№ 36
гр. Ловеч, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА В.
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20214300500521 по описа за 2021 година
Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Подадена е въззивна жалба № 263354/23.08.21 г. от М. В. Д. против
съдебно решение № 260133 от 26.07.2021 г. по гр.д. № 1720/2020 г. на
Районен съд- Ловеч. Въззивникът посочва, че съдебният акт е неправилен,
постановен в нарушение на закона, необоснован и моли да бъде отменен.
Изтъква се, че изводите на съда противоречат на събраните доказателства и се
анализира съдържанието на писмените и гласни такива. Излага се, че по
делото е бил приет за безспорен факта, касаещ правоприемството на
„Балканбанк“, обявяването в несъстоятелност, продажбата и в последствие
като търговско предприятие на „Росексимбанк“ АД, преименуването и
влИ.ето в“Юробанк И Еф Джи“ ЕАД. Изтъква се, че процесният имот е бил и
се е водил собственост на наследниците на Гено Д.,а към 1964 година - на В.
Д.. Обсъждат се подадените данъчни декларации от въззивника и се изтъква,
че те са индикация за демонстрираното намерение от негова страна за своене
на имота. Посочва се, че за дълг на въззивника към „Балканбанк“АД е било
образувано изпълнително дело на ДСИ при ЛРС №245 от 1995 година и има
постановление за възлагане на имота от 12 януари 1996 година. Заявява се, че
въпреки изготвянето на това постановление не са предприети никакви
действия за вписването му и оповестяването в имотния регистър, нито за
въвод във владение и вписването на нотариалния акт за продажба на
ответника е извършено в Агенцията по вписванията под №7161 от 19
септември 2006 година. Излага се, че от датата на възлагане на имота до
1
датата на вписване на постановлението са изминали 10 години и 8 месеца
през които въззивникът е владял имота, своил го е, поддържал, стопанисвал и
осъществява непрекъснато и трайно владение. Посочва се, че след
изготвянето на нотариален акт №8745 от 09 декември 2008 година до
продажбата на имота на първия ответник по нотариален акт № 119 от 14
януари 2020 година е изминал период от 12 години, през които дружеството-
ответник не е предприело никакви действия по прекъсване владението на
въззивника и установяване на свое такова. Обсъждат се свидетелските
показания, според които за въззивникът е установено, че от 30 години в имота
са живеели родителите на М. Д., заедно с него, понастоящем бащата му и той
продължават да владеят имота и никога не са го напускали. Изтъква се, че
към никой момент е не са били обезпокоявани в осъществяване на своята
собственост, поддържали са имота,почиства ли са го и следователно са
негови собственици. Твърди се в заключение, че владението на въззивника
нито е било скрито, нито е започнало по насилствен начин, а е било явно и
известно на въззиваемите през целия период.
Представен е отговор на въззивна жалба №263534 от 28 септември
2021 година от „Турист тръст“ ЕООД. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, тъй като първоинстанционният съд е осигурил в
пълна степен правото на защита на двете страни при равнопоставеност.
Заявява се, че твърденията за владение и своене на процесния имот от
въззивника, не отговарят на обективната истина и не са били доказани от
него. Посочва се, че от свидетелските показания е било видно, че въззивникът
не е бил собственик на имота, осъзнавал го/тъй като не е бил изплатил
банковия си кредит/ и е живеел там, защото е нямало къде другаде да живее.
Позовава се на съдебната практика и изтъква, че въззивникът е имал
качеството на държател, а не на владелец. Акцентира на гласните
доказателства, от които се установява, че през всичките години, имотът е бил
в лошо състояние и не е бил поддържан,а в резултат на занемаряването му
понастоящем малка част от него е годна за обитаване. Позовава се на
представените удостоверения за данъчна оценка, кадастрални скици на имота
от 2008 г., 2020 година, съобразно които счита, че дружеството е изявило
правото си на собственост. Моли обжалваното съдебно решение от 26 юли
2021 година на Районен съд- Ловеч да бъде потвърдено като законосъобразно
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован,не се явява
лично, а участва чрез адв. В. . Заявява,че поддържа въззивната жалба и моли
да бъде уважена, тъй като съдебният акт е неправилен и необоснован.
