Решение по КНАХД №2442/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна срещу Решение № 1023/27.08.2025 г., постановено по АНД № 20253110201438/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 24-0442-001691 от 14.01.2025 г., издадено от началник сектор в ОД МВР – Варна РУ 04, с което на К. Д. Г., на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят сочи, че касираното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Счита, че неправилно НП е отменено, като е прието, че Г. не е уведомен за служебно прекратената регистрация. Поддържа, че са налице обективните и субективни признаци на деянието, нарушителят е водач на автомобил, със служебно прекратена регистрация на 24.10.2024 г., на осн. чл. 143, ал.15 от ЗДвП. Г. е законен представител на дружеството собственик на МПС и не го е пререгистрирал в законоустановения двумесечен срок от закупуването. При прекратяване на регистрация по посочения ред, липсва задължение за уведомяване на собственика, поради което липсата на уведомяване не води до отпадане на отговорността по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. В случая прекратяването е настъпило по силата на закона. Водачът на автомобила не се е уверил, че управлявания от него автомобил съответства на изискванията на закона. Отправено е искане решението на Районен съд – Варна да се отмени като незаконосъобразно и НП да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от жалбоподателя.

Ответникът редовно призован не са явява, не се представлява.

Представителят на ОП – Варна пледира за основателност на касационната жалба. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП от Г.. Моли да се отмени решението и НП да бъде оставено в сила.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд, от страна, която има интерес да оспори въззивното решение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Районен съд – Варна е приел за установено, че на 22.08.2024. бил сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, по силата на който „Иткр-лаб“ ЕООД закупило лек автомобил марка и модел „Фиат Мултипла“ № [рег. номер]. Дружеството било представлявано и управлявано от К. Г., който в двумесечен срок след закупуването на автомобила не предприел необходимите действия за неговото пререгистриране. Поради това на 24.10.2024г. регистрацията на превозното средство била служебно прекратена, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. На 26.10.2024г. вечерта Г. управлявал закупения автомобил по [улица], местност „Прибой“ в [населено място], в посока местност „Ракитника“. Водачът бил спрян за проверка от служители на ОДМВР – Варна. В хода на проверката било установено, че автомобилът е служебно дерегистриран. За установеното нарушение бил съставен АУАН. Административната преписка била изпратена на ВРП, тъй като било преценено, че се касае за престъпление от общ характер. Във връзка със случая била образувана Преписка с №83/25г. по описа на ВРП, с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В хода на проверката по преписката било снето сведение от Г., в което той отразил, че е бил извън страната и е пропуснал да представи своевременно автомобила за пререгистрация след закупуването му. С постановление на ВРП от 07.01.2025г. било отказано образуването на досъдебно производство, било прието, че деянието не е извършено умишлено. На 14.01.2025г. било издадено НП, с което на Г. била наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП. За да отмени НП, ВРС приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове. ВРС изложил доводи, че НП е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Констатирал е, че Г. не е бил уведомен за прекратяване на регистрацията. Освен това автомобилът е бил с поставени регистрационни табели, поради което и за наказаното лице не са били налице обективни данни по отношение на липсата на регистрация по надлежния ред. Посочил е, че в случая се касае за формално нарушение /на просто извършване/, а правната доктрина и съдебната практика са последователни във виждането си, че извършването на деяния от категорията на формалните е възможно само при наличие на пряк умисъл. По изложените доводи отменил НП.

Касационният състав не споделя доводите на ВРС, че след като наказаното лице не е уведомено за служебната дерегистрация на управляваното от него МПС, то липсва виновно поведение.

Между страните по делото няма спор по фактите, в т. ч. и относно фактът на служебно прекратяване на регистрацията на въпросното МПС, поради неизпълнение от страна на собственика в двумесечен срок от придобиване на автомобила да го регистрира по предвидения в закона ред. Единствените възражения на наказаното лице са свързани с незнанието му, че л. а. е бил дерегистриран.

Действително, по делото не са представени доказателства Г. да е бил уведомен, или да е узнал по друг начин за извършеното прекратяване на регистрацията. Това обаче не означава, че нарушението не е извършено. Съгласно изрично изписаната и в процесното НП разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебното прекратяване регистрацията на ППС, за което не е изпълнено изискването да се регистрира в двумесечен срок от придобиването, става с отбелязване в автоматизираната информационна система. При тълкуване на разпоредбата следва извод, че прекратяването на регистрацията настъпва автоматично, с реализиране на елементите от фактическия състав, а именно промяна в собствеността на МПС и изтичане на двумесечния срок без новият собственик да е заявил това обстоятелство за регистрация, без да е необходимо нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на уведомление на собственика.

Тук следва да се отбележи, че нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г., предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик. Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение - да регистрира закупения от него автомобил. В тази хипотеза законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. А на водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред, съобразно посочената като нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Допълнително следва да се посочи, че с оглед съдържанието на императивната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на МПС за служебното прекратяване на регистрацията и това е така, защото същата е в резултат на виновно неизпълненото задължение от собственика.

Не може да се приеме, че това е законодателен пропуск, тъй като в ал. 10 на същия чл. 143 от ЗДвП изрично се изисква уведомяване на водача за прекратяване на регистрацията, по отношение на която хипотеза именно е приложимо Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС. В тази насока е и нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., в която изрично са посочени случаите на служебно прекратяване на регистрацията, при които съответните компетентни органи дължат уведомяване на собственика на ПС и то на този, вписан в регистъра, като настоящия случай отново не попада сред тях.

От съществено значение в случая е факта, че МПС е собственост на еднолично дружество с ограничена отговорност, чиито управител и представляващ е именно Г.. Незнанието на факта, че управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация се дължи на проявена непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен, като водач на превозното средство и е могъл да ги предвиди.

Обстоятелството, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, също не освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно ал. 2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Като е стигнал до различни правни изводи, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция.

Нарушението и неговото авторство са безспорно установени и правилно квалифицирани. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят се е движил с автомобил, който няма надлежна регистрация, поради което следва да понесе отговорността си за неспазване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя. НП е съставен след отказ за образуване на досъдебно производство и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Не са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретните обстоятелства по извършването на нарушението не разкриват по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Наложените кумулативни наказания са определени към законовия минимум, поради което не подлежат на преразглеждане от съда.

С оглед на изложеното обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да присъди на същия разноски в размер на общо 160 лв. за двете инстанции /по 80 лв. за всяка/, на осн. чл. 64д ал. 3 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, трети тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1023/27.08.2025 г., постановено по АНД № 20253110201438/2025 г по описа на Районен съд - Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0442-001691 от 14.01.2025 г., издадено от началник сектор в ОД МВР – Варна РУ 04, с което на К. Д. Г., на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА К. Д. Г., [ЕГН] от [населено място] да заплати на ОДМВР – Варна съдебно-деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение за две инстанции общо в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.