Съгласно чл. 194, ал. 3 ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, поради което поначало може да бъде реализирана независимо от обстоятелството дали са налице доказателства, че служителят е извършил престъпление. В случая обаче дисциплинарнонаказващият орган, за да обоснове наложеното наказание, е приел за установени и доказани факти, които имат характер на престъпни обстоятелства, при липса на влязла в сила осъдителна присъда относно тези обстоятелства.

Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 195 ЗМВР, с която се въвеждат срокове за налагане на дисциплинарните наказания, като изключение от определените срокове е хипотезата, в която дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение. В последната хипотеза законодателят е предвидил, че сроковете по ал. 1 и ал. 2 започват да текат от влизане в сила на присъдата или наказателното постановление.

Чл. 203 ЗМВР посочва кои дисциплинарни нарушения се приемат за тежки. За същите се налага дисциплинарно наказание уволнение. Сред тях по т. 1 е осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност; и по т. 7, предл. 2 - използване на служебното положение за лична облага; т. 13 - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата.

Съгласно нормата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа образувал дисциплинарното производство.

Съгласно чл. 214, ал. 2 ЗМВР, при привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от Наказателния кодекс и е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, съответният орган по чл. 158 и 159 го отстранява временно от длъжност. Според ал. 5 когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. и т. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение, на него му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване. По силата на чл. 69, ал. 1 НПК когато обвиняемият е привлечен за умишлено престъпление от общ характер, извършено във връзка с работата му, и има достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът може да отстрани обвиняемия от длъжност.

Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че когато с едно и също деяние едновременно се осъществява състав на дисциплинарно нарушение и състав на престъпление или когато извършването на престъплението е част от състава на дисциплинарното нарушение, то в тези случаи няма пречка да се търси както наказателна, така и дисциплинарна отговорност на служителите, но дисциплинарната отговорност в случая се поставя в зависимост от установяването на факта на извършеното престъпление /т.е. от установяването на престъпни обстоятелства/, което може да стане в случая единствено с влязла в сила присъда на наказателен съд. Не случайно законодателят е предвидил първо, че сроковете по ЗМВР започват да текат от влизане в сила на присъдата и второ - че осъждането за умишлено престъпление от общ характер представлява отделно и самостоятелно тежко нарушение на служебната дисциплина.

Ако се приеме, че дисциплинарнонаказващият орган има правомощия да налага наказание за деяние, което от фактическа страна, покрива състав на престъпление, преди да е налице влязла в сила присъда, то на практика би се стигнало до неприлагането на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР, до обезмисляне на нейното съществуване и до нарушаване на презумпцията за невиновност. Приемайки гореизброените норми, законодателят е предвидил, че дисциплинарнонаказващият орган преди да наложи наказание в цитираната по-горе хипотеза, следва да изчака влизането в сила на осъдителна присъда на наказателния съд. В противен случай се губи смисълът на изключението, регламентирано в нормата досежно сроковете за налагане на дисциплинарни наказания за деяния, които осъществяват и състав на престъпления, да текат от влизане в сила на присъдата, а не от откриване на нарушението.

В случая служителят, срещу когото е образувано дисциплинарно производство за поведение, несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на службата, когато това поведение от фактическа страна покрива и състав на престъпление, за което е привлечен и като обвиняем, може да бъде отстранен от служба по реда на ЗМВР при наличието на предпоставките, визирани в закона, както и това е било сторено. При всички случаи обаче дисциплинарнонаказващият орган преди да се произнесе със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание при идентичност на фактите и съставите трябва да изчака произнасянето на наказателния съд и влизането в сила на присъда, която по силата на чл. 300 ГПК и чл. 413 НПК е задължителна за всички органи, съдилища, лица и организации. Безспорно е налице преюдициалност на спора по образуваното наказателно прозводство по отношение на дисциплинарното прозводство. Необходимостта да се изчака влизането в сила на осъдителна присъда е с оглед обстоятелството, че престъпления и престъпни обстоятелства, съгласно българското законодателство, могат да се установяват само по два начина: 1. от наказателния съд, чрез осъдителна присъда и 2. по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, при изчерпателно изброени хипотези, в които граждански съд може да се произнесе по предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство. Никой друг - било то административен орган или съд, различен от посочените по-горе, не разполага с компетентността да установява престъпни обстоятелства дори и инцидентно във връзка с решаването на друг спор, който му е подведомствен или подсъден. Приемането на обратното би довело до нарушаване на презумпцията за невиновност. Следователно, за да се приемат за установени и доказани обстоятелства, които осъществяват и състав на престъпление съгласно българския наказателен закон, следва да е налице влязла в сила осъдителна присъда на наказателен съд или влязло в сила решение на гражданския съд, с което се установяват престъпни обстоятелства по предявен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК.