Въззиваемият Д.А., редовно призован не се явява.
„Турист тръст“ЕООД-София, редовно призовано, в съдебно
заседание не изпраща представител.
От представените доказателства по гражданско дело №1720/20 г.
на ЛРС, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност,
съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
2
Постановено е съдебно решение № 260133 от 26.07.2021 г. по гр.д.
№ 1720/2020 г. на Районен съд- Ловеч, с което отхвърлен, като неоснователен
и недоказан, предявения от М. В. Д. против Д. Цв. Анг. и „ТУРИСТ ТРЪСТ“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, ,
иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, за установяване право на
собственост въз основа на давностно владение върху следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в урбанизираната територия на гр. Летница.,
Ловешка област, целият с площ от 835 кв.м., с идентификатор 43476.315.1026
по КККР на гр. Л., начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/,
номер по предходен план: 1026, парцел 13, кв. 55, при съседи на имота по
скица: имот № 43476.315.1808, имот № 43476.315.1027, имот №
43476.315.785, имот № 43476.315.1025 и имот № 43476.315.1986, заедно
с находящите се в имота едноетажна паянтова жилищна сграда с
идентификатор № 43476.315.1026.1, със застроена площ от 53 кв.м., на един
етаж, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, едноетажна
паянтова жилищна сграда - лятна кухня, с идентификатор №
43476.315.1026.2, със застроена площ от 23 кв.м., на един етаж,
предназначение - жилищна еднофамилна сграда, заедно с другите подобрения
в имота.
Първоинстанционният акт е валиден и допустим, но след
самостоятелна преценка на представените писмени и гласни доказателства
въззивната инстанция намира ,че е неправилен и следва да бъде отменен, а
предявеният иск да бъде уважен.
Г.Т.Д. починал на 08.05.1924 г. и оставил за законни наследници,
в т.ч. А.Г. Д.- син, починал на 01.04.1952 г. Законен наследник на А. Д. е В.А.
Д. – син, починал на 11.11.1988 г. и наследен от М. В. Д..-удостоверение за
наследници № АО-1252/13.11.2020 г. на Община Летница. Г.Т.Д. е бил
собственик по силата на по нотариален акт от 1919 г. на имота от 830 кв.м., с
№ 1026, парцел XIII, кв. 55,като в разписния лист към КК на Община –
Летница под № 1026 е направено отбелязване в този смисъл. По одобрената
със заповед РД-18-68/02.06.2008 г. КК на гр.Летница, Ловешка област
процесният имот е с идентификатор №43476.315.1026 с площ от 835 кв.м. по
предходен план с пл. №1026 в кв.55,п.ХІІІ, записан на името на Д. Цв. Анг.
въз основа на нот. Акт №44/14.01.2020 г.
В.А. Д. е декларирал в декларация под №159/17.05.1963 година за
оценка на недвижим имот, облагаем с данък върху сгради и застраховка за
1964 г. двор от около 900 кв.м. по наследство в –гр.Летница, ведно с
къща,застроена през 1925 г.и второстепенни сгради на ул.
„В.Левски.Следователно се проследява собствеността на наследодателите на
въззивника след 1919 година и се доказва твърдението му, че имота е
наследен от него пред смъртта на неговия баща и от този момент той го
владял за себе си .
По представено съобщение от 16.06.2005 г. в изп.дело № 245/1995 г. на
3
СИС – Ловеч -арх.№ 97/98 г. на съдебен изпълнител при РС-Ловеч е
посочено, че е вдигната наложената възбрана върху имота, а изпълнителното
дело е унищожено, като изпълнено. Това съобщение няма данни кога и по
какъв начин е връчено на М.Д..
