Определение по дело №1244/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 175, ал. 1, чл. 248 от АПК и е образувано по молба на адв. П. П., пълномощник на С. Д., с искане да се допусне поправка на явна фактическа грешка в Решение № 2107/15.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1244/2024 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, алтернативно изменение на решението в частта му за разноските, чрез увеличаване на присъдените в полза на молителя разноски за адвокатско възнаграждение в производството от 500 лева на 900 лева. Молителят счита, че делото разкрива правна и фактическа сложност, поради което е липсвало основание направените разноски в размер на 900 лева с ДДС да бъдат намалявани в размер на 500 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК от ответната страна не е постъпило становище по молбата.

След изпълнение на процедурата по чл.248 от ГПК, съдът счита молбата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, а по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 248 от ГПК, приложим във вр. с чл. 144 от АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК компетентен да се произнесе по молбата за изменение на решението в частта за разноските е съда, който е постановил акта, чието допълване или изменение се иска, поради което настоящия съдебен състав се явява компетентния съд за разглеждане на депозираната молба. Производството по чл. 248 от ГПК се провежда за отстраняване на пропуск на съда да присъди поисканите разноски по делото.

В мотивите на решението, чието изменение в частта за разноските се иска, съдът е изложил подробни съображения във връзка с присъдените деловодни разноски, за чието ревизиране липсва каквото и да било основание.

Посочено е, че съгласно решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C - 427/16 и C -428/16 на СЕС, Първи състав, съдът следва да прецени дали минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата отговаря на тези цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост и необходимост загубилата страна да понесе поне значителна част от разноските на противната страна, направени за защита по делото. Преюдициалното заключение на СЕС се ползва с тълкувателна сила, която е задължителна и обвързва националния съд, отправил запитването. В решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че чл. 101, чл. 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда.

В случая липсва основание за преразглеждане на въпроса за правната и фактическа сложност на делото, тъй като тя следва да бъде преценявана обективно, при сравнение с други подобни дела, а не субективно – така, както тя е възприемана от молителя.

Без всякакво значение е обстоятелството, че така присъденото с решението възнаграждение от 500 лева с ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение за производството, е в размер по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Както е посочено и в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, разпоредбата на чл. 101, § 2 от ДФЕС обявява за нищожни всички споразумения или решения, които са забранени в съответствие с настоящия член, т. е. в съответствие с чл. 101, § 1 от ДФЕС. В т. 58 от цитираното решение на Съда на ЕС са изведени характеристиките на тази нищожност – на нея може да се позове всеки, тя има абсолютен характер, задължителна е за съда, щом са изпълнени условията на чл. 101, § 1 от ДФЕС, нищожното споразумение няма действие, както в отношенията между договарящите страни, но не може да се противопоставя и на трети лица като нищожността засяга всички минали или бъдещи последици на съответното споразумение или решение.

В т. 2 от диспозитива на решението на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС, за което ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва.

Водим от горното, и на основание чл. 248 от ГПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. П. П., пълномощник на С. Д., с искане да се допусне поправка на явна фактическа грешка в Решение № 2107/15.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1244/2024 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, алтернативно изменение на решението в частта му за разноските, чрез увеличаване на присъдените в полза на молителя разноски за адвокатско възнаграждение в производството от 500 лева на 900 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.