Установи се, че дисциплинарното производство се развива паралелно с образувано против М. наказателно производство за приет подкуп-облага. С обжалваната заповед е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на посочените по-горе основания за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 28.12.2023 г. служителят поискал и приел хранителни продукти на стойност 122.00 без законово основание за това и без да предприеме действия по изпълнение на професионалните си задачи по време на дежурството си.

По случая е образувано посоченото досъдебно производство за престъпление по чл. 302, т. 1 във вр. с чл. 301, ал. 1 НК. Видно от представените материали в хода на досъдебното производство, деянието от фактическа страна се изразява в поискан и приет в качеството на длъжностно лице дар, който не му се следва, за да не извърши действие по служба.

Анализът на описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание обстоятелства води до извод, че дисциплинарнонаказващият орган е приел за установени факти - извършването на определени действия от страна на служителя, които действия осъществяват състав на престъпление по НК - чл. 302 във. вр. с чл. 301 НК. Същият е приел, че служителят е поискал и приел облага и именно това е фактическо основание за издаване на заповедта, преди да е налице влязла в сила осъдителна присъда на наказателен съд. Чрез извършеното от служителя деяние, по отношение на което е прието, че е несъвместимо с етичните правила и уронва престижа на службата, се осъществява и състав на престъпление съгласно НК. Т.е. с едно и също деяние служителят е осъществил едновременно състав на престъпление и състав на дисциплинарно нарушение. Тоест, елемент от фактическия състав на конкретното дисциплинарно нарушение /така както са описани фактите в заповедта/ е извършването от страна на служителя на престъпление по чл. 302, т. 1 във вр. с чл. 301 НК. За да се приемат за доказани фактите, описани в заповедта, които факти покриват и състав на престъпление е необходимо наличие на влязла в сила осъдителна присъда. Съпричастността на едно лица в извършването на каквото и да е престъпление се установява единствено и само с влязла в сила осъдителна причина. Законът допуска едно изключение от установеното правило и то е при произнасяне с решение на гражданския съд по предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК в изчерпателно посочени хипотези, както вече бе отбелязано по-горе. В случая дисциплинарнонаказващият орган, за да обоснове наложеното дисциплинарно наказание е приел за установени и доказани факти, които имат характер на престъпни обстоятелства, при липса на влязла в сила осъдителна присъда относно тези обстоятелства. На практика, приемайки за доказано, описаното в заповедта деяние, с което се осъществява и състав на престъпление, и издавайки обжалваната заповед, преди да е налице влязла в сила осъдителна присъда, установяваща извършването на престъпление по чл. 302 във вр. с чл. 301 НК от страна на касатора, наказващият орган е нарушил основен правен принцип, намерил израз в установената в чл. 6, т. 2 от КЗПЧОС, чл. 48, т. 1 от Хартата на основните права на ЕС, чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Р. Б. и чл. 16, ал. 1 НПК, презумпция за невиновност.

Изложеното води до извод, че дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" не е доказано, а обжалваната заповед е постановена при липса на материалните предпоставки за издаването, поради което същата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Няма пречка при влизане в сила на евентуална осъдителна присъда по отношение на жалбоподателя за извършено престъпление по чл. 302, т. 1 във вр. с чл. 301, ал. 1 НК, да бъде издадена нова заповед от страна на дисциплинарнонаказващия орган, с която на същия да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение".

Ето защо и предвид изложените съображения обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР е незаконосъобразна и следва да се отмени.

Разноски не са претендирани от жалбоподателя.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 317з-6186/07.06.2024г. на Директора на ОД на МВР Пловдив, с която на основание на чл. 204, т. 3 вр. чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 вр. чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на младши инспектор Г. Д. М., старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Пето РУ-Пловдив.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.