В делото не са представени писмени доказателства за сключването на
договор за кредит на Момбил Д. с ТБ „Балканбанк“ и не може да се установи
размера на задължението, към коя дата е възникнало и какъв е бил срока на
договора, както и какви са били останалите елементи на облигационната
връзка. По делото липсва и постановление за възлагане на имота от съдия –
изпълнител на 12.01.1996 г. по изп. Д. №245/95 г. на ТБ„Балканбанк“. То
обаче е било повод на за снабдяване с констативен нотариален акт на
29.09.2006 г. на „ДЗИБанк“-АД-София за поземлен имот, находящ се в гр.
Летница, ул. „Васил Левски“ № 32, заедно с построените в него полумасивна
жилищна сграда и лятна кухня- Нотариален акт за собственост № 136, т. VIII,
рег.№ 8373, дело № 927/29.09.2006 г. на Нотариус Н.Х.-вписан под №
7499/24.09.2006 г., том IX.
По приложения в производството договор за покупко-продажба на
„Балканбанк“АД/н/ като предприятие от 19.01.2001 г. е видно, че банката е
придобита от купувач „Росексимбанк“АД-София срещу поемане на
задължения от 17150000 лева В пар.3 към р.ХІІІ „Други разпоредби „ на
договора е посочено, че неразделна част от него са приложение №4-списък с
недвижими имоти, собственост на „Балканбаннк АД/н/-с нотариална заверка
на подписите на страните. Такъв списък в делото не е представен и не може
да се установи включен ли е процесния имот в него.
„Юробанк и Еф Джи България“ АД, като правоприемник на „ДЗИ
Банк“ АД,представлявана от И.С.Ц.в е продала на 09.12.2008 г. на „ТУРИСТ
ТРЪСТ“ ЕООД – гр. София,представлявано също от И.С.Ц.в поземлен
имот, находящ се в урбанизираната територия на гр. Летница., Ловешка
област, на ул. „В.Левски“№32,целият с площ от 835 кв.м., с идентификатор
43476.315.1026 по КККР на гр. Летница, заедно с находящите се в имота
едноетажна паянтова жилищна сграда с идентификатор № 43476.315.1026.1,
със застроена площ от 53 кв.м., едноетажна паянтова жилищна сграда - лятна
кухня, с идентификатор № 43476.315.1026.2, със застроена площ от 23 кв.м. и
другите подобрения в имота за сумата 526 лева-нотариален акт № 62, том
VIII, рег.№ 7857, дело № 993/09.12.2008 г. на Нотариус М.Д..
Последвала е нова сделка-покупко-продажба на 14.01.2020 г. ,с
която„ТУРИСТ ТРЪСТ“ ЕООД е продало на Д. Цв. Анг. поземлен
имот, находящ се в урбанизираната територия на гр. Летница., Ловешка
област, целият с площ от 835 кв.м., с идентификатор 43476.315.1026 по КККР
на гр. Летница,обл.Ловеч,ул.“В.Левски“№32, начин на трайно ползване -
ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 1026, парцел 13, кв.
55, при съседи на имота по скица: имот № 43476.315.1808, имот №
43476.315.1027, имот № 43476.315.785, имот № 43476.315.1025 и имот №
4
43476.315.1986, заедно с находящите се в имота едноетажна паянтова
жилищна сграда с идентификатор № 43476.315.1026.1, със застроена площ от
53 кв.м., на един етаж, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна,
едноетажна паянтова жилищна сграда - лятна кухня, с идентификатор №
43476.315.1026.2, със застроена площ от 23 кв.м., на един етаж,
предназначение - жилищна еднофамилна сграда, заедно с другите подобрения
в имота-нотариален акт № 3, том I, рег.№ 58, дело № 3/2020 г. на Нотариус
М.Д.,вп. под №119/14.01.2020 г. ,акт. №44,т.1,н.д. №46 на АВ-София СВ-
Ловеч.
Съдът възприема, като конкретни, ясни,непротиворечиви и
потвърдени от писмените доказателства св. показания на Т.С.К., Н.С.Ц.,
О.Т.К. .Съдът не кредитира св.показания, тъй като съдържат противоречиви
изявления. Св. Е.Д.Т. заявява, че от М.Д. му е споделял, че къщата е взета от
банката, но същевременно посочва „Не съм разговарял с М. сега и не знам
какво осъзнава, но сигурно го осъзнава“. Свидетелските показания на Г.С.С.
относно субективното отношение на въззивника за владеене на имота не са
непосредстено негови възприятия, а чути коментари от други лица:“М. знае,
че къщата е чужда.Самия М. го е казал.От други хора съм го чувал, от хората
в Летница.От самия М. не съм чувал нищо.Аз не говоря с М., само на здравей-
здрасти.“. Третият свидетел- Б.Т.И. заявява, че имота е закупен от лицето
И.,но тези категорични негови твърдения, не кореспондират с доказателствата
и фактите по делото/през 2020 г. имота е закупен от Димитър А./ и съдът
приема, че свидетелят няма яснота по казуса.
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно
основание чл. 124,ал.1 от ГПК за собственост ,придобита по давностно
владение от М.Д. на поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия
на гр. Летница., Ловешка област, целият с площ от 835 кв.м., с идентификатор
43476.315.1026 по КККР на гр. Л., начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 1026, парцел 13, кв. 55, при
съседи на имота по скица: имот № 43476.315.1808, имот № 43476.315.1027,
имот № 43476.315.785, имот № 43476.315.1025 и имот № 43476.315.1986,
заедно с находящите се в имота едноетажна паянтова жилищна сграда с
идентификатор № 43476.315.1026.1, със застроена площ от 53 кв.м., на един
етаж, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, едноетажна
паянтова жилищна сграда - лятна кухня, с идентификатор №
43476.315.1026.2, със застроена площ от 23 кв.м., на един етаж,
предназначение - жилищна еднофамилна сграда, заедно с другите подобрения
в имота. Съдът приема, че въззивникът доказва придобИ.ето на правото на
собственост по давностно владение след смъртта на своя баща В. Д. за
периода от 1996 г. до 2020 година на прооцесния имот. М.Д. живее в имота
през целия си живот, като го е напускал единствено при получаване на
висшето си образование за 6 години/св.показания на Т.К./. След създаване на
семейство М.Д. е продължил да живее в имота, заедно със семейството си и
понастоящем обитава дворното място и една от сградите със сина си. С
5
течение на времето и в жилищната сграда възникнали течове/с.показания на
св. Цоков/ и той се преместил със сина си в лятната кухня. Двамата
поддържат въпреки влошеното си здравословно състояние и ограничени
материални възможности имота,вкл. косят тревата. До смъртта на съпругата
на въззивника дворът е обработван, но предвид заболяването на М.Д.-
експретно решение №1603/09.06.2015 г. на ТЕЛК ОЗ-Ловеч –гонартроза на
двете коленни стави,деформация на крайниците и затруднено ходене с
помощни средства неговото движение е трудно/св.показания на св. Цоков/.
Съдът обсъди представените писмени документи, но от тях не се
установява приобретателите, да са встъпвали във владение в имота, към които
и да е период,да са уведомявали М.Д. за прехвърлителните сделки и да са
демонстрирали по какъвто и да е начин правото си на собственост върху
процесния имот. За настоящият състав липсват доказателства, че след
придобИ.е на имота при публична продан на 12.01.1996 г. ТБ“Балканбанк“ да
е била въвеждана във владение в имота. Постановлението за възлагане на
имота от ДСИ е вписано в АВ едва на 19.09.2006 г. под №7161. От друга
страна не са представени доказателства конкретния имот в. гр.Летница да е
бил включен в паримониума на ТБ“Балканбанк“ към момента на продажбата
и като предприятие на „ДЗИ банк“,предвид липсата на приложение №4 към
договора от 19.01.2001 г. В този смисъл за периода от 13.01.1996 г. до
13.01.2006 г., а впоследствие и за времето от 09.12.2008 г. до 14.01.2020 г.
М.Д. се е намирал в имота със съзнанието, че е собственик, като го е владял
продължително непрекъснато, явно и със субективно намерение, че е негов.
„ДЗИ банк“ се е снабдила с констативен нотариален акт едва на 29.09.2006 г.,
след като 10 годишния срок по чл. 69 от ЗС вече е бил изтекъл. От всички
гласни доказателства може да се направи извода, че за периода от 2008 г. до
2020 г. въззивникът/ заедно със сина си/ се е намирал в имота със съзнанието,
че е негов. Твърденията, че след придобИ.ето на имота на 14.01.2020 г. Д.А. е
заявил претенции, не са непосредствено възприети факти от свидетелите, а
възпроизвеждане в този смисъл на чути данни от други лица. За посочения
период е бил изтекъл десетгодишен срок за придобивна давност и М.Д. се
легитимира като собственик въз основа на оригинерен способ. Следователно
предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Ловешки окръжен съд , намира, че иска с правно основание чл. 124
ал. 1 от ГПК, предявен от М. В. Д., против Д. Цв. Анг. и „Турист Тръст“
ЕООД, за признаване право на собственост на М. В. Д., въз основа на
давностно владение върху следния недвижим имот: поземлен имот, находящ
се в урбанизираната територия на гр. Летница, област Ловеч, улица „Васил
Левски“ № 32, целият с площ от 835 кв.м., с идентификатор 43476.315.1026
по КККР на гр. Летница, заедно с находящите се в имота едноетажна
паянтова жилищна сграда с идентификатор № 43476.315.1026.1, със застроена
площ от 53 кв.м., на един етаж, с предназначение - жилищна сграда -
еднофамилна, едноетажна паянтова жилищна сграда - лятна кухня, с
6
идентификатор № 43476.315.1026.2, със застроена площ от 23 кв.м. е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Становището на въззивния състав е различно от изводите на
първата инстанция и следователно атакуваното съдебно решение № 260133 от
26.07.2021 г. по гр.д. № 1720/2020 г. на Районен съд- Ловеч трябва да бъде
отменено, като неправилно, а предявеният иск да бъде уважен като
основателен и доказан.
При този изход от процеса разноски не са претендирани от
въззивника и не следва да бъдат присъждани.
Воден от горе изтъкнатите мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, като неправилно, съдебно решение № 260133 от
26.07.2021 г. по гр.д. № 1720/2020 г. на Районен съд- Ловеч и вместо него
постанови:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска с правно основание чл. 124
ал. 1 от ГПК, предявен от М. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. .******, по
отношение на Д. Цв. Анг. , ЕГН **********, с адрес: гр. ******, и
„ТУРИСТ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, представлявано от управителя М.И.Д., право
на собственост на М. В. Д., ЕГН **********, придобито по давностно
владение върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ
се в урбанизираната територия на гр. Летница, област Ловеч, улица
„Васил Левски“ № 32, целият с площ от 835 кв.м., с идентификатор
43476.315.1026 по КККР на гр. Летница, начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 1026, парцел 13, кв. 55, при
съседи на имота по скица: имот № 43476.315.1808, имот № 43476.315.1027,
имот № 43476.315.785, имот № 43476.315.1025 и имот № 43476.315.1986,
заедно с находящите се в имота ЕДНОЕТАЖНА ПАЯНТОВА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № 43476.315.1026.1, със
застроена площ от 53 кв.м., на един етаж, с предназначение - жилищна
сграда - еднофамилна, ЕДНОЕТАЖНА ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА
СГРАДА - лятна кухня, с идентификатор № 43476.315.1026.2, със
застроена площ от 23 кв.м., на един етаж, предназначение - жилищна
еднофамилна сграда и с другите подобрения в имота.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщение на
страните,че е изготвено ведно с мотивите пред ВКС при условията на чл. 280
от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8